Решение № 1276 от 26.08.2025, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1276 гр. Плевен, 26.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана К. Тодорова Досева при участието на секретаря Марина Г. Цветанова като разгледа докладваното от Мариана К. Тодорова Досева Гражданско дело № 20244430106513 по описа за 2024 година

Обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.124, ал.1 ГПК с цена на иска 2000 лв., чл.124 ГПК, ал.1 ГПК с цена на иска 476, 02 лв. и чл.124, ал.1 ГПК с цена на иска 1060,65 лв., съединени в условията на евентуалност с иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК с цена на иска 1060,65 лв.

Производството по делото е образувано по подадена искова молба от Г. П.

Ц., ЕГН**********, с.*** против Агенция за събиране на вземания ЕАД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр.***, в която се твърди, че ищеца със Заповед за изпълнение №1415 от 02.05.2024 г. по ЧГД 2361/2024 г. на РС-Плевен е осъден да заплати сумата от 3536.67 лева на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, който е получил това вземане чрез цесия от цедента СИТИ КЕШ ООД чрез Приложение №1 от дата 14.06.2023 г. към Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от дата 14.06.2023 г.

Със заповедта за изпълнение са уважени сумите от 2000 лева – главница, договорна лихва в размер на 476,02 лева и обезщетение за забава в размер на 1060,65 лева. Твърди, че срещу заповедта не е подавано възражение от ищеца и е влезнала в сила, но същото не се ползва със сила на пресъдено нещо, тъй като районният съд не е извършил проверка за неравноправни клаузи на потребителския кредит. Развива съображения, че материалноправните норми не допускат потребител да бъде обвързан от събиране на вземания произтичащи от неравноправни клаузи или недействителни договори. Счита, че процесния договор е недействителен и с неравноправни клаузи в договора, които са оскъпили задължението на моя доверител. Моли да се обезсили заповедта. Позовава се на решение по дело С-421/14 на СЕС, в което е прието, 1 че чл. 6 и чл. 7 от Директивата допускат националната уредба, която забранява на националния съд служебно да преразглежда неравноправни клаузи в договор, когато законосъобразността на всички клаузи в договора с оглед посочената директива вече е била разгледана с влязло в сила решение.

Посочва и друга съдебна практика.

Твърди, че в договора на Сити Кеш се съдържа неравноправна клауза, която предвижда неустойка при не предоставяне на обезпечение по договора в размери, които са по-големи от главницата. Сочи, че съгласно правилата на чл.76, ал.2 ЗЗД, когато длъжник плаща своето задължение, кредиторът покрива с получената сума най-напред разноските, след това лихвите и найпосле главницата. Твърди, че ищецът е правел вноски, но не е успявал да заплаща главницата поради високите неустойки. Счита, че издадената заповед за изпълнение за главница в такъв размер не може да има сила на пресъдено нещо, защото кредиторът се е облагодетелствал чрез неравноправната клауза в чл. 11 от договор №640686, с която плащаните вноски по договора за кредит са отишли именно по това перо на нищожната клауза. Твърди, че със заповед №1415 от 02.05.2024 г., съдът е уважил обезщетение за забава в размер на 1060,65 лева съгласно Общите условия на кредитора, които дори не са предоставени към заявлението за издаване на заповед за изпълнение.

Съгласно това заявление, при посочена главница 2000 лева лихвата за забава за година и половина период би следвало да бъде в порядъка на 300 лева, съгласно изискванията на чл. 33, ал.2 от ЗПК. Твърди, че въпреки това обезщетението за забава е 1060 лева. Затова счита, че подобна клауза е неравноправна и съгласно чл. 143 от ЗЗП е нищожна клауза. Твърди, че в договор за потребителски кредит №640686 се съдържа клауза (чл.11, ал.1), която предвижда, че ако кредитополучателят не предостави поръчител в тридневен срок, съгласно непосилните изискванията на чл.5 от договора, ще му бъде начислена неустойка в размер на 2223,98 лева, която съгласно алинея втора от същата разпоредба, ще се плаща на вноски наравно с вноските по погасителния план. Счита, че клаузата по чл. 11 от договора за заем е нищожна, на основание чл. 21, ал. 1 от ЗПК, съгласно който, всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. Уговорката вменяваща задължение на кредитополучателя да осигури обезпечение в кратък срок, след сключването на договора, като може да направи избор между посочените видове обезпечения- поръчител или банкова гаранция, са трудно осъществими и то в посочения срок, поради което същата се явява и неравноправна, по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 20 от ЗЗП. Твърди, че е налице уговорка- чл. 11, ал. 2 от договора, с която изначално се определя размер на неустойката за неизпълнение на това задължение, включена в погасителния план, като част от погасителната вноска. Тази допълнителна сума представлява скрит разход по кредита и противоречи на добросъвестността в отношенията между страните /касае се и за недействителност на клаузата по чл. 26, ал. 1 пр. 3 от ЗЗД/.

Развива съображения, че уговорената и дължима неустойка, по същество 2 противоречи и на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, която предвижда, че годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Твърди, че възнаграждението обаче не фигурира като разход в ГПР по кредита. Развива правни съображения. Позовава се на съдебна практика.

Твърди, че срещу потребителят е била упражнена заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 2, т.4 от ЗЗП, тъй като неправилно е посочена общата дължима сума в договора за паричен заем №640686. Сочи, че неустойката по договора е в размер 2223,98 лева, почти колкото общата сума за плащане по договора за кредит – 2476,02 лева. Твърди, че ако сумата на неустойката бъде включена в ГПР, същият ще надвиши 100%. Твърди, че заемодателят не е посочил действителния ГПР по договора за заем, съгласно нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, а съгласно чл. 22 от ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7-т. 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Ето защо, съобразно нормата на чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Счита, че включването на подобна клауза за неустойка за липса на обезпечение на вземане е скрито възнаграждение и по своята същност е скрита конструкция, чиято основна цел е облагодетелстване на кредитора. Твърди, че кредиторът съзнателно е конструирал словом клаузата, така че, ако бъде атакувана, да отпадне само тя по смисъла на чл. 19, ал.5 във вр. с чл. 21 от ЗПК – да бъде обявена за нищожна, но без да бъде обявен договора за недействителен.

Счита, че тази скрита конструкция има за цел едновременно да прикрие действителните разходи, които потребителят ще понесе, и да заобиколи санкционната норма на чл.22 от ЗПК, за да запази договорната лихва по договора въпреки недобросъвестното поведение на кредитора по заблуда за общата дължима сума.

Оспорва, че АГЕНЦИЯ СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ има вземане от ищеца за 2000 лева главница, както и договорна лихва в размер на 476,02 лева и обезщетение в размер на 1060,65 лева. Твърди, че ищецът е заплащал своето вземане, но това не е отразено заради неустойката. Счита, че АГЕНЦИЯ СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ следва да докаже в настоящото производство, че реално е предоставил сумата от 2000 лева на моя доверител. Твърди, че реално е получил по договор за паричен заем №640686 само сумата от около 400 лева, защото СИТИ КЕШ е прихванал вземане към него в размер на 1600 лева, което е имал във връзка със стар договор №556444 от 09.08.2021 г. Твърди, че неустойката по този стар договор е в размер на 1673,01 лева, който СИТИ КЕШ е прихванал с новия договор, процесен за настоящото дело, и е предоставил на ищеца значително по-малко средства, а не заявените в договора 2000 лева.

Моли да бъде прието за установено /след допускане изменение в размера 3 на предявените искове/, че Г. П. Ц. не дължи на Агенция за събиране на вземания ЕАД сумата от 2000 лева главница, договорна лихва в размер на 476,02 лева и обезщетение за забава в размер на 1060,65 лева. В условията на евентуалност, моли да бъде прието за установено, че Г. П. Ц. не дължи на Агенция за събиране на вземания ЕАД сумата в размер на 1060,65 лева обезщетение за забава съгласно Общите условия на кредитора.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, в който Оспорвам предявената искова молба неоснователна. Развива множество правни съображения и се позовава на съдебна практика. Оспорва, че ищецът е извършвал плащания по процесния договор за заем. По отношение твърдението, че не е доказано предоставянето на заемната сума твърди, че в чл. 4, ал. 1 от процесния договор за кредит е уговорено, че Кредитополучателят ще получи предоставената му в заем сума (в случая 2000 лв.) в брой. С полагането на подписа си върху договора последният е удостоверил, че е получил сумата, доколкото в цитираната клауза е уговорено, че договорът служи като разписка. Моли исковете да бъдат отхвърлени. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно между страните и се установява от Заповед за изпълнение №1415 от 02.05.2024 г. по ЧГД 2361/2024 г. на РС-Плевен, че ищецът е осъден да заплати сумата от 3536.67 лева на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, който е получил това вземане чрез цесия от цедента СИТИ КЕШ ООД чрез Приложение №1 от дата 14.06.2023 г. към Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от дата 14.06.2023 г. за сумите от 2000 лева – главница, договорна лихва в размер на 476,02 лева и обезщетение за забава в размер на 1060,65 лева. Срещу заповедта не е подавано възражение от ищеца и същата е влязла в сила на 13.06.2024г.

Между страните не е налице спор, че е сключен Договор за потребителски кредит с номер №640686/26.02.2022г., по силата на който Сити кеш ООД в качеството си на кредитор, предоставил на ищеца в качеството му на кредотополучател заемна сума в размер на 2000,00 лева, при фиксиран лихвен процент по заема 40,05%, годишен процент на разходите 48,58 %. В чл.5 от договора е уговорено, че договорът за заем следва да бъде обезпечен с банкова гаранция или поръчител, отговарящ на изискванията на чл.9, ал.2 ОУ към договора, а именно: едно иди две физически лица, които отговарят кумулативно на следните условия: имат осигурителен доход общо в размер на 4 най-малко 7 пъти размерът на минималната работа заплача за страната; в случай на двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един от тях трябва да е в размер на поне 4 пъти минималната работа заплата за страната; не са поръчители по други договори за заем, сключени от Заемодателя; нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различие от „Редовен", както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ документ за размерът на получавания от тях доход. В случай на неизпълнение от страна на кредитополучателя на условията, визирани в чл.5 от договора, същият дължи неустойка визирана в чл.11 на кредитора в размер на 2223,98 лева, която той е уговорено да се заплаща разсрочено ведно с погасителната вноска.

Между страните не е налице спор и се установява от приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, че е сключен Договор за паричен заем с номер №556444/09.08.2021г., по силата на който Сити кеш ООД в качеството си на кредитор, предоставил на ищеца в качеството му на кредитополучател заемна сума в размер на 1500,00 лева. В чл.5 от договора е уговорено, че договорът за заем следва да бъде обезпечен с банкова гаранция или поръчител, отговарящ на изискванията на чл.9, ал.2 ОУ към договора, а именно: едно иди две физически лица, които отговарят кумулативно на следните условия: имат осигурителен доход общо в размер на най-малко 7 пъти размерът на минималната работа заплача за страната; в случай на двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един от тях трябва да е в размер на поне 4 пъти минималната работа заплата за страната; не са поръчители по други договори за заем, сключени от Заемодателя; нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различие от „Редовен", както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ документ за размерът на получавания от тях доход. В случай на неизпълнение от страна на кредитополучателя на условията, визирани в чл.5 от договора, същият дължи неустойка визирана в чл.11 на кредитора в размер на 1673,01 лева, която той е уговорено да се заплаща разсрочено ведно с погасителната вноска.