Определение № 2536 от 01.07.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2536 гр. София, 01.07.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IX ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Александра Йорданова

Членове:

Стоян Михов

Рафаела Ст. Матева като разгледа докладваното от Рафаела Ст. Матева Въззивно частно наказателно дело № 20261100604444 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.249, ал.3 вр. чл.248, ал.1, т.3 от НПК вр. глава ХХІІ от НПК.

Образувано е по частен протест, подаден от прокурор при СРП, срещу определение, постановено в открито съдебно заседание, проведено на 14.05.2026 г., по НОХД № 17365/2025г. по описа на СРС, НО, 106 с-в, с което съдът е прекратил съдебното производство и е върнал делото на СРП за отстраняване на съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на обвиняемия.

В протеста се излагат съображения за неправилност на атакувания съдебен акт. Оспорват се изложените от първоинстанционния съд изводи за допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правата на подсъдимото лице, като са изложени аргументи за съответствието на обвинителния акт с изискванията на процесуалния закон и задължителната съдебна практика. В тази връзка се посочва, че в обстоятелствената част на обвинителния акт ясно и категорично са посочени всички съставомерни елементи (от обективна и субективна страна) на престъплението, за извършването на което обвиняемият И. е предаден на съд, а именно времето и мястото на извършване на деянието. Поддържа се, че заключителната част на обвинителния акт попълвала в съдържателен план изискванията на процесуалния закон. Представителят на държавното обвинение намира, че 1 констатираното от СРС разминаване в часа на извършване на инкриминираното деяние не представлявало съществено процесуално нарушение, накърняващо правото на защита на обвиняемото лице, доколкото посочването в ОА на часа на извършване на деянието не съставлявало негов необходим реквизит. С оглед на изложеното се отправя искане протестираното определение да бъде отменено, а делото – да бъде върнато на Софийски районен съд за разглеждането му по същество.

В срока по чл. 342, ал. 2 НПК не е постъпило възражение от обвиняемия В. В. И..

Софийски градски съд, като взе предвид доводите в подадения протест и релевираното с него искане, въз основа на материалите по делото и закона, приема за установено следното:

Частният протест е процесуално допустим като подаден в срока по чл.

249, ал. 3 НПК, от легитимирана страна и насочен срещу акт, подлежащ на проверка в производство по въззивен съдебен контрол. Разгледан по същество, същият се явява неоснователен, по следните съображения:

Производството по НОХД № 17365/2025 г., по описа на СРС, НО, 106 св, е образувано по внесен от СРП обвинителен акт, с който срещу обвиняемия В. В. И. е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК.

В проведеното на 14.05.2026 г. разпоредително заседание по делото, съдът е приел, че в хода на досъдебното производство са допуснати отстраними съществени процесуални нарушения, накърняващи правото на защита на обвиняемото лице, които обосновават прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на СРП за отстраняването им.

Констатираните от първоинстанционния съд нарушения касаят съответствието на обвинителния акт с изискванията на чл. 246 НПК и задължителната съдебна практика (ТР № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС) и се свеждат до противоречие между обстоятелствена и диспозитивна части на обвинителния акт относно конкретния час на извършване на инкриминираното деяние.

Предметът на проверка в настоящото производство е ограничен, като 2 същият обхваща законосъобразността и правилността на изводите на първия съд за наличието, съответно липсата на допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правата на обвиняемия, пострадалия или неговите наследници, като същите изрично са посочени в чл. 249, ал. 4 от НПК.

Съгласно чл. 249, ал. 4, т. 1 от НПК допуснатото на досъдебното производство нарушение на процесуалните правила е съществено и отстранимо, когато са нарушени правата на обвиняемия да научи за какво престъпление е привлечен в това качество, да дава или да откаже да дава обяснения по обвинението, да участва в производството, да има защитник и да получи писмен или устен превод на разбираем за него език по чл. 55, ал. 4 от НПК, когато не владее български език.

Настоящият въззивен съдебен състав намира за правилен формирания от първоинстанционния съд краен извод за допуснати отстраними съществени процесуални нарушения, водещи до ограничаване на правото на защита на обвиняемото лице и обосноваващи извод за прекратяване на съдебното производство.

Основно право на обвиняемия в наказателния процес е да разбере в какво е обвинен, поради което неговото нарушаване е въздигнато от законодателя в съществено нарушение на процесуалните правила, което накърнява правото му на защита, но по поправим начин, тъй като може и следва да бъде отстранено. Същата изходна позиция дава основание да се приеме, че, изготвяйки обвинителния акт според изискванията на чл. 246, ал. 2 от НПК, прокурорът дължи да посочи ясно и по един изключващ всяко съмнение начин въз основа на какви факти и по кой текст или текстове от наказателния закон повдига обвинение срещу конкретното лице. Това налага словесно да бъде описано престъплението с всичките му съставомерни елементи, което да е точно отразено в дадената правна квалификация на деянието.

Съобразно гореизложеното правилно се явява възприетото в обжалвания акт становище, че в хода на досъдебното производство е допуснато съществено процесуално нарушение от категорията на отстранимите такива, касаещо повдигнатото на И. обвинение за престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК.

В действителност се констатират установените от първоинстанционния 3 съд неточности в обстоятелствената и диспозитивна части на обвинителния акт за престъпната деятелност, за която на подсъдимия е повдигнато обвинение. Обоснована и адекватна се явява тезата на контролирания съд, че макар и при повечето престъпни посегателства да не се изисква посочването в обвинителния акт на конкретен час на извършване на деянието, то логично е ако такъв е посочен, то това да е по начин, изключващ всякакво съмнение или двуяко тълкуване. Въззивният съд споделя и доводите на първостепенния такъв, че с оглед конкретиката на престъплението, за което е повдигнато обвинение на И., а именно такова по чл. 343б, ал. 1 НК установяването на точния времеви момент на управление на превозното средство се явява иманентно необходим за преценка и определяне на точната концентрация на алкохол в кръвта на подсъдимото лице съобразно изискванията на Наредба № 1/19.07.2017 г.

Видно е от съдържанието на обвинителния акт, че е налице разминаване между обстоятелствена и диспозитивна част относно точния час на извършване на инкриминираното деяние. Това несъответствие не би могло да бъде санирано в съдебното производство и безспорно от своя страна води до ограничение правото на обвиняемото лице да организира защитата си.

С оглед на изложеното правилни се явяват изводите на контролирания съд за наличието на основания по чл. 248, ал.1, т.3 НПК, обосноваващи прекратяване на производството и връщането на делото на СРП, поради което и атакуваното определение като правилно следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран и на основание чл. 345, вр. чл. 341, ал. 2 НПК, СЪДЪТ ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение, постановено в открито съдебно заседание, проведено на 14.05.2026 г., по НОХД № 17365/2025г. по описа на СРС, НО, 106 с-в.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

4

1. _______________________

2. _______________________

5