Решение № 138 от 16.06.2024, Районен съд - Тетевен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 138 гр. Тетевен, 16.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, IV - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МИЛЕН Р. АНГЕЛОВ при участието на секретаря МАРГАРИТА СВ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от МИЛЕН Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20234330100813 по описа за 2023 година

Предявен е иск И. О. М., с ЕГН ********** и с адрес: с. Глогово, ***, чрез пълномощник адв. Х., гр. Тетевен, *** срещу И. М. А., с ЕГН ********** и с адрес: с. Глогово, ***, Р. А. А., с ЕГН ********** и с адрес: с. Глогово, *** и В. С. У., с ЕГН ********** и с адрес: с.

Глогово, ***, за установяване, че ищцата е собственик по дарение и наследство на 4/6 идеални части от поземлен имот, отразен по КККР на с. Глогово като ПИ с идентификатор *** е с адрес - с. Глогово, ***, с площ от 890 кв.м.,с трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване ниско застрояване - до 10 м., предишен идентификатор няма, номер по предходен план - 8, квартал 32, парцел - IX, съседи ПИ, съответно с номера - ***; ***;

***; ***; *** и ***, със записани собственици по

КРНИ- Усин Мустафов Усинов и И. О. М., без данни за носители на други вещни права по данни на КРНИ и осъди ответниците да не извършват действия по ползването, косенето и събирането на сено от 107 кв.м., находящи се в югозападната част на имота и представляващи неравностенен четириъгълник, които неправилно са били присъединени към имот с идентификатор № ***, както и да не премахват геодезически гранични точки по трасирането и други геодезически белези по даването на линия за ограждане на същата част от имота.

В Исковата молба се твърди, че страните имат общ наследодател О. М.

Огнянов /Усин Мустафов Усинов/ б.ж. на с. Глогово, починал на 01.09.2010 г., които бил закупил по време на брака си с Радка Ибова О. - Селимова с Нотариален акт за покупкопродажба № 111, т. 1, дело № 203 от 21.05.1969 г. недвижим имот, който по плана на с.

Глогово представлява - дворно място от 823 кв.м., съставляващо парцел IX- девети за пл. № 8, кв. 32, при съседи по нотариален акт - улица, Мустафа Усинов Кадриев, дере и свое.

В исковата молба се сочи, че бракът между общият наследодател на страните наследодател и майката на ищцата - бил прекратен с Решение № 298 от 21.09.2007 г. по ГД № 484 по описа на РС – Тетевен от 2007 г. След смъртта на О. М. О. през 1

2010 г. Радка Ибова Селимова дарила на ищцата 1/2 идеална част от гореописания имот с нотариален акт за дарение № 54, т. Трети, рег. № 2343, дело № 343 от 16.11.2010 г. на Нотариус Вутева, с район на действие РС - Тетевен. По нотариалния акт имотът съставлява УПИ с площ от 823 кв.м., урегулиран в парцел - девети за имот с пл. № 8, от кв. 32 по ПУП на с. Глогово от 1963 г. и с граници по нотариалния акт - улица, В. М. У. и М. У. Г., имот извън регулация и И. М. У., заедно с ½ идеална част от построените в имота двуетажна жилищна сграда и същата част от изградената в имота стопанска постройка. Сочи се, че така ищцата станала собственик на гореописания урегулиран поземлен имот по дарение и наследство на 4/6 идеални части от него и построените сгради, а другите 2/6 ид. части останали за другите наследници на бащата – общ наследодател. Гореописаният имот в югозападната му част съставлява и края на регулацията и граничи със земи от земеделския поземлен фонд.

Ищцата сочи, в исковата си молба, че именно в тази, процесна, част от имота, който граничи със земеделската територия третата ответница В. У. няколко години косяла и събирала сеното от него. При повдиганите от ищцата въпроси защо коси чужд имот същата отговорила, че тази част от имота не е на наследниците на О. О., а на първите двама ответници И. А. и Р. А. и те са й го дали да го коси и събира сеното от него и че ищцата не притежава никакъв документ за него. Това наложило през 2021 г. да бъде възложено на фирмата на инж. Драганов да трасира имота й по неговите, определени от регулацията, граници. За това й бил издаден Протокол за трасиране от 30.03.2021 г. От фирмата заявили, че частта, която се ползва от третата ответница, с площ от 107 кв.м. е част от имот – собственост на ищцата и забили колчета, които отграничават имота й в тази му част от съседните имоти и от земеделската територия.

Твърди се от ищцата, че непосредствено след това третата ответница през лятото на 2021 г. дошла и поиска отново да коси тази част от имота. Ищцата заявява, че започнала да събира документи и на другото лято дошъл първият ответник - И. М. А., които заявил, че тази част от имота му е възстановена и извадил и изхвърли колчетата, които били поставени от геодезистите. Ищцата написала жалба с вх. № Ж-56 от 22.06.2022 г. до Община - Тетевен и оттам с тяхно писмо - жалба - 56/1/27.06.22 г. й отговорили, че е налице вещноправен спор и да се обърна към съда. Претендират се сторените в съдебното производство съдебни разноски.

В предоставения срок по чл. 131 от ГПК първият ответник И. М. А. депозирал отговор, в който твърди, че нито той, нито Р. А. и В. У. не извършват действия по ползване, косене и събиране на сено в чужд имот.

Твърди, в отговора на исковата си молба, че и тримата /ответници/ са собственици на поземлен имот с идентификатор *** /едно, пет, едно, четири, осем, точка, две, три, точка, едно, шест/, находящ се в с. Глогово, общ. Тетевен, област Ловеч по КККР одобрени със Заповед № РД 18-1788/30.10.2018 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо поземления имот: няма данни за изменение. Адрес на ПИ: с.

Глогово, местност Малкото усое. Площта на имота е 2791 кв.м. /две хиляди седемстотин деветдесет и един квадратни метра/, трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: ливада, категория на земята: 9 /девета/, видно от Скица на поземлен имот № 15-1267080-29.11,2023г., издадена от СГКК Ловеч. Което обстоятелство е оспорено от процесуалния представител на ищцата, в хода на съдебния процес.

В отговора на исковата молба се заявява, че, собствеността на имота са придобили в качеството им на наследници на баща им - АЛИ КАДРИЕВ КАДИФАКОВ, роден на 05.08.1877 г., починал на 10.09.1961 г., бивш жител на с. Глогово, област Ловеч, което било видно от Удостоверение за наследници изх. № 151 от 28.11.2023 г., издадено от населено място/район с. Градежница, община Тетевен, област Ловеч.

Сочи се, в отговора на исковата молба, че наследодателя на ответниците АЛИ 2

КАДРИЕВ КАДИФАКОВ е придобил имота въз основа на влязло в сила Решение № ГЛ30 за възстановяване правото на собственост на земи в съществуващи или възстановими стари реални граници в землището на с. Глогово от 27.11.1995 г., издадено от Поземлена комисия гр. Тетевен, ЕКНМ 72343, община Тетевен, област Ловеч, от който било видно, че на наследодателя им се възстановил имот № 023016 в с. Глогово, използван за ливада от 2.792 дка., като се сочи, че неразделна част от всяко подобно Решение било и приложена скица на имота от 28.10.1995 г.

Ответникът заявява, че имотът граничи с дере, както било описано и в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 111 от 1969 г., том I, дело № 203/1969 г на Наследодателя на Ищцата.

Ответникът заявява, че цял жИ.т е използвал и обработвал имота спокойно, явно, необезпокоявано, непрекъснато, без никой да им е създавал проблеми, като знае, че границата му е до дерето. Преди малко повече от година се появила ищцата, която е собственик на имот, който не е съседен на ответника, и заедно с фирма забили колчета в техния имот, които колчета ответника премахнал, тъй като му пречел в пълен обем да упражнява правото си на собственост върху техния имот. Претендира сторените съдебни разноски.

В предоставения срок за отговор по чл. 131 от ГПК ответника В. С. У. депозирала отговор на исковата молба. Заявява, че не признава предявения с посочено от ищцата правно основание чл. 109 от ЗС - негаторен иск, като счита същия за неоснователен и недоказан и моля да бъде отхвърлен със законните последици от това. Счита, че такъв спор за собственост не може да бъде решаван по реда на иск по чл. 109 от ЗС. Сочи, че тя не е пасивно процесуално легитимирана в настоящото производство, тъй като счита, че ищцата има висящ правен спор за собственост с първите двама ответници и в този спор У. не участва по никакъв начин. От друга страна, заявява, че ищцата не е изцяло собственик, а притежава 4/6 идеални части от поземления имот - урбанизирана територия, за който се легитимира, че ги притежава по наследство и дарение, поради което не е допустимо сама да предявява претенции по чл. 109 от ЗС, тъй като има и други собственици на останалите 2/6 ид.ч.

Последният ответник Р. А. А., в предоставени я й срок от съда по реда на чл. 131 от ГПК не е депозирала писмен отговор на исковата молба.

Съдът в своето определение по изготвения проект на доклад дал квалификация, че предявено искане е с правна квалификация чл. 109 от ЗС, като е разпределил доказателствената тежест по искането в съответствие с правилото на чл. 154 ГПК, че всяка от страните е длъжна да докаже фактите, на които основава своите искания или възражения, по начина, описан в диспозитива на доклада по делото.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение, съобразно чл. 235 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

От приложените по делото писмени доказателства се установява, че ищцата е собственик по дарение и наследство на 4/6 идеални части от Поземлен имот, отразен по КККР на с. Глогово като ПИ с идентификатор *** е с адрес - с. Глогово, ул.

„Къдрева № 20, с площ от 890 кв.м.,с трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване ниско застрояване - до 10 м., предишен идентификатор няма, номер по предходен план - 8, квартал 32, парцел - IX, съседи ПИ, съответно с номера ***; ***; ***; ***; *** и ***, със записани собственици по КРНИ- Усин Мустафов Усинов и И. О. М..

Ответника И. М. А. е собственик на Поземлен имот с идентификатор *** /едно, пет, едно, четири, осем, точка, две, три, точка, едно, шест/, находящ се в с. Глогово, 3 общ. Тетевен, област Ловеч по КККР одобрени със Заповед № РД 18-1788/30.10.2018 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо поземления имот: няма данни за изменение. Адрес на ПИ: с. Глогово, местност Малкото усое. Площта на имота е 2791 кв.м. /две хиляди седемстотин деветдесет и един квадратни метра/, трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: ливада, категория на земята: 9 /девета/, видно от Скица на поземлен имот № 15-1267080-29.11,2023г., издадена от СГКК Ловеч, наследен от наследодателя му Али Кадриев Кадифаков, последният от е собственик, въз основа на влязло в сила Решение № ГЛ30 за възстановяване правото на собственост на земи в съществуващи или възстановими стари реални граници в землището на с. Глогово от 27.11.1995 г., издадено от Поземлена комисия гр. Тетевен, ЕКНМ 72343, община Тетевен, област Ловеч.

На 30.03.2021 г. бил съставен Протокол за трасиране, означаване и координиране на граничните точки на ищцовия имот УПИ IX-8, кв. 32 по плана на с. Глогово, община Тетевен, област Ловеч и била изчертана и скица към Протокола.

За изясняване на спора е допуснато събиране на гласни доказателствени средства, чрез разпит на свидетели.

Свидетелят М. М., сочи, че е косил процесната част от имот от 2019 г. до 2021 г., като заявява, че спорната част е собственост на И. М. /в съдебно заседание свидетеля посочва на съда мястото по изготвената от ВЛ скица, като заявява, че то е на М./. Заявява, че имотите на страните не са съседни, сочи, че между имота на ищцата М.а и ответниците И.

А. и Р. А. има дете, което отделя двата имота. Заявява, че има спор межди И. и И. /ищцата М.а на ответникът А./. Свидетелят твърди, че майка му /последния ответник В. У./ няма отношение към спора. Твърди, че те, с майка му, са косили процесния имот с позволението на И. А. и И. М. като нямали отношение по възникналия спор.

Свидетелят М. У., заявява, че процесния имот е собственост на бащата на ищцата И. М.а – Усин Усинов /О. О./, както и че същия е купил този имот и го косял до дерето. Заявява, че нова ограда на имота не е правена, че си е старата ограда. На последно място свидетеля сочи, между парцела на И. М.а и ливадите няма ограда, тъй като че единият имот е парцел, докато другия е замеделска земя.