Решение № 395 от 24.02.2021, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 395 гр. Варна , 23.02.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ в публично заседание на първи февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Ивелина М. Събева

Мая Недкова мл.с. Ивалена О. Д.а при участието на секретаря А.ка Н. И.ова като разгледа докладваното от Мая Недкова Въззивно гражданско дело № 20203100501725 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл.259 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба № 23153/24.03.2020г. на Н. Д. Н. ЕГН **********, чрез процесуален представител против Решение № 705 от 14.02.2020г., постановено по гр.д.

№ 14339/2018г. по описана ВРС , 8 св., с което съда е УВАЖИЛ предявените о т Я. С. Г., ЕГН ********** и Н. С. К., ЕГН ********** с р е щ у Н. Д. Н., ЕГН **********, първоначално кумулативно активно субективно съединени отрицателни установителни искове, с правно основание чл.124 от ГПК и е приел за установено, че въззивникът не е собственик на реална част с площ от 776 кв.м. от недвижим имот №100.128 по ПНИ на СО „Терасите", землище гр. Аксаково, кад. район 100, одобрен със Заповед №РД-13-7706376/07.10.2013г., целият имот с площ от 1573 кв.м., находяща се в северната част на имота, при граници на реалната част: от север: път - №100.521, от юг: останалата част от имот №100.128, от изток - имот № 100.129 и от запад: земеделски земи, която реална част е отразена с червен контур, защрихована в зелен цвят и заключена между т. А, Б, В и Г от комбинирана скица №2 от заключението на вещото лице Ж.Б., находяща се на л.174 от делото, приподписана от съда и съставляваща неразделна част от настоящото решение, на основание чл.124, ал.1 ГПК.

Считайки обжалваното решение за неправилно и необосновано, противоречащо на събраните доказателства,моли за отмяната му и постановяване на друго, с което иска да бъде отхвърлен. Твърди се, че съда неправилно не е допуснал назначаване на допълнителна СТхЕ, за установяване идентичността на процесния имот с този по НА 133/1996г. въз основа на приетите в последното по делото открито съдебно заседание писмени доказателства, поради което е направено доказателствено искане за назначаване в настоящото производство на допълнителна СТхЕ.

В съдебно заседание въззивика, чрез процесуалния си представител, поддържа 1 депозираната жалба, моли същата да бъде уважена, претендира присъждане на сторените поделото разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на въззиваемия. Представя писмени бележки.

В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е депозиран отговор от насрещната по жалбата страна, в който жалбата се оспорва като неоснователна.Отправено е искане първоинстанционното решение да бъде потвърдено, като правилно и обосновано.

Противопоставя се на назначаването на допълнителна СТхЕ, с аргументи, че от една страна такава не е била категорично поискана от ответника в първоинстанционното производство, от друга съда е приел представените от него в последното по делото заседание писмени доказателства въпреки настъпила преклузия по отношение на тях, доколкото още с исковата си молба ищеца е оспорил идентичността на процесния имот с този по НА № 133/1996г.

Излагат се аргументи, че по делото са събрани достатъчно доказателства, от които да се обоснове категоричен извод за основателността на предявения от ищеца иск. Претендира присъждане на сторените по делото разноски.

В съдебно заседание по същество, редовно призовани въззиваемите не се явяват лично, чрез процесуалния си представител поддържат депозирания отговор. Претендират разноски. Представят подробни писмени бележки

За да се произнесе по спора, съставът на ВОС съобрази следното:

Производството пред ВРС е образувано по повод предявени от Я. С. Г., ЕГН ********** и Н. С. К., ЕГН ********** срещу Н. Д. Н., ЕГН **********, отрицателни установителни искове с правно основание чл.124, ал.1 ГПК да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответникът не е собственик на реална част с площ от 776 кв.м. от недвижим имот №100.128 по ПНИ на СО „Терасите", землище гр. Аксаково, кад. район 100, одобрен със Заповед №РД-13-7706-376/07.10.2013г., целият имот с площ от 1573 кв.м., находяща се в северната част на имота, при граници на реалната част: от север: път №100.521, от юг: останалата част от имот №100.128, от изток - имот № 100.129 и от запад: земеделски земи.

В исковата молба ищците твърдят, че като наследници на С. А. К. с Решение №8121/26.06.1996г. на ПК - Аксаково, им е възстановено правото на собственост по т.5 от решението върху лозе в землището на гр. Аксаково с площ от 2.500 дка, м. „М." /сега СО „Терасите"/, попадащо в терен по пар.4 ЗСПЗЗ, като всеки от ищците притежава 1/2 ид.ч. от имота. По помощния кадастрален план към ПНИ, на наследниците на С. К., е отреден и записан стар имот 34. Твърди се, че този имот попада с площта на реалната част от 776 кв.м. в процесния имот. Излагат, че към настоящия момент процесният имот е записан на ответника,като последният го е придобил чрез покупко-продажба от К. Н. Ж. през 1969г. с НА 71а, дело 5663/1969г. Продавачът се е легитимирал като собственик с НА 133, дело 326 от 1966г. по замяна с ТПС, като по силата на нотариалния акт е придобил четири имота.

Ищците оспорват нотариалния акт на ответника 71а/1969г., твърдейки , че описаният в него имот -лозе - овощна градина с площ от 1000 кв.м. в м. М. не е идентичен с нито един от имотите, които праводателят му К. Ж., е получил по замяна с ТПС комисия през 1966г.

Поддържат, че ответникът се е самонастанил в процесния имот без правно основание.

Твърдят, че с НА 19, дело 6090 от 1966г. К. Ж. е дарил на съпругата си С. Ж.а единия от заменените имоти - лозе от 1.000 дка в м. М. при граници: П. Я., В. С. и гора, описан в т.2 от НА 133/1966г. Съпругата му С. Ж.а също е дарила на съпруга си К. Ж. този имот с НА 53/1969г. Твърдят, че в един и същи ден -26.12.1969г. К. Ж. се е разпоредил два пъти с един и същи имот - лозе - овощна градина с площ от 1.000 дка в м. М. в полза на други купувачи З. Б. и С. Б. с НА 70, дело 5663/1969г., поради което не е можел втори път да продаде същия имот на Н.Н.. Ищците оспорват КНА на праводателя на ответника 133, дело 326 от 1966г. по 2 отношение на констатациите на нотариуса, както и че е бил представен Протокол на ТПС комисия Аксаково от 1958г. Твърдят, че замяната не е била извършена, а ако е извършена, то не е по надлежния ред и не е влязла в сила. Твърди се, че нито един от дадените в замяна имоти, не е идентичен на процесния имот, описан в НА на ответника. Твърди се и, че праводателят на ответника, респ. неговите наследници, са подали заявление в сроковете по ЗСПЗЗ за възстановяване на имота, който е бил включен в ТКЗС и е бил заменен: лозе с площ от 5.500 дка в м. Кун тепе. К. Ж. не е бил член на ТКЗС, ДЗС, или друга подобна организация, не е внасял в такива организации свои земеделски земи, нито е имал на това основание право да получи в замяна други земеделски земи.

В срока по чл.131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответника Н.Н., в който се оспорват предявените искове като недопустими и неоснователни. Оспорва се твърдението, че стар имот 34 може да бъде възстановен на наследниците на С. К., поради причина че процесният имот е записан на ответника. В тази връзка се излага, че по жалба на ищците против Заповед РД 13-7706-376/07.10.2013г. на Областния управител за одобряване на ПНИ, било образувано гр.д. 16602/2013г. по описа на ВРС, по което било прието от съда, че процесиите имоти попадат и в друг стар имот, а в ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ не е предвидена възможност разликата над 1000 кв.м. да се дели на части за присъединяване към различни имоти на различни възстановени собственици, нито да се отделят за образуване в самостоятелен имот, или да се присъединяват към такъв на бившите собственици, при условие че новообразуваните имоти попадат частично в него. Поради това, се оспорва твърдението, че целият имот е записан на ответника въз основа на НА 71а/1969г. и че това е пречка за възстановяване на имота. Счита се, че дори да бъде уважен искът, то с оглед мотивите на съда, няма да е налице законова възможност за възстановяване на имот, удовлетворяващ правата на възстановените собственици. Отделно от това, се възразява че възстановеният на ищците имот не е идентичен със стар имот 34, тъй като няма съответствие на границите. Прави възражение за нищожност и материална незаконосъобразност на решение №8121/26.06.1996г. на ПК - Аксаково. Оспорва се наследодателят на ищците да е притежавал собствеността върху възстановения му имот.

Излага се, че ответникът е придобил имота на осн. договор за продажба, обективиран в НА 71а/1969г., като е осъществявал фактическа власт с намерение за своене върху имота в границите му, така както са отразени в ПНИ. С оглед на това, се заявява че ответникът е придобил 1000 кв.м. от имота на основание покупко-продажба и 573 кв.м. въз основа на десетгодишна придобивна давност чрез владение, започнало от 1969г. и продължаващо до настоящия момент. В евентуалност, дори да се приеме, че ответникът не е придобил чрез давност придадените с ПНИ кв.м., то същите подлежат на заплащане от него съобразно ЗСПЗЗ, предвид наличието на влязъл в сила ПНИ и не могат да бъдат предмет на собственически права от страна на ищците. В евентуалност, в случай че се установи, че ответникът не е придобил собствеността чрез покупко-продажба през 1969г., се възразява че го е придобил на основание добросъвестно владение, започнало 1969г. и продължило до настоящия момент. Счита, че съобразно законовите разпоредби и съдебната практика, давност върху процесния имот тече от момента на влизане в сила на решението на ПК Аксаково от 05.02.1993г.

В съдебно заседание страните поддържат тезите си.

Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. Обжалваното 3 решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е допустимо, като постановено при наличие на положителните и липса на отрицателните процесуални предпоставки.

По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.

Съдът, след съвкупния анализ на събраните по делото пред първа и настоящата инстанция доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, достигна до следните фактически и правни изводи:

Предявен е отрицателен установителен иск за собственост, който е допустим доколкото между страните е налице спор относно принадлежността на правото на собственост върху имота, т.е. налице е конкуренция на твърдени от двете страни вещни права върху един и същ обект- процесния представляващ реална част с площ от 776 кв.м. от недвижим имот №100.128 по ПНИ на СО „Терасите", землище гр. Аксаково, кад. район 100, одобрен със Заповед №РД-13-7706-376/07.10.2013г., целият имот с площ от 1573 кв.мПИ с идентификатор №*** по КККР на гр.Варна, находящ се ***.

Спецификата на предявения установителен иск в качеството му на отрицателен такъв, обуславя разпределението на доказателствената тежест между страните в процеса досежно установяване на елементите от фактическия състав на спорното право. В качеството му на страна, заявяваща право на собственост върху имота, единствено ответникът следва да установи по пътя на главното и пълно доказване съществуването на отричаното от ищеца право на собственост, т.е. наличието на предпоставките за възникване на въведеното от него придобивно основание- покупко продажба за 1000 кв.м. и десетгодишна придобивна давност чрез владение, започнало от 1969г. и продължаващо до настоящия момент за 573 кв.м., в евентуалност за целия имот на основание добросъвестно владение, започнало 1969г. и продължило до настоящия момент, като обори възраженията на ищеца,че такова право не е възниквало/не би могло да възникне, както е в настоящия случай. Именно установеността на правото на собственост на ответника към момента на приключване на устните състезания по делото определя изхода от спорното правоотношение, респективно – преодоляването на евентуалната колизия на права между страните.