Акт от 15.10.2018, Окръжен съд - Габрово
- Съд
- Окръжен съд - Габрово
- Дело
- 10039/2018
- Подписан
- 15.10.2018
- В сила
- 30.01.2020
Цитирани разпоредби
- чл. 124 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 432,т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 433, ал. 1, т. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 439 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 439, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 110 · Закон за задълженията и договорите
- чл.111,б."в" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 116, б."а" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 116, б. "б" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 116, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 117 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл. 18, ал. 1 · Закон за частните съдебни изпълнители
Р Е Ш Е Н И Е
№ 143 гр. Габрово 15.10. 2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Габровският окръжен съд колегия в открито заседание на тринадесети септември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
Окръжен съдия: В. Генжова при секретаря В.Йосифова като разгледа докладваното от съдията
Генжова т.д. № 39 по описа за 2018 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на глава
ХХХІІ ГПК.
Производството по делото е образувано по предявен от А.М. М. ***, чрез адв. Ж.Д. – АК-В.Търново против “Обединена Българска банка” АД, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.”Витоша” № 89 Б иск, да се признае за установено спрямо ответника, че ищецът не му дължи сумата от 37 585,82 лв. главница; сумата от 3 909,86 лв. договорна лихва за периода от10.08.2009г. до 02.11.2010г.; сумата от 71,44 лв. наказателна лихва за периода 10.08.2009г. до 02.11.2010г., ведно със законната лихва върху главницата от 03.11.2010г. до окончателното й изплащане и сумата от 1870,14 лв. разноски , за които има издаден изп. лист от 04.11.2010г. по ч.г.д. 1642/2010г. на Севлиевски районен съд и въз основа на който е образувано изп.д. № 466/2010г. на ЧСИ – Г. Н, рег.
№ 733 на КЧСИ и район на действие ГОС, поради погасено право на принудително изпълнение на осн. чл. 439 във вр. с чл. 124, ал.1 ГПК.
В молбата се твърди, че със Заповед № 1019 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 04.11.2010г., по ч.гр.д. № 1642/2010г. на Севлиевски районен съд е разпоредено длъжникът А.М.М. да заплати на „ОББ” АД сумата от 37 585,82 лв. главница, 3909,86 лв. договорна лихва от 10.08.2009г. до 02.11.2010г., 71,44 лв. наказателна лихва от 10.08.2009г. до 02.11.2010г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 03.11.2010г. и до окончателното й изплащане, както и сумата от 1 870,14 лв. разноски. Заповедта била влязла в сила и СРС издал изпълнителен лист, въз основа на който било образувано изп.д. №466/2010г. по описа на ЧСИ – Г.Н., с рег. № 733 при КЧСИ.Твърди, че освен призовката за доброволно изпълнение след образуване на изпълнителното дело не били извършвани други валидни изпълнителни действия, поради което и изпълнителното производство било прекратено по силата на закона. След прекратяването му ЧСИ извършил няколко изпълнителни действия, включително и публична продан, като последната течала в момента, които счита, че са без правно значение, тъй като са извършени след прекратяване на изп. производство. Твърди, че ищецът не дължи на ответника посочените в изпълнителният лист суми, поради погасено по давност право на принудително изпълнение и моли съда да постанови решение, с което да признае за установено това обстоятелство, на осн. чл. 439 във вр. с чл. 124, ал.1 ГПК.
Ответникът, в законния срок, е подал писмен отговор в който е оспорил иска.
Твърди, че предявеният иск е недопустим, поради липса на правен интерес и моли производството по делото да бъде прекратено.Твърди, че защитата на длъжника с възражение за изтекла погасителна давност му е предоставена от закона само под формата на възражение при предявен срещу него иск, какъвто не е настоящият случай. Наред с това застъпва становище за неоснователност на иска. Подробно и хронологично разглежда проведените по изп. дело изпълнителни действия и твърди, че двукратното спиране на изп. процес, при което са изминали повече от две години не води до недействителност действията на кредитора по изпълнението. Застъпва становище, че спирането на изпълнението е продиктувано от подписани между страните извънсъдебни споразумения, с които дългът на длъжника е бил разсрочен. Самото подписване на тези споразумения било признание на вземането в полза на кредитора, като от този момент насетне започвала да тече нова давност. Твърди, че по изп.д. взискателят многократно е искал извършването на изп. действия, с което е прекъсвал давността, поради което и към предявяване на настоящия иск давността не е изтекла.Позовава се в тази насока на съдебна практика, включителто и тълкувателна такава. Претендира се, предявеният иск да бъде отхвърлен. Към отговора на исковата молба са приложени заверени преписи от два броя споразумения от 15.03.2011г. и 22.12.2015г., подписани от страните по делото, които не бяха оспорени от ищеца и съдът прие като доказателства.
По делото бе приложен заверен препис от из.д. № 466/2010г. на ЧСИ – Г.Н., рег. № 733 на КЧСИ, както и ч.гр.д.№ 1642/2010г. на СРС.
При съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Установено е от приложеното ч.гр.д. № 1642/2010г. на СРС, че в полза на ОББ-АД против А. М. е издадена заповед по чл. 417 ГПК за сумите от 37 585,82 лв. главница; сумата от 3 909,86 лв. договорна лихва за периода от10.08.2009г. до 02.11.2010г.; сумата от 71,44 лв. наказателна лихва за периода 10.08.2009г. до 02.11.2010г., ведно със законната лихва върху главницата от 03.11.2010г. до окончателното й изплащане и сумата от 1870,14 лв. разноски. Не е спорно, а и се установява, че заповедта не е била обжалвана и е влязла в сила. Въз основа на нея е издаден изп. лист и кредитора е образувал изп.д. № 466/2010г. при ЧСИ – Г. Н., рег. № 733 на КЧСИ на 21.12.2010г. и е предприел посочените от кредитора изп. действия.. На 14.02.2010г. е връчена на длъжника покана за доброволно изпълнение. На 21.03.2011г. по изп. д. е постъпила молба от кредитора с искане изп.д. да бъде спряно. Молбата му е била уважена от ЧСИ. На 08.04.2013г. кредитора е поискал възобновяване на изп.д. и насрочване на публична продан върху ипотекирания в негова полза имот на длъжника. Молбата е била уважена и ЧСИ е възобновил производството по делото на същата дата. На 27.07.2013г. е извършен опис и оценка на ипотекирания в полза на кредитора недвижим имот. С протокол от 20.01.2015г. е обявена публична продан на имота.
По молба на взискателя на 06.02.2015г. производството по изп.д. е било спряно на осн. чл. 432,т.2 от ГПК, а на 28.07.2017г. производството отново е възобновено по молба на взискателя, като е насрочена нова публична продан. След този момент са извършени още няколко публични продани като последната е проведена успешно и с постановление за възлагане от 05.04.2018г. имота е бил продаден на трето за производството лице.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна.
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 във вр. с чл. 124 ГПК, с твърдения, че ищецът не дължи на ответника сумите по изп.д. № 466/2010г. на ЧСИ Г.Н., рег. № 733 поради погасяване по давност правото на кредитора на принудително изпълнение.
При този иск, правно релевантни са само фактите настъпили след издаване на изпълнителният лист. Такива факти ищецът сочи в исковата молба позовавайки се на бездействие от страна на кредитора, при което е настъпила перемция на изпълнителното дело и то на два пъти в хода на изпълнителното производство.Твърди, че поради бездействие на кредотара вземането на последния спрямо ищеца е погасено по давност.
С тълкувателно решение №
2/26.06.2015 г. по т. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС - т. 10 е прието, че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т.
8 ГПК/чл. 330, ал. 1, б.
"д" ГПК (отм.) нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. Според мотивите на същото тълкувателно решение прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ/независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане на взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ/
- насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършване на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Прието е, че не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. Със същото тълкувателно решение е прието, че прекъсването на давността с предявяването на иск и др. действия по чл. 116, б.
"б" ЗЗД и прекъсването на давността с предприемането на действия за принудително изпълнение по чл. 116, б.
"в" ЗЗД са уредени по различен начин, че законодателят е уредил отделно хипотезата на чл. 116, б.
"в" ЗЗД относно давността в принудителното изпълнение, без да възпроизведе правилата за спиране и отпадане на ефекта на прекъсването в исковия процес, че тези правила са неприложими при прекъсването на давността с предприемането на действия за принудително изпълнение по чл. 116, б.
"в" ЗЗД не защото ефектът на спирането в този случай настъпва безвъзвратно, а защото в този случай няма спиране на давността, нито отпадане на ефекта на прекъсването. Прието е също, че при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Посочено е, че искането да бъде приложен отделен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Прието е, че нова давност започва да тече с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Според тълкувателното решение в изпълнителния процес давността не спира, тъй като кредиторът може да избере дали да действа/да иска нови изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен/ или да не действа/ да не иска нови изпълнителни способи/. Посочено е, че ППВС № 3/80 г. следва да се счита за изгубило сила.
Със същото тълкувателно решението е прието, че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т.
8 ГПК, че прекратяването на изпълнителното производство, поради т. нар. "перемпция" настъпва по силата на закона, а съдебния изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти. Прието е, че без правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това.
Прекратяването на изпълнителното производство става по право, като новата давност е започнала да тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие.
В случая ответникът се е снабдил с изп. лист спрямо ответника за сумите, предмет на настоящото производство на 04.11.2010г. и на 21.12.2010 г. е образувал изп. д.№ 466/2010г., като в молбата си е посочил и способ на изпълнение – продажба на ипотекиран в негова полза недвижим имот.Производството е продължило с връчване призовка за доброволно изпълнение и проучване имущественото състояние на длъжника. Същевременно по молба на кредитора изп.д. е било спряно на 21.03.2011г. Възобновяване на същото е поискано от кредитора”ОББ”АД на 08.04.2013. При тези данни, съдът намира, че към момента на подаване молбата от взискателя с искане за възобновяване на производството, то вече е било прекратено на осн. чл. 433,ал.1,т.8 ГПК. Новата давност е започнала да тече от последното валидно изп. действие, а именно постановлението на ЧСИ за спиране на изпълнението- 21.03.2011г. Всички действия на ЧСИ извършени след изтичане на двугодишния срок по чл. 433, ал.1,т.8 ГПК не могат да бъдат взети предвид и да се приеме, че са прекъсвали давността, тъй като производството по изп. дело е било прекратено на посоченото основание. При тези данни давностният срок за вземането на ответника следва да се брои от последното валидно извършено изпълнително действие по изд., а това е спиране на изпълнението извършено на 21.03.2011г. От този момент е започнала да тече нова петгодишна давност. Същата е изтекла на 21.03.2016г.и вземането на ответника би било погасено по давност изцяло, ако не бяха представени по делото два броя споразумения, подписани от длъжника А.М. от 15.03.2011г. и от
Разпечатката съдържа 33 от 58 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3e8991ab-6d54-46ff-836f-158b538abe79