Решение № 1170 от 30.07.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1170 гр. Варна, 30.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 1 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ивелина Димова при участието на секретаря Петя В. Георгиева като разгледа докладваното от Ивелина Димова Административно наказателно дело № 20233110200536 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.58д и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от В. Н. М. от гр.Варна срещу Наказателно постановление № 22-0819-004811/14.10.2022г. на началник група в ОДМВРВарна, Сектор „Пътна полиция“-Варна, с което на лицето били наложени административни наказания глоба в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за 1 месец, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП; глоба в размер на 20,00лв. на основание чл.53 от ЗАНН и чл.185 от ЗДвП, както и глоба в размер на 200 лева, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.179, ал.2, вр. ал.1, т.5, предл.4 от ЗДвП. Видно от текста на жалбата и от изявлението на процесуалния представител на жалбоподателя в съдебно заседание, обжалва се наказателното постановление само в частта, с която са наложени първото и третото от посочените наказания. Поради това в останалата си част НП е влязло в законна сила.

Жалбоподателят оспорва наказателното постановление, като изразява становище, че описаните в него деяния не осъществяват от обективна и субективна страна състави на вменените му административни нарушения.

Твърди, че наказващият орган не е взел предвид писмените му обяснения, от които било видно, че описаната в НП фактическа обстановка е непълна и не съответства на обективната истина. Изтъква, че щетата, която се твърди, че е причинена, може да възникне само в резултат на поведението на водача на автомобила, движещ се зад мотоциклета му. Намира, че претендираното ПТП 1 е причинено поради движението на този автомобил с несъобразена скорост.

Заявява, че не е възприел настъпването на щета по превозното средство, поради което отрича да е нарушил задълженията си като участник в ПТП.

Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява лично. Представлява се от адв.С. Ж. от ВАК, която поддържа жалбата по изложените в нея съображения.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.

Депозира писмени бележки, в които изразява становище за неоснователност на жалбата. Моли същата да бъде оставена без уважение, като претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В случай, че жалбата бъде уважена, възразява срещу размера на евентуално претендираните от жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение.

Жалбата е подадена от надлежно легитимирана страна – наказаното физическо лице, в преклузивния 14-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН , срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на претендираното нарушение, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е частично основателна, по следните съображения:

Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от фактическа страна следното: На 04.08.2022г. жалбоподателят управлявал собствения си мотоциклет марка „Пиаджо М 34“ с рег.№ В 3679 К по бул.“Република“ в гр.Варна, в посока бул.“Владислав Варненчик“, в лявата пътна лента за движение. По посочения булевард в същата посока, но в дясната пътна лента се движел св.И. Б. с лек автомобил „Ауди“ с рег. № В 2956 ВА. В района на кръстовището с ул.“Младежка“ М. навлязъл в дясната пътна лента, без да пропусне движещия се направо по нея лек автомобил, което довело до съприкосновение между превозните средства, като дясната ръкохватка на мотоциклета се приплъзнала по лявото странично огледало и лявата предна врата на автомобила и охлузила боята им. Жалбоподателят стъпил на платното и преустановил движението си, а св.Б. свалил прозореца и го поканил да отбие встрани, за да обсъдят ситуацията. М. обаче реагирал остро и отпътувал. Б. го последвал, снимал го с мобилния си телефон и го застигнал на следващото кръстовище, като повторно му казал да спре, за да се разберат. Жалбоподателят отново не се съобразил и се отдалечил, въпреки че другият водач го предупредил, че ще уведоми полицията. Св.Б. отбил на намираща се наблизо бензиностанция и подал сигнал за случая на тел.112. На място пристигнали служители на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВРВарна, които разговаряли със свидетеля и снели писмено обяснение за инцидента. Извършили и оглед на автомобила, след което съставили Протокол за ПТП, в който отразили данните на Б. и констатациите си за 2 причинените на автомобила му щети. Изготвили и план-схема на произшествието, съобразно предоставените от свидетеля данни и в съответствие с установените охлузвания на автомобила, указващи на механизма на настъпване на произшествието. По предоставени от Б. данни за регистрационния номер на мотоциклета полицейските служители направили справка и установили самоличността на водача и телефонния му номер, след което позвънили на М., но той отказал да се върне на мястото на инцидента.

Проверяващите преценили, че произшествието е настъпило по вина на жалбоподателя и го поканили да се яви в сградата на сектор „Пътна полиция“ за съставяне на АУАН. М. се явил на 19.08.2022г. и попълнил писмено сведение за случая, но то не променило фактическите изводи на проверяващите и на същата дата му бил съставен акт за установяване на административно нарушение за това, че при извършване на маневра, която е свързана с навлизане в съседна пътна лента, не е пропуснал движещия се по нея автомобил и е реализирал ПТП; за това, че управлява МПС със свидетелство за правоуправление с изтекъл срок на валидност, както и за това, че не е оказал съдействие за установяване на вредите от произшествието. Актът бил съставен в присъствието на нарушителя, бил предявен и подписан с общи възражения. Писмени такива не били депозирани в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН. Въз основа на съставения акт на 14.10.2022г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на В. М. била наложена глоба в размер на 100 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 1 месец за извършено нарушение на чл.123, ал.1, т.3, б.“а“ от ЗДвП, глоба в размер на 20 лева за нарушение на чл.150А, ал.1 от ЗДвП, както и глоба в размер на 200 лева за извършено нарушение на чл.25, ал.2 от ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа събраните по делото доказателства: от разпита на свидетелите Д. И. Д. и И. П.

Б., както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.

С най-голямо значение за изясняването на делото са показанията на св.Б. който лично и от непосредствена близост е възприел действията на жалбоподателя. Действително, Б. е пострадал в резултат от произшествието и не се явява непредубеден и незаинтересован свидетел. Според установената съдебна практика обаче показанията на пострадалия са важен източник на преки доказателства и не могат да бъдат игнорирани само поради евентуалната му заинтересованост като претърпял вреди от деянието.

Последното задължава съда при оценката им внимателно да ги прецени и съпостави с останалите източници на доказателства. (Решение № 290 от 14.07.2011 г. на ВКС по н. д. № 1650/2011 г., II н. о., НК). В случая както по време на проверката, така и пред съда, свидетелят е излагал последователно твърденията си относно обстоятелствата, при които е настъпило произшествието. Показанията му се подкрепят и от констатациите в изготвения протокол за ПТП, (в който е отразено настъпването на щети по лявото странично огледало и лявата врата на автомобила). Дори и само 3 показанията на св.Б. са достатъчни за изясняването на фактическата обстановка по делото, тъй като са последователни, безпротиворечиви и логични. В тази връзка следва да се отбележи, че съдебната практика последователно приема за несъстоятелна тезата, че е недопустимо осъдителната присъда да се основава върху показанията на един единствен свидетел. В Решение № 93 от 4.06.2021 г. на ВКС по н. д. № 325/2021 г., III н. о., НК например се изтъква, че процесуалният закон не предвижда подобно ограничение и това не е случайно, тъй като законодателят последователно прокарва позицията си, че в наказателния процес е недопустимо на доказателствата и средствата за тяхното установяване да бъде придавана предварително установена сила – чл. 14, ал. 2 от НПК . Именно поради това критериите за доказаност на обвинението не са количествени, а качествени. При положение, че свидетелските показания са информативни, логични и изчерпателни и в тях не се набелязват вътрешни несъответствия, не съществува процесуална пречка те да бъдат поставени в основата на осъдителната присъда, дори и когато са единственото доказателствено средство в подкрепа на обвинението. В случая показанията на св.Б. са не само вътрешно непротиворечиви и логични, но също така се подкрепят и от останалите доказателства по делото. В аналогична посока са на първо място показанията на св.Д.. Същият не извлича ползи от твърденията си и не се намира в някакви особени отношения с участниците в произшествието, при което за съда не съществуват основания за съмнение в достоверността на неговите показания. Св.Д. не само е разтоварял с Б., но е извършил и оглед на автомобила му и е установил вида и разположението на щетите по него, които е преценил, че съответстват на съобщеното от водача. Въз основа извършената по случая проверка свидетелят е категоричен, че причината за инцидента е навлизането на управлявания от жалбоподателя мотоциклет в дясната лента за движение, без да пропусне движещия се в същата посока автомобил. Предвид заеманата от свидетеля длъжност и натрупания в тази връзка професионален опит настоящият състав намира, че възприятията и констатациите му по настоящия случай са достатъчно надеждни и обективни , за да послужат като основа на фактическите изводи на съда.

От приобщените писмени доказателства с най-съществено значение са приложените Протокол за ПТП и План-схема към него, сведение от И. Б. и Докладна записка, изготвена от св.Д., които кореспондират на показанията на свидетелите и позволяват изложената по-горе фактическа обстановка да бъде счетена за установена по несъмнен начин.

В попълненото писмено сведение жалбоподателят твърди, че е бил безпричинно преследван и притесняван от другия водач, който го притискал към бордюра и ударил мотоциклета му със страничното си огледало.

Писменото сведение няма качеството на обяснения на страна или на свидетелски показания и за твърденията в него не се носи наказателна отговорност за лъжесвидетелстване. Поради това същото може да бъде ценено само като писмено доказателство с невисока степен на достоверност 4 на отразените в него изявления. Последните също така се преценяват от съда като неубедителни и нелогични, тъй като липсва разумна причина св.Б., без никакво основание, да се движи след жалбоподателя, да му крещи и да го принуждава да спре. Поради това посоченото писмено сведение не разколебава фактическите изводи на съда, още повече, че твърденията в него не са подкрепени от никакви конкретни доказателства. От писменото сведение все пак става ясно, че жалбоподателят е възприел съприкосновението между двете превозни средства, както и опитът на другия водач да осъществи контакт с него, но въпреки това е продължил движението си по пътя. От показанията на св.Д. е видно също, че М. е отказал да се върне на мястото на инцидента и да съобщи своята позиция за настъпването му, в случай, че тя се е отличавала от тази на другия водач. При това положение съдът не констатира основания за съмнение в достоверността на показанията на разпитаните свидетели, като съответно фактическите твърдения на наказващия орган следва да бъдат счетени за безспорно доказани.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: В настоящото производство съдът следва да извърши проверка на законността на оспореното пред него наказателно постановление, като следва да прецени правилно ли са приложени процесуалният и материалният закон , с оглед описаните в НП факти и обстоятелства, както и съответстват ли те на приложената от административнонаказващия орган санкционна норма.