Решение № 80 от 10.03.2026, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 80 гр. Русе, 10.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Татяна Черкезова

Членове:

Виржиния Караджова

Катина Кавърова при участието на секретаря Иванка Венкова като разгледа докладваното от Виржиния Караджова Въззивно гражданско дело № 20254500500750 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С Решение № 538 от 01.10.2025 г., постановено по гр.дело № 3805/2024 г. по описа на ВКС, в производство по чл.290–293 ГПК е било отменено Решение № 291 от 01.07.2024 г., постановено по в.гр.дело № 394/2024 г. по описа на Окръжен съд–Русе и делото е върнато за ново разглеждане от същия съд, във връзка с което е образувано настоящото в.гр.дело № 750/2025 г.

М. П. К., чрез пълномощника си адв. Г. Г. от АК-Русе обжалва Решение № 309 от 10.03.2024 г. по гр.дело № 1325/2023 г. по описа на Районен съд– Русе, с което бил уважен предявеният срещу него от Й. С. К. иск с правно основание чл.30, ал.1 от ЗН и била възстановена запазена част от наследството, останало от З.С. К.а, б.ж. на гр.Русе, в размер на 2/9 ид.части от процесни имоти. Счита обжалваният акт за неправилен, поради допуснати съществени нарушения на материалния закон и на процесуалните правила.

Изложени са доводи, че е било необходимо насрещната страна да приеме наследството по опис, с оглед на обстоятелството, че саморъчното завещание е в полза на наследник, който не е сред призованите по закон да наследи.

Развити са съображения, че процесното саморъчно завещание не представлява универсално такова, тъй като с него не е извършено разпореждане с всички имущества, които е притежавала наследодателката.

Иска се първоинстанционният съдебен акт да бъде отменен в обжалваната част и 1 искът по чл.30 ЗН бъде отхвърлен. Претендира разноски по делото.

В срока по чл.263 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба, депозиран от Й. С. К., чрез адв. Р. ББ. от АК-Русе, в които се взема становище за неоснователност на въззивната жалба. Счита, че ответната страна пред първата инстанция не е направила изрично изявление, че завещателното разпореждане не е универсално. Иска решението на основния съд да бъде потвърдено, като му се присъдят направените по делото разноски.

Въззивната жалба е подадена от процесуално легитимирани страни, в предвидения в закона срок и срещу подлежащ на съдебен контрол акт. При извършената проверка по чл.269 ГПК настоящият състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Районен съд-Русе е бил сезиран с предявени от Й. С. К. против М. П. К., при условията на обективно евентуално съединяване на иск по чл.42, ал.1 б.“б“ ЗН за прогласяване нищожността на саморъчно завещание, направено от З.С. К.а, б.ж. на гр.Русе, починала на ********* г., в полза на ответника, поради неспазване на изискванията на чл.25, ал.1 ЗН, евентуален иск за унищожаване на завещанието по чл.43 ЗН /прекратен на осн.чл.232 ГПК/ и евентуален иск по чл.30 ал.1 ЗН за намаляване на завещателното разпореждане и възстановяване на запазената част на ищеца.

Основният съд отхвърлил главния иск за прогласяване нищожността на завещанието от З.С. К.а, съставено на 12.04.2018 г., вписано на 20.04.2018 г. и обявено на 11.05.2020 г. от Нотариус рег. № *** на НтК и уважил евентуалната претенция. Решението е обжалвано само в частта по предявения евентуален иск по чл.30, ал.1 ЗН.

Настоящият състав намира въззивната жалба за основателна.

Между страните е нямало спор и са ангажирани доказателства, че ищецът е син на З.С. К.а, ЕГН **********, починала на ******** г. в гр.Русе.

Освен него, наследници по закон са още две деца- Т.С.К. и ПП. С. К., баща на ответника.

На 12.04.2018 г. наследодателката съставила саморъчно завещание, с което завещала на своя внук М. П. К., четири недвижими имота, находящи се в гр.София, конкретно изброени в акта, като от събраните в производството доказателства става ясно, че жената притежава 1/22 ид.част от всеки от обектите. Завещанието е обявено по надлежния ред на 11.05.2020 г. по искане на заветника.

В отговора на исковата молба ответникът е изразил становище, че ищецът няма право на запазена част, тъй като не е полагал грижи за своята майка.

С проекта си на доклад по делото, възприет, като окончателен, районният съдия е цитирал практика на ВКС, касаеща спор при универсално завещание, като е приел, че в тежест на ищеца е да докаже размера на запазената си част и обстоятелството, че неговият наследодател се е 2 разпоредил с имуществото си извън своята разполагаема част. В протокола от проведеното открито заседание на 13.02.2024 г. не е отразено дали страните са съгласни с този доклад и разпределената с него доказателствена тежест. На същата дата е даден и ход по същество на спора. Тезата на ответника тогава е била, че искът по чл.30 ал.1 ЗН е недопустим, тъй като ищецът не е приел наследството на своята майка по опис. В обжалваното решение е прието, че страните не спорят, че процесното завещание е универсално такова и изчерпва цялото имущество на наследодателя, поради което не е било необходимо ищецът, предявявайки иск по чл.30,ал.1 ЗН срещу лице, което не е призовано да наследява, да е приел наследството по опис. Развити са доводи, че независимо от конкретното изброяване на завещаното имущество, последното изчерпва цялата наследствена маса.

В жалбата въззивникът е изразил несъгласие с тези съждения и е изложил твърдения, че към момента на смъртта на З. К. същата е притежавала и друг недвижим имот, като от районния съд не са били дадени указания кой следва да ангажира доказателства в тази насока. Настоящият състав намира за основателни тези доводи, както и счита, че е недопустимо извършването на правна квалификация на вида на спорното завещание още с доклада по делото, без да се поставят допълнителни въпроси към страните, за да се отделят спорните от безспорните факти между тях, респективно без още да са събрани всички относими към казуса доказателства. Макар и отразена в хода по същество, тезата на ответника, че наследството не е било прието по опис от законния наследник е трябвало да бъде обследвана от докладчика по спора преди да пристъпи към постановяване на решение. Вярно е, че в исковата молба е посочено, че З. К. се е разпоредила със своето имущество в полза на ответника, включващо 1/22 ид.част от процесните имоти. Това обаче не е еднозначно с твърдение, че посоченото имущество изчерпва цялата наследствена маса. Районният съдия се е произнесъл по нередовна искова молба, поради което и постановеното от него решение се явява неправилно.

Пред тази инстанция, след дадени нови указания по спора, са ангажирани доказателства, видно от които към момента на смъртта си на 07.05.2020 г. З. К. е притежавала идеална част от недвижим имот, находящ се в гр.Русе, придобит по покупко-продажба в режим на СИО с нейния съпруг С.П. К., починал на ********** г.

По повод този имот в заседанието на 25.06.2024 г. по в.гр.дело № 394/2024 г. по описа на РОС, пълномощникът на Й. С. К. е заявил, че той е собственост на последния. В откритото заседание на 13.01.2026 г. е взето становище, че не им е известно дали тази недвижимост е била в патримониума на наследодателката към момента на смъртта й, а в заседанието на 10.02.2026 г. вече е казано, че въззиваемият го е владял още приживе на родителите / от 80-те години на ХХ век/, което твърдение е оспорено от насрещната страна.

Въззивният съд е приел, че възражението за изтекла в полза на ищеца придобивна давност е преклудирано, поради което е оставил без уважение искането за събиране на доказателства в тази насока в хода на настоящото 3 производство.

По делото няма спор, че Й. К. не е приел по опис наследството на своята майка.

При тези данни Окръжен съд-Русе намира, че районният съдия необосновано е приел, че процесното саморъчно завещание се явявa универсално завещание, a не частно такова. Съгласно чл.1 ЗН наследството се отрива в момента на смъртта. Към този момент се преценява и кои лица от посочените в чл.5 до чл.10 ЗН са призовани да наследят починалия, а съответно и дали заветник или надарен е наследник по закон /Тълкувателно решение № 1 от 04.02.2005 г. по гр.д. № 1/2005 г. на ОСГК на ВКС/. В случаите, когато заветник или надарен не е призован към наследяване към момента на отриване на наследството и за преценка дали разпореждането накърнява запазената част на лица по чл.28, ал.1 ЗН, е необходимо формиране на наследствена маса по чл.31 ЗН, както и приемане на наследството по опис.

Нормата на чл.30, ал.2 ЗН не намира приложение само в случаите, в които чрез извършване на един дарствен акт /завещателен акт/ в полза на един надарен /заветник/, наследодателят е изчерпал цялото наследство. В случая обаче на М. К. са били завещани конкретни недвижими имоти, без да е вписан текст от завещателя, че се разпорежда с цялото си движимо и недвижимо имущество. При това положение, без да се поставят допълнителни въпроси в тази насока, не може да се приема за безспорно между страните, че това са всички активи на наследството. С оглед разпределената тежест на доказване, въззивникът е представил писмени доказателства, че завещателката е притежавала недвижим имот, който не е включен в оспореното завещание, а въззиваемият, явяващ се наследник със запазена част от наследството, за която твърди, че е накърнена, не е установил какво включва наследствената маса, чрез приемане на наследството на своя наследодател по опис, респективно няма доказателства към 2020 г. З. К. да е загубила припадащата й се част от придобитото в режим на СИО недвижимо имущество в гр.Русе. Съгласно т.4 на Тълкувателно решение № 3 от 19.12.2013 г. по т.д. № 3/2013 г. на ОСГК на ВКС приемането на наследството по опис е материална предпоставка за реализиране правото да се иска възстановяване на запазена част от наследството спрямо заветник или надарен, който не е призован към наследяване. Когато се твърди, че със завещателно разпореждане или чрез договор за дарение е накърнена запазената част, която има наследникът по закон, същият следва по безспорен начин да установи това свое качество, наследствената маса, както и размера на частта, с която е накърнена неговата част. Когато това право се упражнява по отношение на лица, които не са наследници по закон, наследникът следва да е приел наследството под опис.

Когато заветникът или надарения не са наследници по закон, възстановяване на запазена част на наследник се допуска, ако същият изрично е заявил, че приема наследството по опис и такъв е съставен от районния съдия.

Заявлението се прави писмено и се вписва в особената книга по реда, предвиден от закона. Приемането по опис е винаги изрично и не може да се 4 презюмира от конклудентни действия на наследника. Законодателят е въвел това правило, тъй като наследниците по закон са запознати с имущественото състояние на наследодателя докато лица, които нямат това качество не могат да установят това. Поради това противопоставяйки на такова лице възражение за накърнена запазена част, наследниците по закон могат да го поставят пред невъзможност да установи, че наследодателя е притежавал достатъчно имущество, без да се налага намаляване на завещателното разпореждане.

Именно поради това, за да се защитят заветникът или надарения, е предвидено наследството да се приема по опис. Предвид изложеното, след като въззиваемият не е приел наследството на своята майка по опис, не може да проведе успешно иска по чл.30 ЗН. Като е достигнал до друг извод, районният съд е постановил неправилно решение, което следва да се отмени.

С оглед изхода на делото в полза на въззивника следва да се присъдят направените по делото разноски.

По изложените съображения, Окръжен съд-Русе

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 309 от 10.03.2024 г., постановено по гр.дело № 1325/2023 г. по описа на Районен съд-Русе, в частта, с която е възстановена на Й. С. К., ЕГН **********, запазената част от наследството на майка му З.С.

К., ЕГН **********, б.ж. на гр.Р., починала на******* г., чрез намаляване на извършеното от нея завещателно разпореждане на 12.04.2018 г. в полза на М.