Решение № 31 от 29.06.2021, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 31 гр. София , 29.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ в публично заседание на седми юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Мина Г. Дочева Мумджиева

Членове:

Костадинка Костадинова

Ирина Стоева при участието на секретаря ИВА АТ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от Мина Г. Дочева Мумджиева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20211100602066 по описа за 2021 година

Производството е по реда на глава XXI от НПК.

Образувано е по повод постъпила въззивна жалба от служебния защитник на подсъдимия – адв. К. – срещу присъда на СРС, НО, 11 състав, постановена на 18.02.2021г. по НОХД № 956/2018г., с която подсъдимият В. В. К. е признат за виновен по обвинението за извършено от него престъпление по чл.209, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК за 25 деяния, като при условията на чл.54 от НК е осъден на „лишаване от свобода“ за срок от три години при първоначален строг режим. На основание чл.304 от НПК подсъдимият е бил признат за невиновен по обвинението за четири деяния с пострадали лица Д.С., Й.М., Б.М. и Н.С..

В жалбата се твърди, че присъдата е неправилна и незаконосъобразна, като защитникът предлага въззивният съд да я отмени. Основният довод за неправилност според защитата бил свързан с липсваща доказателствена обезпеченост на обвинението, като се изразява становище, че обвинението не е доказано по несъмнен и безспорен начин. Оспорва се оценката на доказателствата, която се съдържа в мотивите на първоинстанционната присъда.

В допълнението към жалбата защитникът на подсъдимия развива подробно своите съображения, изложени във въззивната жалба. Твърди, че районният съд „бегло и накратко“ е отразил част от свидетелските показания, но без да ги обсъди. Набляга на обстоятелството, че нито един от свидетелите не познава подсъдимия и не се е срещал с него, с изключение на св. Б. Б.. Посочва, че постановената осъдителна присъда се базира единствено на обвинителните доказателства, които според защитата са оскъдни, като са неглижирани 1 останалите налични по делото доказателства. Релевира довод, че по делото не са събрани категорични преки доказателства, нито верига от косвени такива, въз основа на които да се направи единствено възможният извод за виновността на подсъдимия. По отношение на мотивите на СРС намира същите за схематични, в по-голямата им част - за копие на текст от обвинителния акт, което според защитата обуславя и извод за липса на мотиви. Обръща внимание и на изготвения обвинителен акт, който намира за повърхностен и схематичен.

Посочва, че обвинителната теза и самата осъдителна присъда се основават на показанията на един единствен свидетел – св. У., които намира за ненадеждни. В заключение посочва, че постановената присъда е базирана на предположения и догадки, залегнали още в самия обвинителен акт. Моли съдът да отмени атакуваната присъда и постанови нова, с която да признае подсъдимия К. за невиновен. Алтернативно моли съдът да отмени присъдата и да върне делото за ново разглеждане или ако приеме, че подсъдимият е виновен, то да бъде отчетен продължителният период на разглеждане на наказателното производство и наказанието бъде индивидуализирано по правилата на чл.55 от НК.

В проведеното по реда на чл.327 от НПК закрито съдебно заседание на 01.06.2021г. въззивният съд е приел, че за правилното решаване на делото не се налага разпит на подсъдимия, свидетели и вещи лица.

В хода по същество защитата на подсъдимия – адв. К. – поддържа изцяло жалбата и допълнението към нея. Намира, че присъдата се основана единствено на показанията на един свидетел, както и на догадки, без да са налице годни доказателства. Моли съдът да признае подсъдимия за невиновен, алтернативно – да отмени присъдата и върне делото за ново разглеждане или да го признае за виновен, но му определи наказание при условията на чл.55 от НК.

В открито съдебно заседание представителят на СГП намира жалбата за неоснователна, като посочва, че СРС е събрал и обсъдил всички доказателства. По отношение на наложеното наказание посочва, че същото отговаря на степента на обществена опасност на деянието у дееца. В заключение моли съдът да потвърди обжалваната присъда като правилна и законосъобразна.

Подсъдимият, по отношение на когото производството пред СРС е проведено в негово отсъствие, участва лично в производството пред СГС и упражнява правото си даде обяснения, в които твърди, че дейността на дружеството, в което е работела св. У., се е ръководела от друго лице с фамилно име К., което именно събирало парите заедно с тази свидетелка. В правото си на лична защита подсъдимият К. моли съдът да постанови оправдателна присъда, като изтъква, че не е направил нищо, освен да окаже помощ.

В правото си на последна дума моли да бъде оправдан.

Софийски градски съд, като съобрази изложените от страните доводи и сам служебно провери изцяло правилността на присъдата съобразно изискванията на чл. 314 НПК, намира, че са допуснати съществени процесуални нарушения по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 от НПК, които не могат да бъдат отстранени от въззивната инстанция, но са отстраними при ново разглеждане на делото. Тези пороци са засегнали дължимата от първия съд преценка на въпросите по чл.248, ал.1, т.3 НПК в проведеното от него на 26.09.2018г. разпоредително заседание, в частност – в процесуалната дейност на съда, свързана с неговите правомощия в разпоредително заседание да извърши преценка за годността на внесения обвинителен акт.

Първоинстанционният съд е постановил обжалваната присъда, след като е приел за разглеждане обвинителен акт, който не отговаря на изискванията по чл. 246, ал. 1 от НПК.

Основната процесуална функция на обвинителния акт е да очертае по недвусмислен 2 начин престъплението, в което се обвинява лицето с всички негови обективни и субективни признаци, съобразно приетата правна квалификация и тяхната максимална конкретизация. В неговата обстоятелствена част е необходимо да се опишат престъплението, начинът, времето и мястото на извършването му, както и другите обстоятелства, визирани в чл. 246, ал. 2 НПК. В конкретния случай е допусната неяснота в конструкцията на обвинението, която обуславя невъзможността на подс. К. да разбере фактическите и правни рамки на вмененото му обвинение по начин, който да му позволи да организира адекватно защитата си. Предявеното обвинение срещу подсъдимия К., съобразно формулировката му, залегнала в обвинителния акт, е по основния състав на измамата - с целта да набави за себе си имотна облага, като се твърди, че осъществил 29 деяния на престъплението измама, тъй като възбудил заблуждение у редица лица (поименно изброени), действайки като посредствен извършител чрез свидетелката У. в 28 от случаите, и в 1 – лично (л.6, СП, СРС). В обвинителния акт липсва описание на факти за това как от обективна и субективна страна при формирането на заблуждение по смисъла на чл.209, ал.1 НК и при причиняването на съставомерна имотна вреда за 28 броя от деянията е осъществена връзка между личността на подсъдимия и св. У..

В обстоятелствената част на обвинителния акт се твърди, че подсъдимият създал неверни представи в съзнанието на пострадалите (че ще им осигури започване на работа в чужбина), с които си действия им причинил имотна вреда в общ размер на 2420 лева.

Представителят на СГП за 28 от деянията - част от инкриминираната продължавана престъпна дейност, е посочил, че са извършени от подсъдимия К. при условията на посредствено извършителство, а именно чрез св. У., без обаче да изложи каквито и да е фактически твръдения, че тази свидетелка е била несъзнаваща общественоопасния характер на извършваното и е действаща невиновно. Описвайки механизма на деянието, извършвано при условията на посредствено извършителство, във внесения обвинителен акт прокурорът се е задоволил да маркира, че свидетелката У. е действала „съгласно указанията на обвиняемия“ (стр. 1 от обвинителния акт). Съдът намира начина на формулиране на тази част от обвинителната теза за неясен, схематичен и ограничаващ правото на защита на подсъдимото лице, доколкото липсва конкретно посочване/изброяване на така наречените „указания” и обстоятелствата, при които са били дадени – еднократно преди У. да извърши всички деяния или за всяко едно деяние отделно. Конкретика в тази насока не се извлича от актовете на органите на досъдебното производство и доколкото се твърди, че всички деяния са извършени на неустановена дата през февруари 2014г. При това положение не е ясна позицията на обвинението дали деянията са извършени на различни дати през февруари 2014г. или само някои от тях са извършени на една и съща дата, или всички са били извършени на една и съща неустановена дата в посочения период. В последната от изброените хипотези логическата конструкция на обвинението допуска указанията към св.

У. да са дадени еднократно. Дори и да е така обаче, е недопустимо фактите, на които се основава обвинението, да са очертани вариативно и подсъдимият да бъде заставен да се защитава срещу неконкретизирани хипотези на изпълнение на престъплението.

В обвинителния акт не са описани и фактите, въз основа на които обвинението приема, че подсъдимият е знаел за всяко едно инкриминирано деяние, както и за действията, предприети от св. У.. В процесния случай, доколкото конструкцията на обвинението е такава, че включва участието на трето лице, за което се твърди, че е взело пряко участие при извършване на престъплението, прокуратурата е следвало да изложи и факти, на базата на които приема, че подсъдимият е действал чрез това лице, като прекият извършител не е съзнавал противоправността на извършеното. Действително в обстоятелствената част на обвинителния акт е отбелязано, че служебните задължения на св. У. „включвали посрещане на клиенти, разясняване на условията и приемане на пари от кандидатите за работа“, но това изброяване не носи информационна стойност за начина, по който подсъдимият е станал 3 съпричастен към формирането неверни представи у измамените лица, за да ги мотивира да извършат разпоредителни действия с парични суми.

При решаване на въпросите, посочени в чл.248, ал.1, т.3 НПК, първостепенният съд не е ценил като съществено нарушение на процесуалните правила липсата на факти, които да свържат личността на подсъдимия с всяко едно инкриминирано деяние. Така съдебното производство е инициирано на базата на общата формулировка в обвинението, че св. У. изпълнявала указания на подсъдимия. Тези фактически твърдения обаче не носят информационна стойност за позицията на прокуратурата кога и как подсъдимият взел решение да извърши престъплението измама по отношение на изброените в обвинителния акт лица. Така, след като е приел за разглеждане обвинителния акт, СРС е игнорил изискването в чл.246 НПК обвинителния акт да съдържа всички факти и обстоятелства, обуславящи съставомерността на повдигнатото обвинение. Бланкетното твърдение за получавани от св. У. указания, без тяхното съдържателно посочване и при липсващи твърдения за това кога и как подсъдимият е използвал този способ за въздействие върху съзнанието на пострадалите лица при условията на посредствено извършителство за всяко едно инкриминирано деяние, не отговаря на процесуалния стандарт за изготвяне на обвинителен акт и представлява съществена неяснота по така повдигнатото спрямо К. обвинение. Това е така, тъй като обективно го поставя в невъзможност да разбере естеството на фактите, срещу които следва да организира своята защита.

Не без значение в случая е необходимостта от изясняване от страна на прокуратурата и в какво качество подс. К. е давал тези указания на св. У. – в качеството си на работодател, собственик, управител, пълномощник. Без дефинитивно посочване на съдържанието на указанията, в какво качество същите са били дадени от подсъдимия и дали с оглед неговата позиция в търговското дружество св. У. е била обвързана от задължителен характер на съответните указания, подсъдимото лице е поставено в невъзможност да организира защитата си, като ангажира съответни доказателства за фактите, на които се базира обвинението, което също накърнява правото му на справедлив съдебен процес.