Решение № 2339 от 06.04.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2339 гр. София, 06.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-17 СЪСТАВ, в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стилияна Г. при участието на секретаря Мария Б. Тошева в присъствието на прокурора И. В. И. като разгледа докладваното от Стилияна Г. Гражданско дело № 20211100107400 по описа за 2021 година

Делото е образувано по искова молба на Е. А. К., Д. А. К. и А. Д. К. срещу Народно събрание на Република България (НС) и Министерство на правосъдието (МП) за заплащане на обезщетения за вреди от нарушение на правото на ЕС.

Твърди се в подадената от ищците искова молба, че с влязла в сила на 28.12.2010 г. присъда по НОХД № 761/2010 г. по описа на ОС – гр. Пазарджик А. Д. Ш. е бил признат за виновен в това, че на 08.06.2010 г. около 22.20 ч. в гр. Септември, област Пазарджик, пред дом № 61 на ул. „Никола Вапцаров“ предумишлено умъртвил К. Д. К., на 42 години, като деянието е извършено по особено мъчителен начин за пострадалата, поради което и на основание чл.

116, ал. 1, т. 6, пр. 2 и т. 9 от НК вр. чл. 115 от НК бил осъден на наказание 12 години лишаване от свобода.

По НОХД № 761/2010 г. наследниците на К. К. предявили граждански искове за претърпените от тях неимуществени вреди, като А. Ш. бил осъден да заплати на А. Д. К. - съпруг на пострадалата, сумата от 20 000 лева, представляващи обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди; на Е. А. К. - дъщеря на пострадалата, сумата от 80 000 лева, на Д. А. К. - син 1 на пострадалата, сумата от 80 000 лева, ведно със законните лихви от 08.06.2010 г. до окончателното изплащане.

В полза на майката на К. К. – М. Д. Ц. била присъдена сумата от 30 000 лева обезщетение за неимуществени вреди, както и имуществени вреди в размер на 219 лева. След смъртта на М. Ц. Е. К. и Д. К. наследили и части от тези суми.

Въз основа на издадените изпълнителни листове били образувани изпълнителни дела, като в резултат на предприетите изпълнителни действия се събрала незначителна част от присъдените суми. Длъжникът А. Ш. не разполагал с имущество, от което да се удовлетворят.

Със Закон за подпомагане и финансова компенсация на пострадали от престъпления (ЗПФКПП), в сила от 01.01.2007 г. се уреждали условията и редът за подпомагане и финансова компенсация от държавата на пострадали от престъпления. Законът бил приет въз основа на ДиректИ. 2004/80/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно обезщетението на жертвите на престъпления (ДиректИ. 2004/80).

Оправомощени по закона били физически лица – български граждани или граждани на държави-членки на ЕС или чужди граждани, претърпели имуществени и неимуществени вреди, а при причинена смърт – съпруг, деца, родители и лица, които се намират във фактическо съжителство. Законът предвиждал компенсация от държавата на имуществени вреди, пряка и непосредствена последица от престъплението, но не и на неимуществени вреди.

Българското законодателство предвиждало възможност жертвите от ПТП да бъдат обезщетявани за претърпените от тях имуществени и неимуществени вреди не само от делинквента, но и от застрахователите на гражданската отговорност на виновните водачи, а при липса на такава застраховка – от Гаранционен фонд. Държавата предвидила и механизъм за защита на спестяванията на лицата в банки до определен размер. Така българското законодателство третирало по различен начин жертвите на престъпления. Според ищците, дори и всяка държава членка да има възможността да избира какви по вид вреди подлежат на обезщетяване и по какъв ред, при транспониране на ДиректИ. 2004/80 държавата третирала неравноправно и неравнопоставено жертвите на различните видове 2 престъпления и законодателство. това само по себе си нарушавало европейското

В първоначална и последващи уточнителни молби се твърди, че ЗПФКПП е в пряко протИ.речие с правилата на ДиректИ. 2004/80, изискваща държавите членки да осигурят ефективна възможност за обезщетяване на пострадалите от престъпления.

Държавата, в лицето законодателния орган - НС, не създала адекватен правен механизъм по отношение на жертвите на престъпленията, чрез който да се обезпечи както присъждането, така и ефективното получаване на присъдените обезщетения. В процеса на транспониране на ДиректИ. 2004/80 участвали множество лица и институции, но МП бил основният структурен орган по приемане, изменение и отмяна на релевантните нормативни актове в държавата. Затова и МП отговаря поради пропуск да установи несъответствието на българското законодателство с европейското и да препоръча съответните мерки и инициативи за отстраняване на констатираното несъответствие.

Според ищците, изложените от тях протИ.правни действия на посочените държавни органи – процесуални субституенти на държавата, са причина те да не получат дължими им суми, поради което заявяват правен интерес от осъдителни искове срещу НС и МП при условията на солидарност.

След дадени от съда указания, с уточнителна молба от 11.02.2016 г. по гр.д. № 549/2015 г. по описа на ОС – гр. Пазарджик ищците предявяват искове срещу ответниците НС и МП за солидарното им осъждане да заплатят на ищците присъдените им по НОХД № 761/2010 г. по описа на ОС – гр.

Пазарджик суми, намалени с получените от тях парични суми в изпълнителното производство.

Въз основа на данните от удостоверение, приложено към молба от 05.10.2015 г. по гр.д. № 549/2015 г. по описа на ОС – гр. Пазарджик и от постановление от 10.04.2013 г. за разпределение на събраните по изп.д. № 99/2011 г. на ДСИ при РС – гр. Пещера, стойността на претендираните обезщетения възлизат на сумата от 27 048.31 лева – за А. К. и по 105 379.60 лева – за Е. К. и Д. К..

Ответникът НС е подал отговор, в който оспорва предявените искове.

Излага, че целта на ДиректИ. № 2004/80 не е да създаде модел на правна 3 уредба на обезщетяването на пострадали от престъпления, а да обезпечи възможността жИ.тът и телесната неприкосновеност на граждани от държави членки на ЕС да бъдат защитени по същия начин, както жИ.тът и здравето на собствените граждани. ДиректИ.та създавала и минимален стандарт за защита на жертвите от престъпления – достъп до правосъдие и възможност за съдебно предявяване на претенции за обезщетения.

Възразява и че въпросът за протИ.конституционност на закон и на други актове на НС е от компетентност на КС и разглеждането му по исков ред е недопустимо.

Ответникът МП оспорва исковете с твърдения, че на практика ищците искат държавни органи да встъпят в задълженията на длъжника по изпълнителното дело. Не съществувал правен механизъм, според който държавата, чрез който и да било от нейните органи, да замести длъжника, като понесе отговорността за неплатените суми по изпълнителни листове.

Целта на ДиректИ. 2004/80 нямала отношение към процесния казус, тъй като той не бил с трансграничен характер. Приетата през 2012 г. ДиректИ.

2012/29/ЕС на ЕП и на Съвета за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления и за замяна на Рамково решение 2001/220/ПВР на Съвета била транспонирана в българското законодателство със ЗИД на ЗПФКПП през 2016 г.

Към момента на влизане на присъдата в сила държавата създала ефективен механизъм за компенсиране на жертвите на престъпления в съответствие с поетите от нея международни задължения. ДиректИ.та не задължавала държавите членки да въведат режим за обезщетение на вреди от неимуществен характер. Въведеният механизъм се основавал на принципа на компенсацията, а не на обезщетяването, като финансовото компенсиране не било идентично с обезщетението, присъждано на деликтно основание.

Прокуратурата на РБ изразява становище за основателност на предявените срещу НС осъдителни искове. Счита, че не е налице основание да бъде ангажирана отговорността на държавата.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

4

Съобразно изложените в исковата и в уточнителни молби твърдения, основанието на предявените от А. К., Е. К.а и Д. К. искове е неизпълнение на задължения за законодателна инициатИ. и за приемане на законодателство, транспониращо пълно и точно ДиректИ. 2004/80/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно обезщетението на жертвите на престъпления. В причинна връзка с пропуска на държавните органи - НС и МП, да изпълнят вменените им задължения, ищците търпели вреди, изразяващи се в невъзможността да получат справедливи обезщетения за страданията от убийството на тяхната съпруга и майка.

Неоснователно е възражението на НС, че искът е недопустим, тъй като единствено КС се произнасял по въпроса за протИ.конституционността на закони и други актове на НС. В случая съдът не е сезиран с искане да провери дали нормативен акт – ЗПФКПП, протИ.речи на конституцията, а дали с приемането му правилно, пълно и точно е транспонирана ДиректИ. 2004/80.

По доводите за липса на трансграничен характер на спора съдът намира следното:

Действително, първата от посочените цели на ДиректИ. 2004/80 е да премахне препятствията между държавите членки пред свободното движение на хора и услуги, като защитата на неприкосновеността на физическото лице при упражняване на правото му на свободно придвижване при пребИ.ване в друга държава членка е идентична с тази, от която се ползват нейните граждани. Това е наложило установяване на минимум от норми за защита на жертвите на престъпления, и особено достъпа им до правосъдие и право на обезщетение.

Независимо от целта на ДиректИ.та да очертае характера на механизма за улесняване на достъпа до обезщетение в случаите, когато престъплението е извършено в държава членка, различна от тази, в която жертвата пребИ.ва, следва да се съблюдава забраната за неравно третиране на гражданите и на пребИ.ващите в държава членка. Процесният казус няма трансграничен характер, но това не отнема правото да се търси отговорност на държавата, чиито граждани са ищците, от нарушаване на задълженията на националния законодател да приеме мерки за постигане на заложения в директИ. резултат.

В материята на отговорността на държавата от нарушения на правото на ЕС е постановено основополагащото решение на Съда от 19.11.1991 г. по 5 съединени дела C-6/90 и C-9/90 (Andrea Francovich, Danila Bonifaci и др. срещу Италианската република). Според него, пълната ефикасност на общностните норми би била поставена под съмнение, а защитата на признатите от тях права - отслабена, ако частноправните субекти нямат възможност да получат обезщетение, когато техните права са засегнати от нарушение на общностното право, за което носи отговорност държава членка.

Възможността да се получи обезщетение от държавата членка е особено необходима, когато пълното действие на общностните норми е поставено в зависимост от действия на държавата, а при липсата на такИ. действия частноправните субекти за лишени от възможността да предявят пред националните юрисдикции права, признати им от общностното право. (т. 33 и т. 34)

Когато държава членка не изпълни задължението си по чл. 189, ал. 3 от ДЕО да предприеме всички необходими мерки за постигането на предписания от директИ.та резултат, пълната ефикасност на тази норма на общностното право предполага право на обезщетение (т. 39). Законодателят на Съюза не е целял всяка държавата членка да приема особен режим за обезщетяване, който се прилага само за жертвите на умишлени престъпления, извършени с насилие в презграничен случай, а е избрал прилагането на национални режими за обезщетяване на жертвите на умишлени престъпления, извършени с насилие на териториите на държавите членки. Затова и чл. 12, § 2 от ДиректИ. 2004/80 налага на всяка държава членка задължение да въведе режим за обезщетяване на жертвите на всички умишлени престъпления, извършени с насилие на нейната територия (т. 42 и т. 43 от решение на Съда от 16.07.2020 г. по дело С129/19).

Затова и в случая основанието на съдебно предявените претенции е в непълно и неточно транспониране на ДиректИ. 2004/80, като не е предвидено обезщетяване на неимуществени вреди в ЗПФКПП и не е осигурена ефективна възможност за обезщетяване на пострадалите от престъпления.