Определение № 861 от 06.03.2024, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 861 гр. Варна, 06.03.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Николай Св. Стоянов мл.с. Станислав М. Ангелов като разгледа докладваното от Николай Св. Стоянов Въззивно гражданско дело № 20233100501877 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.250 от ГПК.

Образувано е по молба с вх. №1611/19.01.2024г. на Б. Г. – М., с искане за допълване на Решение №26/10.01.2024г., постановено по настоящото дело на ВОС, чрез вписване на отделен диспозитив за изрично потвърждаване на първоинстанционното решение и за присъдените разноски с него в размер на 468.03лв.

Молбата е обоснована с твърденията, че въззивният съд е формирал мотиви за цялостно потвърждаване на първоинстанционното решение, но след това е пропуснал да включи в диспозитива на въззивното решение разноските, определени от първоинстанционния съд.

Насрещната страна не изразява становище по молбата.

За да се произнесе съдът намира молбата за допустима, а по същество неоснователна, по следните съображения:

Съгласно чл.250, ал.1 ГПК страната може да поиска да бъде допълнено решението, ако съдът не се е произнесъл по цялото искане, с което е сезиран.

Касае се за липса или за пропуск от произнасяне по всички предявени искове в цялост или по всички задължителни за случая последици от тях, тоест по целия предмет на разглеждане в производството. Предметът на въззивното производство се определя от въззивната жалба и разпоредбата на чл.269 от ГПК, а дължимите последици от разглеждането на спора пред въззивния съд са обусловени и от крайния резултат по делото.

В настоящия случай с въззивното решение въззивният съд е формирал 1 мотиви за правилност на първоинстанционното решение в неговата цялост, т.е. по отношение на цялото предявено за разглеждане спорно материално право, което е отразил и в диспозитива си. В такива случаи въззивният съд не е длъжен да преповтаря съдържанието на спорното право в диспозитива, още по-малко да включва и отделен такъв за присъдените от РС разноски. Затова и в случая няма непълнота на Решение № 26/10.01.2024г., тъй като вземането за разноски за производството пред първоинстанционния съд не съставлява нито отделен иск, нито e отделен предмет на въззивно разглеждане. Касае се до акцесорно вземане, подлежащо на промЯ. единствено при цялостна или частична отмЯ. на обжалвания акт, но не и при потвърждаването му. Друго би било положението, ако предмет на въззивно разглеждане е и жалба срещу акт на РС по чл.248 ГПК, не какъвто обаче е настоящият случай. На последно място в случая не се касае до искане за ревизиране на определените от ВОС разноски за да се прилагат правилата на чл.248 от ГПК.

В заключение – липсата на отделен диспозитив във въззивното решение, с който да се потвърждават присъдени от РС съдебно-деловодни разноски при цялостно потвърждаване на първоинстанционното решение и липса на жалба по чл.248 ГПК, не води до непълнота на въззивния акт и не обосновава допълването му. Разноските пред РС в тези случаи се дължат на общо основание с оглед на крайния резултат от производството по делото, ведно с евентуално присъдените от ВОС.

Воден от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата с вх. №1611/19.01.2024г. на Б. Г. – М. за допълване на Решение №26/10.01.2024г., постановено по настоящото в.гр.д. №1877/2023г. на ВОС, чрез постановяване на отделен диспозитив за изрично потвърждаване на първоинстанционното решение и за присъдените с него разноски в размер на 468.03лв.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2