Решение № 93 от 09.02.2022, Районен съд - Горна Оряховица

РЕШЕНИЕ

№ 93 гр. Горна Оряховица, 09.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Трифон П. Славков при участието на секретаря Силвия Д. Николова като разгледа докладваното от Трифон П. Славков Гражданско дело № 20214120101523 по описа за 2021 година

Производството е по кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 26, ал. 1, предл. първо от ЗЗД-нищожност поради противоречие със Закона за потребителския кредит/чл. 10а, чл. 11, чл. 19, ал.

2, вр. чл. 22/ и Закона за защита на потребителите/чл. 143, ал. 1/.

Ищцата С. П. П. от с. К., общ. С., чрез процесуалния си представител адв. М. М. е предявила установителни искове срещу „Вива Кредит“ ООД, с искане да бъде прогласена нищожността на чл. 1, ал. 3 и чл. 5, ал. 2 от сключения между страните договор за паричен заем № 5708560/14.06.2021 г.

Счита, че въпросните такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на заем в размер на сумата от 127, 75 лв. и неустойка поради непредставяне на обезпечение в размер на 85, 19 лв. противоречат на Закона за потребителския кредит, а именно на разпоредбите на чл. 10а, чл. 11, чл. 19, ал. 2, вр. чл. 22, както и на чл. 143, ал. 1 от Закона за защита на потребителите. Твърди, че клаузите от договора накърнявали добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1 предл. трето от ЗЗД, т.к. противоречали на основен принцип на правото, а именно добросъвестността на гражданските и търговски взаимоотношения, несправедливо се облагодетелствала едната страна, т.к. липсвала еквивалентност на насрещните престации. Позовава се на чл. 21, ал. 1 от ЗПК, намирайки че процесните клаузи заобикаляли 1 изискванията на закона, а и били неравноправни на основание чл. 143, т. 5 от ЗЗП. Намира, че чрез посочената такса и неустойка кредиторът си уговарял едно допълнително възнаграждение, което не му се следва. Счита, че така уговорена неустойката излиза извън присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Счита, че таксата за експресно разглеждане е част от дейността по управление на кредита, поради което следвало да се включи в ГПР, съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК, което не било сторено. Счита, че по този начин уговорките представлявали допълнителна печалба към договорената възнаградителна лихва. Налице била и заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗЗП. С това обосновава приложението на неравноправния характер на клаузите по смисъла на чл. 143 от ЗЗП. Позовава се на неправилно посочване на ГПР, в който не били включени сумите по въпросните клаузи. Счита, че чл. 10а, ал. 1 и чл. 2 от ЗПК забраняват кредиторът да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, поради което намира, че допълнителното включване на таксата от 127, 75 лв. явно противоречи на закона. С оглед изложеното иска от съда да признае за установено между страните, че чл. 1, ал. 3 и и чл. 5, ал. 2 от договор № 5708560 сключен между страните, са нищожни на основание чл.

26 от ЗЗД, във връзка с чл. 22, вр. чл. 10а, чл. 11, чл. 19 от ЗПК, както и по чл.

143, ал. 1 от ЗЗП. Претендира разноски.

Ответното дружество в депозирания в срок писмен отговор намира, че исковете са неоснователни. Посочва, че ищецът е заплатил предсрочно задължението си. По отношение на уговорената от страните в договора сключен помежду им неустойка, намира, че е в правото си при уговаряне на заема да поиска обезпечаване на кредита. Оспорва твърденията, че така уговорената неустойка противоречи на добрите нрави. Счита, че след като е предоставило заем предварително, преди да се обезпечи вземането, е поело риск за вземането си, който риск бил изцяло за негова сметка. Счита, че заемополучателят, знаейки че обезпечението следва да се представи в тридневен срок от сключването на договора е можел да забави сключването му, до момента в който е в състояние да осигури обезпечаването му или изобщо да не влиза в договорни правоотношения. По отношение на таксата за експресно разглеждане на документи, намира, че ищецът е можел да изчака 10 дневния срок за отпускане на кредита, за да не я заплаща. Спешността на 2 искането създавала и ангажирала допълнителни човешки ресурси на дружеството, поради което счита, че има право да я начислява. Оспорва липсата на еквивалентност, възражението за накърняване на добрите нрави и т. н. Оспорва становището на ищеца, че таксата заобикаля чл. 19, ал. 4 от ЗПК, т.к. начисляването я предхождало времево преди подписване на договора. Намира, че чл. 11, т. 10 от ЗПК не предвиждал в договора за потребителски кредит изрично и изчерпателно да се посочвали всички разходи по сключването му. Изложени са и редица други становища по приложението на ЗПК и ЗЗП. Дружеството иска от съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предвид твърденията на страните за съществените елементи на правоотношението – сключеният между тях договор за заем по своята правна характеристика отговаря на договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9, ал.1 ЗПК. Ето защо, съдът намира, че спрямо оспореното с исковата молба правоотношение намират приложение нормите на специалния закон, а по аргумент от чл. 24 ЗПК – и уредбата на неравноправните клаузи в потребителските договори (чл.143 – 148 ЗЗП).

По иска с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. първо ЗЗД:

По отношение на клаузата съдържаща се в чл. 1, ал. 3 от договор за паричен заем №5708560 сключен между страните на 14.06.2021 г., регламентираща разходи за експресно разглеждане на документи по заема, се сочи, че съгласно договора, е предвидено, че при кандидатстване за кредит едностранно е начислена фиксирана сума от 127,75 лв.

Съдът намира, че уговорената договорна клауза за такса експресно разглеждане на документи противоречи на изискването на чл.10а, ал.4 ЗПК за ясно и точно определяне на вида, размера и действието, за което се събират такси и/или комисиони. Същата е и едностранно определена. Договорната клауза, с която се възлагат за заплащане от потребителя такси за действия, свързани с управлението на кредита и отпускането му, пряко противоречи на забраната и на чл.10а, ал.2 ЗПК. Следва да се отбелеби, че таксата за разходи е в предварително уговорен размер, фиксиран към момента на сключване на договора, което пряко противоречи на чл.33, ал.1 ЗПК, посочващ че при 3 забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Чрез начисляването на тази такса се заобикаля и ограничението в разпоредбата на чл.33, ал.2 ЗПК, регламентираща максималния размер на обезщетението за забава – до размера на законната лихва, а клаузата, която предвижда плащането му е нищожна на основание чл.21, ал.1 ЗПК. С оглед изложеното съдът намира, че клаузата от договора между страните регламентираща експресно разглеждане на документи противоречи на закона за потребителския кредит – чл. 10а. ал. 2 и ал. 4 от ЗПК и е нищожна.

По иска с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. първо ЗЗД:

По отношение на клаузата съдържаща се в чл. 5, ал. 2 от договор за паричен заем № 5708560 сключен между страните на 14.06.2021 г., регламентираща дължимостта на неустойка в размер на 85, 19 лв. за неизпълнение на договорно задължение, съгласно което заемателят се е задължил в 3-дневен срок от подписването му да предостави на заемодателя обезпечение на задължението си по договора, а именно поръчител, който да отговаря на множество изисквания подробно посочени в договора между страните или банкова гаранция, съдът намира следното:

На първо място размерът на предвидената неустойка за неизпълнение на договорно задължение – 85,19 лв., е необосновано висок предвид размера на заетата сума - 600 лв. Същата накърнява добрите нрави, което я прави нищожна на основание чл.26, ал.1 ЗЗД (така т.3 на Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС).

На следващо договорната клауза, която ги предвижда е нищожна и на основание чл.146, ал.1 ЗЗП, вр. чл.143, т.5 ЗЗП и заобикаля предвиденото в чл.19, ал.4, вр. чл. 21, ал. 1 от ЗПК ограничение на максималния размер на годишния процент на разходите. Ето защо съдът намира, че и тази клауза противоречи на закона и следва да бъде прогласена за нищожна.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че посочването на ГПР по-нисък от действителния представлява невярна информация относно общите разходи по кредита и следва да се приеме, че е налице нелоялна и заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО. Това от своя страна води до извод, че клаузата за неустойка и експресно разглеждане на заема са неравноправни по смисъла на 4 чл. 4 параграф 1 от Директива 93/13/ЕО, която е транспонирана в българското законодателство в параграф 13а, т. 9 от ДР на ЗЗП.

При изложените съображения съдът намира исковете за основателни, поради което следва да прогласи посочените по-горе клаузи от договора сключен между страните за нищожни, поради противоречие на Закона за потребителския кредит и Закона за защита на потребителите.

По разноските:

С оглед изхода на спора, ищцата има право на разноски в размер на 100 лв. за внесена държавна такса, поради което ответникът следва да бъде осъден да й ги заплати, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

Относно искането на процесуалния представител на ищцата адв. М. М. от АК-Пловдив за присъждане на адвокатското възнаграждение в хипотезата на чл. 38, ал. 2, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 то ЗАдв., съдът приема, че следва да се определи такова в размер на 600 лв., платимо от ответника, с оглед осъщественото процесуално представителство по двата предявени иска и уговорената в договора правна защита такава по всеки иск, на основание чл.

38, ал. 2 от ЗАдв. във вр с чл. 2, ал. 2 и ал. 5 и чл. 7, ал. 2, т. 1 от НМРАВ. До колкото адвокатското възнаграждение на представителя на ищцата е определено от съда в минимален размер, съобразно разпоредбите на НМРАВ, съдът не дължи произнасяне по предявеното в условията на евентуалност възражение на ответника по чл. 78, ал. 5 от ГПК.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на чл. 1, ал. 3 и чл. 5, ал. 2 от Договор за паричен заем № 5708560 от 14.06.2021 г. сключен между С. П. П., ЕГН **********, с пост. адрес в с. К., общ. С. и „Вива Кредит“ ООД, ЕИК 201995287, поради противоречие със закона, на осн. чл. чл. 26, ал. 1, предл. първо от ЗЗД-нищожност поради противоречие със Закона за потребителския кредит/чл. 10а, чл. 11, чл. 19, ал. 2, вр. чл. 22/ и Закона за защита на потребителите/чл. 143, ал. 1/.

ОСЪЖДА „Вива Кредит“ ООД, ЕИК 201995287, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Люлин“ № 7, бул. „Джавахарлал Неру“№ 28, 5 ет. 2, офис 73 Г, да заплати на С. П. П., ЕГН **********, с пост. адрес в с. К., общ. С., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 100 /сто/ лв., представляваща съдебни разноски за заплатена държавна такса.

ОСЪЖДА „Вива Кредит“ ООД, ЕИК 201995287, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Люлин“ № 7, бул. „Джавахарлал Неру“№ 28, ет. 2, офис 73 Г, да заплати на адв. М. В. М.—АК Пловдив, с адрес на кантора гр. П., ул.***, адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв., определено на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв., във вр. с чл. 2, ал. 2 и 5 и чл. 7, ал. 2, т. 1 от НМРАВ.

Решението подлежи на въззивно обжалване от страните в двуседмичен срок от връчването му пред Окръжен съд Велико Търново.

Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________ 6