Решение № 16366 от 19.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16366 гр. София, 19.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ при у.ието на секретаря ХРИСТИЯНА Р. РАЧЕВА като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ Гражданско дело № 20261110109864 по описа за 2026 година

Настоящото неприсъствено решение е по чл. 238 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Производството е образувано въз основа на искова молба Я. Е. П. с ЕГН **********, Б. Е. Х. с ЕГН ********** и Е. Е. Х. с ЕГН **********, и тримата със съдебен адрес ., ул. „.“ № ., подадена чрез упълномощения процесуален представител адвокат Д. М.. Ищците твърдят, че на 01. 07. 2020 г. ищецът Я. Е. П. и наследодателката на останалите двама ищци сключили договор за наем с ответника, по силата на който му предоставили облигационното ползуване на апартамент 92, находящ се в ., ж.к. „. . .“, бл. ., . (наетия имот), а ответникът поел задължението да им заплаща наемна цена в размер на 300 лева месечно с падеж от първо до десето число на текущия месец по банков път, както и да предаде депозит в размер на 300 лева.

Ответникът освен това поел задълженията да заплаща комунално-битовите услуги, свързани с наетия имот, като трябвало да допуска представители на съответните търговски дружества за отчитане на показателите на измервателните устройства, както и да заплаща разходите за управление и поддръжка на общите .и на сградата – етажна собственост, а също така и да не подменява патрона на входната врата на наетия имот.

Ищците признават, че на 01. 07. 2020 г. ответникът им заплатил уговорения депозит в размер на 300 лева, както и че на 07. 02. 2021 г. им заплатил сумата в размер на 600 лева, представляваща наемната цена за месеците юли и август 2020 г., а също така и че през месец януари 2024 г. ответникът им заплатил сумата 900 лева, представляваща наемната цена за месеците септември, октомври и ноември 2020 г. Твърдят обаче, че за 1 периода до края на месец март 2026 г. ответникът им дължи месечни наеми на стойност общо 20 700 лева. Признават, че съгласно т. 2.7 от договора за наем закупените от ответника битови вещи за кухненско потребление щели да останат в наетия имот и да компенсират плащането на първия дължим месечен наем. Правят извод, че ответникът не е изпълнил в цялост задълженията си да заплаща месечния наем. Допълват, че ответникът освен това не изпълнявал и задълженията си за заплащането на комунално-битовите разходи, което предизвикало образуването на гражданско дело от топлопреносното предприятие срещу ищците (гр. дело № 47240/2023 г.), в рамките на което ищците ги заплатили вместо ответника. Ответникът не бил изпълнил и задължението си да допуска представители на съответните търговски дружества за отчитане на средствата за търговско измерване в наетия имот.

Освен това ответникът сменил патрона на бравата на входната врата на наетия имот.

Във връзка с неизпълнението на паричните задължения на ответника ищците му изпратили покана чрез .ен съдебен изпълнител, с която заявили, че прекратяват (развалят) договора за наем, като го поканили да освободи до 23. 09. 2025 г. наетия имот и да им предаде ключовете от него чрез .ния съдебен изпълнител. Ответникът обаче не изпълнил доброволно поканата. Искат от съда да го осъди да опразни наетия имот. Претендират разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника Ф. Л. К. с ЕГН **********, адрес ., ж.к. „. – . .“, бл. ., ет. ..

След като съобрази твърденията на страните и събраните доказателства, Софийският районен съд направи следните фактически и правни изводи.

Исковата молба е подадена от заинтересовано лице чрез надлежно упълномощен процесуален представител. След указания на съда е придружена с документ за внесена държавна такса в необходимия размер. Отговаря и на останалите изисквания на чл.

127 и чл. 128 ГПК. Поради тези съображения исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими.

Ищците предявяват по реда на чл. 310, ал. 1, т. 2 ГПК осъдителен иск с правно основание чл. 233, ал. 1, изр. първо ЗЗД, във връзка с който в тяхна тежест е да установят при условията на пълно и главно доказване валидното сключване на твърдения договор за наем на апартамент 92, находящ се в ., ж.к. „. . .“, бл. ., ., с ответника, че ищците или техните праводатели са предали ползуването на наетия имот на ответника, както и че 3) че ответникът е получил изявление на ищците за прекратяване (разваляне) на договора за наем.

Макар и на ответника да бяха връчени преписите от исковата молба, нейните приложения и указанията на съда, той така и не подаде отговор на исковата молба.

Освен това, макар и ответникът да беше редовно призован за първото открито съдебно заседание на основание чл. 41, ал. 2 ГПК, той нито се яви, нито изпрати процесуален 2 представител, нито поиска делото да бъде разгледано в негово отсъствие.

Процесуалното поведение на ответника в настоящото производство беше напълно пасивно, макар и съдът да го предупреди за риска от постановяването на неприсъствено решение с разпореждане № 54714 от 30. 04. 2026 г., препис от което му беше редовно връчен (л. 28 – 30).

Събраните в хода на съдебното дирене доказателствени материали обуславят вероятностен извод за основателността на предявения иск. При това положение и предвид наличието и на останалите процесуални предпоставки, първостепенният съд намира, че следва да постанови неприсъствено решение срещу ответника, с което да уважи предявения иск.

Разноски. При този изход на спора съдът трябва да присъди в полза на ищците сторените от тях разноски. Те се изразяват в държавната такса в размер на 73 евро и 63 евроцента, както и в уговореното и реално заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 766 евро и 93 евроцента. Разноските за връчването на писмено изявление за незаплатени парични задължения и разваляне на договора за наем чрез .ен съдебен изпълнител не следва да се присъждат, защото не са деловодни, а извънсъдебни, както и защото ищците са могли да развалят договора за наем и със самото подаване на исковата молба и те не са били необходими. Всички подлежащи на присъждане деловодни разноски са в размер на общо 840 евро и 56 евроцента (73,63 + 766,93). Тъй като отговорността за разноски е разделна, ответникът трябва да бъде осъден да заплати на всеки един от ищците една трета от тази сума, т.е. по 280 евро и 19 евроцента.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА на основание чл. 233, ал. 1, изр. първо от Закона за задълженията и договорите ответника Ф. Л. К. с ЕГН **********, адрес ., ж.к. „. – . .“, бл. ., ет. ., да опразни и предаде на ищците Я. Е. П. с ЕГН **********, Б. Е. Х. с ЕГН ********** и Е. Е. Х. с ЕГН **********, и тримата със съдебен адрес ., ул. „.“ № ., следния недвижим имот: апартамент 92, находящ се в ., ж.к. „. . .“, бл. ., ..

ОСЪЖДА ответника Ф. Л. К. с ЕГН **********, адрес ., ж.к. „. – . .“, бл. ., ет. ., да заплати в полза на ищеца Я. Е. П. с ЕГН **********, съдебен адрес ., ул. „.“ № ., сумата в размер на 280 евро и 19 евроцента, представляваща разноски в първоинстанционното неприсъствено производство.

3

ОСЪЖДА ответника Ф. Л. К. с ЕГН **********, адрес ., ж.к. „. – . .“, бл. ., ет. ., да заплати в полза на ищцата Б. Е. Х. с ЕГН **********, съдебен адрес ., ул. „.“ № ., сумата в размер на 280 евро и 19 евроцента, представляваща разноски в първоинстанционното неприсъствено производство.

ОСЪЖДА ответника Ф. Л. К. с ЕГН **********, адрес ., ж.к. „. – . .“, бл. ., ет. ., да заплати в полза на ищеца Е. Е. Х. с ЕГН **********, съдебен адрес ., ул. „.“ № ., сумата в размер на 280 евро и 19 евроцента, представляваща разноски в първоинстанционното неприсъствено производство.

Решението не подлежи на обжалване.

Служебно изготвени преписи от решението да се връчат на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4