Решение № 2429 от 22.04.2024, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2429 гр. София, 22.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-13 СЪСТАВ, в публично заседА.е на девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росен Димитров при участието на секретаря КРАСИМИРА Б. Г.А като разгледа докладваното от Росен Димитров Гражданско дело № 20221100109608 по описа за 2022 година

Предявен е положителен установителен иск за собственост с правно основА.е чл. 124, ал. 1 от ГПК от Л. С. В., ЕГН: ********** против Й. С. Й. с ЕГН **********, М. Н. Й. с ЕГН ********** и Р. Й. Й. с ЕГН ********** за установяване, че е собственик по наследство на ½ ид. ч. от ЕДНОФАМИЛНА ЖИЛИЩНА СГРАДА с идентификатор *** със застроена площ от 86 кв.м., брой етажи: 3, състояща се от: сутерен :мазе; приземен етаж; гараж и кухня с трапезария; първи жилищен етаж: входно антре, баня с тоалетна, кухня с трапезария, спалня, дневна и балкон; втори жилищен етаж: входно антре, баня с тоалетна, кухня с трапезария, спалня, дневна и балкон; тавански етаж: входно преддверие, библиотека, мивка, склад, сушилня, стая за хоби и балкон, от СГРАДА ЛЯТНА КУХНЯ с идентификатор *** със застроена площ от 31 кв. м., брой етажи: 1, с предназначение: постройка на допълващото застрояване и от СГРАДА ТОАЛЕТНА с идентификатор *** със застроена площ от 2 кв. м., които сгради са построени в поземлен имот с идентификатор *** град София, общ. Столична, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-19/20.03.2010г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се на адрес: гр. София, район Овча купел, квартал Суходол, улица „******* №12 с площ от 965 кв. м. при съседи:

***, ***, ***, ***, *** и

***.

Предявен е и обективно съединен евентуален иск с правно основА.е чл.26,ал.2,предл. първо ЗЗД за прогласяване на нищожност до размер на ½ ид. ч. на дарението на процесните имоти, извършено от първите двама ответници спрямо третия на 21.12.2021 г., тъй като предметът на договора за дарение в тази му част представлява чужда вещ и е невъзможно да се продава чужд имот.

ИЩЦАТА Л. В. поддържа, че е собственик по наследство от родителите си на ½ ид. ч. от описА.те имоти, а останалата ½ ид. ч. е собственост на първия ответник и неин брат – Й. Й.. Поземленият имот, върху който са построени трите процесни сгради (еднофамилна жилищна сграда, лятна кухня и тоалетна) бил собственост на общия им наследодател и баща – С.Й.Г., починал на 28.05.1985 г., който придобил поетапно: първо 525 кв. м. от имота на 23.10.1963 г. чрез дарение и 334 кв. м. на 16.03.1970 г. по регулация.

1

Твърди, че през 1970 г. С.Г. започнал строителството на описА.те сгради, които били напълно изградени до края на 1980 г. Тогава ищцата заедно с нейния съпруг и двете им деца, все още несемейният Й. Й., С.Г. и майка им Д.Г. заживели в новопостроената къща.

След смъртта на С.Г. през 1985 год. продължили да живеят там.

На 10.05.1992 г. Й. Й. сключил брак с М. Н. Й., на които на 17.01.1993 г. им се родила дъщеря – Р. Й. (третата ответница).

На 02.02.2017 г. починала майката на ищцата и първия ответник – Д.Г.. Ищцата твърди, че единствено тя се грижила за майка им, която е живяла в процесните имоти до смъртта си. След това ищцата продължила да обитава посочените сгради и твърди,че никога не е преставала да ги владее.

Излага, че с брат й никога не са имали спорове относно собствеността на процесните имоти и качеството й на собственик никога не е било оспорвано.

В началото на 2022 г. узнала, че брат й, Й. Й., и неговата съпруга се снабдили с нотариален акт за собственост на процесните сгради на 01.12.2021 г., с който са признати за собственици чрез давностно владение. В него се посочвало, че сградите са построени по време на брака от съпрузите и представляват СИО. Разбрала и че на 21.12.2021 г. с нотариален акт за дарение на недвижим имот същите дарили на дъщеря си Р. Й. сочените имоти.

Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответниците, че е собственик на ½ ид. ч. от гореописА.те имоти и да прогласи нищожност на извършеното от Й. и М. Й.и дарение на Р. Й. или да отмени на основА.е чл. 537, ал. 2 от ГПК нотариалния акт за дарението по отношение на процесните сгради. Прави искане за отмяна на констативен нотариален акт за собственост №103, том. I, рег. № 24724, дело № 82/2021 г. на нотариус К.С. – рег. № 111 към СРС на основА.е чл. 537, ал. 2 от ГПК.

Претендира присъждане на разноски.

ОТВЕТНИЦИТЕ Й. С. Й., М. Н. Й. И Р. Й. Й. оспорват основателността на предявения положителен установителен иск за собственост и допустимостта на претенциите за прогласяване нищожност на дарението и за отмяна на нотариалния акт за дарение на основА.е чл. 537, ал. 2 от ГПК.

Излагат, че ищцата няма правен интерес от предявяване на иск за прогласяване нищожност на дарението, тъй като дарението на чужда вещ не поражда вещнопрехвърлителен ефект и не е противопоставимо на действителния собственик на вещта.

Навеждат доводи за неприложимост на разпоредбата на чл. 537, ал. 2 от ГПК по отношение на процесния нотариален акт за дарение.

Оспорват фактическите твърдения на ищцата по отношение собствеността върху процесните имоти.

Твърдят, че на 28.07.1971 г. наследодателят С.Г. е изразил воля за предаване на владението върху бъдещата сграда на сина си Й. Й. чрез нотариално заверена декларация, обективираща съгласието на наследодателя синът му да построи жилищна сграда в поземления имот. Навеждат доводи, че с оглед поставянето на телена мрежа по северната грА.ца на придадения по регулация имот с площ 334 кв. м. и въз основа на това изявление на Г., е предадено владението върху тази част от поземления имот, което изключвало произтичащото от наследяване съвладение. Сградата била завършена в груб строеж именно в тази част на поземления имот към средата на април 1989 г., без да е измазана вътрешно и външно, с дограма и електро инсталация, без ВиК. Й.и довършили поетапно новата къща като първо бил завършен вторият етаж, където двамата се преместили заедно с двете им деца през лятото на 1993 г., а допреди това никой не живял в нея, тъй като не била годна за живеене. Процесната лятна кухня и тоалетна били построени от Й. и съпругата му през 2000 г. в същата част от поземления имот.

2

Възразяват, че в новата къща С.Г., Д.Г. и Л. В. не са живели никога. Д. е обитавала само старата къща, намираща се в другата част на поземления имот с площ 525 кв. м., а ищцата е живяла там до сключване на брака й на 16-годишна възраст, когато се преместила да живее при съпруга си. През ноември 2016 г. В. се върнала да живее при майка си в старата къща, за да се грижи за нея, като продължила да живее там и след смъртта на Д..

Нито родителите, нито дъщерята били обитавали, подобрявали или поддържали новопостроената жилищна сграда, както и двете постройки на допълващо застрояване към нея. Излагат, че ищцата никога не била оспорвала собствеността на Й.и върху процесните сгради.

Позовават се на изтекла 10-годишна давност в полза на Й. върху поземления имот с площ 334 кв. м. и построената в него жилищна сграда с идентификатор ***.

Претендират присъждане на разноски.

И двете стрА. правят възражения за прекомерност на претендирА.те разноски за адвокатско възнаграждение на противната страна. В предоставения от съда 14-дневен срок са представени писмени защити. Ищцата поддържа положителния установителен иск за собственост и иска за прогласяване на нищожност на дарението на процесните сгради.

Доказателствата са гласни и писмени.

Съдът, като взе предвид становищата на стрА.те и доказателствата по делото приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от Нотариален акт №114, том XXV, дело №4247/1963 г. за дарение на нотариус Х. О. на 23.10.1963 г. наследодателят по делото С.Й.Г. е бил надарен от своя баща Й. Г.М. с празно дворно място в с. Суходол с площ 525 кв. м., съставляващо урегулиран парцел IV-a-4 (от кв. 39) по плана на София – Суходол при съседи на този парцел: улица, А.

Г.М., парцел VIII от същия квартал и местност и дарителя, без построената по силата на суперфиция върху същото жилищна сграда от С.Г..

Съгласно Нотариален акт №87, том V , дело №856/1970 за собственост върху недвижим имот, придобит по регулация на нотариус Е.М. към Софийски народен съд на 16.03.1970 г. С.Г. е придобил по силата на дворищна регулация правото на собственост върху празно място от 334 кв. м., придадено към собствения му парцел IV-а-4 в кв. 39, местността „Суходол“ по плана на гр. София.

На 28.07.1971 г. С.Г. е подписал нотариално заверена декларация, в която заявява, че дава правото и съгласието си синът му Й. Г. (сега Й.) да построи със собствени средства и за своя сметка една жилищна сграда върху собствения парцел на бащата IV-а в кв. 39 – Суходол и да бъде утвърден на негово име архитектурен план за същата.

На 24.04.1970 и 22.12.1970 г., видно от Протокол № 11/9/1970 и Протокол № 40/9/1970 по заявление на С.Г. са определени строителни линии и ниво за построяване на имот в парцел IV-а по регулационния план на Суходол, София.

Съгласно приложените по делото удостоверения за наследници изх. № РОК21-УГ015374/1/ от 13.09.2021 г. и Изх. № РОК22-УГ01-1518/1/ от 14.03.2022 г. С.Й.Г., женен, починал на 25.08.1985 г. е оставил наследници по закон Д. Г.а Г.а, Л. С. В. и Й. С. Й..

Съгласно Удостоверение за сключен граждански брак от 10.05.1992 г., серия ГБ 91 г.

№ 064408, издадено от Общински народен съвет Красно село – София, Й. С. Й. сключва брак с М. Н. С. (след брака - Й.) на 10.05.1992 г.

В скица от заснемане на жилищна сграда за узаконяване на Й. С. Й., София – *******, парцел № IV-a-4, направено на 15 и 16.04.1989 г. е направена забележка, че сградата е с монтирана дограма и прокарана ел. инсталация, без в.к. инсталации и неизмазана отвътре и отвън. В скица №291/20.09.1990 г., изготвена за узаконяването на имота е направена забележка за идентичност на парцелите от кв. 39.

3

Видно от приложения Акт за узаконяване № 7 на 19.06.1991 г. е узаконен незаконен строеж на Й. Й., представляващ процесната двуетажна еднофамилна жилищна сграда. На 26.08.1996 г. е издадена служебна бележка от Столична община – район „Овча купел“ – кв.

Суходол в уверение, че сградата, находяща се на ул. „*******, е завършена.

Видно от Удостоверение за наследници Изх. № РОК21-УГ01-5375/1/ от 13.09.2021 г.

Д. Г.а Г.а, вдовица, починала на 02.02.2017 г. е оставила наследници по закон Л. С. В. и Й.

С. Й..

На 01.12.2021 г. е съставен Нотариален акт №103, том. I, рег. № 24724, дело № 82/2021 г. на нотариус К.С. – рег. № 111 към СРС за собственост върху недвижим имот, придобит чрез давностно владение, който признава правото на собственост на Й. С. Й. и М.

Н. Й. върху „построените от тях по време на брака им и представляващи съпружеска имуществена общност три сгради“: подробно описА. в същия еднофамилна жилищна сграда с идентификатор ***, както и 2 постройки на допълващо застрояване: сграда – лятна кухня с идентификатор *** и сграда – тоалетна с идентификатор ***, построени в поземлен имот с идентификатор ***.

На 21.12.2021 г., видно от Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 117, том I, рег. № 26202, дело № 95 от 2021 г. на нотариус К.С. – рег. № 111 към СРС, първият и вторият ответник, съпрузите Й.и, даряват на дъщеря си Р. Й. Й. гореописА.те три сгради и 334/965 ид. ч. от поземления имот, в който са построени те.

СъбрА.те по делото при изслушване на доведените свидетели гласни доказателства установяват, че преди построяването на процесната жилищна сграда наследодателят С.Г., неговата съпруга Д., ищцата и Й. живели в старата къща, намираща се в дарената на баща им част (525 кв. м.) Всички свидетели сочат, че процесната жилищна сграда, намираща се в другата част на поземления имот е построена от С.Г.. От показА.ята се установява, че сградата е била завършена до тухла и покрив, без измазване от вътрешната и външната страна в периода 1980-1985 г., преди смъртта на същия. Това се потвърждава и от приложените от ответника заснемА.я за узаконяване. Поради това съдът не кредитира твърденията на ищцата и св. В., че тя е живяла на първи етаж с баща й (починал 1985), майка й и брат й при построяването на къщата. От показА.ята на св. П.,В. и Х.в се установява, че довършителните работи и ремонти по новопостроената къща са извършени от Й.и. Всички свидетели потвърждават, че ответниците М. и Й. заживели в новата къща като се сочат различни моменти в периода от 1990 до след 1989-1999 г. Св. П. и В. установяват, че лятната кухня и тоалетната са изградени от Й.и.