Решение № 86 от 23.10.2026, Районен съд - Раднево

РЕШЕНИЕ

№ 86 гр. Раднево, 23.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАДНЕВО, II-РИ СЪСТАВ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христина Вълчанова при участието на секретаря И.ка Д. Стоянова като разгледа докладваното от Христина Вълчанова Административно наказателно дело № 20265520200216 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 58д - 63д от ЗАНН и е образувано по жалба на И. В. Х., ЕГН **********, с адрес гр. ****, чрез адв. Ч. срещу наказателно постановление № 26-1228-001335 от 14.05.2026г., издадено от ВПД Началник група в ОД на МВР Стара Загора, сектор „Пътна полиция“, с което за нарушение на чл. 58, т. 4 от ЗДвП, на основание чл. 178ж, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 511.29 евро и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца.

В жалбата се излагат основания за отмяна на наказателното постановление, като незаконосъобразно и алтернативно съдът да приеме, че е налице маловажен случай. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Не се явява и пълномощника на жалбоподателя.

Представена е молба от пълномощника на жалбоподателя, в която поддържа подадената жалба и моли за уважаването й, като излага подробни съображения в тази насока. Претендират за разноски

Въззивната страна – ВПД Началник група в сектор пътна полиция ОД МВР – Стара Загора, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание, а в представено писмено становище се иска потвърждаване на наказателното постановление като правилно и законосъобразно и се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

РП Стара Загора - не изпращат представител, не вземат становище Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН от заинтересовано да обжалва лице и съдържа необходимите реквизити, поради което е допустима.

Районен съд Раднево, след като анализира събраните по делото доказателства и съобрази закона, намира за установено от фактическа страна 1 следното:

На 21.01.2026г. около 15:28 часа на автомагистрала "Тракия", км.

210+523, община Раднево, в посока запад, жалбоподателя И. В. Х. управлявал товарен автомобил - влекач „****, собственост на „****, като същият се движил в лентата за принудително спиране.

Наличен по делото е снимков материал на процесното нарушение от 21.01.2026 г., 15:28ч.

Съгласно декларация по чл. 188 от ЗДвП от 04.03.2026 г. ползвателя на МПС-то И. В. Х. е декларирал, че на посочената дата 21.01.2026 г., около 15:35 ч. автомобилът се е управлявал от него.

С оглед на така установеното е съставен АУАН серия АД бланков № 780216 от 13.03.2026 г. от И. В. И. – полицейски инспектор в сектор ПП към ОД на МВР Стара Загора, в присъствието на М. Р. М. и К. К. Б. – свидетели при съставянето на акта, за нарушение по чл. 58, ал.4 от ЗДвП.

Препис от АУАН е връчен на жалбоподателя, като същият е вписал че има възражения.

В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН депозирал писмено възражение, което е разгледано от АНО в докладна записка и което е оставил без уважение.

Същото не е посочено в наказателното постановление.

Въз основа на така съставения акт, е издадено атакуваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание "глоба" в размер на 511, 29 евро и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 3 месеца, на основание чл. 178ж, ал. 1, предл. 1 от Закона за движението по пътищата.

Установената по делото фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства и от разпита в съдебно заседание на свидетелите И. В. И., ****, и К. К. Б., както и от присъединените писмени доказателства.

Показанията на свидетелите са последователни, обективни и логични, поради което се ползват с доверие от съда, тъй като са подробни и взаимно кореспондиращи си и така служат за проверка едни на други. Свидетелските показания се потвърждават и от наличните писмени доказателства в преписката.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Актът за установяване на административно нарушение е съставен от оправомощено лице. Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган в срока по чл. 34, ал. 3 ЗАНН.

Съдът намира, че в хода на предсъдебната фаза на производството по административно наказване е допуснато нарушение на разпоредбата на чл.

44, ал. 2 от ЗАНН. Разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН предвижда, че освен възраженията при съставяне на акта в 7-дневен срок от подписването му нарушителят може да направи писмени възражения по него. Ал. 2 на същата разпоредба предвижда, че когато във възраженията си нарушителят посочи писмени или веществени доказателства, те трябва да бъдат събрани служебно доколкото това е възможно. В процесния случай, жалбоподателят Х. е 2 посочил във възраженията си, че по време на управление на товарния автомобил по магистрала „Тракия“ около км 201 получил силно сърцебиене, поради което се е наложило да напусне дясната лента на магистралата и да спре плавно в лентата за принудително спиране. Същият посочва, че предния ден – 20.01.2026г. направил хипертонична криза и полученото силно сърцебиене го е притеснило много. Приложил е амбулаторен лист за извършен амбулаторен преглед от АСМП по Хирургия - д-р **** от 20.01.2026г.

В НП не е посочено разглеждането на постъпилото възражение и в този случай АНО не е изпълнил задължението си по чл.42, ал.2 ЗАНН.

Съдът намира, че от събраните по делото доказателства не се установява по несъмнен начин извършване на вмененото нарушение от страна на жалбоподателя. Административният орган не е изяснил в пълнота всички факти и обстоятелства, имащи значение за случая, и е формирал извода си за извършване на твърдяното нарушение при липса на достатъчно доказателства.

С обжалвания акт на жалбоподателя е вменено извършването на административно нарушение по чл. 58, т. 4 от Закона за движението по пътищата, изразяващо се в движение на моторно превозно средство в аварийната лента на автомагистрала. От събраните по делото доказателства не се установи движение, а единствено, че към посочения на снимката час МПСто се е намирало в лентата за принудително спиране, без да е изяснено дали се движи или е спряло.

Така твърдяното в жалбата нарушение на чл. 40 от ЗАНН се доказва, а и същото, като водещо в конкретния случай до нарушаване на правата на нарушителя да присъства при съставяне на АУАН и да се запознае с обективните и субективни предели на административно-наказателното обвинение, се явява съществено такова. Констатираното съставлява самостоятелно основание за отмяна на обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно, извън горепосоченото за липса на безспорни доказателства относно авторството на противоправното деяние.

АУАН е съставен в отсъствието на жалбоподателя, без да се извършат каквито и да е действия от страна на органите за неговото поканване да се яви за съставяне на акта. Приложението на изключението на чл. 40, ал. 2, пр. 2 от ЗАНН от правилото на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН предпоставя редовно връчена на нарушителя покана, каквато няма в това производство. Без да има изпълнение на визираната по-горе законова предпоставка, АУАН не може да се счита задочно съставен в отсъствие на нарушителя, поради неявяването му след покана в хипотезата по чл. 40, ал. 2, пр. 2 от ЗАНН. Последващото връчване на АУАН не санира пропуска с предявяването на акта, защото това са различни процесуални действия в административно-наказателното производство, които се подчиняват на различни законови изисквания – чл. 40, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН, респ. чл. 43, ал. 1 и ал. 5 от ЗАНН, и взаимно не се компенсират при нередовности.

Съгласно разпоредбата на чл. 58, т. 3 от ЗДвП, на водач на МПС е забранено да спира в лентата за принудително спиране, освен при повреда на пътното превозно средство, както и при здравословни проблеми на водача или пътниците в превозното средство. Т. е. в случай на някоя от изброените в 3 нормата хипотези, водачът има право да спре в лентата за аварийно спиране.

Аварийната лента по своето предназначение служи именно за принудително спиране при авария, поради което не може да се приеме автоматично, че всяко установено присъствие на автомобил в нея представлява нарушение. Като се вземе предвид, че доказателствата по делото изясняват спиране в аварийна лента от жалбоподателя поради възникнал здравословен проблем, каквито са и неговите твърдения. Защитната теза на жалбоподателя се доказва от събраните в преписката доказателства. В случай, че на жалбоподателя се вменява нарушение за управление в аварийна лента с цел придвижване вместо в другите две пътни ленти, разрешени за движение по автомагистралата, в тежест на АНО е да докаже продължително управление, което излиза извън рамките на необходимите действия за навлизане в съседна пътна лента. В конкретната хипотеза тези обстоятелства остават недоказани по делото.

В подкрепа на възраженията си, че поведението му попада в една от хипотезите, преодоляващи забраната на посочения законов текст, са представени писмени доказателства- амбулаторен лист, то който се установява, че действително жалбоподателя има сериозен здравословен проблем – кризис хипертоникус. Нарушението следва да бъде доказано по несъмнен и категоричен начин от административнонаказващия орган, като в настоящия случай това доказване не е осъществено и е налице съмнение относно факта на движение на автомобила в аварийната лента. В тази връзка неправилно АНО е ангажирал отговорността на жалбоподателя за извършено нарушение по чл. 58, т. 4 ЗДвП. Здравословния проблем на водача изключва приложението на чл.58 от ЗДвП. АНО е длъжен преди да наложи наказание за извършено нарушение да събере доказателства за това нарушение, което той не е сторил. Ако беше спазил процедурата по предявяване и връчване на акта това нарушение евентуално не било допуснато, тъй като жалбоподателя би описал конкретната фактическа обстановка, довела до наложителното спиране в аварийната лента. Събраните в хода на съдебното следствие доказателства установяват липса на извършено нарушение по чл.58 от ЗДвП.

Действията на жалбоподателя са били продиктувани от крайна необходимост по смисъла на чл.13 от ЗАНН- за предотвратяването на евентуално ПТП, с неясен изход при наличие на здравословен проблем. От друга страна нарушението следва да бъде доказано по несъмнен и категоричен начин от административнонаказващия орган, като в настоящия случай това доказване не е осъществено и е налице липса на доказателства относно факта на движение на автомобила в аварийната лента. Под движение законодателят предвижда използване на аварийната лента не по предназначение, докато в случая е налице здравословен проблем на водача, което е довело до навлизане в тази лента и спиране.

При това положение съдът приема, че не е доказано по безспорен начин осъществяването на състава на нарушението, вменено на жалбоподателя по чл. 58, т. 4, от ЗДвП.

С оглед изложеното съдът намира, че обжалваният акт се явява незаконосъобразен и следва да бъде отменен.

По разноските:

При този изход на делото на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, вр. чл.

4

143, ал. 1 от АПК право на присъждане на разноски възниква за жалбоподателя, който е направил такива в производството за заплащане на възнаграждение на адвокат и своевременно е поискал присъждането им. От приложения договор за правна защита и съдействие, се установява, че страните са договорили възнаграждение 205 евро за защита и процесуално представителство по настоящото а. н. дело, като е отразено, че сумата е заплатена в брой при подписване на договора. Тези разноски на основание чл.

63д, ал. 1 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 1 от АПК съдът възлага на структурата, чийто орган е издал отмененото наказателно постановление – ОД МВР – Стара Загора.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 26-1228-001335/14.05.2026 г., издадено от ВПД Началник група в ОД на МВР Стара Загора, сектор „Пътна полиция“, с което за нарушение на чл. 58, т. 4 от ЗДвП, на основание чл. 178ж, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП, на И. В. Х. ЕГН **********, с адрес гр. **** е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 511, 29 евро /петстотин и единадесет евро и двадесет и девет евроцента/, и "Лишаване от право да управлява МПС" за срок от 3 месеца.