Определение № 799 от 31.03.2023, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 799 гр. Пловдив, 30.03.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Радослав П. Радев

Иван Ал. Анастасов като разгледа докладваното от Анна Ив. Иванова Въззивно гражданско дело № 20235300500131 по описа за 2023 година

Производство по реда на чл.435,ал.2,т.7 ГПК във вр. с чл.274 ГПК, във вр. с чл.248 ал.3 ГПК.

Постъпила е жалба вх.№1429/17.01.2023 г.по описа на ПОС, от В. В.

К.-***, ЕГН ********** – длъжник, представляван от адв.Цв.К., срещу действията на ЧСИ Христо Стоянкин, рег.№909 с район на действие ПОС по ч.изп.д.№394/2022 г. – обжалва се постановление за разноски на ЧСИ от 09.12.2022 г., с което е отказано да намали размера на пропорционалната такса по т.26 от ТТЗЧСИ, дължима към 09.12.2022г. от 968,10 лв. на 20 лв.

Иска се отмяна на присъдените разноски или да бъде намален размера на пропорционалната такса. Претендира за разноски.

Ответникът по молбата – Е. Т. З. като майка и законен представител на Т. В. К. и Н. В. К. от *** представлявана от адв.Р. С.– взема становище, че жалбата е допустима, но неоснователна.

ЧСИ взема становище, че жалбата е допустима, а по съществонеоснователна, тъй като дълга е определен към 09.12.2022 г., отчетени са е плащанията преди образуване на ИД и върху тях не са начислявани никакви разноски, а с признатите от страните плащания ЧСИ е погасявал дълга; платената сума за минало време от 03.06.2020-03.06.20201 г., платена преди влизане в сила на съдебното решение не е приспадната от дълга, тъй като преди влизане на съдебното решение издръжката нито е била ликвидна, нито 1 е изискуема.

Съдът намира, че обжалваното разпореждане е от 09.12.2022 г., а жалбата е подадена на 21.12.2022 г. в 2-седмичния срок по чл.436/1/ ГПК, поради което е допустима, а разгледана по същество - е основателна, поради следното:

Длъжникът е изложил доводи, че с обжалваното постановление ЧСИ е начислил такса по т.26 ТТР ЗЧСИ в размер на 968,10 лв. при положение, че е събрал само сумата 18,91 лв., което счита че е незаконосъобразно, тъй като съобразно т.26 ТТР ЗЧСИ, заб.1 при частично събиране на парично вземане, таксата се определя за целия дълг, но се събира част, съответстваща на събраната сума от 18,91 лв., а в т.26,заб.2 от ТТР ЗЧСИ е казано, че при изпълнение на вземане за периодични платежи, вкл. за издръжка, такса се събира еднократно върху сбора от изплатените суми на всеки 6 месеца, с изключение на случаите на погасяване на задълженията за минало време“, което означавало, че таксата по т.26 от ТТР следва да се начислява само, когато са постъпили парични суми въз основа на реално извършени изпълнителни действия; от Издръжката за минало време в размер на 2400 лв. била платена сумата 2200 лв., т.е. дължимият остатък е 200 лв., при което полагаемата на ЧСИ такса по т.26,б.“б“ ТТР ЗЧСИ е 20 лв.Счита, че сумите по ИД за текуща издръжка за месеци юли,2022г, август 2022 и септември 2022 са изцяло предварително платени /преди образуване на ИД/, както следва: сумата 290 лв.-5.7.2022, 380 лв. на 03.09.2022 и 700 лв.- на 14.09.2022, или общо 1370 лв., върху която сума счита, че не следва да се начисляват такси по т.26 ТТР ЗЧСИ. На 29.10.2022 г. е платена сумата 300 лв., на 02.11.2022 – 140 лв., на 04.11.2022 – 440 лв. или всичко платено – 2250 лв., поради което счита, че неправилно ЧСИ е определил задължението по делото на сумата от 4019,61 лв. както и на законната лихва; счита, че неправилно са изчислени и следните суми – такса при прекратяване на делото -48 лв., ДТ бнб – 2,50, такса върху АВ –30 лв., запор банки – 108 лв., писма банки – 14,40 лв., общо 278,40 лв., липсвали мотиви, нямало издадена сметка на ЧСИ.

Във възражението срещу ЧЖ, взискателят е посочил, че сумата от 2400 лв. за минало време е дължима, тъй като не е платена.

По направените доводи, ПОС намира следното:

От приложеното ИД е видно, че е образувано на 14.09.2022 г. за 2 събиране на сумата 440 лв.-текуща месечна издръжка, считано от месец юли 2022 г. ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска и сумата 2400 лв.- издръжка за минало време, въз основа на ИЛ, издаден по гр.д.

№9166/2021 г. на ПРС, бр.с., влязло в сила на 11.03.2022 г.

ИД е образувано на 14.09.2022 г.

Длъжникът е направил следните плащания преди образуване на ИД и след влизане в сила на съдебното решение: 290лв.-05.07.2022; 380лв.03.09.2022; 700лв-14.09.2022 или общо сумата 1370 лв., но в първичните документи не е записано посочените суми за кой месец издръжка се отнасят /л.64-65 от ИД. Видно от молбата за образуване на ИД, взискателят търси неплатена текуща издръжка от месец юли 2022 г. и за минало време сумата 2400 лв., с което е признал, че текущата издръжка по изпълнителния лист присъдена за времето от 03.06.2021 г. до м.06.2022 г. включително е платена.

В писменото си становище по ИД с вх.№7760/06.12.2022 г. взискателят е заявил , че след вл.с. на съд.решение не е получил присъдената сума от 2400 лв. за мин.време, но няма становище платената сума преди завеждане на делото общо в размер на 1370 лв. за кои месеци текуща издръжка се отнасят, поради което съдът приема, с тази сума е платена издръжката за месеци юни, август и септември 2022 г.

След образуване на ИД до 09.12.2022г. длъжникът е заплатил сумите 300лв. на 29.10.2022,140 лв./няма дата/, 440-04.11.2022,18,91лв.-на19.10.22, 354,89лв.- на 03.11.2022 г. /л.70 от ИД/, или 300+140+440+18,91+ 354,89= 1253,80 лв.

Няма данни по делото след влизане в сила на гр.д.№9166/2021 г. на ПРС, бр.с. на 11.03.2022 г. длъжникът да е заплатил присъдената сума от 2400 лв. за минало време.

В мотивите към обжалваното разпореждане за разноски от 09.12.2022 на ЧСИ е казано, че в ПДИ до длъжника издръжката започва да се изчислява от м.07.2022, а поради признанието от взискателя за получени плащане е формиран нов дълг, определен така: първо са погасени разноските, после лихвите и накрая главницата; пропорционална такса за платените преди образуването на ИД суми не е начислявана тъй като е недължима; задължението е определено на 4019,61 лв., от които текуща главница от 220 лв./20.09.2022 до 19.10.2022/ със законна лихва от 3,06 лв. за период 3

20.12.2022-23.12.2022; текуща главница за периода от /20.11.2022 до 19.12.2022 за сумата 220 лв., текуща главница за периода от /20.09.2022 до 19.10.2022 за сумата 220 лв. със законна лихва от 3,06 лв. за период 20.12.2022-23.12.2022; текуща главница за периода от /20.11.2022 до 19.12.2022 за сумата 220 лв., сумата 2165,40 лв.-неолихвяеми вземания /издръжки за минало време/, както и сумата 968,10 лв.-пропорц.такса по т.26 ТТР.

От приложената таблица е видно, че са начислени такси по ТТРЗЧСИ, от които по т.5 – 48 лв. при прекратяване на делото по т.26 - 30 лв. върху АВ на вз., 118,90+ 118,90лв.-върху текущата издръжка на вз., върху издръжката за минал период -139,20 +139,20 лв., 18лв.- за възбрана,15лв.-дт възбрана, 36лв.-запор МПС, 108 лв. запор банки, 14,40 лв.- писма банки,24лв.съобщ.дл.запори, 24 лв.-връчване дл. Разпорежда-нето за разноски.

Така начислените такси по т.26 ТТР ЗЧСИ са незаконосъобразни, защото:

Съгласно т.26,заб.1 от ТТР ЗЧСИ във вр. с т.26,б.“в“ – върху сумата 2400 лв. – издръжка за минало време дължимата пропорционална такса е равна на 222 лв.без ДДС,266,40лв. с ДДС /100+1400х8%=222лв./, а не както е начислил ЧСИ -278,40 лв./139,20+139,20/. Не е ясно как ЧСИ е формирал главница за сумата 2165,40 лв. неолихвяеми вземания при положение, че след образуване на ИД длъжникът е платил сумата 1253,80 лв., а върху дължимата текуща издръжка от м.октомври до м.декември 2022 г. такса по т.26 се събира еднократно върху сбора от изплатените суми на всеки 6 месеца, който срок още не е изтекъл, тъй като от образуване на ИД – 14.09.2022 г. до момента на постановяване на обжалвания акт – 9.12.2022 г. не са изминали 6 месеца.

Горното налага извода, че ЧЖ е основателна, поради следва да се отмени обжалваното разпореждане на ЧСИ за дължимите от длъжника разноски за такси по ТТР ЗЧСИ и делото да се върне на ЧСИ за изготвяне на ново постановление за разноските, съгласно изложените по-горе мотиви. С оглед уважаване на ЧЖ, на въззиваемия се присъждат 425 лв. разноски платени за АВ и ДТ.

Водим от горното

ОПРЕДЕЛИ:

4

ОТМЕНЯ постановление за разноски от 09.12.2022 г. на ЧСИ Христо Стоянкин, рег.№909 с район на действие ПОС по ч.изп.д.№394/2022 г., с което е отказано да намали размера на пропорционалната такса по т.26 от ТТЗЧСИ, дължима към 09.12.2022г. в размер на 968,10 лв. и ВРЪЩА делото на ЧСИ Христо Стоянкин, рег.№909 с район на действие ПОС по ч.изп.д.№394/2022 г. за изготвяване на ново постановление за разноски за пропорционалната такса по ТТРЗЧСИ при съобразяване указанията на съда в мотивната част на настоящото решение.

ОСЪЖДА Е. Т. З. , ЕГН:********** от *** да заплати на В. В. К.-***, ЕГН ********** сумата от 425 лв.- разноски по ЧЖ.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5