Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1 от 04.01.2022, Районен съд - Враца

Съд
Районен съд - Враца
Дело
Гражданско дело 3173/2021
Вид
Решение № 1
Подписан
04.01.2022
В сила
04.04.2023
Състав
Иван Цветозаров Иванов

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№1 гр. Враца, 04.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Иван Цв. И. при участието на секретаря А. Л. П. а като разгледа докладваното от Иван Цв. И. Гражданско дело №

20211420103173 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава 13 от ГПК – основно производство.

Образувано е по искова молба, подадена от Д. К. И. с ЕГН ********** и адрес ***** срещу Частна производителна кооперация „Милин камък“ с ЕИК 106010290, седалище и адрес на управление с. Мраморен, община Враца, Стопански двор.

В същата се твърди, че страните са били в трудовоправни отношения съгласно трудов договор № 3 от 14.04.2020 г., сключен на осно вание чл. 68, ал. 1, т. 2 от КТ, по силата на който ищецът приел да изпълнява длъжността „сезонен работник в земеделието”, за срок – до завършване на определена работа, на пълно осемчасово работно време. Ищецът поддържа, че на 14.04.2020 г. около 10.30 часа в с. М., по време на работа, изразяваща се в товарене и разтоварване на изкуствен тор на стопански блок, обработван от ответната кооперация, е претърпял трудова злополука, призната за такава с влязло в сила разпореждане № 16 от 18.05.2020 г. на Териториално поделение на Национален осигурителен институт гр. Враца (ТП на НОИ гр. Враца), издадено на основание чл. 60, ал.

1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Вследствие на трудовата злополука ищецът получил следните травми: увредено общо състояние с множество охлузни рани по главата и шията вдясно париетално; дифузна травма на главния мозък (умерено изразен общомозъчен едем и течни колекции в пространствата на мозъчните обвивки), без открита вътречерепна травма; фрактура на три броя черепни кости – дясна зигмутична, темпорална и париетална кост с импресия на париеталния фрагмент пет милиметра; фрактура на тялото на 1 сфеноидалната кост, наличие на високоплътностни течни колекции (кръв) в областта на десен максиларен синус и ограничени количества в дясната половина на етмоидален синус; фрактура на четири броя гръбначни прешлени (L1, L2, L3, L4); фрактура на три броя гръбначни прешлени (Т10, Т11, Т12), фрактура на три броя ребра двустранно; сраст ване на бял дроб в резултат на пункция на течна колекция вследствие на счупени ребра и проникването им в белия дроб. В периода от 14.04.2020 г. до 27.04.2020 г. ищецът бил лекуван в „МБАЛ Христо Ботев“ АД гр. Враца, а в периода от 30.06.2020 г. до 21.07.2020 г.

– във Военномедицинска академия гр. София, като във второто лечебно заведение му направили две операции на гръбначния стълб. След изписването му от Военномедицинска академия (ВМА) на ищеца се наложило да носи корсет, който да стабилизира и поддържа гръбначния му стълб в изправено състояние, а това му създавало голямо неудобство.

Ищецът бил в отпуск по болест в периода от 14.04.2020 г. до 01.04.2021 г., като от датата на трудовата злополука до момента понесъл множество болки и неудобства, както и направил разходи, свързани с травмата му. Дори към момента на пода ване на исковата молба възможностите на ищеца да извършва тежък физически труд са силно намалени заради травмите му, като ищецът е със средно образование и трудно би си намерил работа, която да не изисква тежък физически труд.

Искането към съда (съгласно уточнителна молба с вх. № 6846/05.10.2021 г. на Врачански районен съд) е да осъди ответника да заплати на ищеца сумата 220 000,00 лева – главница, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, настъпили вследствие на трудова злополука, осъществила се на 14.04.2020 г. в с. Мраморен, община Враца, на стопански блок, обработван от ЧПК „Милин камък“ и сумата 120,00 лева – главница, представляваща обезщетение за имуществени вреди-разходи за лекарства, контролни прегледи и изследвания, настъпили вследствие на трудова злополука, осъществила се на 14.04.2020 г. в с. Мраморен, община Враца, на стопански блок, обработ ван от ЧПК „Милин камък“, ведно със законнната лихва върху двете главници от датата на увреждането – 14.04.2020 г. до окончателното изплащане на главницата.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът ЧПК „Милин камък“ с. М. е подал писмен отговор, в който излага съображения за неоснователност и недоказаност на предявените искове. Оспорва наведеното с исковата молба твърдение, че процесната злополука е трудова по смисъла на закона. Прави изрично възражение с правно основание чл. 201, ал. 1 от КТ, тъй като получените от ищеца на 14.04.2020 г. травматични увреждания са резултат от инцидент, който се дължи единствено на виновно поведение на ищеца – обстоятелството, че същият се е возел в кофата на движеща се фадрома непосредствено преди инцидента, в нарушение на правилата за безопасност, въпреки многократно направените му забележки от служители на ответника, както и алтернативно възражение с правно основание чл. 201, ал. 2 от КТ да бъде намалена имуществената отговорност на работодателя, тъй като уврежданията на ищеца се дължат на неговото горепосочено поведение, представляващо груба небрежност по смисъла на закона. В тази връзка се поддържа, че по досъдебно производство № 346/2020 г. на РПУ гр. Враца, разпитан в качеството на свидетел, ищецът е 2 описал съвсем различна фактическа обстановка във връзка с настъпването на процесния инцидент. Отново при условията на алтернативност се прави изрично възражение за прекомерност на претендираните неимуществени вреди, поради несъответствието им с чл.

52 от ЗЗД и поради обстоятелството, че претърпените от ищеца болки и страдания са със значително по-малък обем и по-нисък интензитет, отколкото се твърди в исковата молба.

Предявените обективно кумулативно съединени искове са с правно осно вание чл. 200 от Кодекса на труда (КТ), във вр. с чл. 84, ал. 3 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).

Като обсъди доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, по реда на чл. 235 от ГПК, съдът приема следното от фактическа страна:

Видно от писмените доказателства, приложени към досие № 16/2020 г. на ТП на НОИ гр. Враца, образувано по декларация за трудова злополука с вх. № 5101-06-6/05.05.2020 г., към датата на процесната злополука – 14.04.2020 г. ищецът Д.И. е заемал по трудово правоотношение в ответната ЧПК „Милин камък“ с. М. длъжността „сезонен работник в земеделието“, а трудовата злополука е възникнала по повод на и във връзка с изпълняваната от ищеца в ответната кооперация работа.

По делото е изготвена съдебно-медицинска експертиза, вещото лице по която дава заключение, както и пояснения в съдебно заседание, че при посочената в исковата молба трудова злополука ищецът е получил описаните в медицинските документи травми и фрактури, най-сериозната от които е на гръбния отдел на гръбначния стълб – многофрагментно счупване на тялото на 12-ти гръден прешлен, което е наложило операция във Военно-медицинската академия гр. София, последвана от втора такава в същото лечебно заведение поради следоперативни усложнения. Изписаните на ищеца лекарства са стандартни за подобни случаи. Обичайният оздравителен период за травмите на ищеца е около 8-12 месеца. Към настоящия момент ищецът е трайно намалена работоспособност в размер на 30 на сто и е налице ограничение на движенията на гръбначния стълб в гръдния отдел, които не подлежат на възстановяване. Веднага след инцидента ищецът е изпитвал значителна болка, която постепенно е отшумяла, както и могат да се очакват трайни последствия – болков синдром при определени обстоятелства (физическо натовар ване, промяна на атмосферните условия).

Изготвена е и съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която дава заключение, че ищецът е получил плащания от НОИ като обезщетение за процесната трудова злополука в общ размер от 5 660,35 лева за периода от април 2020 г. до март 2021 г. и тази сума е с 205,50 лева по-висока от сумата, който той би получил като нетно трудово възнаграждение за същия период (5 454,85 лева).

Съдът възприема заключенията на експертизите по делото като компетентно и обективно дадени и даващи пълен отговор на поставените въпроси.

Видно от приложен на л. 169 от делото препис-извлечение, ищецът на сутринта преди настъпването на процесната трудова злополука е бил инструктиран за безопасност 3

(периодичен инструктаж) и е удостоверил това с подписа си.

Представена е и справка от НОИ (л. 168), видно от която в ответната кооперация за периода от 1994 г. до 2021 г. не е декларирана друга трудова злополука освен процесната такава.

Присъединено е като доказателство по делото НОХ дело № 678/2021 г. (споразумение в наказателното производство по чл. 384 от НПК), към което е приложено досъдебно производство № 346/2020 г. на РПУ гр. Враца. В досъдебното производство (л. 24) се съдържа протокол за разпит на ищеца по настоящото дело Д.И., в който същият е заявил, че сутринта на 14.04.2020 г. се е качил в кофата на фадромата, управля вана от служителя на ЧПК „Милин камък“ с. М. И.. Последният, както и А.-друга служителка на кооперацията, неколкратно направили забележка на Д. да не се вози в кофата на фадромата, а да изчака тракторите и да се вози в някой от тях, но Д. отговорил, че няма проблем и се возил в кофата на фадромата до настъпването на инцидента, за който се претендира обезщетение по настоящото дело. Поради направените му забележки и собственото му желание да се вози в кофата на фадромата Д. заявил при разпита си, че няма претенции към фадромиста И. и към служителката А..

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите П. И.а-майка на ищеца, Т. Н.-сестра на ищеца, както и И . И. и А. Й. – служители на ответната кооперация.

П. И.а и Т. Н. дават показания, че ищецът около два месеца и половина е бил напълно лишен от възможността да се движи и е зависил от физическите грижи на близките си за всички ежедневни дейности. След изтичането на тези два месеца и половина (този период съвпада с изписването на Д.И. в къщи след втората му операция във ВМА) започнал по малко да се движи, но грижите за него били на практика същите, тъй като продължавал да бъде на легло. Изпитвал силни болки, постоянно пиел обезболяващи, паднал духом и заявявал на близките си, че иска да се самоубие. След изтичането на шест месеца от датата на инцидента се възстановил дотолкова, че да може сам да се обслужва в ежедневието, но възможностите му да работи са силно ограничени. Към момента на приключване на съдебното дирене ищецът все още изпитва болки, макар и не така силни, както непосредствено след трудовата злополука. След инцидента характерът на Д. се променил и той станал избухлив, особено към родителите си. Към настоящия момент Д. изпитва страх от силни звукове и големи машини, включително автомобили.

Свидетелите И. И. и А. Й. дават показания, че ищецът Д.И. е постъпил на работа в деня на инцидента и че е бил инструктиран за безопасност преди започване на работа.

Ищецът настоял да се вози в кофата на управляваната от И. И. фадрома и останал там въпреки отправените му от двамата свидетели забележки. По време на придвижване в околностите на с. М. двигателя на фадромата угаснал, тя станала неуправляема и паднала в канавка край пътя, при което ищецът Д.И. получил описаните в медицинските документи наранявания. Според свидетеля И. към момента ищецът работи, като гледа патици и вдига чували, тежки по 50 килограма.

4

Следва да се отбележи, че показанията на ищеца Д.И., дадени в досъдебното производство, въпреки че не могат да се използват като такива в настоящия граждански процес, представляват извънсъдебно признание на неизгодно за ищеца обстоятелство – че по собствена воля се е качил в кофата на управля ваната от И. И. фадрома и е отказал да слезе оттам въпреки отправените му забележки, което следва да бъде преценявано с оглед всички обстоятелства по делото.

Извършвайки горната преценка и съобразявайки заинтересоваността на всички разпитани свидетели съдът намира, че всички показания на свидетелите са дадени добросъвестно, обективно и са в съответствие с останалите доказателства по делото, поради което следва да бъдат възприети. Изключение представляват показанията на свидетеля И .