Определение № 3360 от 27.10.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3360 гр. Пловдив, 27.10.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Николай К. Стоянов

Иван Г. Й. като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно частно гражданско дело № 20255300502950 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, т. 2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на С. Д. Й., с ЕГН **********, подадена чрез пълномощника му адвокат Г. Г., против определение № 1073 от 16.09.2025 г., постановено по ч. гр. д. № 1570/2025г. по описа на РС Карлово , с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя за вписване на отказа му от наследството на Д. Й. Д..

В жалбата се твърди, че така постановеното определение е неправилно, тъй като не съществува законово изискване за нотариална заверка на подписа върху заявлението за отказ от наследство. Иска от съда да отмени обжалваното определение.

ОКРЪЖЕН СЪД - Пловдив след като обсъди обжалвания съдебен акт и изтъкнатите в частната жалба доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е процесуално допустима – подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, срещу акт, подлежащи на обжалване. Разгледана по същество, частната жалба е основателна по следните съображения:

Производството по ч. гр. д. №1570/2025г. по описа на районен съд Карлово, е образувано въз основа на заявление на С. Д. Й., с ЕГН **********, подадено чрез пълномощника му адвокат Г. Г. , за вписване в особената книга на съда на отказа му от наследство останало от покойните му родители- Д. Й.

Д., починал на 13.112021г. и Р.И.Д..а, починала на 01.07.2020г.

Към заявлението са приложени съответно писмена декларация от С. Й. за това,че се отказва от наследството на покойните си родители, удостоверения за наследници, преписи извлечения от актове за смърт , 1 пълномощно и квитанция за внесена държавна такса.

Районният съд е указал на заявителя да представи по делото нотариално заверена декларация за направения отказ от наследство.Тъй като това не е сторено от жалбоподателя в указания му срок, с обжалваното определение първоинстанционният съд е оставил без уважение искането му за вписване на отказа от наследството оставено от покойния му баща, като съдът е пропуснал да се произнесе по искането за вписване на отказ от наследството оставено от покойната майка на заявителя Р. Д.а.

Въззивният съд намира обжалваното определение за неправилно.

Действително по спорния по делото въпрос: задължително ли е лично подписано и нотариално заверено заявление на молителя, отправено до съда, в производството по вписване на отказ от наследство е налице противоречива съдебна практика, като настоящият състав на съда споделя тази обективирана в Определение № 85 от 20.04.2022г. по ч.гр.д. № 799/2022г. на ВКС, ІІ г.о., в която е изразено становище, че волеизявлението на призован към наследяване за отказ от наследство следва да бъде обективирано в изходящ от него писмен документ и за съда липсва законово основание да изисква волеизявлението в по-тежката форма - с нотариална заверка на подписа.

Нормата на чл. 49, ал. 1 ЗН, към която препраща чл. 52 ЗН, предвижда, че отказът от наследство се извършва с писмено заявление до районния съдия, в района на който е открито наследството и вписване в особената за това книга. Законът не предвижда използване на конкретен, одобрен формуляр на заявлението, с оглед на което и предвид нормата на чл. 531, ал. 1 ГПК следва, че за сезирането на компетентния районен съд в охранителното производство е достатъчно всяко писмено изявление, в което достатъчно ясно е обективирана волята на призован към наследяване да се откаже от наследството на конкретен наследодател. Доколкото правото да се приеме или да се извърши отказ от наследство от лице, което е призовано да наследи, е строго лично, то следва, че сезиращото съда заявление следва да е подписано лично от заявителя или от негов пълномощник, упълномощен изрично за това.

По отношение формата на изявлението за отказ от наследство нормата на чл. 52 вр. чл. 49 ЗН изисква същото да бъде направено писмено.

Волеизявлението може да се съдържа в сезиращото съда заявление или в друг, приложен към него документ, изходящ от призования към наследяване.

Когато в конкретно уредена хипотеза законът въвежда изискване за форма на волеизявление, то правните субекти дължат спазване именно на тази форма и ако формата е спазена, съдът е длъжен да зачете волеизявлението.

Следователно волеизявлението на призован към наследяване за отказ от наследство следва да бъде обективирано в изходящ от него писмен документ и за съда липсва законово основание да изисква обективиране на волеизявлението в по-тежка форма, а именно с нотариална заверка на подписа.

Такова законово основание не съставлява нормата на чл. 100 ЗС , предвиждаща писмена форма с нотариална заверка на подписа и вписване в Службата по вписвания на волеизявлението за отказ от право на собственост.

2

Действащата система на преминаване на наследствено имущество от наследодател към наследник в Република България е уредена в нормата на чл.

48 ЗН – наследството се придобива с приемането му, т. е. въз основа на изразена воля за приемане от призования към наследяване. Следователно призованият към наследяване става наследник и придобива прехвърлимите права, задължения и фактическото състояние владение, включени в наследството едва с приемането му по реда на чл. 49, ал. 1 или ал. 2 ЗН, поради което и само ако е приел наследството може да извърши отказ на наследено право на собственост по чл. 100 ЗС. Отказалият се от наследството не е наследник и не придобива имуществените права и задължения на наследодателя и именно затова частта му преминава към другите наследници (чл. 53 ЗН), ако те приемат наследството. До вписване на отказа от наследство в книгата по чл. 49, ал. 1 ЗН частта, припадаща се на призования към наследяване, съставлява незаето (вакантно) наследство, като включените в него имуществени права и задължения няма носител, поради което от една страна законът е уредил производството по чл. 51 ЗН, целящо да изясни кои са наследниците (т. е. кои от призованите към наследяване приемат наследството), а от друга страна – фигурата "управител на наследство" в чл. 59 ЗН за частта на тези лица, които са призовани към наследяване, но не е ясно дали ще станат наследници чрез приемането му. Следователно отказът от наследство не съставлява отказ от право на собственост, доколкото наследените права не са преминали в патримонуима на призования към наследяване. Затова без правно значение е дали в наследството се включват и вещни права върху недвижими имоти, тъй като това не може да обоснове приложение на формата на волеизявлението по чл. 100 ЗС.

Така в настоящия случай волеизявлението на С. Й. за отказ от наследството на Д. Д. , починал на 13.11.2021 г. е обективирано в писмена форма.Удостоверени са факта на смъртта на Д. Д. и мястото на откриване на наследството му, както и че молителят е призован да го наследи с оглед посочената в удостоверението за наследници родствена връзка. При тези данни следва, че е спазено изискването на чл. 52 ЗН волеизявлението за отказ от наследство да е обективирано писмено и сезиращата съда молба отговаря на изискването на чл. 531, ал. 1 ГПК, поради което и отказът за вписване в книгата на Районен съд Пловдив по чл. 49, ал. 1 ЗН е незаконосъобразен.

С оглед изложените съображения , съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 1073 от 16.09.2025 г., постановено по ч. гр. д.

№ 1570/2025г. по описа на РС Карлово, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ВРЪЩА делото на Районен съд Карлово за вписване в книгата по чл. 49, ал. 1 ЗН на отказа на С. Д. Й., с ЕГН ********** от наследството на Д. Й. Д. , починал на 13.11.2021 г.

Определението е окончателно.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4