Решение № 68 от 13.02.2026, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 68 гр. София, 13.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ивайло Хр. Родопски

Членове:

Д. Г. Цончев

Магдалена Д. Инджова при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова като разгледа докладваното от Магдалена Д. Инджова Въззивно гражданско дело № 20251800500748 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 от ГПК.

С Решение № 7 8 о т 12.05.2025 г., постановено по гр. д. № 275/2023, постановено по описа на РС – Своге, съдът е признал за установено спрямо С.

П. В. с ЕГН ********** и Н. П. П. с ЕГН **********, по иск с правно основание по чл. 109а от Закона за собствеността, предявен от Ц. Е. Ц. с ЕГН **********, че границата на притежавания от него имот, находящ се в с.

Заноге, общ. Своге, попадащ в границите на околовръстен строителен полигон на мах. „Долно Заноге“, преминава по точките 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7 и 8 на Комбинирана скица (Приложение 1) на вещото лице инж. Л. М., находяща се на л. 145 от делото, приподписана от председателя на съдебния състав на 12.05.2025 г. и представляваща неразделна част от настоящото решение, като земята под обозначената на същата скица с № 01 двуетажна жилищна сграда с площ от 95,6 кв.м. е съсобствена, при равни квоти, между С. П. В. с ЕГН ********** и Ц. Е. Ц. с ЕГН **********.

Недоволен от така постановено решение е останал ответникът в първоинстанционното производство – С. П. В.. Въззивникът обжалва решението с искане да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде установена границата между двата имота по точки 1920-21-22-23-24-25-26-27-28-19 от Комбинирана скица, Приложение 2 от заключението на вещо лице Г. А. Г.. Твърди се, че съдът като е използвал заключението на вещото лице инж. Л. М., а не това на вещо лице Г. А. Г. и след като с решението е установил, че къща е еднолична собственост на 1 жалбоподателката е постановил неправилно съдебно решение, защото на практика жалбоподателката ще притежава къща А, но няма да има достъп до нея след евентуалното поставяне на ограда по точки 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7 и 8 на Комбинирана скица (Приложение 1) на вещото лице инж. Л. М..

В срока по чл. 263 ГПК въззиваемата страна Ц. Е. Ц. е подал отговор на въззивната жалба, с които същата се оспорва. Въззиваемата Н. П. П. не е подала отговор на въззивната жалба.

Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима.

С нея се обжалва валидно и допустимо решение на първоинстанционен съд.

Разгледана по същество същата е неоснователна по следните съображения:

Решението на районния съд е правилно. То е постановено в съответствие с ангажираните от страните доказателства.

Предявеният иск по чл. 109а ЗС е основателен и доказан.

Искът по чл. 109а ЗС има за предмет разрешаване на спор за собственост между съседи относно точното местоположение на границата между притежаваните от тях имоти, което включва и твърдение за отнемане на владение на част от имота или създаване на пречки за пълноценно упражняване на собствеността, т.е. негаторният иск съдържа в себе си и установителен иск за собственост върху спорната ивица между двата имота.

В случая се иска установяване на границата между поземлен имот с площ от 1 050 кв.м., находящ се в с. Заноге, общ. Своге, попадащ в границите на околовръстен стоителен полигон на мах. „Долно Заноге“, одобрен с Решение 8/09.02.1982 г. на ИК на ОНС-София и поземлен имот с площ по геодезическо измерване 669 кв.м. съгласно ситуационна скица 1 от 20.07.2023 г., съгласно документ за собственост 640 кв.м., находящ се в с. Заноге, общ. Своге, попадащ в границите на околовръстен стоителен полигон на мах. „Долно Заноге“, одобрен с Решение 8/09.02.1982 г. на ИК на ОНС-София Посочените имоти пъвоначално са представлявали един общ имот, който по наследство е бил собственост на двама братя – Б. А. С. и П. А. С..

През 1987 г. с Нотариален акт № 116 от 08.10.1987 г. П. С. е признат за собственик по наследство и давност на дворно място с площ от 640 кв.м., заедно с построената в същото място масивна жилищна сграда с площ от 76 кв.м., построена през 1930 г., която сграда се състои от две мазета и етаж, който от своя страна се състои от пет стаи и коридор, при граници на цялото място: улици от две страни и Б. А. С. от две страни.

Видно от представено по делото удостоверение за наследници (стр. 49) С.

П. В. ЕГН ********** и Н. П. П. са наследници по закон на П. С., починал на 11.01.2009 г. Следователно същите са станали собственици на притежавания от П. С. поземлен имот, заедно с построената в същото място масивна жилищна сграда с площ от 76 кв.м.

2

С договор за доброволна делба от 21.07.2023 г. ,между С. П. В. и Н. П. П., след започване на първоинстанционното дело, имотът е поставен в дял на С.

П. В. и е индивидуализиран по следния начин: поземлен имот с площ от 669 кв.м., а съгласно документ за собственост с площ от 640 кв.м., заедно с построените в имота преди 1987 г.: двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 94 кв.м.и масивна жилищна сграда със застроена площ от 39 кв.м., при граници и съседи: от две страни път и от две страни Б. А. С..

От своя страна Б. А. С. през 1998 г. е дарил на сина си Д. Б.ов А. дворно място с площ от 1050 кв.м., заедно с построената в него двуетажна полумасивна сграда на 37 кв.м., построена през 1937 г., двуетажна масивна сграда с гредоред на 51 кв.м., построена през 1973 г., и масивна сграда с гредоред на 12 кв.м., построена през 1973 г., при граници на дворното място: държавен горски фонд, река Пробойница, П. А. С. и път. Дарителят си е запазил правото на ползване.

През 2014 г. Б. Д. А. – внук на Б. С., е продал на ищеца имота, като в нотариалния акт същият е описан като: поземлен имот с площ от 1050 кв.м., заедно с построените в имота през 1937 г. двуетажна масивна сграда със застроена площ от 37 кв.м., двуетажна масивна сграда със застроена площ от 51 кв.м. и масивна сграда със застроена площ от 12 кв.м., при граници и съседи: от две страни път Горски фонд, река Пробойница и П. А. С..

С оглед гореизложеното е правилен изводът на първоинстанционният съд, че праводателите и на С. П. В. и на Ц. Е. Ц. са придобили собственост върху притежаваните от тях поземлени имоти въз основа на констативни нотариални актове. Констативните нотариални актове поначало могат да бъдат лесно оспорени по съдебен ред, тъй като констатацията на нотариуса не се ползва с материална доказателствена сила относно принадлежността на правото на собственост, но доколкото същите не са оспорени, те са годен титул за собственост, въз основа на който и по силата на посочените по горе Нотариален акт № 116 от 08.10.1987 г. (за Ц. Е. Ц.) и договор за доброволна делба и наследство (за С. П. В.) страните са придобили поземлените имоти.

И от двете изготвени по делото съдебно-технически експертизи (на вещо лице М. и вещо лице Г.) се установява, че е налице припокриване границите на двата имота, като вещо лице Г. изрично посочва, че площта заключена в точките 19-20-8-9-10-11-12-13-27-27-19 с площ от 203 кв.м. се припокрива (застъпва от двата имота).

На Вещото лице Г. обаче не е поставена задача да извърши геодезическо заснемане и да обозначи границата между двата имота с букви и цифри и по начин, който позволява материализирането им на място. Такава задача е поставена единствено със съдебно-техническата експертиза, изготвена от вещо лице М. на стр. 145 от делото.

В проведеното съдебно заседание на 24.07.2024 г. вещото лице М. категорично е потвърдил заключението си, като е заявил, че „границата между двата имота след проведено геодезическо заснемане е по предоставената от него скица и то по зелената линия" т.е между точките 1-2-3-4-5-6-7-8 . Този извод съответства и на показанията на свидетял инж. М., по професия 3 геодизист. При разпита му в съдебно заседание свидетелят М. потвърждава предявените му материали, в това число и по отношение на обстоятелството къде точно се е намирала оградата между двата имота по съставени от него ситуационни скици. Свидетелят заявява още, че посочените от вещо лице М. граници на двата имота са съобразени и с данни по налична предходна скица, изадена от Община Своге. Показанията на свидетеля М. по отношение на обстоятелсвтото, че между двата имота е имало ограда от долната и от горната страна на къщата се потвърждават и от свидетелските показания на свидетеля С. А.а, поради което първоинстанционния съд правилно е кредитирал заключението именно на вещо лице М..

Неоснователно се явява и възражението във въззиваната жалба, че първоинстанционният съд е установил, че сграда, обозначена като къща „А“ в заключението на в. лице Г. и 001 в заключението на в ещо лице М., и построена в двата съседни имота в принадлежи на жалбоподателката и същата няма да има достъп до собствената си сграда. В решението изрично е посочено, че сградата не е предмет на делото и съда, за да не се произнесе по непредявен иск не установява собственост върху сградата. Посочено е, че в искът по чл.

109а ЗС имплицитно включва в себе си установителен иск за забственост, но единствено по отношение на спорната ивица земя между двата имота.

Тъй като изводите на настоящата съдебна инстанция съвпадат с тези на първоинстанцонния съд, обжалваното решение като правилно следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата страна сумата в размер на 255,65 евро, представляваща направени по делото разсноски за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция, съобразно представения списък по чл. 80 ГПК.

Така мотивиран Софийският окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 78 о т 12.05.2025 г., постановено по гр. д.

№ 275/2023, постановено по описа на РС – Своге.

ОСЪЖДА С. П. В. ЕГН ********** да заплати на Ц. Е. Ц. с ЕГН ********** сумата в размер на 255,65 евро, представляваща направени по делото разноски пред въззиванта инстанция.

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

5