Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 27 от 19.01.2023, Окръжен съд - Благоевград

Съд
Окръжен съд - Благоевград
Дело
Въззивно гражданско дело 850/2022
Вид
Решение № 27
Подписан
19.01.2023
В сила
19.01.2023
Състав
Николай Грънчаров, Емилия Дончева, Владимир Ковачев

Цитирани разпоредби

  • чл. 105 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 108 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 113 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 119 ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 262 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 267 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 271 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415 ал.1 т. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415 ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 107 · Закон за енергетиката
  • чл. 30 ал. 1 т. 13 · Закон за енергетиката
  • чл. 92 · Закон за енергетиката
  • чл. 98а · Закон за енергетиката
  • § 1, т. 2а · Закон за енергетиката
  • § 1, т. 42 · Закон за енергетиката
  • § 1 т. 15 · Закон за енергетиката
  • § 13 т. 12 б."б" · Закон за защита на потребителите
  • чл. 14 · Закон за местните данъци и такси

РЕШЕНИЕ

№ 27

ГР.Б., 19.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Емилия Дончева при участието на секретаря Лозена Д.а като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Въззивно гражданско дело № 20221200500850 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе в предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Срещу Решение № 906517/09.05.2022г., постановено по гр.д. № 233/2020г. по описа на РС Благоевград, е депозирана пред Окръжен съд Благоевград, въззивна жалба с вх. № 903312/05.07.2022г., депозирана от адв. М. Б., като пълномощник на И. Д. И., ЕГН **********, от гр. К.- ответник пред първоистанционния съд.

С въззивната жалба срещу обжалваното решение е наведено оплакване за неправилност, като се поддържа че същото е постановено в нарушение на материалния закон, като се иска отмяната му изцяло.

С въззивната жалба са наведени доводи, че обжалваното решение на РС Благоевград е постановено от незаконен състав. Поддържа се, че въззивникът И. Д. И. е жител на гр. К. и винаги е живял в този град. В гр. К. се намира и обекта за който несправедлИ. и незаконосъобразно са начислявани сметки за ел. енергия, която жалбоподателят не е използвал. Възразява се, че гр. К. не е в съдебния район на РС Благоевград, поради което делото е подсъдно на осн. чл. 105 от ГПК на РС Сандански и именно това е бил компетентния съд за неговото разглеждане.

1

Основното възражение с въззивната жалба е че на жалбоподателя И. Д. И. са начислявани суми за ел. енергия, която той не е използвал. Сочи се във въззивната жалба, че И. отдавна не използва помещението, където дори не е имало ел. ток. Поддържа се, че това помещение е запорирано и продадено от ЧСИ, поради което не е собственост на И. Д. И.. Дори и да се приеме заключението на вещото лице по приетата от първоинстанционния съд експертизаче начислените суми са не за доставена ел. енергия, а за дължими във връзка с доставката на тази услуга такси, които се заплащат за преноса на ел. енергия през елктроразпределителните мрежи, то тогава следва да се приеме че на жалбоподателя са начислени такси за услуги, които той нито е ползвал, нито е искал да му бъдат предоставени от дружеството електроразпределител.

С въззивната жалба са навадени доводи и за това, че въззивникът е осъден да заплаща такси за услуги по вече прекратен договор с „Ч.Е.Б“ АД, тъй като И. Д. И. се е отказал от така предоставяната му услуга, далеч преди 2016г., поради което не дължи заплащането на същата. Поддържа се, че въпреки въззивникът да се е отказал от предоставянето на такава услуга, то на същият са начислени суми за такси за услуги, които той е отказал да ползва и за които сключения между страните договор е бил прекратен.

Поради изложените съображения с жалбата, иска се от въззивния съд, да отмени изцяло обжалваното решение на РС Благоевград, като неправилно и постановено в нарушение на материалния закон и да постанови ново решение с което да отхвърли изцяло предявения иск от „Ч.Е.Б“ АД, като неоснователен.

В предвидения по чл. 263 ал.1 от ГПК двуседмичен срок, по делото е депозиран писмен отговор от насрещната страна- „Е.П.” АД, ЕИК ****, чрез процесуалния пълномощник- адв.

Р. Д., с който се оспорва въззивната жалба като неоснователна и се иска от състава на ОС Благоевград да остави същата без уважение, като неоснователна.

Поддържа се с отговора на въззивната жалба, че между страните- абоната И. Д. И. и „Ч.Е.Б“ АД, е съществувало валидно облигационно правоотношение, за доставка и продажба на ел. енергия. Навадени са доводи от процесуалният пълномощник на въззиваемото дружество, че по делото са представени безспорни писмени доказателства за това че въззивникът притежава вещни права върху процесния електроснабден имот.

Излагат се доводи, че предявения иск за заплащане на доставена, но незаплатена ел. енергия е доказан и основателен и правилно е бил уважен от първоинстанционния съд. Издадената фактура е първичен счетоводен документ, който е доказателство за вида и размера на задълженията, като неизпълненото задължение за изплащане на доставената услуга се установява и от заключението на експерти по приетата ССчЕ.

Оспорва се твърдението наведено с въззивната жалба от жалбоподателят- че за периода за който е начислена дължимата сума като такса, не е било прекъснато захранването на обекта с ел. енергия. Липсва в този смисъл заявление съгласно чл. 54 ал.1 от ОУ на „Ч.Е.Б.“ АД, от потребителя, както и не са демонтирани в 30 дневен срок техническите устройства на дружеството доставчик на ел. енергия.

2

Сочи се в отговора на въззивната жалба, че в настоящия казус жалбоподателят- ответник пред РС Благоевград, е имал задължение за неизплатени суми за „цена достъп“, съставляваща част от услугата предвидена в чл. 28 от Правилника за търговията с ел. енергия, която е част от общо дължимите суми за доставката на ел. енергия. Начинът на калкулиране на стойността на услугата достъп, се формира на база на цената за достъп, предоставената/заявена от клиента мощност за отчитания период. Стойността на тази услуга не зависи от стойността на консумираната ел. енергия. Същата не зависи и от мястото на присъединяване на клиента към електроразпределителната мрежа, нито от нИ.то на напрежението на тока. Тя е една и съща за всички клиенти на въззиваемото дружество.

С отговора на въззивната жалба наведени са доводи, че цената за достъп не зависи и от наличието на захранване на обекта с ел. енергия. Докато капацитетът на мрежата е резервиран/ангажиран/ за даден обект, то и разходите които предизвиква за поддръжка на мрежата следва да се заплащат от клиента абонат. Заплащането на цената за достъп не се дължи само в случай на прекратяване на правоотношението между доставчик и потребител, в случая клиента и „Ч.Е.Б.“ АД.

Поддържа се че от събраните по делото доказателства се установява, че въззивника И. Д. И. е бил клиент и потребител на ел. енергия за отчитания период, по ОУ на дружеството разпределител и въз основа на валидно облигационно правоотношение, не е изпълнил задължението си да заплати законно начислените му и фактурирани суми.

Предвид изложеното иска се от въззивния съд да остави без уважение въззивната жалба като потвърди решението на РС Благоевград, по гр.д. № 233/2020г., като правилно и обосновано, както и да присъди на „Ч.Е.Б“ АД разноски за производството пред въззивната съдебна инстанция, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК.

Съдът при проверката си в закрито заседание по реда на чл. 267 във вр. с чл. 262 ГПК намери подадената въззивна жалба за допустима, като подадени в срока за обжалване, от легитимирана страна, с правен интерес от обжалване. Същата отговаря на изискванията на закона и е редовна, като е насочена срещу съдебен акт на първоинстанционния съд, за който е изрично предвидена от закона възможност за инстанционен контрол от по- горната съдебна инстанция.

Депозирания писмен отговор е редовен с оглед на писмената форма и неговото съдържание, депозиран от насрещната страна по въззивната жалба и в установения от закона процесуален срок, поради което същият следва да бъде съобразен от въззивния съд при постановяването на решението по съществото на делото.

В съдебно заседание пред настоящата съдебна инстанция, въззивникът чрез пълномощника си адв. Б. и въззиваемото дружество с писмено становище, поддържат доводите си наведени с въззивната жалба и с отговора към нея, на основанията посочени в тях.

Въз основа на събраните по делото доказателства, въззивният съд в рамките на правомощията си и за да се произнесе по оплакванията във въззивната жалба, съобрази следното:

3

Районен съд Благоевград е сезиран със заявление от "Ч.Е.Б" АД-гр. С., ЕИК **** за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу И. Д. И., ЕГН **********, с клиентски № ****- длъжник на „Ч.Е.Б“ АД, за неизпълнение на задължението за заплащане на доставена му и ползвана услуга от електроразпределителното дружество- „цена достъп“, за периода от 17.06.2016г. до 14.06.2019г., с адрес на електроснабдения имот: гр. К., ул. „Я.С.“ ***, Видеотека, за което са издадени 36 броя фактури, като се иска издаване на заповед за изпълнение за следните суми: 346.16лв. главница и мораторна лихва за забава в размер на 50.94лв., за периода от 09.08.2016г. до 12.07.2019г., ведно със законната лихва за забава от 18.07.2019г. до окончателното изплащане на дължимото.

Претендирано е и присъждане на направените съдебни разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение.

Въз основа на заявлението е образувано ч.гр.д. № 1968/2019г. по описа на Районен съд Благоевград, което е прекратено и препратено по подсъдност на РС Сандански, където е образувано ч.гр.д. № 947/2019г. по описа на РС Сандански.

Съдът е намерил подаденото заявление по чл. 410 от ГПК за основателно и е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 2159/30.08.2019г. по ч.гр.д.

№ 947/2019г. по описа на РС Сандански, с което искането е уважено изцяло.

Заповедта е връчена на длъжника И. Д. И. на 20.11.2019г. чрез залепване на уведомление на адреса на работодателя му- „Е.Е.“ ЕООД, в град Благоевград. С Разпореждане на съда от 26.11.2019г., на осн. чл. 415 ал.1 т. 2 от ГПК, съдът е указал на заявителя- „Ч.Е.Б“ АД, че заповедта за изпълнение е връчена чрез залепване на уведомление и че в едномесечен срок от получаването на съобщението за постановеното разпореждане на съда, може да предяви иск срещу И. Д. И., за установяване на вземането си пред гражданския съд, както и да представи по частното дело доказателства за предявения иск в същия срок, като в противен случай съдът ще обезсили издадената заповед за изпълнение, на осн. чл. 415 ал. 5 от ГПК.

В указания срок "Ч.Е.Б"АД-гр. С. е предявило иск за установяване на вземането си, предмет на настоящия спор, срещу ответника И. Д. И., като въз основа на исковата молба е образувано гр. дело № 22/2020г. по описа на РС Сандански.

В исковата молба ищецът- „Ч.Е.Б“ АД твърди, че се е намирал в облигационни правоотношения с ответника И. Д. И., на адрес гр. К., ул. „Я.С.“ ***, Видеотеката, които се регулират от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на "Ч.Е.Б" АД. Поддържа се от ищеца че е изпълнил задължението си за доставка на електрическа енергия за периода от 17.06.2016г. до 14.06.2019г., до електрозахранения обект и за достъп на същия до електроразпределителната мрежа, но ответникът не е заплатил дължимите за това суми.

Сочи се с ИМ, че на ответника И. Д. И., са издадени фактури за доставената ел. енергия за периода от 17.06.2016г. до 14.06.2019г., в електроснабден обект, находящ се в гр. К., ул.

„Я.С.“ ***, Видеотека, като във всяка от издадените фактури е посочен периодът и конкретно дължимата сума. Издадени са 36 броя фактури. Поддържа се с ИМ, че съгласно 4

Общите условия плащането на консумираната енергия претендираното вземане на „Ч.Е.Б“ АД от абоната И. Д. И. е изискуемо, тъй като е изтекъл десетдневния срок за изпълнението му по всяка една от тях.

Ищецът „Ч.Е.Б“ АД е поискал от съда да бъде признато за установено, че ответникът И. Д.

И. му дължи посочените суми, които са предмет на издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 2159/30.08.2019г. по ч.гр.д. № 947/2019г. по описа на РС Сандански, както и да му бъдат присъдени сторените в исковото и заповедното производство разноски.

С исковата молба са представени писмени доказателства, включително цитираните в исковата молба 36 броя фактури. Поискано е допускането на съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на подробно формулирани въпроси.

При опита за връчване на препис от ИМ на ответника, съставът на РС Сандански е установил че същият е с настоящ адрес в ГР.Б.. Приел е че с оглед разпоредбата на § 1 т. 41б и т. 27г от ДР към ЗЕ, ответникът е „потребител на енергийни услуги“, както и потребител по смисъла на ЗЗП, като е приложил служебно разпоредбата на чл. 113 от ГПК, съгласно която исковете срещу потребител следва да са предявени по настоящия му адрес, поради което и на осн. чл. 119 ал. 3 от ГПК поради отвод за местна подсъдност, е прекратил производството пред себе си и е препратил делото по подсъдност на РС Благоевград, където е образувано гр.д. № 233/2020г. по описа на съда.