Решение № 12778 от 30.06.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12778 гр. С., 30.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА при участието на секретаря МАРИЯ АТ. ДРАГАНОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско дело № 20241110124769 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 235 ГПК.

Подадена е искова молба от В. Т. В., ЕГН **********, срещу етажните собственици на сграда - етажна собственост, находяща се на адрес: гр. С., район „С.“, бул. „А.Л.“ № 11, представлявани от управителя – М.М., с която е предявен конститутивен иск с правно основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС за отмяна на част от решенията по т. 1 от дневния ред на общото събрание на етажната собственост, проведено на 28.03.2024 г. - с които е прието таксата за поддръжка на общите части за куче да е 5 лв., таксата за поддръжка на общите части за офиси и магазини да е фиксирана в размер на 10 лв., таксата за фонд „Ремонт и обновяване“ да е в размер на 10 лв. на апартамент.

Ищецът твърди, че на 28.03.2024 г. в сградата в режим на етажна собственост с адрес: гр. С., район „С.“, бул. „А.Л.“ № 11, е проведено общо събрание на собствениците на самостоятелни обекти в сградата. Със съобщение от 03.04.2024 г. управителният съвет на етажната собственост е уведомил собствениците на самостоятелни обекти в сградата в режим на ЕС, че протоколът е изготвен. Посочва, че е собственик на самостоятелни обекти в горепосочената сграда в режим на етажна собственост – апартамент № 6 и апартамент № 10, като не е присъствал на проведеното на 28.03.2024 г. общо събрание. Твърди, че взетите решения по т. 1 от дневния ред са незаконосъобразни в частта, в която се приема: таксата за поддръжка на общите части за куче да е 5 лв., таксата за поддръжка на общите части за офиси и магазини да е фиксирана в размер на 10 лв., както и таксата за фонд „Ремонт и обновяване“ да е в размер на 10 лв. на апартамент. Твърди, че в чл. 51, ал. 7 ЗУЕС е определено, че таксата за животно трябва да е в същия размер като за един обитател, а с приетото решение размерът е определен наполовина. Сочи, че съгласно чл. 51, ал. 5 ЗУЕС 1 собственик, ползвател или обитател, който упражнява професия или извършва дейност в самостоятелен обект на ЕС, свързана с достъп на външни лица, заплаща разходите за управление и поддръжка в размер от трикратния размер до петкратния размер, определен с мотивирано решение на ОС, но с процесното решение е приета такса в размер като за един обитател, което противоречи на посоченото правило, а освен това решението не е мотивирано. Сочи, че таксата за фонд „Ремонт и обновяване“ също е определена в нарушение на разпоредбите на ЗУЕС, тъй като съгласно чл. 6, ал. 1, т. 9 ЗУЕС собствениците са длъжни да заплащат разходи за фонд „Ремонт и обновяване“ съразмерно с притежаваните идеални части, а в случая е определена фиксирана такса от 10 лв. на апартамент. Твърди, че освен материалната незаконосъобразност на посочените решения, са допуснати нарушения и при провеждането на общото събрание – нарушени са чл. 14, ал. 4 и ал. 5 ЗУЕС, тъй като управителят на сградата е представлявал по пълномощие повече от трима собственици/ползватели, а именно 5 човека - за апартамент № 10, апартамент № 21, офис № 1, офис № 2 и апартамент № 15, т. е. общо 8,84 % идеални части от общите части, като заедно с притежаваните от управителя като собственик идеални части, управителят е представлявал 18,35 % идеални части. На следващо място счита, че е допуснато нарушение и на чл. 16, ал. 5 ЗУЕС, тъй като от приложенията към протокола от ОС не става ясно кой как е гласувал, а така също и липсва подпис на гласувалите лица, което поставя под съмнение не само авторството и присъствието на лицата на събранието, но и начина, по който е гласувано. С оглед изложеното моли за уважаване на предявените искове.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответниците, с който оспорват предявения иск като недопустим и неоснователен. Считат, че искът е недопустим, тъй като по делото не са представени доказателства, че ищецът е собственик на самостоятелен обект в сградата в режим на етажна собственост, съответно че е налице правен интерес да оспорва взетите решения. Твърдят, че не са нарушени посочените от ищеца разпоредби на ЗУЕС при вземане на оспорените решения. Разходът за отглеждане на куче е в размер, равен на този, определен за една категория обитатели – съгласно § 1, т. 5 ЗУЕС, деца на възраст от 6 до 18 години, с което общото събрание на етажната собственост е действало в съответствие с разпоредбата на чл. 51, ал. 7 ЗУЕС. Сочат, че таксата за лица, упражняващи професия или дейност в самостоятелен обект на етажната собственост, свързана с достъп на външни лица също е определена правилно, доколкото в конкретния случай всички самостоятелни обекти, които се ползват за предоставяне на услуги, свързани с достъп на външни лица, притежават самостоятелни входове извън общите части на етажната собственост, до която иначе външни лица нямат достъп, с оглед което разпоредбата на чл.

51, ал. 5 ЗУЕС е неприложима. Твърдят, че таксата за фонд „Ремонт и обновяване“ също е определена законосъобразно, тъй като разпоредбите на чл. 50, ал. 2, т. 1 и чл. 51, ал. 9, т. 3 дават право на общото събрание на етажната собственост да определи тези разходи поравно на самостоятелен обект. На следващо място оспорват да е налице нарушение на чл. 14, ал. 4 и ал. 5 ЗУЕС, като твърдят, че управителят М.М. е представлявала само три лица, които обаче са собственици на 5 самостоятелни обекта. Сочат, че протоколът от общото събрание е 2 подписан от лицата, избрани за председателстващ и за протоколчик и е удостоверено как е гласувано по точките от дневния ред, а в приложение към него са положени подписите на собствениците, взели участие в събранието, като не са налице неясноти относно начина, по който всеки е гласувал. С оглед изложеното молят за отхвърляне на предявения иск и за присъждане на разноски.

Софийски районен съд, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбата на чл.

235 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Предявен е конститутивен иск с правно основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС – за отмяна на решенията на етажната собственост, находяща се на адрес: гр. С., район „С.“, бул. „А.Л.“ № 11, представлявана от управителя М.М., приети от общото събрание на ЕС на 28.03.2024 г. по т. 1 от дневния ред, с които е прието таксата за поддръжка на общите части да е 5 лв. за куче; за офиси и магазини – фиксирана такса от 10 лв.; за фонд „Ремонт и обновяване“ да се събира такса в размер на 10 лв. на апартамент.

По предявения иск с правно основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС в тежест на ищеца е да докаже правния си интерес от исковата защита - че е собственик на самостоятелен обект в сградата в режим на етажна собственост, както и приемането на оспорените решения на ОС на ЕС на посочената дата и с посоченото съдържание; атакуване на решенията в преклузивния срок за това – чл. 40, ал. 2 ЗУЕС.

В тежест на ответниците е да докажат, че общото събрание е проведено по предвидения в закона ред, включително, че решенията са взети при предвидения в ЗУЕС кворум - при изискуемите норми за представителство – чл. 14, ал. 4 и ал. 5 ЗУЕС, кворум и мнозинство за приемане на решения и обективирането им в надлежно съставен протокол – чл. 16, ал. 5 ЗУЕС, както и материалната законосъобразност на атакуваните решения – че същите не противоречат на императивни материалноправни норми на ЗУЕС.

Съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 1 ЗУЕС всеки собственик може да иска отмяна на незаконосъобразно решение на общото събрание на ЕС, а съгласно ал. 2 от същата разпоредба, молбата се подава пред районния съд по местонахождението на етажната собственост в 30-дневен срок от получаването на решението по реда на чл. 16, ал. 7 ЗУЕС.

По своята правна същност исковете по чл. 40 ЗУЕС са конститутивни и имат за свой предмет упражняване на потестативното материално право на собственик на самостоятелен обект в сграда в режим на ЕС за отмяна на незаконосъобразно решение на общо събрание на етажните собственици.

Съгласно разпоредбата на чл. 9 ЗУЕС една от формите на управление на етажната собственост е общото събрание, при която органи на управление са общото събрание и управителния съвет (управител), а съгласно чл. 11 и чл. 17, ал. 2 ЗУЕС, при упражняване на законовите си правомощия общото събрание, в която участват собствениците/ползватели на самостоятелни обекти, приема решения.

Решенията на общото събрание на сграда в режим на етажна са особен вид

3 многостранни актове, взети от неперсонифицирана група лица, насочени към постигане на една обща цел. Последните се вземат по специално законоустановена процедура, регламентираща начина на свикване на ОС, състав, представителна власт, гласуване, предметна компетентност, като спазването на тези правила е основание за действителността на решението – в т. см. решение № 39/19.02.2013 г. по гр. д. № 657/2012 г. по описа на ВКС, I г. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК.

Следователно, касае се за решения, обективиращи успоредните волеизявления на мнозинството от присъстващите на събранието етажни собственици, насочени към постигане на определена цел. След влизането им в сила решенията на етажните собственици са задължителни за всички етажни собственици, включително за тези които са гласували против, както и за неучаствалите във вземането им и за лицата, които по-късно ще станат етажни собственици или обитатели. Същевременно задължителността им отпада за лицата, които вече не са етажни собственици или обитатели, дори да са гласували за тях.

Характера на решенията на етажната собственост обуславя и особения ред за проверка на законосъобразността им, определен от правилата в ЗС и ЗУЕС, като контролът за законосъобразност на решенията на етажната собственост е съдебен. Последният се инициира от ограничен кръг активно процесуално легитимирани лица - собствениците на обекти от етажната собственост – арг. чл. 40, ал. 1 ЗУЕС и в рамките на преклузивен по характера си срок за предявяване на иска, който тече от узнаването на решението, извършено по реда за уведомяването за събранието - чл. 40, ал. 2 ЗУЕС.

С оглед специфичния характер на решенията на ОС, правомощията на съда в производство по реда на чл. 40 ЗУЕС и предмета на проверка също са изчерпателно посочени, доколкото отмяната на решението на етажната собственост може да се иска при нарушаване на процедурата и при неспазване на императивни правни норми, като съдът с решението си не може да замести решението на общото събрание на етажните собственици.

Основание на исковете по чл. 40, ал. 1 ЗУЕС са конкретните твърдени закононарушения, допуснати при свикването и провеждането на общото събрание, посочени в сезиращата съда искова молба.

Според чл. 40, ал. 2 ЗУЕС молбата за отмяна се подава пред районния съд по местонахождението на етажната собственост в 30-дневен срок от получаването на решението по реда на чл. 16, ал. 7 ЗУЕС. В последната разпоредба е предвидено, че председателят на управителния съвет (управителят) в срока по ал. 6 поставя на видно и общодостъпно място на входа на сградата съобщение за изготвянето на протокола. За поставяне на съобщението се съставя протокол от председателя на управителния съвет (управителя) и един собственик, ползвател или обитател, в който се посочват датата, часът и мястото на поставяне на съобщението. Копие от протокола от провеждане на общото събрание, заверен с надпис „Вярно с оригинала“, и приложенията към него се предоставят на собствениците, ползвателите или обитателите, а в случаите по чл. 13, ал. 2 ЗУЕС се изпраща на посочената електронна поща или адрес в страната. Когато в случаите по чл. 13, ал. 2 лицето не е посочило електронна поща или адрес в страната, на които да се изпращат 4 копия на протоколи, то се смята за уведомено с поставяне на съобщението. В съдебната практика няма спор, че този срок е преклузивен и пропускането му има за последица погасяване на правото да се иска отмяна на решенията на общото събрание.