Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 466 от 16.05.2023, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно частно наказателно дело 874/2023
Вид
Определение № 466
Подписан
16.05.2023
В сила
16.05.2023
Състав
Нина Иванова Кузманова, Веселин Димитров Хаджиев, Иван Минчев Минчев

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 466 гр. Пловдив, 16.05.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Нина Ив. Кузманова

Членове:

Веселин Д. Хаджиев

Иван М. Минчев като разгледа докладваното от Нина Ив. Кузманова Въззивно частно наказателно дело № 20235300600874 по описа за 2023 година Въззивното производство е образувано по реда на чл.243, ал.7 от НПК.

Обжалвано е определение на РС-Пловдив, постановено на 31.03.2023г. по ЧНД № 1986/2023г., с което е потвърдено Постановлението на РП-гр.Пловдив за прекратяване на наказателното производство по д.п.

№230/2018г. по описа на РУ-гр. Раковски, водено за престъпление по чл. 323, ал.1 от НК.

Против определението е постъпила жалба от адв. С.А., в качеството му на повереник на пострадалия Д. С. П., в която се изразява несъгласие с изводите на ПРС, като в този смисъл се иска делото да се върне за продължаване на наказателното производство. В жалбата се твърди неправилен анализ на събраните доказателства и неправилни изводи относно липсата на съставомерни признаци от състава на престъплението, за което се води досъдебното производство. Възразява се срещу позоваването на експертните заключения на инж. Р., както и по отношение изводите за ниска обществена опасност на извършеното от св. Т..

Пловдивският окръжен съд, след като провери обосноваността и законосъобразността на постановеното определение и във връзка с направените оплаквания, прие за установено следното :

Жалбата е подадена в законоустановения срок и от оправомощено лице, поради което се явява допустима, но разгледана по същество същата е 1

НЕОСНОВАТЕЛНА.

С постановление от 08.03.2023г. Районна прокуратура –Пловдив е прекратила наказателното производство по д.п. № 230/2018г. по описа на РУгр. Раковски, образувано срещу неизвестен извършител за престъпления по 323, ал.1 от НК, като са направени изводи за липсата на престъпление от общ характер. За прекратяване на производството прокурорът се е позовал на разпоредбата на чл.243, ал.1, т.1 вр. чл.24, ал.1, т.1 от НПК.

Производството пред районния съд е образувано по жалба на Д. С. П., чрез неговия повереник против постановлението за прекратяване на наказателното производство, като се изразява несъгласие с изводите на прокурора за липсата на осъществен състав на престъпление по чл.323, ал.1 от НК, поради маловажен случай по смисъла на чл.93, т.9 от НК и се иска връщане на делото за доразследване със задължителни указания относно приложението на закона. Първоинстанционният съд е възприел изцяло изводите на прокурора, а именно за несъставомерност на извършеното по чл.323, ал.1 от НК и липсата на друго престъпление от общ характер. Поради това и прокурорският акт е потвърден като правилен и законосъобразен.

Изложените съображения на районния съд се споделят изцяло от настоящата съдебна инстанция .

Първоинстанционният съд е обсъдил всички събрани по делото доказателства и е направил обосновани изводи относно фактите по делото.

Според настоящата инстанция, както прокурорът, така и районният съд подробно са обсъдили всички факти, касаещи отношенията между страните във връзка с изградената масивна ограда, по отношение на която и двете страни –Т. и П. имали претенции, че попада изцяло в техния имот. В тази връзка напълно обосновани са изводите относно предприетите действия от страна на Т. за ангажиране и търсено съдействие от страна на Община Р., така и по отношение неговите действия на 02 и 03.10.2018г. по премахване на оградата между неговия имот и този на св. П.. Изводите на първоинстанционния съд в тази насока са правилни и не следва да се преповтарят. Същите са базирани на събраните гласни, както и писмени доказателства установяващи както предхождащото поведение на Т., така и състоянието и разположението на въпросната ограда.

Предмет на настоящия спор, е наличието на самоуправни действия, извършени на неустановени дати през 2018г. в с. Б., обл. П. от св.С. Т. във 2 връзка с изградена ограда между двата съседни имота. В тази връзка, несъмнено е установено, че св. Т. е премахнал изградената между неговия и на св. П. имоти ограда, в нарушение на установения за това ред/чрез отнасянето му пред компетентните за това органи на общинска администрация/ и при наличието на възникнал спор между двете страни по повод процесната ограда между него от една страна и св. П. –от друга.

Безспорно установено е обаче, от назначените в досъдебното производство съдебно-технически експертизи, изготвени от в.л. инж. Р., че процесната ограда представлява строеж, изпълнен без строителни книжа, който съгласно чл.225, ал.2 от ЗУТ се квалифицира като „незаконен строеж“. Същата не представлява „търпим строеж“/ т.е. строеж, за който няма строителни книжа, но е бил допустим по действащите подробни градоустройствени планове по правилата на нормативните актове, действали по време на извършването им.

Установено е още от вещото лице, че търпим строеж не би подлежал на премахване и на забрана за ползване, като изпълнението на оградата не отговаря на предвижданията на действащия ПУП, на предходния ПУП, на нормите и правилата, действали към момента на построяването й, както и на сега действащите норми. Така, като обективни и съответстващи на събраните доказателства, най-вече на нормативните и строителни изисквания, правилно двете технически експертизи са били възприети с доверие от първостепенният съд. Твърденията в жалбата за неправилност на тези заключения са неубедителни и не почиват на доказателствата по делото.

Всички събрани гласни и писмени доказателства са били подробно анализирани от състава на районния съд. В този смисъл атакуваният акт се явява обоснован.

При така установеното по делото, правилни са изводите на районния съд за това, че с действията си св. Т. е осъществил част от елементите на състав на престъпление по чл.323, ал.1 от НК, тъй като е налице обективиран спор, възникнал между страните по повод действително или претендирано субективно право на премахване на оградата, което е осъществено от св. Т. не по установения от закона ред . Напълно обосновани обаче са изводите, че за да е налице съставомерност по чл.323, ал.1 от НК, следва случаят да не е маловажен. А конкретният случай е приет за маловажен, предвид безспорно установените обстоятелства, касаещи незаконния статут на оградата, усилията на св. Т. за разрешаване на спора чрез отнасянето му пред компетентен орган-общинската администрация, която, в продължителен период от време, е оставила въпросът неразрешен.

В подкрепа на тези изводи са обсъдените писмени доказателства/ жалба на св. Т. от 20.03.2018г./ и обсъдените съдебно-технически експертизи, касаещи статута на процесната ограда, а именно това, че същата се явява незаконна и е подлежала на премахване. Наред с това съдът е обсъдил и данни, определящи дееца, в случая св. Т., като лице с изключително ниска степен на обществена опасност, изхождайки от чистото му съдебно минало, трудовата и семейна ангажираност и липсата на други противоправни прояви от негова страна, 3 както и предприетите от него преди това действия за решаване на спора по установения и предвиден за това ред. Всичко това обосновава извода, че макар и противоправно самото деяние, поради ниската степен на обществена опасност, не е престъпно. Правилно и законосъобразно първостепенният съд се е позовал на задължителните указания за тълкуване на понятието „вредни последици“, дадени в ТР №6/1973г. по н.д.№ 2/73г. на ОСНК на ВС, като е съобразил всички обстоятелства, определящи обществената опасност на деянието и е направил законосъобразни изводи в тази насока.

При така изложеното и правилно възприетия доказателствен материал, изводите на първата инстанция се явяват обосновани и правилни. Тези изводи се споделят изцяло от въззивният състав. Поради изложеното по-горе, настоящия състав намира атакуваното определение за правилно и законосъобразно. Ето защо

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 305 от 31.03.2023г., постановено по ЧНД № 1986/2023г. по описа на Пловдивски районен съд, 25-ти наказателен състав.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4