Решение № 1636 от 09.09.2019, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ 1636/9.9.2019г.

Номер................. Година 2019 Град в.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Варненският районен съд тридесет и втори състав

На осми юли Година две хиляди и деветнадесета

В публично заседание в следния състав:

Председател: Албена Славова

Секретар Незает Исаева като разгледа докладваното от съдията

АНД № 2258 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по жалба на „С.Т.2.”ЕООД, представлявано от С.Д., чрез адв. Я.П. при ВАК, против НП № 03-009910/08.08.2018 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” - в., с което на дружеството на основание чл. 415в от КТ е наложено административно наказание "ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на 300 /триста/ лева за нарушение на чл. с чл. 11 ал.5 във вр. с 12 ал.1 и ал.2 от Наредба № РД-07-2 за условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд /обн.ДВ бр. 102/22.12.2009 г./.

В подадената до съда жалба се излагат твърдения за допуснати процесуални нарушения в хода на административно-наказателното производство. Оспорва се фактическата обстановка, посочена в обжалваното НП, като се твърди, че лицето А.Т.М. не е полагал труд за дружеството-жалбоподател, включително на датата на извършване на проверката и поради това за въззивника не е съществувало задължение да му провежда начален инструктаж. Иска се НП да бъде отменено като незаконосъобразно и необосновано, а при условията на евентуалност – да се намали размерът на наложената административна санкция до минималния, предвид наличието на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства.

В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, се представлява от адв. С. при ВАК, който поддържа жалбата. В заседание по същество пледира НП да бъде отменено с оглед на изложените в същата съображения.

Въззиваемата страна, редовно уведомена, изпраща представител – юк о., която в съдебно заседание оспорва жалбата. В заседание по същество юк н. пледира НП да бъде потвърдено, доколкото от събраните в хода на производството доказателства се установява безспорно извършеното нарушение.

В хода на съдебното производство са разпитани в качеството на свидетели актосъставителят –П.М., свидетелят по акта – Н.И., както и лицето, по отношение на което се твърди, че не е проведен начален инструктаж – св. А. М. и неговата майка – Е.А.. По искане на процесуалния представител на въззивника в качеството на свидетел е разпитан служител в дружеството-жалбоподател – св. Р.Н..

Приобщени са към материалите по делото материалите по АНП.

Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следната фактическа обстановка:

На 18.07.2018 г. св. П.М. и св. Н.И. ***, извършили проверка по спазване на трудовото законодателство в обект - хотел

„Е.“, находящ се в кк“З. п.“, стопанисван от дружеството-жалбопадетел, стопанисван от дружеството-жалбоподател. В хода на проверката на установените в хотела, в лоби бара и в кухнята лица, за които у инспекторите възникнало убеждение, че извършват трудови функции, били раздадени за попълване декларации по чл. 402 ал.1 от КТ. В кухненското помещение, където полагала труд в качеството си на „кухненски работник в студена кухня“, св. Е.М.А., се намирал и нейния син – А. Тургет М., 16 годишен към момента на проверката. Е.А. и А.М. били с постоянен адрес ***, но във връзка с осъществяваните от св. Е.А. трудови правоотношения, били настанени в помещение в х-л „Е.“ по време на действие на трудовия договор на св. А..

По време на проверката, св. М. установила, че св. М. е напуснал кухненското помещение в хотела и по нейно настояване служител с ръководни функции установил местонахождението на лицето и го завел при проверяващите. Впоследствие същият вписал под указанието на проверяващите във връчената му декларация, че полага труд в хотел „Е.“, кк „З. п.“ на длъжност „работник в кухня“, с работно време от 15.00 ч. до 21.00 ч. , без трудов и граждански договор, при уговорено дневно трудово възнаграждение от 50 лева, като към момента на проверката не е получавал трудово възнаграждение.

След извършена впоследствие документална проверка било установено, че с А.М. няма сключен трудов договор и на лицето не е проведен начален инструктаж, поради което св. М. съставила на дружеството-жалбоподател АУАН за нарушение на чл. 11 ал.5 във вр. с чл. 12 ал.1 и ал.2 от Наредба № РД-07-2 за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд /ДВ. Бр. 102/22.12.2009 г./, въз основа на който е издадено обжалваното НП.

Гореизложената фактическа обстановка се установява безспорно от събраните по делото гласни и писмени доказателства, които са непротиворечиви и взаимодопълващи се.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока за обжалване от надлежна страна и е приета от съда за разглеждане.

Наказателно постановление № 03-009910/08.08.2018 г. е издадено от компетентен орган- Директора на

Дирекция „Инспекция по труда” – в.., съгласно чл. 15, ал.3, т.2 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда” и видно от приобщеното по делото копие на заповед № 0280/03.08.2010 г.

В хода на административно-наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.Посочени са нарушените материално-правни норми, като наказанията за нарушенията са индивидуализирани..

Като разгледа жалбата по същество, съдът установи от правна страна следното:

Разпоредбата на чл. 3 от Наредба № РД-07-2/2009 г. урежда нормативна забрана работодателят да допуска до работа работник и служител който не е инструктиран по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. Нормата на чл. 12, ал.1 от Наредбата, предвижда задължение за работодателя да проведе начален инструктаж на работниците и служителите, които постъпват на работа. Според нормата на чл.11, ал.5 от Наредбата началните инструктажи се документират.

"Работодател" е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни), което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение, включително за извършване на надомна работа и работа от разстояние и за изпращане за изпълнение на работа в предприятие ползвател;

От събраните по делото доказателства обаче не бе безспорно установено, че дружеството – жалбоподател има качеството работодател по отношение на св. А.М.. Видно от събраните гласни доказателства, не е възприето поведение на лицето, свързано с изпълнение на трудови функции, поради което изводите за осъществяването на такива се основават единствено на попълнената от същия декларация по чл. 402 ал.1 от КТ и пребиваването му в кухнята на хотеля. От събраните по делото доказателства чрез разпита на св. Ненова и св. А. обаче, се установява, че поводът за пребиваването му в конкретното помещение е присъствието на неговата майка, извършваща трудови функции в същото.

Твърденията в посочения смисъл логически съответстват на установеното от цитираните доказателства обстоятелството, че М. в качеството на неин непълнолетен син е настанен да пребивава и нощува в същия хотел, където полага труд и неговата майка.

Същевременно достоверността на попълнената декларация се разколебава от факта, че се касае за изготвяне на същата от непълнолетно лице, като с оглед спецификата на съдържанието й и презумптивната психическа и интелектуална незрялост на попълващия предвид възрастта му, съдът намира за обективни твърденията на св. М., че е попълнил същата под указание на проверяващите.

Друг е въпросът, че от съдържанието на цитираната декларация не може да се установи безспорно наличието на трудово правоотношение между дружеството-жалбоподател и св. М., доколкото същото предполага системност и периодичност на престиране на работна сила, което го разграничава от гражданското правоотношение с подобен предмет. По делото не са събрани доказателства за трайно полагане на труд от св. М. в полза на дружеството-жалбоподател, като съдържащото се в декларацията твърдение за осъществена трудова функция, касае единствено датата 18.07.2018 г.

Поради изложените съображения, НП се явява незаконосъобразно и необосновано и като такова следва да бъде отменено.

Воден от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ НП № 03-009910/08.08.2018 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” - в., с което на „С.Т.2.”ЕООД на основание чл. 415в от КТ е наложено административно наказание "ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на 300 /триста/ лева за нарушение на чл. с чл. 11 ал.5 във вр. с 12 ал.1 и ал.2 от Наредба № РД-07-2 за условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд /обн.ДВ бр.

102/22.12.2009 г./.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд- в..

След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на наказващия орган по компетентност.

СЪДИЯ при РС- в.: