Определение № 424 от 13.10.2026, Окръжен съд - Смолян

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 424 гр. Смолян, 13.10.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Тоничка Д. Кисьова

Членове:

Полина П. Бешкова

Ивайло Ст. Стефанов като разгледа докладваното от Тоничка Д. Кисьова Въззивно частно гражданско дело № 20265400500376 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.248 от ГПК.

Постъпила е частна жалба с вх.№ 2796/12.08.2026г. от "С.-К." АД, ЕИК ******, чрез пълномощника му адвокат Х. М. от САК срещу Определение № 339/04.08.2026г., постановено по гр.д.№ 208/2026г. по описа на Pайонен съд - гр. Мадан, с което искането му за изменение на постановеното по делото Решение №107/25.06.2026г. е оставено без уважение. В жалбата се поддържат оплаквания за неправилност на обжалваното определение. Излагат се доводи, че по делото не е установено, че страната и пълномощникът й са в близки отношения по смисъл на чл.

38. ал. 1, т. 3, пр. ІІ-ро ЗАдв., което обстоятелство е оспорено. Освен това ищецът е подал пет искови молби срещу дружеството-жалбоподател с цел да се възложи в тежест на ответника заплащането на разноски в прекомерен размер. Формалното наличие на отделни правоотношения въпреки пълния идентитет на страните, оспорените клаузи от идентичните договори, обстоятелствата, на които се основават исковете, доказателствените искания и петитумите, е използвано да се образуват множество граждански дела с номера: гр.д.№199/26 г., гр.д.№204/26 г., гр.д.№209/26 г., гр.д.№208/26 г., гр.д.№203/26 г. по описа на PC-Мадан, като исковите молби са подадени от едно и също лице, чрез един и същи процесуален представител и имат идентично съдържание, в т.ч. петитуми и обстоятелствени части. Въпреки че ищецът е имал възможността да получи защита на правата си в рамките на едно производство, като предяви в една искова молба претенциите си за недействителност на договорни клаузи, той е образувал пет производства с целта да се обогати за сметка на ответника с многократно по-високия размер на присъдените в тежест на последния разноски.Твърди се , че в случая е налице злоупотреба с право по смисъла на чл.3 от ГПК, поради което въз основа на общия материален интерес по всички еднакви дела, следва да се калкулира едно общо адвокатско възнаграждение, което да се присъди само веднъж, а претенциите за разноски по всички останали дела следва да бъдат оставени без уважение, като се цитира съдебна практика. Сочи се, че инициираните съдебни производства не са образувани за удовлетворяване на интереса на ищеца, а с цел генериране на разноски за ищеца. Оспорва се качеството на потребител на ищеца като се твърди, че същият е завел множество дела и срещу 1 други финансови институции, които са елемент от един бизнес процес, чиято крайна цел е стопанска, а не потребителска. Обстоятелството,че договорът за кредит е сключен с физическо лице – кредитополучател не води автоматично до извода, че той има качеството „потребител“, тъй като следва да се установи с каква цел последния е сключил договора за кредит - за задоволяване на свои собствени лични нужди или във връзка с осъществявана от него търговска или професионална дейност. Твърди се, че организираното водене на дела с цел печалба от разноски не може да се характеризира като потребителска дейност. Твърди се още, че присъденото от районния съд адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ищеца не е съобразено с решението по дело С-438/22 на СЕС,като не е вида на спора, интереса, вида и количеството извършена работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото, както и съществуващата по спорните въпроси значителна по обем съдебна практика. С решенията по дела С-35/22 и С-417/22 на СЕС се дават указания на националните съдилища да изследват като основен критерий при разпределяне на разноските дали е налице добросъвестно упражняване на права от страна потребителя, както в съдебния, така и в извънсъдебния етап от отношенията му с търговеца.Без да направи опит за доброволно уреждане на спора, ищецът е използвал формалното наличие на отделни правоотношения с ответното дружество, за да образува множество дела. Моли да бъде отменено обжалваното определение и бъде отказано присъждането на разноски, а при условията на евентуалност разноските да бъдат намалени значително.

В частната жалба се съдържа искане да се изискат и приложат исковите молби по посочените пет дела, образувани в РС-Мадан, за да се прецени общият икономически интерес за ищеца при съпоставка с размер на присъдените разноски по делата и в тяхната съвкупност. Иска се и да бъде извършена справка в ЕИСС за общия брой заведени от ищеца дела срещу финансови институции.

В отговора на частната жалба се оспорва същата като неоснователна.Излагат се доводи, че производството по делото е образувано по предявен от С. К. С. срещу ответника „С. К." АД иск с правно основание чл.26 ал.1 от ЗЗД за прогласяване за нищожен на Договор за потребителски кредит № ****** от 25.04.2025г. с цена на иска 1200,00 лева - размера на отпуснатата сума.PC Мадан е уважил иска и на основание чл.38,ал.2 от ЗА е присъдил в полза на процесуалния представител на ищеца адвокатско възнаграждение в размер на 150,00 евро, като е съобразил предпоставките за това, посочени в съдебната практика. Определение №515/02.10.2015г. по ч.гр.д.

№2340/2015г. на Іт.о.на ВКС, Определение № 60338/07.10.2021г. по ч. т. д. № 1226/2021г. на Іт.о., Определение № 442/ 28.06.2019 г. по ч. т. д. № 502/2019 г. на II т. о. , Определение № 862/24.10.2023 г. по ч.т.д. № 1276/2023 г. на I т. о. на ВКС, в последното от които е обсъждан въпросът извършва ли съдът преценка за действителното наличие на законовите предпоставки адвокатът да окаже безплатно правна помощ по чл. 38, ал. 1 ЗА , като е прието, че съдът не дължи проверка за съществуването на конкретната хипотеза за оказване на безплатна правна помощ. Доколкото не е постановено тълкувателно решение по въпроса "Има ли право съдът на преценка дали са налице обстоятелствата за предоставяне на безплатна правна помощ по реда на чл. 38, ал.2 от ЗА при направено искане по чл. 38, ал. 2 от същия закон или те са предоставени единствено на договарящите се и не подлежат на проверка от съда.След като е налице Договор за безплатна правна помощ и такава е била оказана на страната по делото, независимо в коя хипотеза се оказва, то адвокатът право на адвокатско възнаграждение, което се определя в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗАдв и осъжда другата страна да го заплати.

Съдебната практика е константна, че изявленията за наличие на конкретно основание за оказване 2 на безплатна помощ по чл. 38, ал. 1 ЗА обвързват съда и той не дължи проверка за съществуването на конкретната хипотеза. Оспорва се и оплакването, че е налице злоупотреба с право. Сочи се, че правото на иск по делото е упражнено за защита законни права и интереси на ищеца, а не цели увреждане на ответното дружество.Отговорността за разноски е обективна и произтича от наличието на материално правоотношение, по повод на което е образувано производството и доколкото всеки от договорите за кредит между страните е самостоятелен, ищецът разполага със самостоятелен иск за реализиране на правата си, произтичащи от него. Потребителят няма задължение да предявява обективно съединени искове срещу същия ответник по всички сключени с него договори, а и с оглед разпоредбата на чл.2 ал.5 от Наредба № 1/09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа за всеки иск би следвало да се присъди отделно адвокатско възнаграждение, така както за всеки иск се дължи отделна държавна такса. Неоснователно е и оплакването, че ищецът не притежава качеството „потребител“, като жалбоподателят нито твърди, нито доказва, че С. С. е ползвал потребителски кредити, за да извършва търговска или професионална дейност. Наличието на няколко договора за потребителски кредит по никакъв начин не изключва потребителската защита. Неоснователно е и оплакването, че определеното адвокатско възнаграждение е завишено и не отговаря на защитавания интерес, правната и фактическа сложност на делото и извършените действия от адвоката, а напротив - възнаграждението е занижено от съда и не отговаря на разпоредбата на чл.7 ал.2 т.1 от Наредба № 1/09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа, според която следва да е 204,52 евро. В случая при пълно уважаване на иска съдът е присъдил адвокатско възнаграждение в размер на 150,00 евро, което е с 44,52 евро по-ниско от дължимото по Наредбата.Предмет на делото е преценка на действителността на договор за потребителски кредит, тоест извършване на правен анализ на договорните клаузи, преценка на приложимата специална нормативна уредба и съобразяване на правните последици от евентуалната недействителност на договора. Процесуалният представител на ищеца е изготвил исковата молба, явил се е в открито съдебно заседание, като е защитил успешно интересите на представляваната страна, поради което не са налице основания за намаляване на присъденото адвокатско възнаграждение, а още по-малко да не се присъжда такова, поради твърдяна „злоупотреба с право". Моли да бъде потвърдено обжалваното определение.

Смолянският окръжен съд, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, намира за установено следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

С Решение № 107/25.06.2026г., постановеното по гр.д.№ 208/2026г. Маданският районен съд е осъдил „С.-К.“ АД с ЕИК ****** да запрати на С. К. С. с ЕГН **********, с адрес: с.Г.,общ.Р., обл.С. сумата от 300 евро, представляваща недължимо платени лихва и неустойка по Договор за потребителски кредит № ****** от 07.06.2022г., ведно със законната лихва върху главницата,считано от предявяване на иска на 30.03.2026г. до окончателното изплащане и е осъдил „С.-К.“ АД да заплати на адв.М. М. О., АК - Смолян, сумата от 150,00 евро – адвокатско възнаграждение, определено на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.

С обжалваното определение съдът е оставил без уважение молбата на „С.-К.“ АД да измени посоченото решение, в частта му за разноските относно присъденото на процесуалния представител на ищеца –адв.М. О. адвокатско възнаграждение в размер на 150 евро, като е изложил 3 съображения, че наличието на основанията по чл.38,ал.1 от ЗА не може да бъде обсъждано от съда и при наличие на основанията по чл.38,ал.1,т.1-3 от ЗА и постановено в полза на страната представлявана безплатно от адвокат следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение на адвокатско осъществил безплатно процесуално представителство. Приел е за неоснователно възражението на ответника относно размера на възнаграждението, което следва да се определи, като се е съобразил с решенията на СЕС по съединени дела С-427/16, С-428/16, както и с решението по дело С-428/22 на СЕС, счел е,че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, проведено е едно съдебно заседание, събрани са само писмени доказателства, съобразен е вида и размера на исковете и затова е определено възнаграждение в размер на 150 евро.

Районният съд е приел още, че наличието на 5 висящи дела с идентични страни не е основание да се откаже присъждането на адвокатско възнаграждение за повече от едно производство, тъй като предмет на делата са различни правоотношения и не е налице злоупотреба с право.

Въззивният съд изцяло споделя решаващите изводите на районния съд в обжалваното определение.

Неоснователно е оплакването в жалбата, че въпреки изричното оспорване, съдът е приел наличието на близки отношения между ищеца и пълномощника му по смисъла на чл.38,ал.1,т.3 от ЗА само въз основа на посоченото в договора за правна помощ, без това да е доказано. Съгласно чл.38, ал. 1 ЗА адвокатът има право да окаже адвокатска помощ и съдействие на изчерпателно посочени категории лица и да получи възнаграждение в определен от съда размер, когато насрещната страна бъде осъдена за разноски. Това възнаграждение съдът присъжда на адвоката, за което е необходимо да бъде отправено отделно искане. За да упражни това свое право, адвокатът следва да представи сключен със страната договор за правна защита и съдействие, в който да посочи, че договореното възнаграждение е безплатно на основание изрично посочена хипотеза по чл. 38, ал. 1 ЗА, без да е необходимо да я доказва. Касае се за вътрешни отношения между страните по договора за правна помощ и съдействие, в които съдът не може се намесва. Наред с това при договора за правна помощ и съдействие писмената форма не е за действителност, а само за доказване, като дори липсата на писмен договор между адвокат и клиент не препятства упражняването на правото по чл. 38, ал. 2 от ЗА, стига заедно с искането до съда наличието на предпоставките на закона да са заявени от адвоката и от страната с посочване на някое от основанията по ал. 1 на същия текст, като това може да бъде направено и с декларация на представлявания. В случая искането е надлежно направено с цитиране на приложимата хипотеза по чл.38,ал.1,т.3 ЗА без задължение за нейното доказване. Същевременно ответникът не твърди, нито доказва страните по договора за адвокатска услуга да са договорили предоставяне на адвокатска помощ без насрещно заплащане по други съображения, различни от посочените в чл. 38,ал.1 ЗА.