Решение № 4821 от 12.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4821 гр. С, 12.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА при участието на секретаря ДИАНА Й. Т. като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело № 20241110136099 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба от „ЕМ“ ЕООД с ЕИК: ******, представлявано от управителя ТВ, със съдебен адрес: гр. С, ж. к. „МД“, ул. „РПК“ № 6, сграда „МТ“, ет. 6 против М. В. С с ЕГН: **********, с която са предявени по реда на чл.

422, чл. 1 ГПК обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД с искане да се признае за установено, че ответницата дължи на ищеца следните суми: сумата от 1000 лева, представляваща главница по договор за кредитна карта от 16.03.2009 г., сключен между ответницата и „Б. Д.“ АД на 16.03.2009 г., ведно със законната лихва от 05.06.2015 г. до изплащане на вземането, сумата от 219,31 лева, представляваща договорна лихва за периода от 20.03.2014 г. до 04.06.2015 г., както и сумата от 0,56 лева, представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за периода от 01.06.2015 г. до 04.06.2015 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 24.06.2015 г. по ч. гр. д. № 31915/2015 г. по описа на СРС, 118 състав.

Ищецът твърди, че на 16.03.2009 г. между „Б. Д.“ АД и ответницата е сключен договор за кредитна карта, по силата на който на ответницата е отпуснат кредит в размер на 1000 лева, който е усвоен от последната на 27.03.2009 г. чрез получаване на кредитна карта.

Съгласно Анекс от 01.11.2013 г. към договора за кредитна карта е преиздадена кредитната карта и е променен номерът на сметка, по която е издадена картата. Сочи, че поради забава в плащанията по договора на 4 бр. минимални суми за револвиране, съгласно чл. 48 и 49 от Общите условия за предоставяне на кредитна карта на „Б. Д.“ ЕАД, на 01.11.2013 г. кредиторът обявил предсрочна изискуемост на кредита, чрез връчване нотариална покана на кредитополучателя на 15.04.2015 г. Посочва, че с договор за цесия от 26.04.2016 г. кредиторът „Б. Д.“ АД прехвърлило на „ОФБ“ ЕАД, а последното с договор за продажба на вземания от 21.10.2016 г. - на „ЕМ“ ЕООД вземането по процесния договор. Счита, че е активно легитимиран да предяви настоящите искове като цесионер на вземанията.

1

Поддържа, че давността е прекъсната веднъж на 05.06.2015 г. (датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК), веднъж, когато е подадена молба за образуване на изпълнително дело № 690/2015 г. по описа на ЧСИ ВДМ с рег. № 860 в КЧСИ, с която било поискано прилагане на изпълнителни способи, както и на датите: 07.11.2015 г., 06.01.2017 г., 21.09.2017 г. и на 24.01.2018 г., когато по делото са извършени изпълнителни действия по смисъла на чл. 116, б. „в“ ЗЗД, а именно налагане на запор върху трудовото възнаграждение и върху банковите сметки на задълженото лице. По тези аргументи моли за уважаване на предявените искове. Претендира направените разноски в хода на заповедното производство, както и такива по настоящото дело, вкл. юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответницата, с който предявените искове се оспорват като неоснователни. Оспорва договора за цесия да е породил валидни права за цесионера ищец „ЕМ“ ЕООД, доколкото твърди, че нито в сключения между ответницата и „Б. Д.“ ЕАД договор за издаване и обслужване на кредитна карта, нито в Общите условия на Б.та, се съдържа уговорка за прехвърляне на вземанията, предмет на договора. Оспорва, че ищецът е носител на спорните вземания и по аргумент, че сключеният между „Б. Д.“ ЕАД и „ОФБ“ ЕАД договор за цесия от 21.10.2020 г. също не е породил валидни права за цесионера ищец, доколкото към момента на продажбата цедентът „ОФБ“ ЕАД не е бил титуляр на правата, които прехвърля.

Поддържа, че не се установява срокът на договора. Сочи, че в договора липсват данни за размера на погасителните вноски и погасителен план, от който да се установи падежът на отделните месечните вноски за главница и лихва, както и техният размер. Твърди, че не е уведомена за предсрочната изискуемост и оспорва да е доказано, че е настъпила предсрочна изискуемост на договора на 01.06.2016 г. Оспорва представения Анекс и Общи условия към него. Навежда възражение за нищожност на анекса. Релевира възражение за изтекла погасителна давност на претенциите преди подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение и преди образуване на изп. д. 690/2015 г. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

Софийски районен съд, като взе предвид предявените искове, възраженията срещу тях и доказателствата по делото, намира следното от фактическа страна:

Установява се, че на 16.03.2009 г. е сключен между ответницата и „Б. Д.“ АД договор за издаване и обслужване на кредитна карта DSK-MTEL, съгласно изричното отбелязване в който на ответницата е издадена и предадена на 27.03.2009 г. кредитна карта Д. Мтел силвър с № ****** с кредитен лимит 1000 лева, Съгласно чл. 6 договорът се сключва за срок на действие, съвпадащ със срока на валидност на картата , включително и в случаите на преиздаване, като след изтичането му се подновява автоматично за нов период, равен на срока на валидност на новата карта, ако никоя от страните не го прекрати. Не се установява какъв е срокът на конкретно предадената според отбелязаното в договора кредитна карта.

Установява се обаче, че с последващ Анекс от 01.11.2013 г. страните изрично са се съгласили, че клиентът /ответницата/ не е обслужвал редовно кредита си и той е станал окончателно изискуем /т. 2 от Анекса/ и Б.та е упражнила предвиденото в Общите условия право да деактивира картата / т.3/. Съгласно т. 4 от анекса клиентът е погасил всички дължими такси, лихви и минимални суми за револвиране на разрешения кредит по кредитната карта и правото му да ползва кредита е възстановено, като съгласно чл. 1 страните се споразумяват Б.та да преиздаде картата на клиента със срок на валидност, посочен в Общите условия. В рамките на производството не се установява да е предадена визираната в Анекса преиздадена карта, доколкото отбелязване в този смисъл липсва в съдържанието му, а отделен документ или други доказателства, от които да се доказва, фактическо предаване на картата не са ангажирани. Поради това и не може да се приеме, че е налице подновяване на облигационната връзка между страните въз основа на приложения Анекс. Доколкото в същия изрично е посочено от страните, че кредитът е станал изискуем, то следва да се 2 приеме, че най-късно на датата на подписване на анекса – 01.11.2013 г. всички вземания по него са с настъпил падеж.

От заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза се установява, че с кредитната карта по договора от 16.03.2009 г. са извършени усвоявания на суми в общ размер 1130 лева , от които на 31.03.2009 г. – 1000 лева, на 29.03.2012 г. – 100 лева и на 09.07.2012 г. – 30 лева. Установено от вещото лице е и че в периода от 30.04.2009 г. до 05.07.2012 г. са извършвани вноски за погасяване на задължения по кредита в размер на общо 816 лева и едновременно с това са начислени такси в размер на 253,90 лева и лихви в размер на 600,56 лева. На 20.12.2012 г. от страна на Б.та е осчетоводено предсрочно прекратяване, след което крайното салдо по сметката е формирано от 1000 лева главница, 75 лева – такси и 93,46 лева – лихви, като общата сумата от 1168,46 лева е прехвърлена по друга кредитна линия. Впоследствие са установени плащания по кредита в размер на 400 лева, от които на 30.08.2013 г. – 300 лева и на 15.10.2013 г. – 100 лева и нови начисления на 156,07 лева – договорни лихви и 43,89 лева – наказателни лихви. Крайното салдо по сметката след приспадане на плащанията е – 900 лева главница и 68,42 лева – лихви.

Считано от 15.11.2013 г. е открита нова сметка, по която се отчита движението и е осчетоводено постъпване на плащания в размер на 90 лева и начисляване на 105 лева – такси и 108,59 лева – лихви. В резултат е констатирано крайно салдо към 08.07.2014 г. – 1092,01 лева, от които – 1000 лева главница, 29,26 лева такси и 62,75 лева – лихви. На 05.06.2015 г. е извършено отново осчетоводяване на предсрочно изискуем кредит със задължение в общ размер 1267,52 лева, от която 1000 лева – главница, 219.31 лева – просрочена договорна лихва за периода от 20.03.2014 г. до 04.06.2015 г., 0,56 лева наказателна лихва за периода от 01.06.2015 г. до 04.06.2015 г. и 47,56 лева – такси.

От така установените счетоводни записвания следва извод, че от страна на Б.та са начислявани едностранно лихви и такси, които са включвани в главницата при приключване на сметките, като по този начин при прехвърляне на общата сума в нова сметка е извършвано начисляване на лихви и такси върху лихви и такси от предходни периоди /в този смисъл – видно е, че сочената „главницата“ при спадане до 900 лева към 15.11.2013 г. отново е увеличила размера си на 1000 лева към 08.07.2014 г./.

От доказателствата по делото не се установява счетоводните начисления на „лихви“ и „такси“ на кои конкретно уговорени с договора вземания следва да съответстват. Съгласно чл. 12, ал. 1 и ал. 2 от приложените към исковата молба Общи условия по договор за издаване на кредитна карта за усвоената част от кредитния лимит Клиентът заплаща лихва съгласно Условията. Посочените Условия съгласно Договора за кредит са негова неразделна част, но в рамките на производството същите не са ангажирани като доказателство по делото, поради което и не може да се приеме за установено, че в полза на Б.та са възникнали вземания за лихви в осчетоводените размери. Аналогично и по отношение на осчетоводените вземания за „такси“ – не се доказва конкретно основание за възникване на вземания за такива в сочените размери. Доколкото не се доказва възникването на вземанията за лихви и такси, то всички постъпили суми по кредитната сметка в размер на 1306 лева (816+400+90) следва да се отнесат за погасяване на безспорно възникналото вземане за връщане на предоставената в заем усвоена главница от общо 1130 лева.

Следователно не се установява наличието на валидно възникнало и непогасено чрез плащане вземане за главница по договора за издаване на кредитна карта от 16.03.2009 г.

Не се установява възникването и на претендираните вземания за договорна лихва и „наказателна лихва“, като в рамките на периодите, за които се претендират по изложените вече съображения не може да се приеме, че е било продължено действието на договора от 16.03.2009 г., а дори и да е приложим същия предвид липсата на ангажиране на доказателства за приложимите Условия не се установява какви конкретно са уговорените задължения за договорна лихва и неустойка.

3

По изложените съображения съдът намира, че претендираните вземания изобщо не са възникнали в полза на първоначалния кредитор – Б. Д. АД. Поради това и същите не са могли да бъдат прехвърляни нито на „ОФБ“ ЕАД, нито на ищеца.

За пълнота следва да се посочи и че от представените договори за цесия и части от приложения в табличен вид не може да се направи категоричен извод, че именно претендираните вземания са били прехвърлени. Видно от описанието във видимите части на таблиците освен имената на ответницата и посочени суми липсват индивидуализиращи данни за източника на вземанията, съответно не може само въз основа на посочените данни /и то изключително нечетливи в своята цялост/ да се приеме, че предмет на прехвърляне са вземания конкретно по процесния договор.

На следващо място ответницата не може да се счита за надлежно уведомена за цесията между Б. Д. ЕАД и ОФБ ЕАД, тъй като уведомление по чл. 99, ал. 3 ГПК не й е връчвано. По делото по реда на чл. 192 ГПК от Б. Д. АД е постъпил договор за покупко-продажба на вземания /цесия/ от 26.04.2016 г. и писмо, адресирано до ответницата от „ОФБ“ЕАД за уведомяване за цесията в качеството му на пълномощник на цедента „Б. Д.“ ЕАД. Тези книжа не са връчвани по делото на ответницата, като това, че са приобщени към доказателствения материал по делото, не е равнозначно на съобщаване на цесията на ответницата по смисъла на чл. 99,ал. 3 и ал. 4 ЗЗД. От друга страна не е ангажирано и пълномощно, с което на ОФБ ЕАД да е предоставена представителна власт, каквото е уговорено с чл. 5.4. от пар. 5 от договора да му бъде предоставено. Поради това и дори да се приеме, че е извършено прехвърляне на процесните вземания от Б. Д. АД /каквото както бе посочено съдът приема за недоказано/, то не може да се приеме за установено нито че цесионерът е надлежно овластен да уведоми длъжника за тази цесия, нито че такова уведомяване изобщо е достигнало до ответницата, вкл. в хода на делото и съответно съгласно чл. 99, ал. 4 ЗЗД прехвърлянето няма действие за длъжника. Поради това такова действие не би могло да има и последващото прехвърляне от ОФБ ЕАД на ищеца, макар уведомлението за него да е връчено с книжата към исковата молба.