Решение № 258 от 08.04.2026, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 258 гр. Бургас, 08.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Кирил Гр. Стоянов

Пламена К. Георгиева Върбанова при участието на секретаря Ани Р. Цветанова като разгледа докладваното от Пламена К. Георгиева Върбанова Въззивно гражданско дело № 20252100502024 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.258 ГПК и сл. и е образувано по въззивна жалба с вх.№ 46681/03.11.2025г. на БРС, предявена от „ДОМИКО БУРГАС“ ЕООД с ЕИК 207036823,представлявано от управителя Росица Иванова, „ДОМИКО БУРГАС“ ЕООД в качеството на представител на етажната собственост на сграда с адрес: гр.Бургас,ж.к.“Лазур“бл.73, /уточнение от 30.01.2026г./, против Решение № 2314/20.10.2025г. по гр.д.№ 3805/2025г. по описа на РС-Бургас,с което са отменени като незаконосъобразни всички решения ,взети на Общо събрание на Етажната собственост на сграда с адрес: гр.Бургас,ж.к.“Лазур“,бл.73, с идентификатор № *** по КККР на гр.Бургас, проведено на 23.04.2025г.;с решението са присъдени разноски.

Във въззивната жалба се твърди, че решението е неправилно, необосновано и постановено в противоречие със закона. На първо място се изтъква, че районният съд извършил неправилна преценка на фактите- че поканата за свикване на Общо събрание на Етажната собственост , проведено на 23.04.2025г., била поставена от управителя г-жа К. Х.,която обаче нямала правомощията за това - т.е. в нарушение на чл.12, ал.1, т.1 от ЗУЕС.За обосноваване на тази теза от въззивника в хронологичен ред са проследени обстоятелствата до провеждане на 23.04.2025г. на ОСЕС, като се изтъква, че до тази дата не е бил сключван договор за възлагане управлението на ЕС с фирма „ДОМИКО БУРГАС“ ЕООД, поради което професионалният управител нямал правно основание да приложи правомощията на управителя 1 в ЕС съгласно чл. 23 от ЗУЕС, с оглед на което въпросното ОСЕС било свикано от управителя на ЕС- К. Д. Х..Въззивникът излага съображения за необоснованост на първоинстанционното решение, като сочи, че БРС излагал противоречиви мотиви в същото решение:първоначално приемал, че управителя Х. нямала правомощия да свика ОСЕС, докато по-нататък в обстоятелствената част на решението си приемал, че именно управителя Х. следвало да свика събранието, тъй като нямало сключен договор с професионалния управител „Домико Бургас“ ЕООД.На следващо място въззивникът заявява подробни и обстоятелствени съждения затова, че изискуемият кворум за провеждане на ОСЕС на 23.04.2025г. бил ясно установен и обявен още в началото на провеждане на събранието. В установения в закона и от първоинстанционен съд срок г-жа К. Х. представила по гр.д.3805/2025г. на БРС всички изискуеми документи в качеството си на управител, съхраняващ тези документи съгласно правомощията си по чл.23 от ЗУЕС. От приложените документи, респективно Приложение №3 към Споразумение за създаване на СС/ сдружение на собствениците/ следвало, че идеалните части от общите на сграда са представени в проценти съгласно изискването за това в ЗУЕС, както ие представен протокол от проведено ОСЕС на 12.10.2023г.Следователно, при наличието на определени по методологическите указания в ЗУЕС още през 2021г. и приложени при провеждане ОС през 2023г. идеални части от общите части в проценти за всеки самостоятелен обект в сградата, не било необходимо идеалните части на етажните части да се определят отново с решение на ОСЕС. Моли отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на исковите претенции; претендира съдебно-деловодни разноски.В проведеното пред БОС открито съдебно заседание представител на въззивника не се явява.

Постъпил е писмен отговор с вх.№ 50974/28.11.2025г. от Д. Д.

Д.,ЕГН: ********** от ***, с адрес за призовки и съобщения: гр.Бургас, ул.“Жени Патева“ № 1 партер адв.кантора адв. Даниела Дичева, в който заявява становище за недопустимост на въззивната жалба поради липса на представителна власт на „ДОМИКО БУРГАС“ ЕООД.Излага и подробни съображения за неоснователност на въззивната жалба,хронологически проследявайки действията по избор на професионален домоуправител , сключването на Договор за възлагане на управлението,липсата на вписване на професионалния домоуправител в регистъра по чл. 47а, ал. 1, т. 1 ЗУЕС; твърди, че същият не притежавал самостоятелен обект в сградата - арг. чл. 19, ал. 5 ЗУЕС.Относно твърдението, че ЕС се представлявала от стария управител сочи, че от приложената по делото Регистрационна карта № 3605/17.12.2018 г. на сградата в режим на етажна собственост - к-с „Лазур“, бл.

73, било видно, че етажната собственост не се представлява еднолично от управител, а от колективен орган, който упражнява предвидените в закона правомощия на изпълнителния орган, включително тези по свикване на общото събрание по чл. 12, ал. 1, т. 1 ЗУЕС.В конкретния случай свикването на Общото събрание, насрочено за 23.04.2025 годин, не било извършено нито от избраното и с одобрен от ОСЕС договор за управление дружество „Домико 2

Бургас“ ЕООД, нито от органа, който е вписан в Регистрационна карта № 3605/17.12.2018 г. на ЕС, а от лице, което неправомерно сочело себе си за управител. Изтъква съображения затова, че липсвали надлежни доказателства, от които да било видно, че във всеки от документите за собственост на етажните собственици са вписани притежаваните от тях идеални части от общите части към съответния обект, както и че сборът им в процентно изражение възлиза на сто. Освен това не били представени писмени доказателства, от които да се установи ОСЕС да е извършило разпределение и да е одобрило прилежащите към всеки обект идеални части от общите части по реда на чл. 17, ал. 4 ЗУЕС, като в различни документи били посочени различни прилежащи части, а на самото ОСЕС от 23.04.2025 г. собствениците на обекти са гласували с други посочени идеални части. Опит за разпределение на тези идеални части бил направен на ОСЕС, проведено на 22.01.2025 година,което обаче било отменено с решение на ОСЕС от 23.04.2025г.По възражението на въззивника за възприета методология за разпределение на разходите в ЕС, цитира чл. 51, ал. 1 от ЗУЕС, който определял два вида разходи: разходи за управление и разходи за поддържане на общите части на етажната собственост. Не ставало ясно каква методология е приело ОСЕС, но от решенията му на 23.04.2025 година ставало ясно, че се прилага принципа за разпределение на разходите съгласно чл.51, ал.9, т. 1 от ЗУЕС, с оглед на което изцяло следвало да бъде отменено решението по т.9 от дневния ред на ОС на ЕС. Излага доводи и за това, че сумата, определена като такса за домашни любимци, нямала нормативна и фактическа база, на която да бъде изчислена, и следователно била определена незаконосъобразно.Моли отхвърляне на въззивната жалба и потвърждаване на обжалваното Решение рег.№2314/20.10.2025 г. по гр.дело № 3805/2025 г. по описа на Районен съдБургас, като правилно, законосъобразно и обосновано.Моли съдът да остави без уважение искането на въззивника за присъждане на адвокатско възнаграждение, тъй като упълномощеният адвокат не се бил явил в съдебните заседания пред Районен съд, до приключване на съдебните заседания в съответната инстанция не бил представил списък по чл. 80 ГПК, не осъществил каквито и да било действия по процесуално представителство;по делото не били представени доказателства за реално платено възнаграждение. С оглед твърденията в жалбата на въззивника прилага:Извадка от протокол от ОСЕС с адрес: гр.Бургас, к-с „Лазур“, бл,73, с дата 22.01.2025 година и Приложение № V - Копие от проект на Договор за управление, одобрен чрез гласуване;Договор за услуга с дата 01.07.2025 година;съобщение за изготвен протокол от Общо събрание на собствениците на сграда с идентификатор *** за изготвен протокол от проведено на 22.01.2025г. ОСЕС.В проведеното пред БОС открито съдебно заседание въззиваемата Д. оспорва жалбата,представя баланс на ЕС предвид твърдението й, че разноски за заплатено адв. възнаграждение не са отразени.

Въззивната жалба е допустима като предявена в срок, от процесуалнолегитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт с платена по сметка на БОС държавна такса.

При извършената служебна проверка, съгласно правомощията по чл.

3

269 ГПК, Бургаският Окръжен съд констатира, че постановеното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

С оглед изложените в жалбата съображения, доводите на страните, събраните по делото доказателства и като съобрази закона, въззивният съд приема,че фактическата обстановка е правилно установена от районния съд.Спорът е за правните изводи на районния съд, които настоящата съдебна инстанция приема за законосъобразни, правилни и обосновани, като с оглед въведените във въззивната жалба доводи и оплаквания следва да се изложи следното:

Производството пред БРС е с правно основание чл.40 ЗУЕС и е образувано по искова молба на Д. Д. Д. против Етажна собственост на сграда с административен адрес гр. Бургас, ж.к. Лазур, бл.73,представлявана от професионален домоуправител

„ДОМИКО БУРГАС“ ЕООД с ЕИК:

207036823 ,представлявано от управител Росица Иванова. С исковата молба са предявени следните искове: 1/ да бъдат отменени всички решения на проведено ОС на ЕС на 23.04.2025 година като приети при нарушаване на нормите на ЗУЕС за процедурата и свикване на събранието от ненадлежен орган, както и провеждането му при липса на изискуем кворум за приемане на легитимни решения, а решението по т.9 да бъде отменено и поради нарушение на материалния закон; в условия на евентуалност се моли да бъдат отменени решения по т.3 до 10 включително като незаконосъобразни поради липса на възможност да бъде определен законовия кворум при гласуване на решенията поради липса на решение за разпределение на притежаваните идеални части от общите части към собствените обекти, което прави тези решения взети без определен надлежен изискуем кворум, а решението по т.9 да бъде отменено и поради нарушение на материалния закон.

В законоустановения срок е предявен отговор от „ДОМИКО БУРГАС“ ЕООД с ЕИК: 207036823 ,представлявано от управител Росица Иванова, с който се оспорват исковете като неоснователни.Представят се писмени доказателства,оспорва се твърдението за липса на кворум при провеждане на събранието.

Районният съд е счел иска по чл.40 ЗУЕС за основателен по съображения за нарушена процедура по свикване на ОСЕС, като допълнително е намерил, че дори и К. Х. да има качеството на управител на ЕС, в каквото качество е свикала ОСЕС на 24.04.2025г., липсват данни то да е проведено при изискуемия от закона кворум, тъй като липсвало решение по чл.17,ал.4 от ЗУЕС на ОСЕС, с което да са определени идеалните части ,които всеки етажен собственик притежава от общите части на сградата.

Фактическата обстановка по делото е следната:

От нотариален акт № 58/18.06.1993 г., издаден по нот. дело № 4565/1993 г. по описа на нотариус при БРС е видно, и при положение, че ответникът не оспорва качеството на собственик на ищцата, съдът приема, че същата е собственик на самостоятелен обект,представляващ жилище (апартамент) с идентификатор *** по КККР на град Бургас в сграда с идентификатор ***, която представлява 18-етажен блок 4 със 108 броя самостоятелни обекти - жилища и е в режим на етажна собственост.

Не се оспорва твърдението на ищцата, а от ответника се представя Споразумение за създаване на Сдружение на собствениците от 18.02.2021г., в което ищцата участва. В сдружението на собствениците участват не всички етажни собственици, а само тези, притежаващи около 82 % идеални части от общите части на сградата. Сдружението на собствениците се управлява от Управителен съвет, като Председател на управителния съвет е К. Х..

Сдружението е вписано в регистъра на Сдруженията на собственици по местонахождение на имота - ЦАУ „Зора“ при Община- Бургас, видно от регистрационна карта №3-605 по вх.№ 94-01-40982/03.12.2018г. / л. 335 от делото на БРС/. Видно от удостоверение № 6300-7011/06.02.2023г. на Община-Бургас,вписани са промени в публичния регистър за „Сдружение на собствениците гр.Бургас, ж.к.“Лазур“,бл.73“ ,според които сдружението се представлява еднолично от управителя на сдружението - лицето К. Х., както и е отразено, че представените идеални части от етажната собственост в Сдружението на собствениците са 96,43 %. /л. 332 от делото на БРС/.