Определение № 20082 от 24.09.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 20082 гр. София, 24.09.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Б, в закрито заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Димитър К. Демирев

Денислав Д. Ненов като разгледа докладваното от Димитър К. Демирев Въззивно частно гражданско дело № 20261100509769 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274 вр. чл. 248 от ГПК.

С определение № 24719/07.07.2026г. по гр.д. № 55700/2023г. по описа на СРС, 174 състав, е допълнено определение № 13743/07.04.2026г. в частта за разноските като на основание чл.78, ал.3 ГПК Софийска вода АД е осъдено да заплати на А. Л. П. сумата в размер на 38.34€ разноски.

Срещу така постановения акт е постъпила частна жалба вх.№ 249598/07.08.2026г. от А.

Л. П., с искане за отмяна на същото по съображения, че е неправилно и незаконосъобразно.

Изложени са съображения, че неправилно съдът приел за допустимо възражението за прекомерност на другата страна, а по същество и действителният претендиран размер не е прекомерен, защото бил в съответствие с НМРАВ като ориентир, а присъждане на разноски в размер на 10 пъти под минималния е обидно, така и производството по чл.423 ГПК не е бланкетно или формално, а се отличава с фактическа и правна сложност. Претендира за разноски в това производство, вкл. за разглеждане на частната жалба.

В срока по чл.276 ГПК е постъпил отговор от Софийска вода АД, в който намира жалбата за неоснователна по съображения, че правилно СРС съобразил ниската фактическа и правна сложност на делото, както и че не е обвързан от минималните размери по НМРАВ, обусляващо определения размер.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като взе предвид материалите по делото, намира за установено следното:

Производството по гр.д. № 55700/2023г. е образувано по заявление, въз основа на което е издадена заповед по чл.410 ГПК от 27.10.2023г. С разпореждане от 21.05.2024г. съдът е приел, че заповедта е влязла в сила на 11.04.2024г., поради което е издаден изпълнителен лист за сумите по същата. По възражение на А. П. чрез адв. Х. е образувано в.ч.гр.д. № 1

3981/2025г. по описа на СГС. С възражението е представен договор за правна помощ и съдействие между П. и адв. Х. с договорено възнаграждение в размер на 204.52€ (400лв.), платено в брой, както и доказателства за платена д.т. С Определение № 9725/20.05.2025г. е прието на основание чл.423, ал.1, т.1 ГПК възражението на длъжника, спряно е изпълнението на заповедта и делото е върнато за продължаване на производството за даване на указния на заявителя по чл.415, ал.1, т.1 ГПК. Исканите разноски не са присъдени по съображения, че не са налице предпоставките по чл.81 ГПК, доколкото с постановения акт не се приключва делото, а страната има възможност да претендира същите в производството по установяване на вземането.

След връщане на делото съдът е дал указания по чл.415, ал.1, т.1 ГПК с разпореждане от 10.06.2025г., които не са били изпълнени, поради което съдът с Определение № 13743/07.04.2026г. е обезсилил заповедта. В срок е постъпила молба по чл.248 ГПК от длъжника, с която се иска допълване на определението с присъждане на претендираните по в.ч.гр.д. № 3981/2025г. разноски. Заявителят е подал отговор (становище), в което моли от съда при определяне на размера на адвокатското възнаграждение да го съобрази съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото.

С атакуваното определение съдът приел, че следва да присъди в пълен размер разноските за д.т., а по отношение на адвокатското възнаграждение е приел, че за овъзмездяване на положения труд следва да се присъдят разноски в размер на 25.56€ за адв. възнаграждение, доколкото с оглед С-438/2022 на СЕС не е обвързан от НМРАВ.

Настоящият съдебен състав намира, че жалбата е процесуално допустима като подадена в законоустановения срок от активно легитимирани страни, а по същество е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

При направени от длъжника разноски в производството по чл. 423 ГПК, съобразно ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС, те подлежат на присъждане от исковия съд с крайния съдебен акт по установителния иск по чл. 422 ГПК или от съда по заповедното производство с акта за обезсилване на заповедта за изпълнение по чл. 415, ал. 5 ГПК, ако иск не е бил предявен, какъвто е настоящият случай. Не е спорно, че жалбоподателят е доказал сторени разноски в размер на 204,52€ за адв. възнаграждение и 12.78€ за д.т. в производството по чл.423 ГПК, съответно същият може да иска овъзмездяването им по гр.д. № 55700/2023г., вкл. в акта, с който се прекратява производството (в случая Определение № 13743/07.04.2026г.), съответно може в срока по чл.248 ГПК да се иска изменение на определението в частта за разноските с искане за присъждането им.

Спорът се концентрира по въпросите – допустимо ли е възражението за прекомерност, съответно основателно ли е.

Настоящият съдебен състав приема, че доколкото разноските подлежат на овъзмездяване с крайния съдебен акт по установителния иск по чл. 422 ГПК или от съда по заповедното производство, то не настъпва по-ранна преклузия за възражението по чл.78, ал.5 ГПК (в срока за подаване на отговор на възражението по чл.423 ГПК), съответно 2 релевираното възражение в срока по чл.248, ал.2 ГПК не е преклудирано. Разгледано по същество възражението за прекомерност обаче е неоснователно, доколкото осъществената от процесуалния представител защита на длъжника не се е изразила във формално писмено възражение по чл. 414 ГПК по образец, каквото не е било подадено поради ненадлежното връчване на заповедта за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. В производството по чл. 423 ГПК длъжникът следва да докаже основанието за приемане на възражението. Доколкото в НМРАВ, която съдът възприема като ориентир при определяне на размера на адвокатските възнаграждения не е предвидено възнаграждение за осъществяване на процесуално представителство в производство по чл. 423 ГПК съдът счита, че следва да приложи по аналогия разпоредбата на чл. 7, ал. 7 от цитираната наредба /в редакцията към датата на сключване на договора за правна защита и съдействие/, която урежда най-сходни хипотези /Вж. Определение № 9509 от 29.04.2026 г. по в. ч. гр. д. № 2142 / 2026 г. на СГС/, т. е. като за подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение. В случая с оглед материалния интерес (3 348,35€) и осъщественото представителство, претендираното възнаграждение от 204,52 евро не се явява прекомерно, поради което определението, в частта, в което е оставено без уважение искането за присъждане на разликата (от 178,96€) следва да се отмени като неправилно и да се допълни прекратителното определение с присъждане и на тази сума.

По разноските пред настоящата инстанция:

По въпроса „Присъждат ли се разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение в производство по обжалване на определения, постановени от първоинстанционен съд по реда на чл. 248, ал. 3, изречение първо ГПК“ с определение № 3624/01.07.2026г. по ч.гр.д. № 357/2026г. по описа на ВКС и определение № 3623/01.07.2026г. по ч.гр.д. № 2438/2026г. по описа на ВКС, е предложено на ОСГТК на ВКС да постанови тълкувателно решение, но настоящата инстанция няма правомощия да спира производството до произнасяне с ТР по повдигнатия въпрос. Съдът споделя практиката, съгласно която след като не се дължат разноски в производството по чл. 248 ГПК, няма основания за присъждане на разноски и по делата, образувани при обжалване на постановения в това производство акт, по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 24719/07.07.2026г. по гр.д. № 55700/2023г. по описа на СРС, 174 състав, в частта, в която е оставено без уважение искането на А. Л. П., ЕГН:

**********, за допълване на определение № 13743/07.04.2026г. с присъждане на разноски за разликата над присъдени 38.34€ до поисканите 217,3€, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ДОПЪЛВА определение № 13743/07.04.2026г. по гр.д. № 55700/2023г. по описа на СРС, 174 състав, в частта за разноските като:

3

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.4 ГПК „Софийска вода АД, ЕИК 13017500, да заплати на А. Л. П., ЕГН: **********, сумата от още 178,96евро, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.

В частта, в която Софийска вода АД е осъдено да плати разноски на А. Л. П. в размер на 38.34€, определението е влязло в сила като необжалвано.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4