Определение № 1079 от 13.11.2023, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 1333/2023
- Вид
- Определение № 1079
- Подписан
- 13.11.2023
- В сила
- 13.11.2023
- Състав
- Пламен Дацов, Стефан Милев, Димитър Фикиин
Цитирани разпоредби
- чл.341, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.342, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.345, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1079 гр. София, 13.11.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Пламен Дацов
Членове:
Димитър Фикиин
Стефан Милев като разгледа докладваното от Пламен Дацов Въззивно частно наказателно дело № 20231000601333 по описа за 2023 година
Производството е по реда на глава XXII от НПК, като същото в рамките на сроковете, предвидени по закон, е инициирано по частен протест от Окръжна прокуратура – София срещу протоколно определение № 679 от 03.10.2023 год. по НОХД №282/2023 год. по описа на Софийски окръжен съд, с което е прекратено съдебното производство поради допуснати съществени процесуални нарушения (СПН).
В мотивите си към частния протест СГП твърди, че неправилно и незаконосъобразно първият съд е приел, че са налице допуснати СПН, тъй като обвинителният акт отговаря на всички изисквания по НПК. Твърди се, че е диспозитивът на обвинителния акт имал изискуемото минимално съдържание и не ограничавал правото на подсъдимия да разбере в какво е обвинен, актът съдържал необходимите реквизити, бил написан на ясен и достъпен език, поради което не препятствал възможността на подсъдимия да разбере в какво престъпление е обвинен, като същият още на досъдебното производство заявил, че обвинението му е ясно. Прокурорът счита, че е изпълнил задължението си да формулира в обстоятелствената част на обвинителния акт ясно своята позиция за инкриминираното престъпление с характеризиращите го обективни и субективни признаци, поради което изтъкнатите съображения за ограничаване правото на защита на подсъдимия/впрочем в протеста на три места е употребена домата “подсъдимата“, но за яснота съдът приема, че подадения протест се отнася за подсъдимия по настоящото производство/-да научи за престъплението, за което е привлечен да отговаря, не могат да бъдат споделени в светлината на ТР №2/2002 на ОСНК но ВКС. В тази връзка се моли за отмяна на атакувания съдебен акт.
САС след като се запозна с материалите по делото, достигна до следните фактически и правни изводи:
Частният протест е неоснователен, а определението на първостепенния съд е 1 правилно и законосъобразно и същото следва да бъде потвърдено.
По отношение на Б. Г. С. е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.123, ал.2 вр. ал.1 НК.
И настоящият състав изцяло се солидаризира със становището на Софийския окръжен съд, че в диспозитива на обвинителния акт липсва описание на механизма, по който работата с булдозера по прокарването на горския път е причинила тежката политравма на пострадалия, довела до неговата смърт, че не е посочено от фактическа страна с кой работодател е бил сключен трудовия договор на подсъдимия и какви са били неговите задължения съгласно връчената му длъжностна характеристика и сключения трудов договор на посочената длъжност„шофьор специален тежкотоварен автомобил“, че от фактическа страна не ставало ясно какво се твърди от държавното обвинение – дали че в процесния ден обвиняемият самоволно е предприел действията по управление на булдозера, довели до съставомерния резултат или че му е било възложено прокарването на пътя с верижния булдозер, респективно ако това е било така, от кого тази дейност му е била възложена.
В контекста на горното резонно решаващата инстанция е акцентирала върху това, че е налице неяснота в изложението в обвинителния акт относно основанието за предприетите от обвиняемия действия с процесния верижен булдозер. Последното е задължително да присъства не само, защото по този начин се изяснява инкриминираното деяние, тъй като е част от неговия състав, но и дава необходимата яснота, за да се разбере самото обвинение по един недвусмислен начин. В случая трябва да се опише не само простия факт на извършеното без право действие, но и дали предприемането на опасните действия са в резултат на необоснована самонадеяност или на възложена дейност по линия на трудовото правоотношение и сключения трудов договор, описанието на които обстоятелства е свързано и има значение за отговорността на дееца. Прав е окръжният съд да заяви, че прокурорът не е изложил факти за това кога, от кого и по какъв начин е било възложено подсъдимият да работи с посочената верижна машина. Не са изложени факти за начина на това възлагане - устно, писмено, предварително, за конкретния ден или по принцип.
Непосочването във фактическото обвинение какви са били неговите задължения, съгласно сключения трудов договор и връчената му длъжностна характеристика за посочената длъжност „шофьор специален тежкотоварен автомобил“, неминуемо е свързано с изясняване на въпроса дали в конкретния случай се касае за действие, извън обхвата на възложените му трудови задължения. Необходимо е да също така в обстоятелствената част на обвинителния акт да бъде описано спада ли това действие към такова занятие или дейност, по отношение на които се изисква определена квалификация и проверена опитност, за да се прецени дали деецът е притежавал или не е притежавал същите, поради което е нямал и правото да ги упражнява. Правилно е отчетена от съда и липсата в диспозитива на обвинението на съществен за квалификацията на деянието елемент, а именно посочване на механизма, по който при работата с булдозера по прокарването на горския път е била причинена тежката политравма на пострадалия, довела до неговата смърт, тъй като 2 прокурорът има задължението да обоснове в процесуалния си акт не само причинната връзка между осъщественото деяние и настъпилия вредоносен резултат, но и начинът на осъществяване на изпълнителното деяние, обуславящ и самия механизъм на престъплението.
Възражението в протеста, че подсъдимият още на досъдебното производство заявил, че обвинението му е ясно, поради което не била препятствана възможността му да разбере в какво престъпление е обвинен, не освобождава прокурора от задължението да формулира в обстоятелствената част на обвинителния акт ясно, точно и недвусмислено своята позиция за инкриминираното престъпление с характеризиращите го обективни и субективни признаци. Вярно е посоченото в протеста, че преценка на органите на досъдебното производство е какво обвинение да повдигнат и как да бъде формулирано конкретно то, но последното не представлява предпоставка, която да прегради пътя на съда или да го освободи от задължението да констатира съответното СПН, тъй като с оглед на служебното си начало съответният състав следи за това по закон.
Предвид гореизложеното следва да се сподели напълно становището на окръжния съд, че допуснатите неясноти в обвинителния акт правят обвинението неясно формулирано от фактическа страна, като представляват съществени нарушения на процесуалните правила, ограничаващи правото на защита на обвиняемия.
Ето защо настоящият състав намира, че правилно и законосъобразно окръжният съд е прекратил съдебното производство като при връщането следва да се изпълнят дадените от него указания.
Така мотивиран 8 състав на САС, НО на основание чл.249, ал.3 вр. с чл.345, ал.1 вр. чл.342, ал.1 вр. чл.341, ал.2 НПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение № 679 от 03.10.2023 година постановено по НОХД № 282/23 година по описа на Софийски окръжен съд, VІ първоинстанционен наказателен състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3