Решение № 479 от 10.12.2019, Окръжен съд - Пазарджик

Р Е Ш Е Н И Е

Номер 479 10.12.2019г. град Пазарджик

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПАЗАРДЖИШКИЯТ

ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, първи въззивен граждански състав, на тринадесети ноември две хиляди и деветнадесета година в открито заседание, в следния състав:

Председател:

Минка Трънджиева

Членове: Венцислав Маратилов

Д. Бозаджиев при участието на секретаря Галина Младенова като разгледа докладваното от съдията Маратилов въззивно гр.д.№725 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе в предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс.

С решение на

Пазарджишки районен съд №1070 от 22.07.2019г. постановено по гр.д.№4061/2018г. по описа на същия съд, е осъден ответника

"И.А.М." АД - гр. С., ЕИК *********, да заплати на ищеца И.Г.М., ЕГН **********,***, сумата 1746,48лв., представляваща недължимо платена от него неустойка по договор за паричен заем N 2440121/02.12.2015г., сключен между страните, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 05.10.2018г. до пълното изплащане на задължението, сумата от 352,25 лв., представляваща адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал. 2 от ЗА, а в полза на Пазарджишкия районен съд да заплати сумата 169,86 лв., представляваща държавна такса и разноски по делото.

Решението се обжалва изцяло в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от ответника в производството пред първата инстанция "И.А.М." АД - гр. С. като неправилно и постановено в противоречие с материалния закон.Счита жалбоподателят, че съдът погрешно е анализирал клаузата на чл.4 ал.1 от договора за паричен заем в резултат на което неправилно било прието, че тя заобикаля закона и е прогласена за недействителна.Според жалбоподателя потребителят се е съгласил и се е задължил в срок от 3дни от подписването му да предостави едно от двете обезпечения-поръчителство на две лица, отговарящи на определени изисквания или банкова гаранция с бенефициер. Оспорва извода на съда, че процесната клауза представлява допълнителна (скрита) възнаградителна лихва доколкото неизпълнението на задължението от потребителя за предоставяне на обезпечение, поставяло кредитора в риск от неизпълнение от страна на длъжника; че неизпълнението на това задължение поставя сериозна несигурност пред кредитора дали ще успее да събере сумата от предоставения от него кредит при положение, че това е основния му предмет на дейност и източник на доходи.Счита, че доводът за прекомерност на неустойката направен в исковата молба противоречи на житейската и правна логика както и на принципа на свободното договаряне, като заемодателят е преценил размера на риска и неблагоприятните последици, които би претърпял в случай, че предоставения от него заем остане необезпечен. В случая се поддържа, че предвидената неустойка е с цел да дисциплинира длъжника при изпълнение на поетите от него договорни задължения. Моли да се отмени обжалваното решение и се отхвърли иска ведно с присъждане на разноските.

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна И.М. чрез пълномощника му адв.Б. в който въззивната жалба се квалифицира като неоснователна по същество. Счита, че обжалваното решение е валидно и допустимо и по същество правилно. Повтарят се мотивите на първоинстанционния съд въз основа на които исковата претенция на ищеца е била уважена. Коментирани са предвидените в ЗПК максимални размери на годишния процент на разходите, размера на законната лихва и параметрите на тези величини в договора и се навежда извод, че в случая неустойката е определена на 87.32% без яснота поради какви причини и какво е наложило определянето й в такъв размер, като се поддържа, че в случая неустойката заобикаля и чл.19 от ЗПК поради което е налице нищожност на клаузата за неустойка по смисъла на чл.21 ал.1 от ЗПК. И след като клаузата за неустойка е нищожна, страната поддържа, че и плащането на суми по нея е извършено при начална липса на основание, поради което сумите подлежат на връщане в размер установен с икономическата експертиза. Моли да се потвърди обжалваното решение с присъждане на разноски по чл.38 от ЗА.

Страните не сочат нови доказателства по реда на чл.266 от ГПК.

Пазарджишкият окръжен съд при условията на чл.269 от ГПК провери валидността и допустимостта на обжалваното решение, а по неговата правилност събрази изложеното във въззивната жалба на дружеството -ответник и в отговора на насрещната по спора страна и за да се произнесе взе в предвид следното:

Предявен е иск с правно основание в чл.55, предложение Първо от Закона за задълженията и договорите/ЗЗД/ за връщане на даденото при първоначална липса на основание, съединен с иск по чл.86 от същия закон.

В исковата си молба против „И.А.М.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.С., бул. “Д.Н.“ №28, “С.Ц.“, ет.2, офис 40-46, предствлявано от изпълнителния директор С.К., ищецът И.Г.М., с ЕГН-**********,***, чрез пълномощника си адв.Д.Б. ***, поддържа, че между страните е сключен договор за паричен заем №2440121 от 02.12.2015г., който бил недействителен на няколко основания като с допълнителна молба №6015 от 12.03.2019г. недействителността се свързва единствено с уговорена между страните неустойка дължима в случай, че в тридневен срок от подписването му, кредитополучателят не представи поне едно от две обезпечения измежду банкова гаранция и поръчителство.Твърди се,че тази неустойка е нищожна защото е уговорена в нарушение на добрите нрави и е прекомерна, като нищожността се извлича от обстоятелството, че в тридневен срок от сключването на договора, което било практически неизпълнимо условие и от житейска гледна точка предвид многобройната документация, която следва да се представи.Твърди се, че неустойката е прекомерна и че за нея няма предвидени никакви правила по които да се определи, кои са тези вреди които дружеството ще претърпи от непредставяне на обезпечението и които ще се компенсират от неустойката, доколкото всички преки и косвени разходи възникнали по изпълнението на задълженията на страните по договора, са покрити от Годишния процент разходите /чл.19 ал.1 и §1 т.1 от ДР на ЗПК/ и поради това неустойката била начислена за покриване именно на тези разходи. Твърди се още, че неустойката е недействителна и на основание чл.21 ал.1 от ЗПК/Закона за потребителския кредит/ тъй като с нея се създават задължения, които по своето естество се покриват от ГПР и по този начин се надвишава изискването на чл.19. ал.4 от ЗПК-ГПР не може да е по-висок от пет пъти размера на законната лихва. Твърди се, че неустойката противоречи и на материалния закон-чл.71 от ЗЗД, предвиждащ, че когато длъжникът по двустранен договор не представи исканите от кредитора обезпечения, последният може да иска изпълнение на всички задължения по договора предсрочно и че в случая с неустойката се иска нещо друго-натоварване на кредитополучателя с допълнителни финансови разходи, което противоречи на закона.Твърди се още, че клаузата за неустойка противоречи и на чл.33 от ЗПК, който предвижда, че при забава, кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, предвидена като единствена санкция в ЗПК при неизпълнение на договорните задължения, а с процесната неустойка се заобикаля и тази разпоредба поради което е нищожна /чл.21 ал.1 от ЗПК/. Ищецът първоначално предявява при условията на евентуалност иск за обявяване на неустойката за нищожна поради противоречие с добрите нрави и поради противоречието й с материалния закон ведно с осъдителен иск за недължимо платената по нея в размер на 200лв. В допълнителната молба /л.80 и л.81 и преди извършване размяната на книжата по исковата молба/ е направено уточнението, че неустойката е прекомерна тъй като представлява 87% от заемната сума, която е в размер на 2000лв, като се допълва, че тя е нищожна и на самостоятелни основания, предвидени в чл.22 от ЗПК, поради неподписани общи условия; че договорът бил недействителен и поради липса на посочване на общата сума, дължима от потребителя съгласно чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК и начинът на формирането й в съответствие с нормата на §1 т.2 от ДР на ЗПК-сбора от общия размер на кредита /заемната сума/ и общите разходи по кредита,регламентирани в чл.§1, т.1 от ДР на ЗПК и представляващ ГПР, включващ възнаградителната лихва и всички други разходи /такси и комисионни и други, свързани с кредита. Твърди се, че в чл.2 т.7 от договора не се съдържат конкретни параметри на общата дължима сума, а в т.8 на същия член липсвала яснота по какъв начин е формиран размерът на ГПР. Твърди се, че няма яснота какъв е размера на възнаградителната лихва в лева водещо на извод, че в договора няма разписани ясни правила, които да определят как се определя общата сума дължима от потребителя и от какви пера е съставена. В договора не били посочени условията за прилагане на договорения лихвен процент от 30%, размера на възнаградителната лихва в лева и разпределянето й във времето с изплащане на всяка една месечна погасителна вноска по погасителиня план. Нямало и погасителен план към договора и че ако е имало такъв, същият не отговарял на изискванията-липсвал размер на погасителна вноска, разбивка на всяка погасителна вноска, от какви компоненти се състои-главница, лихва, ГПР, неустойка, което представлявало липса на информация по чл.22 от ЗПК водещо до недействителност на договора. Формулиран е от ищеца окончателен петитум да се осъди ответника да заплати на ищеца И.Г.М. сумата от 1746.48лв, представляваща недължимо платена сума по клауза неустойка, предвидена в чл.4 от договора за паричен заем №2440121 от 02.12.2015г. ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на исковата молба в съда до окончателното й изплащане.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника “И.А.М.“ АД по отношение на заявената и неоттеглена от ищеца претенция по чл.55,предл.Първо от ЗЗД за присъждане на сумата от 1746.48лв недължимо платена неустойка ведно със законната лихва, като се поддържа, че претенцията е неоснователна. Твърди се, че от ищеца е изразено съгласие и се е задължил в срок от 3/три/ дни от подписването на договора да представи исканото обезпечение. Като голословни се определят доводите за нарушение на добрите нрави и на материалния закон с клаузите на неустойката и защо се касае за практическо неизпълнимо условие и че същото е определено коректно. Не ставало ясно какви морални норми са нарушени за да се твърди, че неустойката нарушава добрите нрави и противоречи на закона и в случая не било доказано в какво се изразява противоречието и не са представени доказателства за нарушаване на определен морален принцип. Твърди се, че законът не поставял изискване при уговаряне на неустойката кои вреди ще бъдат компенсирани и че нейния смисъл е липсата на необходимост вредите да бъдат доказвани от изправната страна. Твърди още ответното дружество, че неизпълнението на задължението за предоставяне на обезпечение поставяло последното в риск от неизпълнение, който иначе би бил покрит от обезпечението и че с непредставянето на обезпечението се поставял в сериозна несигурност кредитора дали ще успее да събере сумата от предоставения от него кредит, с оглед основния предмет на търговска му дейност.

Твърди се, че липсва каквато и да било прекомерност на неустойката предвид принципа на свободното договаряне и че размера на риска е преценен от заемодателя като специалист в тази област и неблагоприятните последици, които би претърпял, ако предоставения от него заем остане необезпечен и че неустойката е предвидена за да дисциплинира длъжника при изпълнение на поетите от него договорни задължения. Твърди се, че кредиторът в случая е приел по-голям риск затова е поставил и изисквания за обезпечаването му по своя преценка и ако потребителят не ги намира за резонни не би положил подписа си. Затова се поддържа довод за неоснователност на претенцията за сумата от 1746.48лв, представляваща недължимо платена по клаузата за неустойка в посочения договор за паричен заем №2440121 от 02.12.2015г. и за законната лихва върху нея като моли да не се уважава.

Пазарджишкият окръжен съд за да се произнесе взе в предвид следното:

Разпечатката съдържа 22 от 45 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3e8da6f4-8f46-483c-b8b7-ae5f9184cba2