Решение № 685 от 29.04.2020, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№………………………………

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-22 състав, в публично заседание на двадесети ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЛИ АЛЕКСИЕВА при секретаря Румяна Аврамова, като разгледа докладваното от съдията т. дело N 3036 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Ищецът „Д.А.А.“ ЕООД твърди, че на

30.08.2010 г. е сключен договор за банков кредит № 519/30.08.2010 г. между „Банка ДСК“ ЕАД, в качеството на кредитор и „А.2.“ ООД, като кредитополучател и „И.С.-Тм“ ООД, „Н.Д.И Р.“ ООД, Р.Г.К. и А.С.А. като съдлъжници на кредитополучателя. Предмет на финансирането са оборотни средства в размер от 300 000 лева, предоставени под формата на револвираща кредитна линия. След сключване на този договор страните са подписали последващи анекси, като съгласно последния анекс № 10 от 23.02.2017 г., крайният срок за изпълнение на задълженията по договора е определен на 30.04.2017 г. С анекс № 2 от 24.01.2011 г. са привлечени като поръчители „Л.П.“ ЕООД и „Р.Л.“- международно търговско дружество, с анекс № 3 от 04.10.2011 г. са привлечени като поръчители дружествата „А.Д.А.“ и „А.Д.А.“ ООД, а с анекс № 5 от 24.09.2013 г. - „А.2.Р.“ ЕООД и „Джи Пойнт Плюс“ ООД. С анекс № 5 от 24.09.2013 г. страните са постигнали съгласие съдлъжниците „И. С.-Тм“ ООД, „Н.Д.И Р.“ ООД да отпаднат. Поддържа, че „Л.П.“ ЕООД е не само поръчител по договора за кредит, но и ипотекарен длъжник по същия. Твърди, че за обезпечаване на кредита са учредени ипотеки върху недвижими имоти и е сключен договор за особен залог, вписан в ЦРОЗ. Сочи, че с договор за цесия от 22.08.2017 г. банката прехвърля на ищцовото дружество всички свои вземания, привилегии, принадлежности и обезпечения, произтичащи от договора за кредит № 519/30.08.2010 г. Поддържа, че ответниците-длъжници са уведомени надлежно от цедента за прехвърлянето на вземанията. За да запази всички обезпечения по договора за кредит, дружеството ищец е осъществило всички необходими последващи вписвания на договора за цесия, в това число в имотния регистър към АВ, както и в ЦРОЗ. Сочи, че поради неизпълнение на задължението на кредитополучателя за заплащане на дължимите суми по процесния договор за банков кредит, банката е обявила предсрочната изискуемост на кредита и анекси към него с покана за доброволно изпълнение от 04.05.2017 г., надлежно връчена на ответниците. Твърди, че ответниците са повторно уведомени за обявената изискуемост на задълженията, но въпреки това изпълнение не е последвало. Във връзка със заявените от ответниците в отговора на исковата молба доводи, допълва, че задължението на ответниците произтича от договора за кредит. След сключване на договора за цесия правото на претендиране на дължимите по договора за банков кредит вземания е преминало към ищцовото дружество. Счита, че не е налице пречка дружеството ищец да претендира законна лихва за забава по чл. 86 ЗЗД.

Посочва, че ответниците са надлежно уведомени за извършената цесия с факта на връчване на препис от исковата молба. Пояснява, че вписването на цесията в Имотния регистър не е от значение за валидността на самия договор за цесия. Предвид изложеното иска от съда ответниците да бъдат осъдени да му заплатят сумата от 270 848.10 лева, представляваща непогасени вземания, произтичащи от договор за кредит № 519/30.08.2010 г., прехвърлени му с договор за продажба на вземане от 22.08.2017 г., рег. №18017 на нотариус Ц.Г., рег. № 594 на НК, от която сума 252 000 лева главница, 6

012.48 лева договорна лихва, дължима за периода от 25.04.2017 г. до 30.10.2017 г. и 12 835.62 лева законна лихва за забава върху главницата от 252 000 лева, начислена за периода от 01.05.2017 г. до 30.10.2017 г.

Претендира и законната лихва за забава върху главницата от датата на исковата молба до окончателното погасяване и направените в производството разноски. В молба от 11.12.2017 г. ищецът посочва своя банкова сметка, ***. 127, ал. 4 от ГПК.

Ответниците А.С.А., „А.2.“ ООД и „Л.п.“

ЕООД оспорват размера на претендираните задължения във всичките им компоненти.

Твърдят че са правени плащания по договора за кредит, с които плащания банката е погасявала суми, които не се дължат или в поредност различна от посочената в договора. Посочват, че ответниците са длъжниците по общо 7 договора за кредит, сключени с „Банка ДСК“ ЕАД, като по всички договори са постъпвали плащания, с които банката е извършвала погасявания на суми по свое усмотрение. Оспорват представеното от ищеца удостоверение, издадено от банката. Оспорват претенцията за законна лихва с доводи за наличието на договорна уговорка, която изключва приложението й.

Оспорват да е извършено изрично уведомяване на длъжниците за извършената цесия.

Оспорват договора за цесия да е вписан в Имотния регистър към Агенция по вписванията. Ответникът „Л.п.“ ЕООД прави възражение за изтекъл срок по чл.

147, ал. 1 от ЗЗД. Ответникът А. пояснява, че ответниците считат, че кредитът не е предрочно изискуем, от една страна поради незначителната част на неплатените вноски по банковия кредит, а от друга страна поради липсата на редовно съобщаване на изявлението за обявяване на предсрочната изискуемост. Молят исковете да бъдат отхвърлени. Претендират направените в производството разноски. Ответникът А.А. прави възражение за прекомерност на претендираните от ищеца разноски за адвокатско възнаграждение.

По делото като трето лице-помагач на страната на ищеца е конституирана „Банка ДСК” ЕАД, ЕИК********. „Банка ДСК” ЕАД изразява доводи за основателност на предявените искове и иска от съда същите да бъдат уважени.

По делото са конституирани трети лица-помагачи на страната на ответника, а именно: Р.Г.К., ЕГН **********, „А.Д.А.“ ООД, ЕИК *******, „А.д.а.“ ООД, ЕИК********, А.2.р.“ ООД, ЕИК********и „Д.П.П.“ ООД, ЕИК********. Тези трети лица не вземат становище по основателността на предявените искове и събраните по делото доказателства.

Предвид откритото в хода на делото производство по несъстоятелност на ответника „Л.п.” ЕООД и обстоятелството, че вземанията-предмет на настоящето дело са включени в изготвения от синдика списък на приети вземания, одобрен с определение на Съда по несъстоятелността по реда на чл. 692 от ТЗ, като с това определение подаденото от длъжника възражение срещу този списък е оставено без уважение, с определение от 05.11.2019 г. като страна по делото, на основание чл. 637, ал. 3 от ТЗ е конституиран синдикът на дружеството. Синдикът на дружеството не е взел становище по съществото на делото, а е поискал прекратяване на производството по отношение на длъжника, на основание чл. 637, ал. 2 от ТЗ, което искане е оставено без уважение, доколкото в определението от 05.11.2019 г. са изложени подробни мотиви защо производството не може да се прекрати на посоченото от синдика основание.

След приключване на съдебното дирене и устните състезания, в Търговския регистър на 18.12.2019 г. е обявено решение № 2780/13.12.2019 г. на Софийски апелативен съд, ТО, 3 състав, по т.д. № 1386/2019 г., с което е отменено решението на Окръжен съд-Видин, с което е открито производството по несъстоятелност на „Л.п.” ЕООД, като молбата по чл. 625 от ТЗ на кредитора, поискал откриването на това производство е отхвърлена. Предвид липсата на доказателства решението на САС да е влязло в сила, съответно да се ползва с установеното с чл. 641 от ТЗ действие, на този етап на производството не следва да се предприемат действия по заличаване на конституирания като страна в производството синдик на „Л.п.” ЕООД.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, съобразно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема следното:

Представен е договор за кредит

№ 519/30.08.2010 г.,подписан от ответника „А.2.“ ООД, в качеството на кредитополучател и от ответника А.С.А. и „И. С.-Тм“ ООД, „Н.Д.И Р.“ ООД, Р.Г.К., в качеството на съдлъжници на кредитополучателя. Съгласно договора, „Банка ДСК” ЕАД предоставя на кредитополучателя кредит за оборотни средства в размер на 300 000 лева за рефинансиране на кредит за оборотни средства в „У.Б.” АД с договорен размер до 350 000 лева; рефинансиране на револвиращ кредит в „У.Б.” АД с договорен размер 100 000 лева и 50 000 лева за допълване на оборотните средства на дружеството при покупка на суровини и материали на производството. Кредитът е предоставен като револвираща кредитна линия, със срок на ползване 12 месеца от датата на сключване на договора, с краен срок за погасяване - 29.08.2011 г., като страните договарят и условия, при които срокът може да бъде продължен с анекси, като общият срок не може да бъде по-дълъг от 10 години. Страните постигат съгласие за предоставения кредит кредитополучателят да заплаща на кредитора годишна лихва в размер на 8.285 процентни пункта, формирана от едномесечен СОФИБОР плюс договорна надбавка в размер на 6 процентни пункта. Към датата на сключване на договора едномесечният СОФИБОР е 2.285 процента. Промяната на СОФИБОР е задължителна за страните до окончателното издължаване на кредита. В случай на отпадане на едномесечния СОФИБОР като лихвообразуващ фактор е уговорено, че страните ще договорят друга съпоставима и пазарно определена лихва. Посочено е, че олихвяването се извършва ежемесечно на 25 число. При неплащане на част от кредита /вноски по главницата и/или лихвите/ в уговорените срокове, кредиторът прилага санкциите по т. 21 от договора. Предвидено е при погашения по кредита да се погасява първо начислената към датата на плащането лихва и дължими такси, а остатъкът се отнася за погасяване на главницата – т. 14.2 от договора. Съдлъжниците поемат задължение да отговарят с цялото си имущество солидарно с кредотополучателя за неизпълнението на неговите задължения по договора за кредит - т. 28 от договора. В раздел V от договора са предвидени обезпеченията по кредита, между които и първа по ред договорна ипотека на недвижим имот, собственост на кредитополучателя.

Представени са и 10 анекса, сключени за изменение на клаузи от договора за кредит от 30.08.2010 г., касаещи срока за погасяване на кредитната линия, размера на дължимите плащания по договора и предоставените по договора обезпечения. С анекс № 5/24.09.2013 г. кредиторът дава съгласие „И. С.-Тм“ ООД и „Н.Д.И Р.“ ООД да отпаднат като съдлъжници по договора. С анекс № 10/23.02.2017 г. договореният размер на кредита се намалява от 300 000 лева на 258 000 лева, като крайният срок за погасяване на всички дължими суми по договора се продължава до 30.04.2017 г.

Представени са договори за поръчителство и сключените към тях анекси, с които поръчителите „Л.П.“ ЕООД, „Р.Л.“, „А.Д.А.“ ООД и „А.Д.А.“

ООД поемат задължение към „Банка ДСК” ЕАД да отговарят солидарно с кредитополучателя и съдлъжниците му за изпълнение на задълженията им по договора за кредит № 519/30.08.2010 г., при условията и сроковете, договорени в договора за кредит и подписаните 10 анекса към него.

За обезпечаване на задълженията по Договора за кредит е учредена договорна ипотека върху описания в нотариален акт № 137/31.08.2010 г., том ІІІ, рег. № 09234, дело № 484/2010 г. недвижим имоти, собственост на кредитополучателя „А.2.“ ООД. В нотариалния акт е посочено, че ипотеката ще обезпечава вземанията на кредитора по договор за кредит № 519/30.08.2010 г.

За обезпечаване на задълженията по Договора за кредит е учредена и договорна ипотека върху описани в нотариален акт № 51/17.03.2015 г., том І, рег. № 2287, дело № 42/2015 г. недвижими имоти, собственост на поръчителя и ипотекарен длъжник „Л.П.“ ЕООД. В т. 1 от нотариалния акт е уговорено, че ипотеката ще обезпечава вземанията на кредитора по договор за кредит № 519/30.08.2010 г. и подписаните към него анекси.

С договор за продажба на вземане от 22.08.2017 г., „Банка ДСК“ ЕАД прехвърля на „Д.А.А.“ ЕООД всички свои вземания, привилегии, принадлежности и обезпечения, в това число всички свои права по изрично посочените в него договори, включително правото за обявяване на предсрочна изискуемост на всяко едно от вземанията, предмет на цесията спрямо длъжници, между които са и ответниците по делото. В раздел І, т. „Б“ от договора, като негов предмет е посочено и вземане на цедента срещу длъжниците по договор за кредит № 519/30.08.2010 г., ведно с всички последващи анекси и споразумения към него, което вземане към 21.08.2017 г. възлиза на 261391.01 лева, в това число за главница, лихви, такси, комисионни и други разноски по договора. Посочено е че вземането е обезпечено с гореописаните нотариални актове №№ 137 и 51 за учредяване на договорна ипотека и договор за особен залог. Този договор е вписан в Служба по вписванията – гр. София, с вх. рег. № 58377/05.09.2017 г., акт № 77, т. ХХVІІ.

Разпечатката съдържа 29 от 75 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3e897f40-9d69-48f4-955b-6dbe30ce0725