Решение № 1382 от 19.12.2022, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 1382 гр. Велико Търново, 19.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVII СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: АННА ДИМОВА при участието на секретаря ВИЛЯНА ПЛ. ЦАЛОВА като разгледа докладваното от АННА ДИМОВА Гражданско дело № 20224110101164 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявен от Й. Г. Д., чрез адв. Н. К. – ВТАК, срещу ЗАД "ОЗК Застраховане" - град София иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането, във връзка с чл. 45 от Закона за задълженията и договорите. Процесуалният представител на ищеца развива съображения, че на 01.02.2021 година последният бил на работа като мл. автоконтрольор при ОДМВР В.

Търново и че в изпълнение на служебните си задължения в района на бензиностанция „Лукойл“ до село Момин сбор подал ясен сигнал за спиране със стоп палка на водача на л.а. „Мерцедес“, с рег. № ВТ 3089 КР, който обаче не преустановил движението си и го блъснал с дясната част на автомобила по левия крак. Твърди, че в резултат на удара е получил натъртване на меките тъкани в областта на лявата тазобедрена става и поясно-кръстната област с палпаторна болезненост. Посочва, че това травматично увреждане му е причинило болки и страдания, с продължителност на възстановително–оздравителния процес от 10–12 дни, както и временна неработоспособност, страдания, стрес, уплаха, неразположение, безсъние. Твърди, че с влязло в сила споразумение по НОХД № 866/2021г. на ВТРС водачът на лек автомобил „Мерцедес“ е признат за виновен в това, че на 01.02.2021 година на гл. път I-4 /София – Варна/, бензиностанция „Лукойл“ до село Момин сбор умишлено му е причинил лека телесна повреда с разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 НК, 1 чрез привеждане в движение и блъскането му с горепосочения автомобил. Навежда доводи, че претърпените от него болки и страдания са покрит риск по застраховката „Гражданска отговорност”, сключена между виновният водач и ответният застраховател по отношение лек автомобил „Мерцедес“ с рег. № ВТ3089КР. Твърди, че на 08.03.2021 година, преди образуване на делото, е предявил пред ответника писмена претенция за изплащане на застрахователно обезщетение и че не е съгласен с предложения от застрахователя размер с писмо от 28.10.2021г., потвърден с последващо писмо от 08.11.2021г. Направено е искане до ответното дружество да бъде осъдено да му заплати сумата в размер на 2 000.00 лв., представляваща частичен иск от сумата в размер на 5 000.00 лв., покриваща целия размер на обезщетението за причинените му неимуществени вреди, причинени от застрахования при ответника водач на МПС, ведно със законната лихва от 08.03.2021г. до окончателното й изплащане. Направено е искане да му бъдат присъдени направените разноски по делото.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. процесуалният представител на ответното дружество не оспорва фактите, че на посочената от ищеца датата и мястото е настъпило процесното ПТП, че към него момент лек автомобил „Мерцедес“ с рег. № ВТ3089КР е бил застрахован при него по застраховка „Гражданска отговорност”, че на 08.03.2021г. е получил писмената претенция на ищеца и че му е определил застрахователно обезщетение в размер на 750 лв. Оспорва, че в резултат на ПТП ищецът е търпял всички твърдени от него неимуществени вреди, включително че е отсъствал от работа, поради временна неработоспособност. Възразява, че причинените на ищеца вреди са в резултат и на негови неправилни технически и тактически действия при изпълнение на служебните му задължения. Възразява, че ищецът е съпричинил вредоносния резултат, тъй като в нарушение на нормата на чл. 108 ал. 1 вр. чл. 107 ЗДвП като пешеходец се е намирал в обхвата на пътя и в коридора на движения на застрахования автомобил. Възразява срещу размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди като прекомерен и несъобразен със степента, обхвата, вида и продължителността на претърпените болки и страдания, както и с медико – биологичните характеристики на травматичното увреждане. Посочва, че от дължимото на ищеца обезщетение следва да се приспадне полученото от него обезщетение по задължителна застраховка „Трудова злополука“, която всички служители в МВР имат. Оспорва началната дата на акцесорната претенция за законна лихва за забава. Направено е искане предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан, евентуално за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в занижен размер, с оглед изискването за справедливост по чл. 52 ЗЗД и наведеното възражение за съпричиняване. Претендира да бъдат присъдени направените от дружеството разноски по делото.

С Определение № 1105 от 05.07.2022 година на съда по делото е конституиран в 2 качеството на трето лице - помагач на страната на ответника - Д. М. И..

Съдът, като взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Не се спори между страните по делото, че към 01.02.2021 година за лек автомобил „Мерцедес“, с рег. № ВТ3089КР има сключена валидна застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите" в ответното дружество, валидна до 08.04.2021 година по Застрахователна полица № 23/120000943259.

Видно от представеното по делото заверено копие на Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 32 от 01.02.2021 година /л. 14-15/, на 01.02.2021 година, около 00.30 часа, на ПП I-4, км. 116+500, е настъпило ПТП с лек автомобил „Мерцедес“, с рег. № ВТ3089КР, собственост на Р. Н. С. и управляван от Д. М. И.. От протокола се установява и че водачът на лек автомобил „Мерцедес“ при движение не спира пред видимо препятствие на пътя, а именно униформен полицейски служите (лице, работещо на пътя), изпълняващ служебните си задължения, като с предна дясна част го блъска по долен ляв крайник, с което реализира ПТП с един брой пострадало лице. След настъпване на ПТП водачът не спира и не установява последиците от ПТП.

Посочено е и че от ПТП е пострадал Й. Г. Д..

От приложените по делото заверени копия на Съдебномедицинска експертиза по писмени данни, Лист за преглед на пациент в КДБ/СО № 001809 от 01.02.2021 година /л. 9-13/ се установява, че на 01.02.2021 година ищецът е прегледан в МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“ град Велико Търново, при което е установена палпаторна болезненост в лява тазобедрена става и кръста, зачервяване на ляво бедро. Вещото лице, назначено по досъдебното производство е установило, че при възникналия инцидент на 01.02.2021 година ищецът е получил следните травматични увреждания: контузия /натъртване/ на меките тъкани в областта на лявата тазобедрена става и поясно-кръстната област, с палпаторна болезненост в посочените области.

Причиненото увреждане по време на инцидента на 01.02.2021 година отговаря да бъде получено от действието със твърди тъпи предмети със заоблени ръбове и ограничена площ, каквито външни детайли от купето на л.а., при контакт в областта на лявото бедро, лява тазобедрена става и в лявата поясно-кръстна зона, предизвикал увреждане на меките тъкани, констатирано при извършения преглед в СО на МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“, изключвайки друго време, място и начин на тяхното получаване.

Установеното травматично нараняване е съпроводено и проявено като болка и страдание, като получената травма от ищеца на 01.02.2021 година е довела до промяна на клиничното му здраве, със време на възстановително оздравителния процес за срок от около 10-12 дни, без да настъпят и възникнат условия за съществуването на опасност за неговия живот и здраве.

Не е спорно по делото, а и водно от приложената Молба, вх. № 99-10528 от 3

08.03.2021 година на ЗАД „ОЗК – Застраховане“ – град София /л. 16/ Й. Г. Д. е отправил застрахователна претенция към ответното дружеството за претърпените от него неимуществени вреди в резултат от настъпилото на 01.02.2021 година ПТП, в която е посочена банковата му сметка. С Писмо от 16.03.2021 година застрахователното дружество е изискало от ищеца допълнителни документи, а с Писмо, изх. № 99-12406 от 08.06.2021 година, го е уведомило, че към момента ЗАД „ОЗК – Застраховане“ – град София не дължи изплащане на застрахователно обезщетение по щета № 0411-500-002-2021 година.

От приложеното по делото заверено копие на Протокол от 29.06.2021 година по НОХД № 866/2021 година на ВТРС /л. 21-24/ се установява, че с влязло в сила на 29.06.2021 година определение е одобрено споразумение, с което Д. М. И. е признат за виновен в това, че на 01.02.2021 година на първокласен път 1–4 /София – Варна/, бензиностанция „Лукойл“ с. Момин сбор, общ. Велико Търново, умишлено причинил лека телесна повреда на Й. Г. Д. – служител в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Велико Търново, в качеството му на полицейски орган при изпълнение на службата му, изразяваща се в контузия /натъртване/ на меките тъкани в областта на лява тазобедрена става и поясно-кръстната област с палпаторна болезненост, довели до разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 НК, чрез привеждане в движение и блъскането му с лек автомобил „Мерцедес“, с peг. № ВТ3089КР, поради което и на основание чл. 131, ал. 2, пр. 4, т. 3, вр. с чл. 130, ал. 1, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 и чл. 36 НК му е наложено наказание десет месеца лишаване от свобода.

Видно от Писмо, изх. № 99-15284/28.10.2021 година ЗАД „ОЗК – Застраховане“ – град София, Предложение за споразумение от 03.11.2021 година и Писмо, изх. № 9915459/08.11.2021 година ЗАД „ОЗК – Застраховане“ – град София /л. 27-31/, страните не са постигнали съгласие, относно определеното от застрахователя обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди.

По делото са приложени и копия от Групова полица № 1003100195, Групова полица № 1003100194 и част от договор № 12491оп-40/02.02.2019г.

В проведеното на 14.09.2022 година съдебно заседание са събрани гласни доказателства. Свидетелят Р. М. В. – началник на ищеца, заявява, че за инцидента било образувано досъдебно производство, но по негово наблюдение след инцидента г-н Д. имал проблеми с един от краката си. Посочва, че го е помолил да не управлява служебния автомобил за известно време, тъй като го боли крака. Според него е напълно нормално да е притеснен след нещата, които са се случили, като такава информация е получил и от други колеги, които казали, че ищецът, който до сега се е хвърлял за работата, сега малко е дал назад. Посочва, че когато го е видял 2-3 дни след инцидента казал, че го боли. Тъй като постоянно нямат достатъчно хора, не е ползвал болничен и трябвало да работи, но искал поне да не кара автомобила и може би месец - 4 два не е управлявал автомобила. Споделил, че няма нужната смелост да застане на пътя, тъй като се притеснява да не бъде блъснат отново, както и че постоянно се оглежда за място, където да се скрие, ако някой се засили към него. Посочва, че когато са спирали въпросния водач, който го е блъснал, до колкото знае ищецът е стоял в осветената част на фаровете на служебния автомобил, който е бил със задействана светлинна сигнализация.

В съдебно заседание, проведеното на 17.10.2022 година свидетелят Л. В. М. – колега и приятел на ищеца, посочва, че за инцидента от миналата година в началото на февруари месец разбрал на следващия ден първоначално от информационния бюлетин на МВР и след това от колегите. Разбрал че колегите Й. Д. и Т. Г. са предприели спиране на автомобил, а водачът на автомобила е минал през крака на Й.. Заявява, че видял ищеца няколко дни след това на работа, след около седмица или две. Посочва, че той се оплакал от болки в крака, чувствал дискомфорт, болка и видимо бил доста притеснен от цялата случка. Известно време, около два-три месеца, не го слагали да управлява служебния автомобил, тъй като му било трудно. Заявява, че през този период е работил с него и по негово мнение той бил доста плах при спирането на автомобили. Казвал му е, че след случката е получил страх при спирането на автомобили и спирането със стоп палката. Имал и проблем със съня по това време и някакъв страх.