Разпореждане № 4224 от 03.06.2026, Районен съд - Кюстендил

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 4224 гр. Кюстендил, 03.06.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XX-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Преслава Кр. Дякова като разгледа докладваното от Преслава Кр. Дякова Частно гражданско дело № 20261520102317 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.410 и сл. ГПК.

Делото е образувано, по заявление за издаване на заповед за изпълнение по образец от „ИЗИ ФИНАНС” ЕООД, ЕИК 201196810, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Балша“ № 17, партер, подадено от пълномощника юрисконсулт А. Г., против длъжника Б. И. Б., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ****************** с искане за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за сумите: 586,43 EUR /петстотин осемдесет и шест евро и четиридесет и три цента/

- главница, дължима по Договор за кредит №

********/05.03.2025 г.; 38,29 EUR /тридесет и осем евро и двадесет и девет цента/ – договорна лихва от 01.10.2025 г. до 29.05.2026 г.; 363,63 EUR /триста шестдесет и три евро и шестдесет и три цента/

– такса; ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 02.06.2026 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сторените разноски – 16,80 евро държавна такса и 76,69 евро юрисконсултско възнаграждение.

Към заявлението са представени: пълномощно, вносна бележка за внесена държавна такса, договор, общи условия.

Районен съд-гр. Кюстендил, след като се запозна с подаденото заявление и приложенията към същото и след като прецени всички доказателства поотделно и в съвкупност, намери за установено следното:

Заявлението е представено в изискуемата се форма и е допустимо. Разглеждайки заявлението по същество, съдът намира, че направените с него искания за частично основателни. Съображенията за това са следните:

С оглед задължението на съда да следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договорите, сключени с потребител, какъвто е и настоящият случай, то съдът 1 намира следното: претенцията за такса ангажимент в размер на 220,40 лв. за нищожна като нарушаваща закона, противоречаща на закона и като неравноправна клауза, за която съдът следи служебно /чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК, Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори/.

Таксата ангажимент е предвидена в процесния договор в чл. 2, ал. 1, т. 3 от същия за плащане от потребителя за сключването на договора при фиксиран годишен лихвен процент, на такса "Ангажимент" в размер на 48,66 % от размера на главницата. Процентът на таксата се определял от периода на кредита. Таксата е дължима в цялост към датата на усвояване на кредита, а с цел финансово облекчение нейният размер се разпределял на равни части по погасителните вноски.

В разпоредбата на чл. 10а., ал. 1 от ЗПК е предвидено, че кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, а в ал. 2 е предвидена забрана за кредитора да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. В случая се касае за абсолютно неоправдана от гледна точка на добрите нрави клауза в размер на половината от стойността на кредита, срещу насрещна престация за предоставяне на фиксиран лихвен процент по кредита, което нито е услуга, нито никаква насрещна престация на кредитодателя. Това е обикновена договорна уговорка за размера на договорната лихва и по никакъв начин не може да бъде компенсиран този размер с такси или друг вид възнаграждения. Договорката как да се формира лихвеният процент не е такса или комисион по кредита по смисъла на чл. 10, ал. 1 ЗПК, а посочването й като такса не променя нейния характер. Тя не представлява и неустойка, защото не касае неточно или забавено изпълнение на задължение на длъжника.

При положение, че изначалното предвиждане на таксата да се кумулира към погасителните вноски, следва извод, че тя води единствено до скрито оскъпяване на кредита, с което се цели заобикаляне на чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Включването в ГПР на тази такса, с цел удовлетворяване на правилото на чл. 19, ал. 4 ЗПК, не променя нейния характер на клауза, накърняваща добрите нрави, нарушаваща чл. 10а, ал. 2 ЗПК и целяща и заобикаляне на тази разпоредба.

В частта за разноските искането е основателно за размера на внесената държавна такса – 16,80 евро. В производството заявителят е представляван от юрисконсулт, на когото съдът на осн. чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 26 от Наредба за заплащането на правната помощ, определя възнаграждение в размер на 40,90 EUR (четиридесет евро и деветдесет цента) , тъй като производството не се отличава с никаква фактическа и/или правна сложност. Претендираните разноски за подготовка на документи за завеждане на дело по смисъла на чл. 13 от НЗПП не се следват на заявителя, тъй като това процесуално действие се включва в обема на представителството по делото и възнаграждението за това е определено по реда на чл. 26 от НЗПП.

Така, съобразно уважената част от заявлението, дължимите на заявителя разноски са, както следва: 10,62 евро държавна такса и 25,85 евро – юрисконсултско възнаграждение.

2

Воден от горното, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ИЗДАВА ЗАПОВЕД ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ, съгласно която Б. И. Б., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ****************** ДА ЗАПЛАТИ на „ИЗИ ФИНАНС” ЕООД, ЕИК 201196810, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Балша“ № 17, партер сумите: 586,43 EUR /петстотин осемдесет и шест евро и четиридесет и три цента/ главница, дължима по Договор за кредит № ********/05.03.2025 г.; 38,29 EUR /тридесет и осем евро и двадесет и девет цента/ – договорна лихва от 01.10.2025 г. до 29.05.2026 г.; ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 02.06.2026 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сторените разноски – 10,62 евро държавна такса и 25,85 евро юрисконсултско възнаграждение.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ заявлението на „ИЗИ ФИНАНС” ЕООД, ЕИК

201196810, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Балша“ № 17 за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за сумите, както следва: 363,63 EUR /триста шестдесет и три евро и шестдесет и три цента/ – такса.

УКАЗВА на заявителя, че на осн. чл. 415, ал.3, вр. с ал.1, т.3 от ГПК, може да предяви осъдителен иск досежно вземането си, за което заявлението му е оставено без уважение в едномесечен срок от съобщението, което ще му бъде изпратено след влизане в сила на настоящия съдебен акт, като довнесе дължимата държавна такса и представи доказателства по делото, че искът е предявен в срок.

След влизане в сила на заповедта за изпълнение да се издаде изпълнителен лист, за което да се направи отбелязване върху същата.

Разпореждането, в частта, за която заявлението е оставено без уважение, подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок пред КнОС.

Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________

3