Решение № 342 от 06.04.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 342 гр. София , 06.04.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ в публично заседание на осемнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Елизабет Петрова

Катерина Рачева

Мария Райкинска при участието на секретаря Ива А. Иванова като разгледа докладваното от Мария Райкинска Въззивно гражданско дело № 20201000502584 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.

С решение № 1550/26.02.2020 г. по гр.д. № 9673/2018 г. по описа на СГС, I-13 състав е осъдено „ДЗИ - Общо Застраховане“ ЕАД да заплати на Т. Б. К., по иск с правно основание чл. 405 ал.1 КЗ във вр. с чл.394 КЗ сумата от 34 319.11 лева застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „КАСКО +" № 440117215006430 за лек автомобил марка АУДИ, модел „Q 3“ е peг. № ***, с рама № WAUZZZ8U3DR003028, ведно със законната лихва върху главницата от датата на исковата молба 17.07.2018 г. до окончателното й изплащане и разноски по делото в размер на 4684 лв., като искът е отхвърлен над уважения размер до предявения такъв от 35 617 лв., като неоснователен.

Ответникът „ДЗИ - Общо Застраховане“ ЕАД е депозирал въззивна жалба вх. № 35221/24.03.2020 г., с която обжалва първоинстанционното решение изцяло с бланкетно твърдение за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на първоинстанционното решение. Поддържа само, че в нарушение на процесуалните правила съдът не допуснал на ответника искани доказателства, което от своя страна довело до постановяване на неправилно и необосновано решение. Поискал е изслушване на допълнителна САТЕ, като вещото лице отговори на въпроса: След проверка и разчитане на ключа на процесния автомобил, да посочи на каква честота работи автомобила и каква честота на работа е отбелязана на ключа за автомобила.

Направено е и искане за събиране на доказателства по реда на Регламент № 1206/2001 г., чрез които да бъде получена информация година, дата и място на производство на МПС; кой е първоначалният собственик, от кога, да се посочи име и адрес и дата на първоначална регистрация; да се посочи има ли последваща промяна на собственика 1 на МПС, кои са последващите собственици, техните имена и адреси, дата на придобиване на собствеността, както и всички последващи промени в регистрацията; кой е настоящият собственик на МПС с име и адрес, както и дата на придобиване;

МПС дерегистрирано ли е поради наличие на тотална щета и от коя дата,. като с разпореждане от 06.08.2020 г. му е указано да уточни доказателствените си искания като посочи какви обстоятелства ще установява с поисканите доказателства и какво е значението на тези обстоятелства за спора.

С молба вх. № 11467/26.08.2020 г. „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД е посочило, че с доказателствата по реда на Регламент (ЕО) 1206/2001 г. ще установяват, че процесният автомобил е бил тотално увреден преди сключване на застраховката.

Искането за изслушване на САТЕ било свързано с дадената от Порше България справка за честотата, на която работи процесното МПС и за установяване идентичност на същото с откраднатото МПС.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ищеца Т. Б. К., в който се изразява становище за нейната неоснователност.

С определение от 23.09.2020 г. настоящият състав е оставил без уважение направените от жалбоподателя доказателствени искания, тъй като обстоятелствата, които ще бъдат установявани с тях, са неотносими. Съобразено е, че в нито един момент в спора ответникът не е твърдял надзастраховане, поради което е ирелевантно обстоятелството дали процесният автомобил е бил тотално увреден в някакъв момент, предхождащ момента на сключване на застраховката, щом към този момент същият е бил в движение и в състоянието, в което е бил оценен от застрахователя. Освен това е съобразено, че въпросите за предходни собственици на автомобила не са относими въобще към посоченото обстоятелство. Искането за изслушване на допълнителна САТЕ с поставената от жалбоподателя задача също е приета за неотносима, тъй като пред първата инстанция липсва спор относно идентичността на откраднатия автомобил и застрахования автомобил или пък между предоставения на застрахователя ключ и ключа на процесния автомобил.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението и по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Следователно относно правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан и следва да се произнесе в рамките на наведените от страните оплаквания, като обаче следва служебно да провери спазването на императивни материалноправни разпоредби, приложими към спора (така т. 1 от тълк. решение № 1/2013г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК).

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно. Във връзка с допустимостта и правилността, като взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания акт и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Ищецът Т. Б. К. е твърдял в исковата си молба, че на 12.05.2017 г. сключил с ответното дружество „ДЗИ Общо Застраховане“ ЕАД договор за имуществена застраховка ПЪЛНО КАСКО и допълнителни клаузи „ПРЕМИУМ“ и „ЧУЖБИНА“, за лек марка АУДИ, модел „ Q 3“ с peг. № ***. Платени били първите три вноски. Посочил е, че на 06.11.2017 г., в град София, след паркиране на автомобила в град София, ж.к. „***“ на паркинга пред бл. № 56 от упълномощеното лице А. Г., била извършена кражба на автомобила. На 07.11.2017 г. било образувано ДП № 227, 2

ЗМК 2503/2017 г. срещу неизвестен извършител. Автомобилът бил обявен за общодържавно издирване, но тъй като извършителят на противозаконното отнемане на автомобила не бил разкрит прокурор при СРП издал постановление от 11.01.2018 година за спиране на наказателното производство. Във връзка с извършената кражба на горепосочения автомобил, в ответното дружество била заведена щета № 44012131734905/07.11.2017г., но след извършване на проверка по случая, с писмо с изх. № 0-92-4067/03.04.2018 г. застрахователят отказал да изплати застрахователно обезщетение, тъй като приел, че обстоятелствата декларирани при завеждане на щетата, не съответстват с установените факти и събраните по претенцията данни относно противозаконното отнемане на застрахования автомобил, като не са посочени конкретни основания за отказа.

Ищецът е искал ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 35 617 лева, (като за над този размер до първоначално претендирания размер от 42 000 лева е направен отказ от иска) представляваща парично обезщетение за причинените имуществени вреди, изразяващи се в стойността на противозаконно отнетия автомобил, ведно със законовата лихва върху претендираната сума от датата на подадената искова молба до окончателното й изплащане.

Ответникът „ДЗИ Общо Застраховане“ ЕАД е оспорвал предявения иск по основание и по размер. Според ответника автомобилът е бил тежко увреден преди сключването на застраховката и не е възстановен, като ищецът е премълчал това обстоятелство, което ако е било известно на застрахователя застрахователният договор по имуществена застраховка "КАСКО” нямало да бъде сключен, или щял да бъде сключен при много по-различни условия и с различна застрахователна премия.

Оспорвал е също твърденията на ищеца, че лекият автомобил „АУДИ" е бил откраднат на посочените в исковата молба дата, час и място. Направил е евентуално възражение за прихващане на дължимата и неплатена от застрахования 4-та вноска от дължимата застрахователна премия по полица № 440117215006430/12.05.2017 г. в размер на 709,41 лв. на основание чл. 396, ал. 2 КЗ. На следващо място ответникът е възразявал, че от стойността на дължимото застрахователно обезщетение следва да бъде приспадната стойността на „невъзстановените щети“ по прецесното МПС, описани в Протокол за оглед на МПС № 99001358 към застрахователна полица по имуществена застраховка „КАСКО+“ № 440117215006430.

По делото са събрани писмени доказателства и е изслушано заключение на САТЕ.

Видно от представеното Свидетелство за регистрация, собственик на процесния автомобил е Т. Б. К..

Представена е комбинирана застрахователна полица № 440117215006430 за застраховка ПЪЛНО КАСКО и допълнителни клаузи „ПРЕМИУМ“ и „ЧУЖБИНА“, сключен от ищеца на 12.05.2017 г. в град София за лек автомобил марка АУДИ, „ Q 3“ е peг. № ***, цвят бял, година на производство 2013 г.

В застрахователната полица е отразено, че застрахователната премия от 2772 лв. ще са заплати на четири равни вноски от по 709.41 лв. с падежи – 12.05.2017 г.,12.08.2017 г.,12.11.2017 г. и последна на 12.02.2018 г.

По делото са представени доказателства, а и няма спор, че са платени на падежите първите три вноски по застрахователната премия.

От представеното по делото Постановление за спиране на наказателното производство от 11.01.2018 г. по досъдебно производство ДП № 227, ЗМК 2503/2017 3 г., пр.пр. № 47590/2017 г. на СРП се установява, че същото е образувано срещу неизвестен извършител, за това, че за времето от 08.10 ч. на 06.11.2017 г. до 08.00 ч. на 07.11.2017 г. в гр. ***, ж.к. „***“ от паркинга пред бл. № 56 противозаконно отнел чуждо моторно превозно средство, марка „АУДИС“, „Q 3“ е per. № ***.

В удостоверение от 13.11.2017 год. на началника на 03-РУ-СДВР - гр. София се установява,че пред МВР е заявена кражба, станала на 07.11.2017 г. в гр. ***, ж.к. „***“ от паркинга пред бл. № 56, като откраднатият лек автомобил е ’’Ауди”, „Q 3“ е per. № *** с № на рамата WAUZZZ8U3DR003028 е собственост на Т. Б. К..

Видно от Протокол за оглед на МПС № 99001358 към застрахователна полица по имуществена застраховка „КАСКО+“ № 440117215006430, в него са отразени увреди по предна дясна врата и задна дясна врата на процесния автомобил, които са за боя.

По делото са представени и документи по щета № № 44012131734905/ 07.11.2017 г. както и актуалните Общи условия за застраховка на МПС „КАСКО+“.

Ищецът е уведомил ответника на 07.11.2017 год. за настъпилото застрахователно събитие и е заведена щета № 44012131734905/ 07.11.2017 г.

С писмо от 03.04.2018 г. ответното дружество е уведомило ищеца, че няма основание за плащане на обезщетение по цитираната застраховка, тъй като счита, че декларираните от застрахования обстоятелства при завеждането на щетата не съответстват на установените факти и противоречат на събраните по претенцията данни относно противозаконното отнемане на застрахования автомобил.

По делото е прието заключение по съдебно-автотехническа експертиза, изготвено от вещото лице инж. Ж. Е., неоспорено от страните, като от него се установява, че действителната пазарна цена на процесния лек автомобил към датата на кражбата 07.11.2017 г. е в размер на 35 617 лева. Експертизата установява още, че стойността на „невъзстановените щети“ по процесното МПС описани в протокол за оглед на МПС № 99001358 към застрахователна полица по имуществена застраховка „КАСКО+“ № 440117215006430 е 588.48 лева.

При така установеното от фактическа страна, настоящият състав намира следното от правна страна:

Така установената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи на съда:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд е ограничен относно въпроси, свързани с правилността на обжалваното решение с посоченото в жалбата. Във въззивната си жалба „ДЗИ Общо Застраховане“ ЕАД се оплаква единствено от наличие на процесуално нарушение при постановяване на първоинстанционното решение, изразяващо се в недопускане на направени доказателствени искания. Настоящият състав се е произнесъл с определение от 23.09.2020 г., като е намерил, че липсва соченото процесуално нарушение, тъй като направените и поддържани пред въззивната инстанция доказателствени искания целят установяване на неотносими към спора обстоятелства.

Липсват други конкретни оплаквания на жалбоподателя, а само бланкетно е посочено, че решението е необосновано. Предвид ограничението на чл. 269 ГПК и разясненията, дадени в т. 1 от тълк. решение № 1/2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, настоящият състав може служебно да се произнесе и без нарочно оплакване, 4 само ако намери, че следва да приложи императивна правна норма, неприложена или неправилно приложена от първата инстанция. В случая тази възможност не е налице, поради което настоящият състав, на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на първоинстанционното решение и излага допълнително следните собствени мотиви: