Решение № 9 от 22.01.2026, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№9 гр. Велико Търново, 22.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

МАЯ НЕДКОВА

ИСКРА ПЕНЧЕВА при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА като разгледа докладваното от МАЯ НЕДКОВА Въззивно гражданско дело № 20254000500497 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК и е образувано по:

1 . Въззивна жалба вх. № 4102/15.08.2025г. от ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“,ЕИК200299615,гр.София,чрез процесуален представител срещу Решение № 196/ 18.07.2025г., постановено по гр. дело № 488/2024г. по описа Окръжен съд – Габрово, с което въззивника Е ОСЪДЕН да заплати на Ю. М. М. ЕГН ********** сумата от 50 000 лв.

(петдесет хиляди лева) - обезщетение за причинени неимуществени вреди вследствие на настъпило на 14.07.2022г., ПТП с т.а. „Пежо 3008“, рег. № ОВ39****, причинено от П. М. П., ЕГН **********, признат за виновен със споразумение НОХД № 52/2024 г. на Районен съд – Габрово, със застраховка ГО при дружеството BG/30/122001568034, ведно със законната лихва за забава върху обезщетениeто от датата уведомяване на застрахователя за щетата 29.07.2022г. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл.432 ал.1 от КЗ вр. чл.

86 от ЗЗД.

Считайки обжалваното решение за постановено в нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и необосновано, моли за отмяната му и постановяване на друго, с което иска да бъде отхвърлен, а в условията на евентуалност присъденото обезщетение да бъдат намалено. Твърди, че решението не е безпристрастно т.к. ищцата е бивш служител на съда и е позната на съдебния състав по делото. Излага, че определеното от съда застрахователно обезщетение не съответства на реално претърпените и доказани по 1 делото от увреденото лице неимуществени вреди, като неправилно е приложен критерият за справедливост, като при определянето му не е взета предвид икономическата обстановка в страната, както и вида и характера на търпените от ищцата вреди, като оспорва всички такива да се в пряка връзка с ПТП. Твърди, че процента на съпричиняване на пострадалата е поне 50%, поради това, че като пешеходец не е предприела действия да предотврати настъпването на ПТП, както и водачът на мпс. Оспорва акцесорната претенция за лихва , по аргументи за неоснователност на главния иск.Претендира присъждане на разноски.

В срока по чл.263, ал.2 от ГПК не е постъпил отговор от насрещната по жалбата страна.

2.Насрещна въззивна жалба вх. № 4849/07.10.2025г. от Ю. М. М., ЕГН **********, чрез процесуален представител срещу Решение № 196/18.07.2025г., постановено по гр. дело № 488/2024г. по описа Окръжен съд – Габрово, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявения от въззивника против ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“, ЕИК 200299615, гр.София,иск с правно основание чл. 432 ал.1 от КЗ вр. чл. 86 от ЗЗД, за сума от 10 000 лева , представляваща разликата над 50 000 лева до претендирания размер от 60 000лв., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на претенцията - 29.07.2022г., до окончателното изплащане, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на настъпило, на 14.07.2022 г., ПТП с т.а. „Пежо 3008“, рег. № ОВ39**** причинено от П. М. П., ЕГН **********, признат за виновен със споразумение НОХД № 52/2024 г. на Районен съд – Габрово,със застраховка ГО при дружеството BG/30/122001568034, на основание чл.432 ал.1 от КЗ вр. чл. 86 от ЗЗД.

Считайки обжалваното решение за неправилно, постановено в противоречие със съдопроизводствените правила, моли за отмяната му и постановяване на друго, с което иска да бъде уважен в пълния претендиран размер. Излага, че определеното от съда застрахователно обезщетение не съответства на реално претърпените и доказани от увреденото лице неимуществени вреди,като неправилно е приложен критерият за справедливост и не са взети предвид настъпилите увреждания на здравето и психиката на ищеца.Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ищеца по чл. 38 от ЗА.

В срока по чл.263, ал.2 от ГПК не е постъпил отговор от насрещната по жалбата страна.

3 . Частна жалба вх.№ 4903/09.10.2025г. против Определение № 902/18.09.2025г., в частта, с която на основание чл. 248 от ГПК, съдът е оставил без уважение молбата на адв.

Ж. Д. – ХАК за присъждане по реда на чл. 38, ал.2 от ЗА на възнаграждение, за разликата от 3 000 до 5 850.00 лава.

Постановеното определение се обжалва като незаконосъобразно. Излага се, че съдът не е взел предвид фактическата и правна сложност на делото, както и относимите текстове на Наредбата за възнагражденията на адвокатската работа.

В срока по чл. 276 от ГПК, отговор на частната жалба не е депозиран.

2

В съдебно заседание по същество, Ю. М., редовно призована не се явява. Чрез процесуалния си представител, поддържа депозираната жалба, претендира уважаването й, както и присъждане на адв. възнаграждение по чл.38 от ЗА.Процесуалният й представител поддържа депозираната частна жалба и претендира уважаването й.

В съдебно заседание по същество, ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“АД, чрез процесуалния си представител, поддържа депозираната въззивна жалба, претендира уважаването й, както и присъждане на разноски. Оспорва отговора на жалбата , както и подадената частна такава, като претендира отхвърлянето й.

Настоящият състав на ВТАС, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата, след съвкупния анализ на събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

При извършената, съобразно разпоредбата на чл.269 ГПК, проверка по валидността на обжалваното решение, съдът не открива пороци, водещи до неговата нищожност или недопустимост.

Доколкото въззивната инстанция има правомощия на инстанция по същество и формира решението си след самостоятелна преценка на събраните доказателства и доводите на страните, разглеждането на спора от съдия, по отношение на който са налице основанията за отвод по чл.22 ал.1 т.6 от ГПК, е процесуално нарушение и не засяга валидността и допустимостта на постановения съдебен акт.

По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл. 269, изр. второ от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.

Производството пред Окръжен съд – Габрово е образувано по искове на Ю. М. М., с правно основание чл. 432 от КЗ и чл.86 от ЗЗД против „ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, ЕИК 200299615, гр. София, за осъждане на ответника да й заплати обезщетение в размер на 60 000 лева за претърпени неимуществени вреди и обезщетение в размер на 3289.82 лева, за претърпени имуществени вреди вследствие на настъпило на 14.07.2022г., ПТП с т.а. „Пежо 3008“, рег. № ОВ39****, причинено от П. М. П., ЕГН **********, признат за виновен със споразумение НОХД № 52/2024 г. на Районен съд – Габрово, със застраховка ГО при дружеството BG/30/122001568034, ведно със законната лихва за забава върху обезщетенията от датата уведомяване на застрахователя за щетата - 29.07.2022г. до окончателното изплащане на сумите.

В исковата молба ищцата твърди, че на 14.07.2022г., в гр.Габрово, пресичайки на пешеходна пътека , пострадала при ПТП, виновно причинено от водача на т.а. „Пежо 3008“, рег. № ОВ39**** П. М. П., застрахован при ответното дружество по застраховка ГО валидна към дата на инцидента. В резултат на посоченото ПТП получила счупване на костите на подбедрицата, включително и на глезена, кръвонасявания по тялото. Извършена и била оперативна интервенция с фиксация на фрактурата с закл. плака и винтове за дистална тибия. След изписването и от болницата в гр. Габрово на

22.07.2022 г. по тялото на

3 ищцата започнали да излизат обриви. В последствие се установило, че това е алергична реакция от импланта, наложила се нови оперативна интервенция по отстраняването му на 14.07.2023 год. Един месец след сваляне на импланта, започнала да ходи без патерици, но имала болка в дясната тазобедрена става – там където е бил удара при ПТП, които и към настоящият момент, независимо от това, че са минали повече от две години не са отшумели напълно. Освен претърпените физически болки и страдания и до момента при ищцата е налице пост - травматичен стрес, изразяващ се в нарушение на съня, нарушение на апетита, главоболие, фобиен страх и тревожност и рецидивиращо депресивно разстройство. Във връзка с лечението си, което е в пряка причинно-следствена връзка с виновно допуснатото ПТП и причинените и травми, ищцата направила разноски за закупуване на медикаменти, имплант и лекарства, консултации с лекари-специалисти и др. в общ размер на 3 289.82 лв., които също претендира.

За процесното ПТП е съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 2022-1034-282/14.07.2022 год. Образувано е ДП № 264 ЗМ 84/2022 год. по описа на ОД на МВР - Габрово. С протоколно определение № 32/10.04.2024 год., постановено по НОХД № 52/2024 г. Районен съд – Габрово е одобрил постигнато между прокурора и П. М. П. споразумение, с което той се признава за виновен за процесното ПТП. За същото, в ЗД завело щета № 0801-004978/2022-01 и щета № 0801-004978/2022-02. С писмо с изх. № 5769/23.11.2022 год. ответното дружество отказало изплащане на застрахователно обезщетение по щетите, с което обоснова правния си интерес от предявяване на настоящите искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве“ АД е депозирал отговор на исковата молба, в който оспорва предявените искове , като неоснователни.Не оспорва наличието на застрахователно правоотношение. Оспорва сочения механизъм на ПТП. Оспорва твърдението, че изключителна вина за застрахователното събитие има водачът на т.а. Релевира възражение за съпричиняване изразяващо се в нарушение от ищцата на правилата за движение по пътищата чл. 108 ал.1 , чл.113 ал.1 т.1 и т.2, чл. 114 от ЗДвП– движила се е в тъмната част на денонощието с тъмни (черни) дрехи, по неосветената част на платното за движение, с което е станала предпоставка за възникване на ПТП, доколкото е възпрепятствала останалите участници в движението, вкл. и водачът на лекия автомобил марка „Пежо“, модел „3008", с рег. № ОВ39****, да реагират своевременно и адекватно на нейните действия. Намира иска за неимуществени вреди за неоснователен в пълния претендиран размер, който размер не е съобразен с реално понесените от ищеца болки и страдания в резултат от пътния инцидент и надвишава значително справедливото обезщетение на претърпените вреди. Оспорва и предявения иск за имуществени вреди, като твърди, че посочените разходи не са били необходими за лечението на твърдените травми при ищцата от процесното произшествие. Претендира разноски.

Предявеният иск е с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ (Обн., ДВ, бл.102 от 29.12.2015г. в сила от 1 януари 2016г.). За основателността на прекия иск с оглед вторичния характер на субективното право по чл.423, ал.1 от КЗ в тежест на ищеца е да докаже освен 4 наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” между деликвента и застрахователя, така също и наличие на деликт с всичките кумулативно дадени елементи от неговия фактически състав: деяние (действие или бездействие), вреда и нейния размер, противоправност на деянието, причинна връзка между деянието и вредата, като вината на причинителя се предполага до доказване на противното.

В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване по тези факти, както и да докаже възраженията си в отговора, включително това за съпричиняване от страна на пострадалия на вредите поради нарушаване правилата за движение по пътищата, а – при установяване на горното от ищеца – да докаже, че е погасил претендираното обезщетение.

В частта относно претенцията за имуществени вреди, решението не е обжалвано и е влязло в сила.

В настоящото производство с въззивните жалби не са наведени оплаквания относно решението в частта, в която са приети за установени елементите на фактическия състав на чл.45 от ЗЗД: наличието на валидно сключен договор за застраховка "Гражданска отговорност" между увредилото го лице и ответника по делото, настъпило увреждане, причинено от виновно и противоправно деяние от страна на застрахования, причинна връзка между деянието и вредоносния резултат, както и вида и размера на претърпените вреди.