Решение № 144 от 28.05.2026, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 144 гр. гр. Хасково, 28.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Иван Ст. Маринов при участието на секретаря Цветелина Хр. Станчева като разгледа докладваното от Иван Ст. М. Административно наказателно дело № 20265640200362 по описа за 2026 година

Производството е на основание чл.59 и следващите от ЗАНН.

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ – П. М. В., ЕГН **********, от гр.Д.град, ул."*******, е останал недоволен от наказателно постановление № 26-1253000551/26.03.2026г. на Началник Група в ОД-МВР-Хасково, Сектор Пътна полиция- Хасково, с което за това, че „на 11.02.2026г. в 11:15 часа в с.Узунджово на ул.****, „като водач лишен от СУМПС“, „на 11.02.2026г. в 10:40 часа в село Узунджово, обл. Хасково, пред кметството в селото по път 8007 в посока към гр.Симеоновград, управлява лек автомобил „Сузуки Гранд Витара“ с рег.№ ****, собственост на "СКС Раковски" като при извършена проверка е установено, че автомобила е с прекратена регистрация от 10.02.2026г. във връзка с чл.143, ал.10 от ЗДВП, с което за виновното нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 500 (петстотин) лева/ 255.65 евро, и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6(шест) месеца, а на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. на МВР са му отнети 10 точки.

В жалбата е описано, че наказателното постановление е незаконосъобразно и се моли за неговата отмяна, като се сочат доводи, свързани с липсата на субективен елемент за извършване на нарушението.

В с.з. жалбоподателя – редовно призован, се явява лично и с упълномощен процесуален представител. Изразяват становище, с което поддържат жалбата. Излагат се съображения по същество, счита се издаденото наказателно постановление за незаконосъобразно, моли се отмяна на същото 1 и присъждане на направените разноски по делото.

АДМИНИСТРАТИВНО- НАКАЗВАЩИЯ ОРГАН- Началник Сектор

Пътна полиция при ОД-МВР-Хасково- редовно призован, не се явява и не изпраща представител, не взема становище по жалбата.

Съобразно събраните по делото доказателства, Съдът намира следното:

На 07.10.2025г. полицейските служители М. Т. Щ. и А. П. Д., изпълнявали служебните си задължения, като били разположени със служебния автомобил на пътното платно в с.Узунджово, Община Хасково.

Преди обяд същите спрели за проверка движещият се в селото в посока към изхода за гр.Симеоновград, лек автомобил. При извършената проверка установили, че автомобилът е „Сузуки Гранд Витара“ с рег.№ ****, собственост на "СКС Раковски", управляван от настоящия жалбоподател П.

М. В. от гр.Д.град. В хода на проверката било установено, че управляваният от В. автомобил „Сузуки“ е със служебно прекратена регистрация по реда на чл.143, ал.10 от ЗДвП, считано от 10.02.2026г. поради липса на сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.

Водачът В. заявил на полицейските служители, че не знаел за служебно прекратена регистрация на управлявания от него автомобил, тъй като не бил и негова собственост.

Така на водача П. М. В. бил съставен Акт за установяване на административно нарушение № GA 4873262/11.02.2026г. за извършено нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП. В описателната част на акта било описано: „…на 11.02.2026г. в 11:15 часа в с.Узунджово на ул.****, „като водач лишен от СУМПС“, „на 11.02.2026г. в 10:40 часа в село Узунджово, обл. Хасково, пред кметството в селото по път 8007 в посока към гр.Симеоновград, управлява лек автомобил…“.

Нарушителят подписала акта, като описал възражения- а именно, че представя копие от валидна застраховка ГО.

След отказ да се образува досъдебно производство с постановление на прокурор, на 26.03.2026г. било издадено процесното наказателно постановление № 26-1253-000551/26.03.2026г. на Началник Група в ОД-МВРХасково, Сектор Пътна полиция- Хасково, с което за виновното нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП на водача В. му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 500 (петстотин) лева/ 255.65 евро, и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6(шест) месеца, а на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. на МВР са му отнети 10 точки.

Наказателното постановление било връчено на жалб.В. на 02.04.2026г. – видно от неразделната разписка към него, а жалбата против същото е изпратена до адм.-наказващия орган на 16.04.2026г.- видно от пощенското клеймо - т.е. в законоустановения 14-дневен срок.

Жалбата е процесуално допустима, а по същество- основателна.

При съставянето на АУАН са допуснати няколко процесуални нарушения, които са свързани с правото на защита на жалбоподателя.

На първо място, проследявайки текста на вмененото нарушение, разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП гласи: „По пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са 2 регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. По пътищата, включени в обхвата на платената пътна мрежа, се допускат само пътни превозни средства, за които са изпълнени задълженията по установяване на размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата.“. В случая обаче, управляваният от жалб.Борисов автомобил е с описани регистрационни номера- т.е. един от изискуемите елементи на нарушението не е налице. Следва да се подчертае, че изискването за осъществен състав на посоченото адм.нарушение е кумулативно, а не алтернативно МПС да са регистрирани и да са с табели с регистрационен номер. Липсата на единия от елементите не осъществява състава на нарушението, както и не може да бъде пренебрегнат с описанието за хипотезата на предложение първо от текста.

Още повече, при описание на едно нарушение, същото следва да е описано по време, място, начин на извършване и безспорно да е установен нарушителя, като при описание на самото нарушение следва да бъдат установени и описани всички обстоятелства- имащи значение за самото нарушение.

Установената фактическа обстановка следва да е отнесена към правилната материална норма, която е нарушена, а в последствие правилно отнесена и към санкционната норма, въз основа на която е наложено съответното адм.наказание.

На следващо място, липсва каквато и да е информация за това дали или кога и по какъв начин е бил уведомен собственика на посочения автомобил за това, че може да бъде и че е дерегистриран поради неизпълнение на задължението му да сключи задължителна застраховка.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства не се установява по категоричен начин, че жалбоподателят е имал умисъл за извършване на посоченото нарушение, знаейки, че управлява дерегистриран лек автомобил.

Наличието на прокурорска преписка– образувана във връзка с конкретния случай, не установява категорично знанието за дерегистрация, доколкото последната се извършва от други държавни органи и не е предмет на обследване и задължение на водача на МПС.

Действително, незнанието на закона не оневинява никого, но в същото време няма как да бъде установено и доказано по безспорен начин, че един водач умишлено е осъществил състава на това административно нарушение, при положение, че липсват каквито и да било данни за уведомяването му.

Разпоредбата, на която се е позовал адм.-наказващият орган, за прекратяване на регистрацията – чл.143, ал.10 от ЗДвП гласи: „Служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането, и се уведомява собственикът на пътното превозно средство. Служебно прекратена регистрация на пътно превозно средство се възстановява служебно при предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл. 574, ал. 6 или по желание на собственика след представяне на валидна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.“. Т.е. тази дерегистрация се извършва служебно, без да се уведомява по някакъв начин водачът. На практика липсват данни да е уведомен нарушителя за това обстоятелство, но също така това са обстоятелства, подлежащи на доказване именно от адм.-наказващия орган в настоящото адм.-наказателно производство. При липса на уведомяване на водача, остава неясен въпросът за субективния елемент за извършване на 3 нарушението- а именно, че водачът е знаел за дерегистрирането на автомобила му, знае за несключена задължителна застраховка и въпреки това е тръгнал да го управлява. Видно от показанията на разпитаните полицейски служители, същите извършват проверка в служебна база данни, до която база нямат достъп външни лица, освен полицейски служители. При липса на информация за уведомяването на водача от „Гаранционен фонд“, липса и на възможност водач да провери в използваната от полицейските служители база данни дали автомобилът, който управлява или има намерение да управлява, е служебно дерегистриран, то на практика водачите са лишени от каквато и да било възможност за установяване има или няма служебно извършена дерегистрация на който и да било автомобил.

При така установеното съдът намира, че макар от обективна страна да са налице част от елементите от състава на нарушението по чл.140, ал. 1 от ЗДвП, то липсват каквито и да било доказателства за това деянието да е осъществено от жалбоподателя виновно. Това определя нарушението като несъставомерно, поради липса на субективна страна.

В трайната съдебна практика се приема, че е необходимо от субективна страна деецът да съзнава общественоопасния характер на своето деяние и въпреки това да иска да го извърши, т.е. да действа с пряк умисъл като форма на вината.

Съобразно разпоредбата на чл.7 от ЗАНН, деянието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо, като непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи.

В случая обаче не може да се приеме, че така извършеното деяние е извършено умишлено или непредпазливо. Наред с това липсва и единият от елементите на административното нарушение- а именно управляваният автомобил да е без регистрационни табели. Налице е и несъответствие между описана като нарушена материална норма и санкционна такава.

Предвид изложеното съдът намира, че в хода на административно наказателното производство са допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон, водещи до неправилно ангажиране на отговорността на жалбоподателя за извършено от него нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, както и процесуални нарушения нарушаващи правото му на защита, поради което, издаденото наказателно постановление следва да се отмени изцяло.

Доколкото по проведеното съдебно производство, с предмет обжалваното наказателно постановление, са били направени разноски от жалбоподателя- а именно адвокатско възнаграждение, съобразно мотивите погоре за отмяна на обжалваното наказателно постановление, то на основание разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН жалбоподателят има право да иска да му бъдат възстановени разноските, които е направил по съдебното производство. Доколкото са налице доказателства- представен договор за правна защита и съдействие от адв.Венелин Челебиев, в което е описано, че за процесуалното представителство е заплатена в брой сумата от 600 евро.

Налице е и възражение за прекомерност на сторените разноски от страна на адм.-наказващия орган- писмено, със самото изпращане на адм.-наказателната преписка. В тази връзка, съобразно разпоредбата на чл.18, ал.2 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа „Ако административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция 4 и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по реда на чл.7, ал. 2 върху стойността на всяка наложена глоба, санкция и/или обезщетение.“. От своя страна разпоредбата на чл.7, ал.2 от същата Наредба определя: „За процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес възнагражденията са следните: 1. при интерес до 1000 лв. 400 лв.“. В случая материалният интерес попада в тази хипотеза. Съобразно и степента на защита и процесуално представителство, както и съобразно изхода от делото, следва да се уважи искането за присъждане на разноски именно в минималния, определен от наредбата размер – а именно 400лв.