Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 83 от 19.03.2025, Апелативен съд - Пловдив

Съд
Апелативен съд - Пловдив
Дело
Въззивно търговско дело 12/2025
Вид
Решение № 83
Подписан
19.03.2025
В сила
28.04.2025
Състав
Надежда Иванова Желязкова Каличкова, Красимира Димитрова Ванчева, Славейка Атанасова Костадинова

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 373 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 107 · Закон за движението по пътищата
  • чл.114 · Закон за движението по пътищата
  • чл.20, ал.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.5, ал.2, т.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 380 · Кодекс за застраховането
  • чл. 432 · Кодекс за застраховането
  • чл. 496 · Кодекс за застраховането
  • чл. 498, ал.3 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 83 гр. Пловдив, 19.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова

Каличкова

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

Красимира Д. Ванчева при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова като разгледа докладваното от Надежда Ив. Желязкова Каличкова Въззивно търговско дело № 20255001000012 по описа за 2025 година Производство по реда на чл. 258 ГПК.

Обжалвано е решение № 84 от 21.10.2024г., постановено по т.д. № 108 по описа за 2023г. на ОС Хасково, в частта, с която е осъдено ЗАД „О - З” АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. С, р. В, ул. С С № *, ет.5 да заплати на Ц. М. Г., ЕГН ********** с. Ч, о. Х сумата в размер над 20 000 лв. до присъдените 60 000 лв., съставляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки, страдания и влошено емоционално състояние, вследствие ПТП, настъпило на 19.10.2018 г., ведно със законна лихва върху сумата, считано от 09.10.2020 г. до окончателното й заплащане.

Решението в посочената осъдителна част е обжалвано от ЗАД „О - З” АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. С, р. В, ул. С С № *, ет.5 с твърдения за неправилност и необоснованост при определяне справедливия размер на обезщетението и неточно приложение на чл. 52 ЗЗД.

Оспорен, като неправилен, е и извода на решаващия съд, че не е налице съпричиняване на вредоносния резултат. Искането, отправено до въззивният 1 съд, е решението в частта, с която предявения иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е уважен над 20 000 лв. до присъдените 60 000 лв. да бъде отменено и да бъде поставено друго, с което иска бъде отхвърлен. Претендира разноски.

В срока за отговор на въззивната жалба е постъпил такъв, с който Ц. М.

Г., ЕГН **********, представлявана от адв. Г. М. оспорва жалбата и настоява съдебното решение в обжалваната част да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Апелативният съд, след като съобрази оплакванията, изложени в жалбата и доводите на страните, с оглед разпоредбите на чл.269, чл.271 от ГПК и след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

Първоинстанционното производство е образувано по иск на Ц. М. Г., ЕГН ********** против ЗАД „О - З” АД, ЕИК ********* с правно основание чл. 432 КЗ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 70 000 лв., вследствие претърпяно увреждане в резултат на ПТП, станало на 19.10.2018г.. Твърденията, на които се основава предявения иск се свеждат до следното: на 19.10.2018г. около 19.40 ч. на път 76 км.41 в с. Ч., о. Х. е настъпило ПТП между лек автомобил марка О З с рег. № ********, управляван от И П И.а ЕГН ********** от гр. С. В., ул. С п № ** и ищцата, като пешеходец. Сочи че, водача на лекия автомобил е бил невнимателен към уязвимите участници в движението и след като е загубил контрол върху управлявания автомобил е излязъл извън платното на движение и при извършване на ляв завой е ударил движещия се по тротоара пешеходец, като за станалото е съставен констативен протокол. Твърди, че за случилото се е образувано ДП № 108/2019г. по описа на РУ Харманли, в хода на което е установено, че вина за настъпилото ПТП има само И И.а, която с решение № 260009 от 04.02.2021г. постановено по НАХД № 7/2021г. по описа на РС Харманли е призната за виновна в това, че на 19.10.2018г. в с. Ч., о. Х., обл.

Хасково на път ******* при управление на МПС лек автомобил „О. З с рег. № ********* нарушила правилата за движение по пътищата – чл.5, ал.2, т.1 ЗДвП и по непредпазливост е причинила на Ц. М. Г. средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затруднение в движението на левия крак, което се дължи на счупване на лявата срамна кост на таза, за което й е наложено 2 съответно наказание. Посоченото решение е отменено при упражнения касационен контрол и делото е върнато за ново разглеждане, при което И И.а е призната за невиновна за извършване на престъпление, изразяващо се в нарушение на чл.5, ал.2, т.1 ЗДвП и оправдана, доколкото не е повдигнато обвинение за извършено престъпление, изразяващо се в нарушаване на чл.20, ал.2 ЗДвП. Вследствие станалото ПТП ищцата твърди, че е получила фрактура на двете рамена на пубичната кост в ляво, за което свидетелстват и данните от извършеното й образно изследване на 19.10.2018г., като при извършени последващи прегледи състоянието й е проследявано и са назначавани съответни медикаментозни терапии. Ищцата сочи, че на 13.06.2019г. във връзка с продължаващи оплаквания и болки в лява тазобедрена става и горна част на ляво бедро й е извършен контролен преглед, при който отново е установена налична болка и ограничени движения в тазобедрените стави, накуцваща походка, медикаментозна терапия и препоръка за движение с едно помощно средство, без да се обременява крайника. Твърди, че влошеното й здравословно състояние е констатирано в издаденото й съдебномедицинско удостоверение № 243 от 28.06.2019г., в което са отразени налични усложнения вследствие претърпяното увреждане, а именно първична коксартроза на двете тазобедрени стави и артрозни промени на тазобедрените стави. Като твърди, че настъпилите внезапно и неочаквано увреждания са довели до множество болки и страдания, до трудности в ежедневието при хранене, обличане и други дейности, до невъзможност за самостоятелно придвижване, обусловили са необходимост от чужда помощ и са ограничили социалните й контакти, негативно са повлияли и психиката й, което наложило и да бъде сезиран с претенция на 01.08.2019г. и застрахователя на виновния причинител, но същия не е определил, нито изплатил обезщетение, настоява съда да постанови решение, с което да осъди ответника да й заплати обезщетение за причинените й неимуществени вреди в размер на сумата от 70 000 лв., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 06.11.2019 г. до окончателното изплащане. Претендира разноски.

Ответникът – ЗАД „О - З” АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. С, р. В, ул. С С № *, ет.5 е подал отговор на исковата молба, с който оспорва иска по основание и размер. Оспорва очертания в исковата молба механизъм на настъпване на ПТП-то, като твърди, че от данните по делото не може да се направи обоснован извод, че същото е настъпило по вина 3 на застрахвания при него водач, респ., че поучените от ищцата увреждания са пряка последица от същия. Навежда, при условията на евентуалност, възражение за съпричиняване, като твърди, че пострадалата не е провела необходимото за това лечение, както и че е нарушила разпоредбата на чл. 114 ЗДвП като е навлязла внезапно на платното за движение при ограничена видимост, а също не е съобразила и поведението си с чл. 107 ЗДвП. Оспорва и размера на претендираното обезщетение като прекомерен, както и искането за присъждане на законна лихва, като навежда възражение за изтекла погасителна давност.

В срока за подаване на допълнителна искова молба е постъпила такава от ищеца, с която се подържа твърденията в исковата молба. Оспорва възраженията на ответника, че е неустановен механизма на ПТП-то, както и факта, че настъпилите увреди не са в пряка причинна връзка със същото.

Оспорва и възражението за съпричиняване като твърди, че пострадалата се е движила по тротоара вдясно на пътното платно на път ****** с гръб към автомобилите, както и твърдението, че размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди е прекомерен. Твърди, че законната лихва се дължи, считано от 06.11.2019г., когато е изтекъл три месечния срок от сезиране на застрахователя.

В срока по чл. 373 ГПК е постъпил допълнителен отговор от ответника, с който подържа заявените с отговора оспорвания и възражения.

Съгласно чл. 498, ал.3 КЗ във вр. с чл. 496 КЗ във вр. с чл. 380 КЗ, като допълнителна, специална предпоставка за допустимост на прекия иск на пострадалия срещу дружеството, застраховало ГО на виновния водач на МПС е изтичането на тримесечен рекламационен срок от сезиране на застрахователя по реда на чл. 380 КЗ за доброволно уреждане на отношенията между пострадалия и застрахователя по повод плащане на застрахователно обезщетение. В конкретният случай застрахователят е сезиран от Ц. М. Г., в качеството й на увредена със застрахователна претенция от 01.08.2019г.– л.

20, по която застрахователя, след като е образувал щета е изискал представяне на допълнителни документи и на 06.11.2019г. е постановил отказ за изплащане на застрахователна обезщетение. Съгласно чл. 498, ал.3 КЗ, увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда само ако застрахователят не е платил в срока по чл. 496 КЗ, откаже да плати 4 обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение. Процедурата за доброволно уреждане на спора е приключила с отказа на застрахователя да определи и заплати застрахователно обезщетение, което обосновава извод за допустимост на прекия иск по чл. 432 КЗ.

Няма спор, че гражданската отговорност на водача на лек автомобил О З с рег. № ******** И П И.а е била застрахована при ответника.

Спорен пред въззивният съд е механизма на настъпилото ПТП, както и размера на дължимото се на ищцата справедливо обезщетение за неимуществени вреди.

От приетата пред първоинстанционния съд автотехническа експертиза, която съдът кредитира като компетентно изготвена и макар и оспорена от ответника, останала неопровергана се установява, че причината за станалото ПТП е липсата на своевремена реакция за аварийно спиране от водача на лек автомобил О, З в момента на навлизане на пешеходеца Ц. Г. в светлинното петно на фаровете му и липсата на реакция или закъсняла реакция за преодоляването на левия завой от страна на водача на лекия автомобил.

Според експертът водача на лекия автомобил, би могъл безопасно да преодолее завоя при условие, че се движи със скорост по – ниска от критичната за това. Експертът е категоричен, че пешеходеца Ц. Г. е нямала възможност да предотврати настъпването на произшествието, тъй като се е движила по затревения тротоар, докато водача на лекия автомобил е имал възможност да стори това чрез своевременна реакция за аварийно спиране в момента на попадане на пешеходеца в светлинното петно на фаровете, като преодолее безопасно левия завой по посока на движението без загуба на напречна устойчивост.

Неоснователни са твърденията на жалбоподателя, че данните от експертизата и конкретно извода, че пострадалата се е намирала на тротоара, а не на пътното платно, са опровергани от показанията на св. И И.а.

Показанията на коментирания свидетел съдът не кредитира, тъй като са неясни и неточни, като прави впечатление, че свидетелят уточнява, че «… изминаха повече от 5 години… спомена ми избледня… беше отдавна» и най – сетне «…нямам спомен дали жената беше на тротоара». Очевидно е, че подобни показания не могат да обосноват извод, опровергаващ данните от 5 приетата автотехническа експертиза, изготвена въз основа на писмените материали – протокол за оглед и снимков материал, които изводи са потвърдени и от разпитания св. И Ж, чиито показания преценени с приложението на чл. 172 ГПК съдът кредитира като подкрепени от останалите събрани доказателства.

От приетата съдебно – медицинска експертиза, която съдът кредитира като компетентно изготвена и неоспорена от страните се установява, че в резултат на ПТП-то на ищцата е причинено счупване на двете рамена на лявата срамна кост на таза, контузия – оток с хематом на дясно стъпало и кръвонасядане на лява очница и скула, като възстановяването й е продължило около 3-4 месеца и за около два месеца е използвала помощни средства за ходене, а понастоящем оздравителния процес е приключил. Експертът е категоричен, че в началото ищцата е изпитвала силни болки и страдания, които са затруднили и движението в лявата тазобедрена става, но постепенно болките са намалили своята интензивност, като понастоящем са налични при промяна на времето и при извънредно натоварване на левия крак. Уточнил е, че счупването е настъпило на фона на първична коксартроза на двете тазобедрени стави, като продължителното й обездвижване е допринесло за утежняване на протичането на вече съществувалото заболяване – двустранна коксартроза. Според експерта при ищцата към момента на ПТП-то е била налична артроза на двете тазобедрени стави, чието протичане е влошено от фрактурата. Вещото лице е посочил, че липсват данни за проведено болнично лечение, както и физиотерапия и рехабилитация, които влияят благоприятно оздравителния процес при подобни травми.