Решение № 3829 от 17.06.2025, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 3814/2025
- Вид
- Решение № 3829
- Подписан
- 17.06.2025
- В сила
- 17.06.2025
- Състав
- Пепа Маринова-Тонева, Цветомир Милчев Минчев, Василена Дранчовска
Цитирани разпоредби
- чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 423 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 433, ал. 1, т. 7 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 433, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435 - 438 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435 - 438 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 436, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435 - 438 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435 - 438 · Граждански процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 3829 гр. София, 17.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-В, в закрито заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Пепа Маринова-Тонева
Членове:
Василена Дранчовска
Цветомир М. Минчев като разгледа докладваното от Пепа Маринова-Тонева Въззивно гражданско дело № 20251100503814 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 435 – 438 ГПК.
Образувано е по жалба вх. № на СГС 262983/18.02.2025 г. на М. А. Н., ЕГН **********, длъжник по изп.д. № 20148510401978 по описа на ЧСИ М.н П., рег. № 851 на КЧСИ, като съгласно молба-уточнение от 09.05.2025 г. се обжалва разпореждане на съдебния изпълнител, обективирано в съобщение с изх. № 11681/04.03.2025 г., с което е оставено без уважение искането на жалбоподателката за приключване на изпълнителното производство.
Жалбоподателката поддържа, че разпореждането е незаконосъобразно, тъй като вземанията по изпълнителния лист, въз основа на който било образувано изпълнителното дело, били погасени по давност. Позовава се на приложено към жалбата решение рег. № 1994/07.02.2025 г. по гр.д. № 64529/2024 г. на СРС, 46 състав. С уточнителната молба заявява още, че обжалвала разпореждането за издаване на изпълнителен лист от 02.08.2014 г., като подавала и възражение по чл. 423 ГПК при твърдения, че заповедта за изпълнение по чл. 417 ГПК не й била връчена надлежно и не могла да подаде възражение срещу нея. Ако трябвало, щяла да предяви иск по чл. 436 ГПК (вероятно има предвид 439 ГПК) за установяване недължимост на вземането.
Взискателят по изпълнението и ответник по жалбата – „АГЕНЦИЯ ЗА 1
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК 203670940, е депозирал писмени възражения по реда на чл. 436, ал. 3 ГПК, с които оспорва жалбата като неоснователна. Погасяване на вземането по давност не било предмет на разглеждане от съдебния изпълнител. По изпълнителното дело редовно били извършвани изпълнителни действия, които прекъсвали давността.
Приложеното решение на СРС касаело друго задължение на жалбоподателката и било неотносимо към изпълнителното дело. Моли съда да остави жалбата без уважение.
По делото са представени мотиви на ЧСИ, с които се взема становище за неоснователност на жалбата.
Допустим предмет на жалбата в производството по реда на чл. 435 – 438 ГПК е разпореждането на съдебния изпълнител от 04.03.2025 г., с което е отказал да приключи изпълнителното производство - чл. 435, ал. 2, т. 6, пр. 3 ГПК.
Заявеното с молбата от 09.05.2025 г., че се обжалвало разпореждането за издаване на изпълнителен лист от 02.08.2014 г. и че се подавало възражение по чл. 423 ГПК не съставлява уточнение на жалбата в съответствие с дадените на жалбоподателката указания за посочване кой акт или действие на съдебния изпълнител обжалва, а нови искания, които подлежат на разглеждане по различен съдопроизводствен ред, а не по реда на чл. 435 и сл. ГПК. Поради това по тези искания съдът не дължи произнасяне в настоящото производство, в което действа като контролно-отменителна инстанция, като няма пречка жалбоподателката да ги предяви по надлежния процесуален ред.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Изпълнително дело № 20148510401978 по описа на ЧСИ М.н П., рег. № 851 на КЧСИ, е образувано по молба от 02.09.2014 г. на „Агенция за събиране на вземания“ ООД, с универсален правоприемник „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, за събиране на вземания срещу длъжника М. А. Н. по изпълнителен лист от 02.08.2014 г., издаден по гр.д. № 35954/2014 г. на СРС, 63 състав, съгласно който длъжникът е осъден да заплати на взискателя сумата 1 194.77 лв. – главница, ведно със законната лихва от 02.07.2014 г. до изплащане на вземането, и 175 лв. – разноски по делото. Видно от приложената заповед за изпълнение на парично задължение, вземането се дължи по запис на заповед от 28.07.2011 г. с поемател „Изи асет мениджмънт“ 2
АД и джиросано в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ООД на 23.06.2014 г.
По изпълнителното дело регулярно са извършвани изпълнителни действия и от взискателя е искано извършването на такива. На 23.03.2018 г. на длъжника е връчена покана за плащане (л. 109 – 110 от изпълнителното дело).
С молби от 10.06.2022 г. и на 31.08.2023 г. длъжникът е искал от ЧСИ да прекрати изпълнителното дело, които искания са оставени без уважение с влезли в сила като необжалвани разпореждания на съдебния изпълнител.
След наложен запор по микросметка на длъжника в „Изипей“ АД и постъпила сума, съдебният изпълнител е извършил разпределение на събраната сума от 2 313.02 лв. Разпределението е предявено с протокол от 26.04.2024 г. и е влязло в сила на 30.04.2024 г.
С молба от 07.02.2025 г. длъжникът представил на ЧСИ решение рег. № 1994/07.02.2025 г. по гр.д. № 64529/2024 г. на СРС, 46 състав и разпореждане на НАП и поискал от ЧСИ да му върне надвнесената по сметка на присъединения взискател НАП сума от 220 лв. и да постанови приключване на изпълнителното дело.
С обжалваното разпореждане, обективирано в съобщение с изх. № 11681/04.03.2025 г., съдебният изпълнител отказал да възстанови наредената от НАП сума в размер на 220 лв., както и отказал да приключи изпълнителното дело.
Видно от представеното решение рег. № 1994/07.02.2025 г. по гр.д. № 64529/2024 г. на СРС, 46 състав (без данни за влизане в сила), същото е постановено по предявен иск от М. А. Н. срещу „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, но касае вземания, различни от тези по изпълнителния лист от 02.08.2014 г., издаден по гр.д. № 35954/2014 г. на СРС, 63 състав.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:
Съгласно чл. 433, ал. 2 ГПК, изпълнителното производство се приключва с изпълнение на задължението и събиране на разноските по изпълнението.
В случая вземането по изпълнителния лист и разноските по изпълнението не са събрани изцяло, видно и от издадената от съдебния 3 изпълнител сметка за размера на дълга (л. 256 от изпълнителното дело), връчена на длъжника на 10.03.2025 г. Поради това законосъобразно с атакуваното разпореждане съдебният изпълнител е отказал да приключи изпълнителното производство. Наведените доводи в жалбата във връзка с наложен запор върху пенсията на длъжника са ирелевантни предвид предмета на жалбата, но за пълнота следва да се посочи, че от пенсията на длъжника не са извършвани преводи от НОИ по сметка на ЧСИ, а преведените средства по запора на сметка в „Изипей“ АД не са несеквестируеми, видно и от молба на длъжника от 10.11.2023 г. (л. 195 от изпълнителното дело).
Доводите в жалбата, че изпълнителното производство следвало да се приключи, тъй като вземанията по изпълнителния лист били погасени по давност, са неоснователни. Спорът относно погасяване по давност на вземане, което е предмет на изпълнителното производство, може да бъде разрешен в нарочен исков процес по предвидения за това ред, а не от съдебния изпълнител по изпълнителното дело, респ. от съда в производство по чл. 435 и сл. ГПК, в което съдът действа като контролно-отменителна инстанция и не разглежда спор за материалното право, подлежащо на принудително изпълнение. Представеното от жалбоподателката решение рег. № 1994/07.02.2025 г. по гр.д. № 64529/2024 г. на СРС, 46 състав касае вземания, различни от тези по изпълнителния лист, по който е образувано изпълнителното дело, с оглед на което не е налице и основание за прекратяване изпълнителното дело в хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 7 ГПК.
Поради това атакуваното разпореждане, с което съдебният изпълнител е отказал да приключи изпълнителното производство е законосъобразен.
Жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. № на СГС 262983/18.02.2025 г. на М. А. Н., ЕГН **********, длъжник по изп.д. № 20148510401978 по описа на ЧСИ М.н П., рег. № 851 на КЧСИ, срещу разпореждане на съдебния изпълнител, обективирано в съобщение с изх. № 11681/04.03.2025 г., с което е оставено без уважение искането на жалбоподателката за приключване на изпълнителното производство, като неоснователна.
4
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
5