Акт от 19.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1026 гр. София, 19.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател:ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело № 20241110163377 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 422 от ГПК.

Образувано е по искова молба вх.№ 341129/25.10.2024 г., предявена от „АСВ“ ЕАД, ЕИК ........., представлявано от ЗБ, със седалище и адрес на управление: ГР.СОФИЯ, БУЛ.Д-Р ПД 25, ет.2, ап.4, срещу К. Р. Р. с ЕГН ********** и адрес: гр. София, ул. Л № 15, със съдебен адрес: гр. София, ж.к. Л, бл. 775, ет. 3, ап. 10, чрез адвокат Л. Н., особен представител, назначен от съда, с която е предявен установителен иск по чл. 422 във връзка с чл. 415 от ГПК във връзка с чл. 92 и чл. 99 от ЗЗД за установяване дължимостта на сумата в размер на 341.07 лева, представляваща непогасена главница по договора за паричен заем № 641141 от 27.02.2022 г., сключен със „СК“ ООД, ведно със законна лихва от 30.04.2025 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 16.10 лева, представляваща договорна лихва за периода от 19.03.2022 г. до 06.06.2022 г., както и сумата в размер на 185.41 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 20.03.2022 г. до датата на подаване на заявлението в съда, за които суми е издадена заповед по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 25964/2024 г. на СРС, 120 състав.

В исковата молба се твърди, че ищцовото дружество е подписало Приложение № 1 от 14.06.2023 г. към договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от 14.06.2023 г. със „СК“ ООД, по силата на което вземанията на „СК“ ООД от К. Р. Р., произтичащи от Договор за паричен заем № 641141 от 27.02.2022 г., са прехвърлени с всички привилегии, обезпечения и принадлежности. Сочи, че е изпратено уведомление до длъжника за извършеното прехвърляне на вземанията.

Ищецът сочи, че неговият праводател и ответника са сключили Договор за паричен заем № 641141 от 27.02.2022 г. за сума в размер на 400 лв. главница. Лихвата по договора 1 била определена на 25.23 лв., като общата сума по кредита, която е следвало ответникът да върне възлизала на 425.23 лв., платима на 14 броя седмични погасителни вноски. Сочи, че е начислена и лихва за забава върху просрочените вноски, незаплатени от ответника. Твърди, че не е начислявана лихва за забава или неустойка в периода 13.03.2020 г. – 14.07.2020 г., съгласно чл. 6 от ЗМДВИПОРНС.

Ищецът предприел действия за събиране на вземането по реда на чл. 410 от ГПК, като му била издадена съответната заповед за изпълнение на парично задължение, но поради ненамиране на длъжника и връчването на заповедта по реда на чл. 47, ал. 1 от ГПК, съдът е указал на ищеца възможността да предяви иск за установяване на вземането си.

Моли съда да уважи исковите претенции Претендира и направените разноски.

Ответната страна е депозирала отговор на исковата молба в срока по чл.131, ал.1 ГПК, чрез особен представител, назначен от съда. Счита исковата молба за недопустима, неоснователна и недоказана, поради което следвало да бъде отхвърлена. Твърди, че исковата молба е недопустима, тъй като ответникът не е уведомен за извършената цесия на задължението му към „СК“ ООД от предишния кредитор. Счита, че ищецът не е активно легитимиран да предяви настоящия иск. Оспорва представените копия от договора за потребителски кредит, стандартен европейски формуляр и договор за цесия. Счита, че не е доказано, че ответникът е получил парите по договора за кредит. Моли исковата молба да бъде отхвърлена, като неоснователна.

Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните съгласно чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:

От представения по делото в оригинал, подписан на всяка страница от ответника, чийто подпис не се оспорва, Договор за потребителски кредит № 641141 към искане № 5013090 от 27.02.2022 г. се установява, че между „СК“ ООД и К. Р. Ангелов е сключен договор за кредит, по силата на който е предоставен заем в размер на 400 лева, при фиксиран лихвен процент от 40,05 % и ГПР в размер на 48.71 %. Установява се, че страните са уговорили заемната сума да бъде върната на 14 броя седмични вноски, първата от която в размер на 3,12 лева, а останалите в размер на 32.47 лева, при дата на първо плащане – 07.03.2022 г. и краен срок за погасяване – 06.06.2022 г. Видно от чл. 3, ал. 1 уговореният между страните годишен процент на разходите включва единствено договорената възнаградителна лихва. Видно от чл. 4, ал. 1 с полагането на подписа си върху договора, ответникът е удостоверил получаване на заемната сума в размер на 400 лева. Установява се, че процесният кредит следва да бъде обезпечен с едно от изрично посочените в чл.5, ал. 1, обезпечения, като от чл. 11, ал. 1 се установява, че при непредставяне на обезпечение по чл.

5 в тридневен срок от сключване на договора, кредитополучателят дължи неустойка в размер на 148,77 лева, която се начислява автоматично от заемодателя, като с подписването на договора, заемателят се счита уведомен за нейното начисляване и същата се заплаща разсрочено съгласно погасителния план.

От изслушаната и приета като неоспорена ССЕ се установява, че на 27.02.2022 г. ответникът е усвоил сумата по заема в размер на 400 лв., като непогасената главница към 2 датата на проверката в счетоводството на ищеца възлиза на 341.07 лв.

Съдът намира, че следва служебно да извърши проверка за нищожност на договора, респ. на клаузи от него. Това е така, защото съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК „При проверка на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд може да приложи императивна материално-правна норма, дори ако нейното нарушение не е въведено като основание за обжалване.

Въззивната инстанция не е ограничена от посоченото във въззивната жалба, когато следи служебно за интереса на някоя от страните по делото или за интереса на родените от брака ненавършили пълнолетие деца при произнасяне на мерките относно упражняването на родителските права, личните отношения, издръжката на децата и ползването на семейното жилище.“, от което следва извод, че първоинстанционният съд следи служебно и може да се произнесе по действителността на договора или отделни негови клаузи, доколкото разпоредбата на чл. 26 ЗЗД е императивна, а когато се касае за потребителски спор, съдът следи и например за наличието на неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143 ГПК, които също са нищожни ex lege, освен ако не са индивидуално уговорени – арг. чл .146, ал. 1 ЗЗП, както и за клаузи, предвидени като нищожни в чл. 19, ал. 5 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/.

Договорът е сключен при действието на ЗПК, като по делото няма доказателства, нито твърдение, физическото лице да е получило заемната сума за търговска или професионална дейност, поради което и ищецът има качеството „потребител“ по смисъла на закона, на основание § 13, т.1 ДР на ЗЗП. Съгласно разпоредбата на чл..22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.11, т.7-12 ЗПК, договорът е нищожен. Общото между всички цитирани основания за нищожност на договора е, че за да е нищожен договора, то за тези задължения по договора в него следва да липса информация, така че при сключването на договора както и при неговото изпълнение от длъжника, за последния да е неразбираемо на първо време, каква част от месечната вноска, която дължи, ще се разходва за ГПР, каква част па погасяване на вземането по главница, дали се дължи лихва. Същевременно, ако има други разходи, такси по договора, те следва да са посочени в него. Поради възмездният характер на договора за потребителски кредит, в момента на сключването му и с оглед внасяне на яснота относно правата и задълженията на потребителите и за по - пълна защита на интересите им, трябва да бъдат уговорени лихвения процент по кредита (чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК) и годишният процент на разходите (ГПР) по кредита (чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК), който изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит - чл. 19, ал. 1 ЗПК. Изчисляването на ГПР се извършва като се допусне, че кредиторът и потребителят изпълняват своите задължения в съответствие с първоначално определените срокове.

Съгласно § 1, т.1 ДР на ЗПК, „общ разход по кредита на потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни 3 посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси. „Обща сума, дължима от потребителя" е сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя.

В договора за кредит не е посочено, че неустойката се включва както в общия разход по кредита, така и в общата дължима сума от потребителя, по смисъла на посочените легални дефиниции на ЗПК. Точно обратното, както бе посочено по-горе, изрично в разпоредбата на чл. 3, ал. 2 е посочено, че годишният процент на разходите включва единствено договорената между страните възнаградителна лихва.

Неизпълнението на задължението на потребителя да предостави обезпечение на кредитора, може да доведе до намаляване на възможността на кредитора по договора за заем да се удовлетвори на крайния падеж на договора.

Вследствие на неизпълнението на това задължение от страна на потребителя, кредиторът не получава реален обезпечителен ефект - не получава обезпечение на задължението си. Следователно, предвиждането, изначално в договора, на задължение за неустойка за непредоставяне на обезпечение, е инструмент за генериране /пряко и косвено/ на допълнителни разноски за потребителя, които са известни на заемодателя и би следвало да бъдат отчитани като разноски по кредита по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПК и § 1, т. 1 ЗПК.

Посоченият в договора ГПР от 48,71% не е действителен, тъй като в него не е отчетена неустойката, която е само по наименование неустойка, а по естеството си представлява още едно възнаграждение за кредитодателя: Това възнаграждение съставлява част от разходите по кредита по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПК и § 1, т. 1 ЗПК, поради което реалният ГПР по договора, видно от заключението на вещото лице, многократно надхвърля позволения от закона процент, стигайки до процент над 50. Така, освен че се нарушава и заобикаля чл. 19, ал. 4 ЗПК, потребителят бива и въведен в заблуждение относно реалната стойност на разходите, които следва да стори по обслужването на кредита си, в противоречие с изискванията на чл. 11 ЗПК. Стига се и до нарушение във връзка с чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗПК, тъй като се касае за необосновано високо и скрито оскъпяване на кредита. В случаите, когато в договора за потребителски кредит е посочен годишен процент на разходите, които обаче не включва всички разходи, които нормативната база изисква да бъдат отчетени при изчислението му, то договорът за потребителски кредит следва да се счита за нищожен /арг.

Решение от по дело № С-714/2022г. на СЕС/. Само това обстоятелство е достатъчно, за да бъде прогласен за нищожен договорът за кредит. Начинът, по който е установена конструкцията за обезпечаване на заема, реално съставлява механизъм за заобикаляне на нормите за защита на потребителите и допълнително натоварване на заемателя с 4 допълнителни плащания.

Ето защо, СРС намира,че договорът е недействителен. За пълнота следва да бъде отбелязано, че без значение за изводите на съда относно действителността на договора за кредит е обстоятелство дали в настоящото производство е претендирано уговорената по съглашението неустойка за непредставяне на обезпечение или не. Това е така, тъй като недействителността на договора следва от съдържанието на неговите клаузи към момента на сключване на сделката и не е обусловено от последваща преценка на кредитора, респ. приобретателя по вземането, дали да претендира всички вземания, произтичащи от съглашението или не.