Определение № 756 от 20.03.2024, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 756 гр. Бургас, 19.03.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Недялка П. Пенева

Членове:

ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА

ВЪЛКОВА

Тихомир Р. Рачев като разгледа докладваното от Недялка П. Пенева Въззивно частно гражданско дело № 20242100500312 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството пред настоящата инстанция е по реда на чл.418, ал.4, ГПК.

Образувано е по повод частна жалба на „Агенция за събиране на вземания“ - ЕАД – гр.София, против Разпореждане №126/08.02.24г., постановено по ч.гр.д.№36/24г. на Районен съд Средец, с което е отхвърлено заявлението на частния жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу К. С. Т., за сумата 4218.80 лева възнаградителна лихва, дължима по договор за потребителски кредит №PLUS19690395/28.11.22г., сключен с кредитор „БНП Париба пърсънъл файненс С.А“ – Клон България, прехвърлен с договор за цесия от 15.02.22г.

Жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалваното разпореждане и да постанови друго, с което да постанови издаване на заповед за изпълнение по отношение на претендираните суми.

Бургаският окръжен съд, за да се произнесе по постъпилата жалба, взе пред вид следното:

Първоначално пред Районен съд Бургас на 28.12.23г. е постъпило заявление по чл.410 ГПК от „Агенция за събиране на вземания“ – ЕАД, срещу К. С. Т., за следните суми: 5868.78 лева – главница; 4218.80 лева договорна лихва за периода 15.01.2023г. – 11.12.23г. – датата на получаване на уведомление за предсрочна изискуемост; 939.44 лева - обезщетение за забава за периода от 16.01.23г. до датата на заявлението – 28.12.23г.; обезщетение за забавено плащане от подаване на заявлението, до окончателното изплащане.

Вземането се претендира на основание договор за потребителски кредит №PLUS-19690395/28.11.22г, сключен с кредитор „БНП Париба пърсънъл файненс С.А“ – Клон България, с който на длъжника е отпуснат кредит в размер на 5800 лв. с 60 равни месечни вноски в размер на 201.37 лв. всяка, с дата на последна погасителна вноска на 15.12.2027г. Определеният в договора ГПР е посочен като 27.72 %, а ГЛП – 23.49 %. Уговорена е застрахователна премия, в размер на 2063.40 лева, като видно от погасителния план, същата е включена в месечните погасителни вноски, в размер на 1

34.39 месечно.

Вземането по договора е прехвърлено на заявителя от страна на кредитора „Агенция за събиране на вземания“ - ЕАД по силата на договор за покупко-продажба на вземания /цесия/ от 13.03.23г. В заявлението е посочено, че длъжникът е уведомен за цесията на 11.12.23г.

По заявлението е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №38./08.02.24г., за претендираните вземания, с изключение на претенцията за договорна лихва, отхвърлена с тук обжалваното разпореждане.

Пред вид така установените факти и като съобрази Закона, Бургаският окръжен съд намира, че обжалваното разпореждане е частично неправилно и незаконосъобразно.

Видно от представения Договор за паричен заем, страните са се договорили предоставената сума в размер на 5800 лева да бъде върната на 60 месечни вноски, при ГПР – 27.72% и годишен лихвен процент в размер на 23.49% Така уговорения годишен процент на разходите отговаря на законовото изискване да не надвишава петкратния размер на законната лихва по смисъла на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. В допълнение следва да се каже, че и размерът на договорната (възнаградителна) лихва също е в размер, който не надвишава размерите, възприети от практиката на съдилищата като непротиворечащи на добрите нрави.

Видно от приложения договор за потребителски кредит и погасителния план към него, за претендирания период – 15.01.2023г. до датата на предсрочната изискуемост – 11.12.24г., сборът от дължимите вноски на възнаградителната лихва е 1369.79 лева, а не посоченият от кредитора 4218.80 лева.

Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 27.03.2019 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2017 г., ОСГТК, „упражненият избор от кредитора да иска изпълнението преди първоначално определения срок поради съществуващия за него риск преустановява добросъвестното ползване на паричната сума от длъжника, поради което уговореното възнаграждение за ползване за последващ период -след настъпване на предсрочната изискуемост, не се дължи. Уредбата на предсрочната изискуемост по договора за банков кредит в чл. 432, ал. 1 ТЗ е изрична относно размера на вземането на кредитора – „предсрочно връщане на сумата по кредита“ и изключва заплащането на възнаграждение в размер на уговорените за срока на договора лихви. …. размерът на вземането при предсрочна изискуемост по договор за заем/кредит следва да се определи в размер само на непогасения остатък от предоставената по договора парична сума (главницата) и законната лихва от датата на настъпване на предсрочната изискуемост до датата на плащането. За периода до настъпване на предсрочна изискуемост размерът на вземането се определя по действалия до този момент погасителен план, съответно според клаузите на договора преди изменението му“.

По изложените съображения, в полза на заявителя следва да се присъди възнаградителна лихва съобразно погасителния план, считано от датата на първата вноска – 15.01.2023г., до датата на обявената предсрочна изискуемост – 11.12.24г., в т.ч. и вноската за м. декември, в размер на 1369.79 лева. Над този размер, до претендираните 4218.80 лева заявлението следва да се отхвърли. В тази част първоинстанционното разпореждане като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото, в полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените по делото разноски.

Претендират се общо 11027.02 лева; претенциите са уважени за общо 8178.01 лева. Съобразно нормата на чл.26 от Наредба за заплащане на правната помощ, вр. чл.37 ЗПП, в полза на юрисконсулта се следват по 50 лева за всяка инстанция или 100 лева за две инстанции. Заплатени са и държавни такси, в размер на 236.00 лева – общо разноски, в размер на 336.00 лева. Съразмерно с уважената част от заявлението се дължат на кредитора 249.19 лева. СрРС е присъдил 137.40, а въззивната инстанция следва да присъди разликата от 111.79 лева.

2

С оглед на гореизложеното и на осн.чл.417, вр. чл. чл.278, ГПК съдът ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Разпореждане №126/08.02.24г., постановено по ч.гр.д.№36/24г. на Районен съд Средец, с което е отхвърлено заявлението на частния жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу К. С. Т., за сумата 1369.79 лева възнаградителна лихва, И ВМЕСТО НЕГО

ПОСТАНОВЯВА:

ДА СЕ ИЗДАДЕ в полза на „Агенция за събиране на вземания“ – ЕАД, ЕИК203670940, със седалище и адрес на управление гр.София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“, №25, офис – сграда „Лабиринт“, ет.2, офис 4, заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, против длъжника К. С. Т. от ***, ЕГН**********, за следните суми:

- 1369.79 лева, представляващи възнаградителна лихва за периода от 15.01.23г. до 11.12.23г., както и

- още 111.79 лева – съдебно – деловодни разноски.

ПОТВЪРЖДАВА РАЗПОРЕЖДАНЕТО в частта, с което заявлението е отхвърлено за сумата за сумата 2849.01 лева - възнаградителна лихва.

Връща делото на Районен съд Средец за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК съобразно настоящото определение.

Настоящото определение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3