Решение № 4741 от 30.10.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4741 гр. София, 30.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 112-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: НИКОЛАЙ М. УРУМОВ като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ М. УРУМОВ Административно наказателно дело № 20241110211653 по описа за 2024 година Производството по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалван е Електронен фиш (ЕФ) № 8504652558, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, с който на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, с ЕИК 121411430, на основание чл. 179, ал. 3б, вр. чл. 187а, ал. 2, т. 3 от ЗДвП, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2500 лв., за извършено нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП.

Електронният фиш е обжалван в срок от санкционирания субект, като в жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност на същия. Навеждат се доводи за наличие на процесуални нарушения. Иска се отмяната на оспорения фиш и се претендират разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, изпраща процесуален представител в лицето на юрк. Иванов. Той пледира за отмяна на издадения ЕФ, като поддържа аргументите в жалбата. Не претендира разноски.

Въззиваемата страна е редовно уведомена, тя изпраща процесуален представител в съдебно заседание в лицето на юрисконсулт Касова, която в пледоарията си по същество иска от съда да потвърди издадения електронен фиш и да отхвърли жалбата като неоснователна. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното:

На 06.07.2021 г. в 15:06 часа пътно превозно средство – специален автомобил Щаер, с рег. № СА **** АА, с технически допустима максимална 1 маса 13000 кг., брой оси 2, екологична категория ЕВРО 0 и без ремарке, се движил по път А-6, като при пътния участък на км. 50+427 в посока нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, било установено, че посоченото по-горе МПС се е движило по него без да е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата.

Нарушението е било установено посредством устройство с № 10181, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси.

След осъществяване на справка за собствеността на превозното средство било установено, че същият принадлежи на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, с ЕИК 121411430, чийто законен представител бил управителят Стефан Пелтеков. Поради това на посоченото дружество бил съставен процесният електронен фиш, с който му било наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2500 лева за извършено нарушение на чл.

102, ал. 2 от ЗДвП.

По делото са налице доказателства, че на 09.05.2024 г. жалбоподателят е заплатил компенсаторна такса в размер на 450 лева, по реда на чл. 10, ал. 2 от ЗП, вр. чл. 189е, ал. 3 и 4 от ЗДвП.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК. Съдът кредитира изцяло събраните доказателства, тъй като цялата съвкупност е еднопосочна.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

При разглеждане на дела по оспорени електронни фишове районният съд винаги се явява инстанция по същество, с оглед на което дължи пълна проверка досежно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя. В това число, съдът дължи произнасяне и по допустимостта на жалбата, а в този случай това е наложително, защото са налице възражения за нейната допустимост от процесуалния представител на въззиваемата страна.

Съдът намира, че жалбата е допустима, като аргументите за това са следните:

Електронният фиш е връчен на санкционирания субект на 29.04.2024 г. , видно от известието за доставяне на последния.

Съгласно чл. 10, ал. 2 от ЗП: При установено движение по платената пътна мрежа, когато за съответното пътно превозно средство не е заплатена съответната такса по ал. 1, водачът на пътното превозно средство, неговият собственик или трето лице може да заплати компенсаторна такса, в който случай същият се освобождава от административнонаказателна отговорност.

В този случай се освобождават от административнонаказателна отговорност и всички други лица, които могат да носят такава във връзка с конкретното пътно превозно средство.

2

От доказателствата се установява, че компенсаторната такса в действителност е заплатена (450 лева) на 09.05.2024 г. Няма обаче последващ акт на АПИ, с който лицето да е освободено от административнонаказателна отговорност.

Подаването на жалбата е също от 09.05.2024 г. и заплащането на компенсаторната такса не означава, че лицето няма право на жалба, още повече, че не е налице изричен акт, с който ЕФ е анулиран (какъвто се изисква по силата на чл. 189ж, ал. 3, т. 1 от ЗДвП) и санкционираният субект да е освободен от административнонаказателна отговорност.

Освен това, в случая не може да се приложи нормата на чл. 189, ал. 10 от ЗДвП, защото не е платено наказанието (имуществена санкция), а компенсаторна такса, което не е едно и също нещо, поради което не може да се приеме, че с плащането на задължението жалбоподателят сам се е отказал от правото си на жалба срещу ЕФ.

Ето защо, жалбата е допустима и следва да се разгледа по същество.

В резултат на служебна проверка за законосъобразност на обжалвания ЕФ, съдът намира следното:

Съдът намира, че са налице няколко основания за отмяна на издадения ЕФ, като първото от тях следва от обстоятелството, че е заплатена компенсаторна такса, а той не е анулиран изрично от АПИ. Ето защо, дори само на това основание ЕФ следва да бъде отменен от съда.

По нататък, съдът намира, че е налице превратно приложение на материалното право от страна на АПИ.

Когато собствениците или ползвателите на ППС не заплатят дължимата пътна такса при преминаване по платената пътна мрежа, нарушението се документира от Електронната система за събиране на пътни такси, съгласно чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП. Тя създава доклад с приложени към него статични изображения във вид на снимков материал (представени по делото). Докладът и снимките, съгласно чл. 189е, ал. 8 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), в своята съвкупност, представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства. Характерът на отразените в Електронната система за събиране на пътни такси данни е изрично прокламиран в горепосочената разпоредба:

„Контролните органи могат да извършват справки в електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, като отразените в нея данни се считат за доказателства във връзка със следните обстоятелства: мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на пътното превозно средство, както и данни, свързани с движението по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, данни за липса или наличие на декларирани тол данни и наличие или липса на заплащане на дължимите такси“.

3

В чл. 102, ал. 2 от ЗДвП е посочено, че собственикът е длъжен да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата според категорията на пътното превозно средство. Ако в свидетелството за регистрация е вписан ползвател, задължението се изпълнява от него.

В конкретния случай, на база събраната доказателствена съвкупност се установи, че на 06.07.2021 г. в 15:06 часа пътно превозно средство – специален автомобил Щаер, с рег. № СА **** АА, с технически допустима максимална маса 13000 кг., брой оси 2, екологична категория ЕВРО 0 и без ремарке, се движил по път А-6, като при пътния участък на км. 50+427 в посока нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, било установено, че посоченото по-горе МПС се е движило по него без да е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата.

Електронният фиш за нарушение, установено чрез електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП, е издаден по образец, утвърден от Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“.

Електронният фиш е издаден от компетентен орган, тъй като АПИ осъществява правомощията на държавата във връзка със събирането на пътните такси, както и по управлението на смесената система за таксуване на различни категории пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние, и дейността по практическото прилагане, въвеждането, функционирането и контрола на система за събиране на пътните такси. При изпълнение на своите правомощия и при нарушения по чл. 179, ал. 3-3б ЗДвП, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП, може да бъде издаван електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен съгласно чл. 187а, ал. 2 от ЗДвП. В горния смисъл е практиката на АССГ – виж Решение № 6720/07.11.2023 г. по КАНД № 6714/2023 г. на XX касационен състав.

Съдът обаче приема, че в случая не е налице допуснато административно нарушение от страна на жалбоподателя, защото разпоредбите на чл. 179, ал.

3б, вр. чл. 102, ал. 2 от ЗДвП влизат в пряко противоречие с общностното право, регламентиращо съответния тип обществени отношения и поконкретно с разпоредбите на Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019 г. относно подробните задължения на доставчиците на Европейската услуга за електронно пътно таксуване, минималното съдържане на заявлението за таксуване, електронните интерфейси, изискванията за съставните елементи на оперативната 4 съвместимост и за отмяна на Решение 2009/750/ЕО (по-долу Регламента), които е следвало да намерят пряко приложение. Това е така, защото:

Съгласно чл. 2, §7 от Регламента: „Доставчиците на ЕУЕПТ (Европейска услуга за електронно пътно таксуване) информират незабавно ползвателите на ЕУЕПТ за всеки случай на недекларирана пътна такса във връзка с неговата сметка и предлагат възможност за отстраняване на нередността преди предприемането на принудителни мерки, когато такава е предвидена съгласно националното законодателство". Тази разпоредба обаче, въпреки изричното указание, че се прилага пряко от държавите членки от 19.10.2021 г., е съобразена във вътрешното ни право едва с последното изменение на Закона за пътищата, прието със Закон за изменение и допълнение на Закона за пътищата (ЗП) (ред. ДВ, бр.14 от 2023 г.). С него към текста на чл. 10б от ЗП са добавени три нови алинеи – 7-9, в сила от 01.01.2024 г., първата от които – ал.

7 има следната редакция: „В случай, че е налице частично или пълно недеклариране на тол данни в рамките на един календарен ден за пътно превозно средство от категорията по ал. 3, за което има действащ договор с доставчик на услуга по електронно събиране на такса за изминато разстояние, на собственика или ползвателя се предоставя възможност да заплати таксата за преминаване през съответните участъци в срок до 14 дни, считано от получаването на уведомление по ал. 8. При заплащане на таксата в срока по изречение първо не се образува административнонаказателно производство.“ Така формулирана, тя в цялост е синхронизирана с нормата на чл. 2, §7 от Регламента, така че да се отговори на изискването за съответствието й с общостното право.

Това означава, че нормите на българският закон, въвеждащи нарушения на режима на деклариране на тол данни и заплащане на тол такси и поконкретно текстовете на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, чл. 179, ал. 3б от ЗДвП и чл.

10б от ЗП, не са били съобразени и противоречат на пораждащите пряко действие норми на акт от общностното право. От друга страна, провежда се ясна диференциация между уведомяването от доставчика на услугата за електронно отчитане на такси за изминато разстояние и доброволното заплащане на дължимата пътна такса, по смисъла на чл. 2, §7 от Регламента и заплащането на компенсаторна такса по чл. 10, ал. 2 ЗП. Незаплащането на компенсаторната такса не дерогира приложението на чл. 2 от Регламента.