Решение № 119 от 12.08.2022, Апелативен съд - Велико Търново
- Съд
- Апелативен съд - Велико Търново
- Дело
- Въззивно търговско дело 373/2021
- Вид
- Решение № 119
- Подписан
- 12.08.2022
- В сила
- 27.10.2023
- Състав
- ИЛИЯНА ПОПОВА, ГАЛЯ МАРИНОВА, МАЯ ПЕЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл.248 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38 ал.1 т.3 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл.79 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.55 · Закон за платежните услуги и платежните системи
- чл. 421 · Търговски закон
- чл.421 ал.1 · Търговски закон
- чл.422 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 119 гр. Велико Търново, 12.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: ИЛИЯНА ПОПОВА
Членове:
ГАЛЯ М.
МАЯ ПЕЕВА при участието на секретаря ИНА Д. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от ИЛИЯНА ПОПОВА Въззивно търговско дело № 20214001000373 по описа за 2021 година намери за установено следното:
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 196 от 5.12.2019 г. по т.д. № 251/2018 г. Плевенският окръжен съд е отхвърлил предявения от ЦВ. М. А.., срещу „Инвестбанк“ АД гр. София иск с правно основание чл. 421 от ТЗ /частичен/ за сумата от 12 000 евро, представляваща част от сумите 30 000 евро по договор за банков влог от 6.06.2011 г., внесена на каса по банкова сметка с IBAN ***** и 17 500 евро по договор за банков влог от 14.12.2011 г., внесена на каса по банкова сметка с IBAN BG*******, впоследствие прехвърлени по банкова сметка с IBAN BG77IORT******, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от предявяване на иска – 12.11.2018 г. до окончателното й изплащане, като неоснователен. С решението Ц.А. е осъдена да заплати на „Инвестбанк“ АД гр. София направените от ответника деловодни разноски в размер на 6 945 лв.
С определение № 54 от 22.01.2020 г. по т.д. № 251/2018 г. Плевенският окръжен съд е оставил без уважение молбата на Ц.А. – ищец по делото за изменение на постановеното по делото решение в частта му за разноските.
1
Въззивна жалба срещу горното решение е подадена от ищцата ЦВ. М.
А.., с оплаквания, че първоинстанционният съд неправилно е приложил материалния закон – нормите на Търговския закон, касаещи договора за влог и е извършил неправилна оценка на доказателствата по делото, което е довело до необоснованост на решението. Искането е да се отмени решението и вместо него да се постанови друго, с което да се уважат претенциите на ищцата и да й се присъдят разноските.
Ответната по жалбата страна „Инвестбанк“ АД гр. София, в писмения си отговор, изразява становище, че жалбата е неоснователна и моли съда да потвърди обжалваното решение.
По делото е постъпила частна жалба от Ц.А., против определение № 54 от 22.01.2020 г. на Окръжен съд – Плевен, постановено по т.д. № 251/2018 г.
Изложен е довод, че на ответника не следва да му бъдат присъждани разноски по чл. 78, ал.4 от ГПК по първите два предявени иска, производството по които е прекратено, поради това, че искането на ответника е несвоевременно направено. Освен това частната жалбоподателка счита, че неправилно Окръжен съд – Плевен счита, че разноските за адвокатско възнаграждение в размер на 6 000 лв. с ДДС са претендирани от ответника като направени изцяло за отхвърления с решението трети частичен иск, а не са претендирани от ответника и по трите иска. Тази теза жалбоподателката обосновава с това, че хонорарът от 6 000 лв. е определен на база на цената на трите иска, като към момента на издаване на фактурата стойността на исковете е 101 703.16 лв.
С решение № 100210 от 31.07.2020 г. по в.т.д. № 99/2020 г.
Великотърновският апелативен съд е отменил решение № 196 от 5.12.2019 г. и определение № 54 от 22.01.2020 г., постановени от Плевенския окръжен съд по т.д. № 251/2018 г. и вместо тях е постановено решение, с което осъжда „Инвестбанк“ АД да заплати на ЦВ. М. А.. сумата от 12 000 евро, представляваща част от вземане в размер на 47 500 евро, формирано като сбор от сумите 30 000 евро по договор за банков влог от 6.06.2011 г. и 17 500 евро по договор за банков влог от 14.12.2011 г., внесени по банкови сметки, подробно описани в решението, ведно със законната лихва върху тази сума от предявяване на иска – 12.11.2018 г. до окончателното изплащане, както и сумата 2 225.84 лв. направени по делото разноски за двете инстанции за заплатена държавна такса и възнаграждение на вещи лица. С решението 2
„Инвестбнк“ АД е осъдена да заплати на основание чл. 38, ал.2 от ЗА на адв.
В. Г. адвокатско възнаграждение в размер на 3100 лв., а на адв. М.Н. да заплати сумата от 100 лв. адвокатско възнаграждение за защита по в.ч.т.д. № 214/2019 г.
С решение № 60146/16.11.2021 г. по т.д. № 2410/2020 г. Върховният касационен съд е обезсилил решение № 100210 от 31.07.2020 г. по в.т.д. № 99/2020 г. на Апелативен съд Велико Търново и е върнал делото на Апелативен съд Велико Търново за ново разглеждане от друг състав.
При новото разглеждане на делото в Апелативен съд Велико Търново, в изпълнение на указанията на съда, ЦВ. М. А.. – ищец по делото, уточни претенцията си от 12 000 евро, частично предявена от обща стойност 47 500 евро така: Уточнява, че по договор за паричен банков влог от 6.06.2011 г., впоследствие подновен с договор от 6.06.2012 г. за сумата от 30 000 евро, претендираната от нея частично сума е 6 000 евро; уточнява, че по договор от 14.12.2011 г., впоследствие подновен с договор от 14.12.2012 г. за сумата от 17 500 евро, претендираната от нея частично сума е 6 000 евро.
При новото разглеждане на делото жалбоподателката Ц.А. моли съда да постанови решение, с което да уважи предявените от нея искове и да присъди направените по делото разноски, както и адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал.1, т.3 от ЗА.
Ответната страна „Инвестбанк“ АД гр. София оспорва въззивната и частната жалба и моли съда да потвърди обжалваното решение, както и определението по чл. 248 от ГПК.
Великотърновският апелативен съд, като взе предвид оплакванията в жалбата, становищата на страните и доказателствата по делото, приема за установено следното:
Ищцата Ц.А. е предявели против „Инвестбнк“ АД-гр.София следните частични искове с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД вр. с чл.421 ал.1 от ТЗ: иск за сумата 6 000 евро, претендирана частично от 30 000 евро, представляваща вземане по договор за паричен банков влог от 6.06.2011 г., впоследствие подновен с договор от 6.06.2012 г. за сумата от 30 000 евро и иск за сумата 6 000 евро, претендирана частично от 17 500 евро, представляваща вземане по договор от 14.12.2011 г., впоследствие подновен с договор от 14.12.2012 г. за сумата от 17 500 евро.
3
Ищцата твърди, че на 6.06.2011 г. е внесла на каса при ответника по разкрита на нейно име банкова сметка с IBAN ***** в евро, сума в размер от 30 000 евро, с основание „6 - месечен VIP депозит“. Лицето, приело сумата по вносната бележка е А. Б. А. – служител на банката. Ищцата твърди, че предаването на сумата е станало в офис на банката, находящ се в гр. Плевен.
Освен това ищцата твърди, че на 6.06.2012 г. договорът за депозит е подновен, като е подписан договор с годишен лихвен процент от 5.800 %, а банката се е задължила да заплати авансово лихвата, съгласно т.3 от договора, като лихвата в размер на 870 евро е била изтеглена от Ц. А.А. в деня на подновяване на депозита. В исковата молба се съдържа твърдение и за това, че на 14.12.2011 г. ищцата е внесла на каса при ответника по разкрита на нейно име банкова сметка с IBAN BG******* в евро сума в размер на 17 500 евро, с основание „6 - месечен VIP депозит“, като сумата е приета от банков служител – А. Б. А. в офис на банката, находящ се в гр. Плевен. На 14.06.2012 г. договорът за депозит е бил подновен, като е подписан договор с годишен лихвен процент 5.600 %, а банката се е задължила да плати авансово лихвата по банкова сметка на ищцата, като същата е изтеглила авансово начислената й лихва в размер на 490 евро. Твърди се в исковата молба, че на 7.01.2013 г. с две платежни нареждания ищцата е прехвърлила сумата от 30 000 евро и сумата от 17 500 евро по друга своя банкова сметка с IBAN BG77IORT******, с основание прехвърляне на средства, като операциите са извършени от служител на банката – А. А.. При проверка за наличност по банковата сметка, ищцата установила, че прехвърлените суми в общ размер от 47 500 евро не са налични. На 18.10.2018 г. ищцата е изпратила покана за плащане до банката с искане за възстановяване на паричните суми по посочената банкова сметка.
Ответникът „Инвестбанк“ АД-гр.София оспорва предявените частични искове. Ответникът оспорва внасянето от ищцата на сума от 30 000 евро и на сума от 17500 евро по посочените сметки, като твърди, че такива сметки в банката не съществуват. Не съществуват сочените от ищцата договори за депозит на сумите от 30 000 евро и за 17 500 евро, тъй такива договори не са сключвани. Оспорва подновяване на договор за депозит на 06.06.2012г. и подновявяне на договор за депозит на 14.06.2012г., како твърди, че такива договори не съществуват. Оспорва прехвърлянето на 7.01.2013г. на посочените две суми, тъй като не е било възможно да се прехвърлят суми от 4 несъществуващи сметки. Направено е възражение за изтекла погасителна давност с твърдението, че възможността да се претендира за нерегламентирани „банкови операции“ е изтекла на 24.06.2016г. като се позовава на разпоредбата на чл.55 от Закона за платежните услуги и платежните системи, поради точа, че ищцата е следвало да реагира в 13 месечен срок от узнаването. Твърди се, че ищцата е узнала на 23.03.2015г., когато е поискала да й бъде предоставено извлечение от сметки.
От фактическа страна се установява следното:
По делото е представена вносна бележка от 6.06.2011 г. за внесена сума от 30 000 евро в полза на Ц.М. А.А. по сметка IBAN ***** в ТБ „Инвестбанк“ АД, Плевен с вносител Ц.М. А.А.. Същата е подписана за банков служител от А. Б. А., съгласно заключението на съдебнографологичната експертиза. Според заключението на същата експертиза, включително и допълнителното такова от 30.09.2019г., на вносната бележка подписът в графа „подпис на вносителя“ е положен от Ц. А.А.. Тази вносна бележка съдържа само посочените два подписа на вносител и на банков служител. Като основание за внасяне на сумата във вносната бележка е посочено „ 6м. VIP депозит“.
Представено е по делото копие от Договор за срочен депозит „ VIP“ от 6.06.2012г. между „Инвестбанк“ АД и Ц.М. А.А. за сумата 30 000 евро, който поради непредставянето от ищцата на оригинала, е изключен от доказателствата по делото с определение на първостепенния съд.
Представено е платежно нареждане от 7.01.2013г. за превод на сумата от 30 000 евро с наредител Ц. А.А. за прехвърляне на сумата от сметка IBAN ***** по сметка IBAN BG77IORT******. Съгласно заключението на съдебно-графологичната експертиза в платежно нареждане за кредитен превод от 7.01.2013 г. за 30 000 евро подписът в графа „подпис на наредителя“ е положен от Ц. А.А., а в графа „ BIC на банката на наредителя“, подписът е положен от друго лице. Според заключението на същата експертиза отпечатъкът на печат върху платежно нареждане от 7.01.2013г. за превод на сумата от 17 500евро не е идентичен с отпечатъците от печат, предоставени от „Инвестбанк“ АД в книгата за печати на банката, както и не е идентичен с печатите, използвани от същия период от време.
Нареждане разписка от 6.06.2012г. е за плащане в брой на сумата 870 5 евро с получател Ц. А.А.. В нареждане-разписка за 870 евро от 6.06.2012 г. подписът в графи „подпис на лицата, които могат да се разпореждат“, „получател“ и „контролен подпис“, е положен от Ц. А.А., за банков служител е положен от друго лице, според заключението на съдебно-графологичната експертиза. В нареждането разписка с думи е изписано осемстотин и седемдесет лева. В нареждането разписка не е посочено основанието за плащане на сумата.
По делото е представена вносна бележка от 14.12.2011 г. за внесена сума от 17500 евро в полза на Ц.М. А.А. по сметка IBAN BG******* в ТБ „Инвестбанк“ АД, Плевен с вносител Ц. М. А.А. и в полза на Ц.М. А.А..
Същата е подписана за банков касиер от А. Б. А., съгласно заключението на съдебно-графологичната експертиза. Според допълнителното заключението на същата експертиза от 30.09.2019г., на вносната бележка подписът в графа „подпис на вносителя“ не е положен от Ц. А.А.. Ръкописният тест не е изписан от Ц. А.А., според експерта графолог. Съгласно заключението на съдебно-графологичната експертиза на тази вносна бележка е положен печат, но не се чете името на банката, а само „каса№18, клон Плевен“. Съгласно заключението на същата експертиза на вноската бележка от 14.12.2011г. в графа „подпис на вносителя“ и в графа „касиер“ подписът е положен от друго лице. Като основание за внасяне на сумата във вносната бележка е посочено „ вноска депозит 6м. VIP“.