Решение № 261 от 06.07.2025, Районен съд - Карлово

РЕШЕНИЕ

№ 261 гр. Карлово, 06.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІІ-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Дарина Ил. Попова при участието на секретаря Йоана М. Апостолова като разгледа докладваното от Дарина Ил. Попова Гражданско дело № 20245320101977 по описа за 2024 година

ПРОИЗВОДСТВОТО е по иск с правно основание член 26, ал.1, пр.

ІІІ-то от ЗЗД и чл. 22 от ЗЗП.

Ищецът Н. Т. Н. с ЕГН ********** с адрес: *** твърди, че на 24.05.2024г. сключил с ответното дружество договор за потребителски кредит № 1078394 към искане № 9369797, по силата на който му били предоставени в собственост заемни средства в размер на 1600.00 лева, при фиксиран лихвен процент по заема 50%, годишен процент на разходите – 65.62%.

Съгласно чл.5, ал.1 от договора, същият следвало да бъде обезпечен с поне едно от следните обезпечения: банкова гаранция или поръчител, а именно: едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на следните условия: имат осигурителен доход общо в размер на най-малко 7 пъти размерът на минималната работна заплата за страната; в случай на двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един от тях трябва да е в размер на поне 4 пъти минималната работна заплата за страната; не са поръчители по други договори за заем, сключени от заемодателя; не са заематели по сключени и непогасени договори за заем, сключени със Заемодателя; нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „Редовен“, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ документ за размерът на получавания от тях доход.

Съгласно чл.11, ал.1 от Договора, в случай на неизпълнение от страна на кредитополучателя в тридневен срок на условията визирани в чл.5, ал.1 от договора същият дължал неустойка на кредитора в размер на 1149.32 лева, 1 която следвало да престира разсрочено заедно с погасителната вноска, към която се кумулира месечна вноска за неустойка.

Ищецът усвоил изцяло заемният ресурс, не изплатил изцяло задължението си по процесния договор вкл. и сумата за неустойка, но не дължал плащания за процесната неустойка на следните правни основания:

За да заобиколят материално-правните изисквания, регламентирани в чл. 19, ал. 4 от Закона за потребителския заем, фирмите за бързи кредити въвели практика да поставят на кандидатстващите за кредит лица изисквания, на които те не могат да отговорят: осигуряване на поръчителство на изпълнението на заемното правоотношение при неизпълними условия и/или предоставянето на банкови гаранции. След като кредитодателите създали предпоставки за неизпълнение на тези задължения чрез поставянето на изисквания към потребителите, които те не могат да удовлетворят, те включили в договорите за потребителски кредит санкции - заплащането на неустойки или пък предвидили заплащането на такси за осигуряване от страна на кредитодателя на фирми, които да обезпечат задълженията на потребителите. Чрез предвиждането на неустойки за неосигуряване на обезпечение, респ. на такси, които те събират за осигуряване на фирмигаранти, небанковите финансови институции си осигурили допълнителна печалба, която вече била калкулирана с договорената възнаградителна лихва, като същевременно преодолели законовото изискване за таван на лихвените нива и другите разходи по предоставената в заем сума.

Преценката за действителността на клауза за неустойката и за нейния обоснован размер следвало да бъде извършена с оглед претърпените вреди от неизпълнението и следвало да се извърши при спазване на критериите, заложени в т. 3 от ТР на ОСТК на ВКС по т.д. № 1/09, с което било дадено разяснение, че условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и търговски правоотношения. Преценката за нищожност на неустойката поради накърняване на добрите нрави следвало да се прави за всеки отделен случай към момента на сключване на договора, като можели да бъдат използвани някои от следните примерно изброени критерии естеството им на парични или непарични и размерът на задълженията, на които се обезпечават с неустойка, дали изпълнението е обезпечено с други правни способи, вид на уговорената неустойка и на неизпълнението, съотношение на размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнението вреди. Или, освен примерно изброените критерии, съдът можел да съобрази и други наведени в производството, но при всички случаи бил задължен да ги разгледа съобразно всички събрани по делото доказателства и направени доводи, като ги съотнесе към доводите на ищеца съгласно разясненията в задължителната тълкувателна практика на ВКС.

По силата на чл. 92 от ЗЗД неустойката представлява предварително определено обезщетение за вредите от неизпълнението и обезпечава изпълнението на договора, а в съдебната практика и в правната доктрина се приема безпротиворечиво, че тя може да има и санкционна функция.

Неустойката за неизпълнението на задължението за осигуряване на поръчители или представяне на банкова гаранция загубила присъщата на неустойката обезщетителна функция, защото чрез нея не се обезщетяват вреди 2 от самостоятелни и сигурни неблагоприятни последици за кредитора, тъй като щети за кредитора биха настъпили единствено при настъпила неплатежоспособност на главния длъжник и при невъзможност вземанията по договора да бъдат събрани принудително от неговото имущество, като в този случай няма да съществува възможност те да бъдат събрани и от имуществото на лицата, които биха учредили лично обезпечение. Предвидената неустойка в размер на в размер на 1 149.32 лева загубила присъщите за неустойката обезщетителна функция, доколкото тя била близо 100% от заетата сума в размер на 1600.00 лева, без да зависи от вредите от неизпълнението на договорното задължение и по никакъв начин не кореспондирала с последици от неизпълнението. Заемодателят не търсил обезпечение на вземанията си по договора за кредит, тъй като обезщетението не служело за обезпечаване на изпълнение на задължението за погасяване на главницата и договорната лихва по дълга, а за неизпълнено условие за отпускане на кредита. Предвидено било да се кумулира към погасителните вноски като по този начин водело до скрито оскъпяване на кредита и създавало единствено предпоставки за неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на потребителя, което било в противоречие със задължението за договаряне съобразно принципа за спазване на добрите нрави.

На плоскостта на конкретния казус били предвидени следните ограничения, създаващи условия кредитополучателят да не може да изпълни договорното си задължение:

- за кредит от 1600.00 лева и обща сума за плащане 1 880.68 лева, заемателят се задължил да осигури поръчителство на физическо лице с трудово възнаграждение в размер на най-малко 7 пъти размера на минималната работна заплата за страната, т.е. лица, които месечно получават доходи всеки от тях в пъти повече на предоставената в заем сума;

- ограничение в процесния договор за заем било налице и по отношение на изискванията относно лицата, които можели да поръчителстват - те можели да бъдат само физически, не и юридически лица;

- гарантите трябвало да получават минимален осигурителен доход поне два пъти колкото сумата по кредита, който доход трябвало да произтича само от сключен безсрочен трудов договор. Ограничението относно получавания трудов доход било необосновано, тъй като физическо лице можело да получава доходи от граждански правоотношения, например като управител или изпълнителен директор на търговски дружества, а освен това да разполага със движимо и недвижимо имущество, с което да отговаря съгласно чл. 133 от ЗЗД.

Така недобросъвестно и в ущърб на потребителя, небанковата финансова институция поставила към нея неизпълними изисквания, за да обоснове получаването на допълнителна печалба в нарушение на ограниченията по чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

Неустойката била договорена в нарушение на изискванията на добросъвестността и излязла извън присъщата й обезпечителна функция. В добросъвестните отношения, легитимният кредиторов интерес бил да получи обезпечение преди сключването на договора, за да се гарантира срещу евентуалното пълно или частично неизпълнение от страна на 3 заемополучателя. Нямало житейска и правна логика един кредитор да престира без наличие на обезпечение, т.е. да е поел риска от евентуалното неизпълнение и да изисква едва след сключването на договора да му бъде предоставено обезпечение на дълга, тъй като на практика така се лишавал от гаранции срещу неизпълнението. Нормално и логично било след като заемодателят поставя такива условия на заемателя, за да му отпусне кредит, то при липсата на някои от тях, той да не отпусне заема.

Нормално, както разходите на търговеца, така и печалбата му, би следвало да са включени в посочения в договора фиксиран лихвен процент, чиито стойности в конкретния казус не отговаряли на действителните параметри по договора. Чрез уговореното в клаузата на чл.11, ал.1 от договора се въвеждал още един сигурен източник на доход на икономически по-силната страна. От една страна, неустойката била включена като падежно вземане обезщетение на кредитора, а от друга - същата била предвидена в размер, който не съответства на вредите от неизпълнението, тъй като била съизмерима с предоставената сума по кредита. По този начин се заобикаляло ограничението в чл.19, ал.4 ЗП при определяне ГПР - неустойката представлявала близо 100% от заетата сума.

МОЛИ съда да постанови решение, с което ДА ПРОГЛАСИ, че уговорената в чл. 11, ал.1 от договор за потребителски кредит № 1078394 от 24.05.2024г., сключен между „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление: град София, п.к. 1784, р-н Младост, бул.

„Цариградско шосе“ № 115Е, ет.5 и Н. Т. Н. с ЕГН:********** с адрес: *** е НИЩОЖНА като противоречаща на принципа на добрите нрави, заобикалящи материално - правните изисквания на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, накърняващи договорното равноправие между страните и нарушаващи предпоставките на чл. 11, т. 9 и 10 от ЗПК относно същественото съдържание на потребителските договори за кредит. Претендира деловодни разноски.

Ответникът „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление: град София, п.к. 1784, р-н Младост, бул. „Цариградско шосе“ № 115Е, ет.5, оспорва иска като неоснователен.

Счита, че не е налице недействителност по смисъла на ЗПК.

Сочи, че действителността на клаузите на договор за потребителски кредит № 1078394 произтича от това, че са съобразени с всички изисквания на ЗПК, регламентирани в чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 ЗПК.

Счита, че противно на твърдението в исковата молба, по отношение на формирането на годишния процент на разходите (ГПР) са спазени всички, закрепени в чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК изисквания. Както в договора за потребителски кредит, така и в издадения стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити ясно е посочено какъв е размерът на ГПР и по какъв начин се формира същият, а именно от посочените в разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК компоненти. Съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК „ГПР не може да бъде по-висок от 5 пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и валута, определена с Постановление на МС на РБ.“ При нормативно определен лимит на ГПР към датата на сключване на договора от 68,9% и ГПР определен в процесния договор в размер на 65,62%, е видно, че в случая годишният процент на разходите не надхвърля пет пъти размера на законната лихва за забава, поради 4 което не е налице нарушение на чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Счита, че уговорената неустойка не е и не следва да бъде включвана в ГПР. Кредитодателят е длъжен да посочи ГПР и компонентите му към датата на сключване на договора. От своя страна, неустойката е проявление на свободата на договаряне между страните, като в настоящия случай е уговорена като плащане, в случай че кредитополучателят не осигури обезпечение на главното вземане на кредитодателя след сключване на договора. Изхождайки от волята на страните и от закона, става ясно, че е изначално невъзможно уговорената неустойка да бъде включена в ГПР.