Решение № 1831 от 20.12.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1831 гр. Варна, 20.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Стояна Илиева при участието на секретаря М. П. Ст. като разгледа докладваното от Стояна Илиева Административно наказателно дело № 20233110202813 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на „ФОРТИС ТРЕЙД“ ООД, ЕИК 200401760, чрез адв. И. Г., АК-Варна против НП № 230001583/31.03.2023 год. на директора на РД АА Варна.

С жалбата се иска отмяна на обжалваното НП, като се твърди, че неправилно била отразена фактическата обстановка, неправилно е приложен материалния закон и при издаването му са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до ограничаване правото на защита на санкционираното лице. Навеждат се доводи, че е настъпило изменение на чл.8 ал.2 от Наредба № 36/2006 год. на МТ, с което удостоверенията за психологическата годност са обявени за безсрочни,поради което е налице основанието на чл.3 ал.2 от ЗАНН.

В съдебно заседание дружеството- жалбоподател, редовно призовано не се представлява.Депозирана е писмена защита от адв.И. Г., АК-Варна, процесуален представител на дружеството.

Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание не изпраща представител.

Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:

От фактическа страна:

След извършване на комплексна проверка, св. К., старши инспектор в РД АА Варна приел, че на на: 18.07.2022 г. в обл. Варна, с Бенковски, ул. "Места" № 6, дружеството притежаващо лиценз на Общността за превоз на товари № 4548, е допуснало 1 осъществяването на обществен международен превоз на товари, извършен с влекач марка "ДАФ" от кат. N3 с per. № ******, видно от CMR от 18.07.2022 г. и информация от дигитална карта № 126920001, с водач В. Кр. Р. с ЕГН: **********, без същият да отговаря на изискванията за психологическа годност, по смисъла на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, а именно г-н Р. не е притежавал валидно удостоверение за психологическа годност.

Последното издадено на водача УПГ с № 580261 е било валидно до 16.07.2022 г., видно от справка в Регистъра на психологическите изследвания.

Деянието е квалифицирано от актосъставителя като нарушение на чл. 7а ал.2 предл.3 от ЗАвтПр,за което съставил на дружеството АУАН № 330179/07.08.2023 год.. Акта бил съставен в присъствието на упълномощено лице, което не направило възражения.

В законоустановения срок по чл.44 от ЗАНН не са депозирани възражения.

Въз основа на така съставения акт АНО издал НП № 23-0001583/31.03.2023 год.. , с което за извършено нарушение на чл.7а ал.2 предл.3 от ЗАвтПр на осн.чл.96г ал.1 предл.2 от ЗАвтПр, наложил на дружеството имуществена санкция в размер на 3000 лв..

Разпитан в хода на съдебното производство актосъставителят К. потвърждава констатациите в акта за установяване на административно нарушение.

Съдът кредитира показанията на свидетеля, като ги намира за обективни и безпристрастни и съответстващи на установената фактическа обстановка.

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на събраните по делото гласни доказателства: показанията на св.К., дадени в хода на съдебното следствие, и от приложените по делото писмени доказателства , прочетени и приети от съда по реда на чл.283 от НПК.

От правна страна:

Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана.

АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.

НП е издадено от компетентен орган – съгласно приложената Заповед № РД-0830/24.01.2020год. на Министъра на транспорта и информационните технологии, като АУАН също е съставен от компетентно лице.

АУАН е съставен в присъствието на надлежно упълномощено лице и свидетел, присъствал при установяване на нарушението.

Според състава на съда това, че акта за административно нарушение е съставен в присъствието на един свидетел не се явява нарушение от категорията на съществените, водещи до опорочаване на производството, тъй като то не рефлектира пряко върху правото на защита на наказаното лице да разбере за какво точно нарушение е наказан.

2

При извършената цялостна служебна проверка с оглед задължението си по чл. 314, ал. 1 НПК съдът установи, че при издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Съставеният АУАН и издаденото въз основа на него НП съдържат законоустановените в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН реквизити.

Според разпоредбата на чл. 7а, ал. 2 от ЗАвП лицензираните преводачи, лицата по чл. 24е и лицата, извършващи превози за собствена сметка, осъществяват превози на пътници и товари само с водачи, които отговарят на изискванията за минимална възраст, правоспособност за управление на моторни превозни средства от съответната категория и за психологическа годност, определени с наредбите по чл. 7, ал. 3 и чл. 12б, ал. 1 от този закон и чл. 152, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата. Цитираната норма установява задължение за превозвача да не допуска осъществяването на превоз на пътници от водач, който не отговаря на посочените изисквания. Санкционираното дружество има качеството "превозвач" по смисъла на § 1, т. 5 от Допълнителните разпоредби на Закона за автомобилните превози, тъй като в качеството си на юридическо лице, регистрирано като търговец – ООД, извършва обществен превоз на товари с помощта на превозни средства, предназначени за тази цел, като притежава лиценз на Общността за международен обществен превоз на товари № 4548. В това си качество същото е имало задължение да осъществява превозите само с водачи, които отговарят на изискванията по чл. 7а, ал. 2 от ЗАвП, между които е и изискването за психологическа годност.

Административнонаказателната отговорност на санкционираното лице е ангажирана на основание чл. 96 г, ал. 1, предл. 2 от ЗАвПр, предвиждащ специална санкция за лице, което назначи на работа или допусне водач, който не отговаря на някое от изискванията, определени с този закон и с подзаконовите нормативни актове по прилагането му, да управлява превозно средство за обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници или товари. Задължението на превозвача да не допуска управляването на МПС от водач, който не отговаря на изискванията за психологическа годност, произтича от нормата на чл. 7а, ал. 2 от ЗАвП, т. е. касае се за изискване, определено с този закон. По силата на чл.

152, ал. 1, т. 2, б. "б" от ЗДвП, министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията определя изискванията за психологическа годност на водачите на моторни превозни средства и условията и реда за психологическото изследване на водачите, извършващи обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници или товари, както и на председателите на изпитни комисии. В тази връзка е приета Наредба № 36 от 15.05.2006 г. за изискванията за психологическа годност и условията и реда за провеждане на психологическите изследвания на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС, на водачи на МПС и на председатели на изпитни комисии и за издаване на удостоверения за регистрация за извършване на психологически изследвания.

Според чл. 5 от Наредбата психологическата годност се установява с психологическо изследване, а според чл. 36, ал. 2 от с. н. след приключване на психологическото изследване на всички лица, получили положително заключение, се издава удостоверение за 3 психологическа годност.

Към момента на извършване на превоза по силата на чл. 8, ал. 2 от Наредба № 36/2006 г. удостоверението за психологическа годност е имало срок на валидност от три години от датата на неговото издаване, с изключение на случаите, в които се издава след навършване на 65 годишна възраст на лицето, и на случаите по чл. 1, ал. 1, т. 2, 5, 6 и 7, в които удостоверението е валидно за срок от една година.

От приложената по делото Справка в Регистър за психологическите изследвания на водачите за явяванията на психологическо изследване е видно, че при извършването на превоза водачът В. Р. не е разполагал с валидно удостоверение за психологическа годност, тъй като притежаваното от него такова е със срок на валидност, изтекъл преди извършването на процесния превоз. Следователно той не е отговарял на изискванията на чл. 7а, ал. 2 от ЗАвПр, вр. чл. 7, ал. 2 и чл. 8, ал. 1 от Наредбата.

Съдът намира за неоснователни доводите, че е последвала по-благоприятна редакция на нормата на чл. 8, ал. 2 от Наредбата, която следва да се приложи към разглеждания случай по силата на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН. Действително, в ДВ бр. 84 от 2022 г. е публикувано изменение на цитираната разпоредба, в сила от 21.10.2022 г., като според действащата редакция удостоверението за психологическа годност е безсрочно, до обезсилването му при определени хипотези, визирани в текста на чл. 8, ал. 7 от Наредба № 36/2006 г. Следва да се има предвид обаче, че правилото за действието на по-благоприятния закон не се отнася до случаите на изменение на правилата, които запълват бланкетната норма (каквато се явява тази на чл. 7а, ал. 2 от ЗАвПр). За отговорността на дееца има значение само и единствено правилото, което е било в сила при извършването на деянието (В този смисъл изрично е Решение № 368/2010 г. на ВКС, III н. о.). Следователно изменението на чл. 8, ал. 2 от Наредбата, само по себе си, не води до отпадане на административнонаказателната отговорност за вече осъществени нарушения. Новата редакция на цитираната норма има действие занапред и се отнася за удостоверенията, издадени след влизането й в сила. С § 6 от Преходните разпоредби към Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 36/15.05.2006 г. е уреден изрично статутът на валидните удостоверения за психологическа годност, издадени преди влизане в сила на тази наредба, като е предвидено, че същите стават безсрочни и запазват валидността си при условията на § 2, т. 4 относно чл. 8, ал. 7.

Новата редакция обаче е неприложима към удостоверенията, чийто срок на валидност е изтекъл преди влизането в сила на посоченото изменение и които към този момент не са пораждали правно действие.

Независимо от изложеното не са налице основания да се счете, че дружеството е осъществило състава на вмененото му нарушение. В практиката си ВАдмС последователно приема, че българските материалноправни норми, уреждащи разглежданите обществени отношения, не съответстват на правото на Европейския съюз и конкретно- че коментираните текстове на Наредба № 36/15.05.2006 г. противоречат на Директива 2006/126/ЕО на Eвропейския парламент и на Съвета. ВАдмС изтъква, че за несъответствието на националните правни норми, регламентиращи процесните обществени отношения с 4 общностните такива е налице и официално изявление на Европейската комисия от 15.07.2021 г., в което се сочи, че: "в Директива 2006/126/ЕО относно свидетелства за управление на превозни средства се определят условията за издаване, подновяване или замяна на европейски свидетелства за управление на моторни превозни средства, поспециално минималните стандарти за физическа и психологическа годност. Следователно психологическата годност на притежателите на свидетелства за управление, които упражняват дейност като професионален водач, вече е установена при издаването и подновяването на свидетелството за управление. Няма причина да се предполага, че професионалните дейности по управление на превозни средства пораждат конкретни опасения за пътната безопасност, които предвиденият в Директива 2006/126/ЕО преглед за психологическа годност не може да разсее. Освен това налагането на по-строги минимални стандарти за психологическа годност на българските професионални водачи ги поставя в понеблагоприятно положение. Това противоречи на целта за избягване на неравни условия на конкуренция за тези водачи, която Директива 2003/59/ЕО се стреми да гарантира. Въз основа на това Европейската комисия счита, че свидетелството за психологическа годност, което се изисква за професионалните водачи, противоречи на Директива 2006/126/ЕО и Директива 2003/59/ЕО".