Протокол № 13785 от 05.06.2023, Софийски районен съд

ПРОТОКОЛ

№ 13785 гр. София, 01.06.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Цв. М. при участието на секретаря Т. Ц.

Сложи за разглеждане докладваното от Цв. М. Гражданско дело № 20221110159341 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 11:10 часа се явиха:

ИЩЕЦЪТ – Е. С. К., редовно призован, явява се лично и се представлява се от адв. Й., с пълномощно по делото, както и от адв. У., преупълномощен от адв. Й., с пълномощно от днес.

ОТВЕТНИКЪТ – „...., редовно призован, представлява се от адв. С., с пълномощно по делото.

ПО ХОДА НА ДЕЛОТО:

СТРАНИТЕ /поотделно/: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ДОКЛАДВА определение от 07.03.2023 г., в което е обективиран проектът за доклад по делото.

ДОКЛАДВА постъпила на 23.03.2023 г. искова молба на ищеца срещу ответника, с която наред с иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, който е предмет на разглеждане по настоящото дело, предявява и иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ за заплащане на сумата от 4 260 лв., представляваща обезщетение за оставяне без работа, вследствие на незаконното уволнение.

ДОКЛАДВА молба от 23.03.2023 г. на ищеца, с която изразява становище по доклада на съда. Също заявява, че предявява осъдителен иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ за заплащане на 1 сумата от 4 260 лв., представляваща обезщетение за оставяне без работа, вследствие на незаконното уволнение. Излага доводи по същество. Оспорва да е написал собственоръчно ръкописните текстове, както следва: „получих лично: Е. К.“, „Получих сумата“, както и датата „08.11.2022 г.“ в представените от ответника декларация за получаване на трудова книжка и 2 броя фишове за заплати на л. 35, 36 и 37 от делото. Прави доказателствено искане за допускане до разпит на един свидетел при довеждане, а именно: ..., с оглед така направеното оспорване.

ДОКЛАДВА молба на ответника от 27.03.2023 г., с която в изпълнение на дадените му с доклада по делото указания представя материалите от трудовото досие на ищеца.

АДВ. Й.: Поддържам първоначално предявения иск и впоследствие предявения в срока по чл. 312, ал. 2 ГПК, който ни е указал съдът за вземане на становище по доклада и по отговора на исковата молба. Поддържам направените оспорвания със становището по доклада досежно документите, представени от ответника с отговора на исковата молба, а именно: фишовете за заплата и декларация, подписана от ищеца, като оспорвам изрично, както твърдят, че той саморъчно е положил и изписал имената си, като твърдим, че ищецът е бил придружаван тогава от посоченото лице Валентина Кирова, която е изписала този текст и му е посочила къде да положи саморъчно подписа си, което той е способен да направи, когато му се укаже и му се държи ръката, за да си положи подписа, но текстът върху тези фишове и декларацията, че е получил трудовата си книжка не са изписани от него. В тази връзка сме направили доказателственото искане за допускане до разпит като свидетел на същото лице, което го е придружавало, по което съдът не се е произнесъл все още, доколкото в отговора на исковата молба ответното дружество твърди, че ищецът се е явил лично и саморъчно е получил документите и е положил и изписал текстовете. Нямам възражения по проекта за доклад по делото. Поддържам изложените първоначално твърдения, че ищецът е бил въведен в заблуждение. Никога не сме твърдели, че спрямо него е упражнена принуда или заплаха, просто твърдим, че е бил въведен в заблуждение относно основанието, доколкото в предварителен разговор му е обяснено, че предприятието има затруднения и част от него ще бъде закрита, поради което се налага съкращение и той е очаквал да му се донесе заповед за прекратяване на основание чл. 328 КТ, както сме описали фактическите твърдения в първоначалната искова молба.

АДВ. С.: Оспорвам исковата молба. Поддържам отговора на исковата молба. Съобразно доклада, който сме получили, предмет на разглеждане в настоящото производство е иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ. За нова искова молба, с която е предявен нов иск, ние не сме уведомени и считаме, че е процесуално недопустимо към настоящия момент да се предяви 2 нов иск в настоящото производство, поради което моля да приемете за недопустима новата искова молба. Нямам възражения по доклада на съда, с който е очертан предметът на настоящото производство. Водим допуснатия ни свидетел. По отношение на всичките тези оспорвания, които направи колегата, те вероятно са свързани с отговора на исковата молба и няма пречка да бъдат разгледани в рамките на настоящото производство, но само и доколкото са необходими и относими към предмета на настоящия спор, по първоначално предявения иск. Според мен се прави предявяване на нова искова молба. Ние не сме получили същата за отговор, доколкото и съдът не е бил длъжен да ни я изпраща с оглед ясно очертания доклад, по който, доколкото разбрах ищцовата страна няма възражения и в този смисъл считам, че е недопустима тази искова молба и следва да я оставите без разглеждане. В случай, че ищецът желае да предяви такъв иск, той може да бъде предмет на друго производство при спазване на правилата на ГПК, а именно: осигуряване на възможност за защита на ответната страна срещу изложените в исковата молба твърдения и в този смисъл моля да го оставите без разглеждане и да се съсредоточим върху разглеждането на предявения иск така, както Вие сте дали възможност на страната да уточни първоначалната си искова молба, тя го е направила, съдът го е възприел, ние съответно сме дали отговор и не намирам никаква основателна причина да започнем разглеждането на нов иск, какъвто не е предявен по надлежния ред в рамките на настоящото производство.

АДВ. Й.: Водим допуснатия ни свидетел. Поддържам допълнителната исковата молба, доколкото този иск е предявен в срока по чл. 312, ал. 2 ГПК т. е. преди насрочване на първото открито съдебно заседание в дадения от съда срок за вземане на становище по доклада и доколкото в тази процесуална норма не се съдържа ограничение, каквото изрично е посочено в нормата на чл. 314 ГПК за предявяване на други искове в това производство, считам, че са налице условията да бъде приет за разглеждане като кумулативно обективно съединен и вторият предявен от нас иск. Оставям на съда да прецени допустимостта. Поддържам си и доказателственото искане, което е направено във връзка с отговора на исковата молба и изложените там твърдения за другото лице, което е посочено като искане за допускане на свидетел.

СЪДЪТ намира, че преди да се пристъпи към изпълнение на процедурата по реда на чл. 146 и сл. ГПК следва най-напред да се очертае предмета на спора, като в тази връзка се произнесе по допустимостта за разглеждане в настоящото производство на докладваната по – горе искова молба, предявена от ищеца Е. К. срещу ответника „...., чийто предмет е иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ. СЪДЪТ намира, че последният не следва да бъде включен в предмета на настоящото делото, доколкото настоящия съдебен състав изначално не е бил надлежно сезиран с такъв иск.

Това е така, тъй като нито с исковата си молба, нито с последващата уточнителна молба от страна на ищеца са изложени фактически твърдения и 3 петитум, съответстващи на така предявения иск, поради което не би могло да се приеме, че изначално волята на ищеца е била наред с иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ да предяви и иск с правно основание чл. 344. ал. 1, т. 3 КТ. Едва с молбата от 23.03.2023 г., докладвана в днешното съдебно заседание, от страна на ищеца се предявява коренно различен иск, който по естеството си представлява нов такъв, но това се явява процесуално недопустимо. Следва да се отбележи, че няма процесуален способ, по силата на който настоящият съдебен състав да приеме, че предявен едва след изготвяне на доклада по делото иск следва да се приеме за разглеждане наред с първоначално предявения с исковата молба такъв. В случая, разпоредбата на чл. 312, ал. 2 ГПК, на която се позовава ищецът, няма предвид процесуалната възможност на страната по делото да отстрани допуснат от нея процесуален пропуск, изразяващ се в липсата на изначално предявен от нея иск с първоначалната искова молба, който тепърва да бъде включен в предмета на делото. Ето защо, доколкото е несвоевременно заявен, искът с правно основание чл. 344. ал. 1, т. 3 КТ не следва да бъде включен в предмета на настоящото дело, а доколкото същият се поддържа от страна на процесуалните представители на ищеца в днешното съдебно заседание, то исковата молба, с която е предявен, следва да се изпрати на зам. председателя и ръководител на второ гражданско отделение за образуване въз основа на нея на ново дело, в рамките на което той да бъде разгледан, както и за неговото разпределение.

Така мотивиран,

СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ДА СЕ ИЗПРАТИ приложената към молба с вх. № 81114/23.03.2023 г. искова молба, с която Е. С. К. е предявил срещу „... иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ за заплащане на сумата от 4 260 лв., представляваща обезщетение за оставяне без работа, вследствие на незаконното уволнение, на зам. председателя и ръководител на второ гражданско отделение за образуване на ново дело, в рамките на което той да бъде разгледан, както и за неговото разпределение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е непреграждащо, поради което не подлежи на обжалване.

Във връзка с изразеното с молбата от 23.03.2023 г. становище към проекта за доклад по делото от страна на процесуалните представители на ищеца, включително и с оглед днес изразеното от процесуалния представител на ответника такова, СЪДЪТ намира за необходимо да отбележи, че с оглед вече изложените по – горе мотиви няма основание да се приеме, че в предмета на делото следва да са се включи и подадения в хода на процеса нов иск, който изначално не е бил предявен от ищеца, доколкото СЪДЪТ е обвързан от искането, заявено с исковата молба, респ. следва да предостави съдебна защита в очертаните от самия ищец предели. Ето защо, няма 4 основание проектът за доклад по делото да бъде допълнен съобразно посоченото по – горе, както се иска от ищеца с докладваната по- горе молба от 23.03.2023 г., като се допусне включването в предмета му на друг допълнителен иск, който също да бъде предмет за разглеждане по настоящото дело. На следващо място, с оглед изявлението на процесуалния представител на ответника в днешното съдебно заседание следва да се отбележи, че в случая настоящото дело е образувано въз основа на искова молба с вх. № 234820/01.11.2022 г., като давайки указанията от 06.11.2022 г. СЪДЪТ е приел, че същата страда от нередовности, които с последващате уточнителна молба от 17.11.2022 г. СЪДЪТ е счел, че са били отстранени от страна на ищеца. В случая, няма повече от една искови молби, с които настоящият съдебен състав да е счел, че е бил сезиран, респ., които да имат за предмет предявени с тях различни искове. Въз основа на уточнителната молба от 17.11.2022 г. СЪДЪТ е приел, че волята на ищеца е била да предяви иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, като именно от това негово изявление СЪДЪТ се е водил и очертавайки предмета на спора с доклада по делото, обективиран в определението от 07.03.2023 г. Ето защо, доколкото се за отстранени в хода на процеса нередовности на исковата молба, няма основание да се приеме, че е налице процесуална недопустимост на производството, която да е пречка за по-нататъшното му развитие. С оглед пределите на потърсената съдебна защита, очертани както с първоначалната искова молба, така и с уточнителната молба от 17.11.2023 г., СЪДЪТ намира, че правната квалификация на спора е дадена в съответствие с изложените във всяка от тях твърдения, поради което за предмет на делото е счетен единствено предявеният иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ. В същото време обаче, проектът за доклад по делото следва да се допълни с оглед своевременно изложените както с исковата молба, така и с последващите становища, твърдения на ищеца за въвеждането му в заблуждение от страна на ответния работодател при осъществяване на прекратяването на трудовото му правоотношение, изразяващо се в създаването на различна представа относно основанието за това, на което е станало това, а именно: по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, а не по чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ, тъй като СЪДЪТ КОНСТАТИРА, че не му е разпределена доказателствена тежест в тази насока. Ето защо, същият следва да се допълни в горния смисъл, след което с оглед изявленията на процесуалните представители на страните от днешното съдебно заседание следва да се обяви за окончателен.

Разпечатката съдържа 28 от 109 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3e8f5126-c2a0-4177-8d49-c027e27c888b