Решение № 102 от 02.10.2026, Районен съд - Раднево

РЕШЕНИЕ

№ 102 гр. Раднево, 02.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАДНЕВО в публично заседание на девети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ростислава Петкова при участието на секретаря Д.а Ст. Лъчова като разгледа докладваното от Ростислава Петкова Гражданско дело № 20265520100238 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба на Г. В. С., действащ чрез пълномощника адв. М. от АК - Пловдив, срещу „КРЕДИСИМО“ ЕАД и „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, с която се предявяват обективно и субективно съединение установителни искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД, чл.

19, ал. 4 вр. ал. 5 ЗПК, чл. 22, ал. 1 ЗПК; чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 ЗПК, чл. 26, ал.

1, пр. 3 вр. с чл. 19, ал. 4 ЗПК и чл. 143 ЗЗП и чл. 146.

Ищецът твърди, че сключил с ответното дружество „КРЕДИСИМО“ ЕАД договор за потребителски кредит №***************/30.01.2025 г. за сумата в размер на 1450 лева, при ГПР от 63.21%, при ГЛП от 50%, при срок на кредита от 16 месеца. Твърди, че съгласно т.12 от графа „ ІІІ.

КАНДИДАТСТВАНЕ ЗА КРЕДИТ. ОБЕЗПЕЧЕНИЕ.“ от общите условия към Договор за потребителски кредит №********/30.01.2025 г. сключен с „КРЕДИСИМО“ ЕАД, ищецът следвало да сключи Договор за предоставяне на поръчителство с дружеството „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД за обезпечение на сключения договор за кредит. Посочва, че на 30.01.2025г. ищецът сключил с „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, договор за предоставяне на поръчителство, по който следвало да заплати сумата от 1500 лева.

Твърди, че процесния Договор за потребителски кредит е нищожен, поради следното: не ставало ясно, изобщо какво е включено в размера на ГПР, липсвала яснота досежно тези обстоятелства. Счита, че след като кредиторът, при формиране цената на предоставения от него финансов ресурс, задал допълнителни компоненти, които го оскъпяват, е следвало по разбираем за потребителя начин да посочи какво точно е включено в тях. На следващо 1 място, счита, че Договор за потребителски кредит № ********/30.01.2025 г. е нищожен и поради неспазване на разпоредбата на чл.19 ал.4 от ЗПК, а от там и на действителния размер на ГПР, чл.11 ал.1 т.10, вр. с чл.22 от ЗПК, тъй като сумата която се претендирала чрез Договор за гаранция/поръчителство не била включена в ГПР и ГЛП.

Твърди, че договора за поръчителство сключен с втория ответник е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД – нарушаване на добрите нрави при нееквивалентност на престациите, чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД вр. чл.

19, ал. 4 ЗПК – заобикаляне на закона при надвишаване на лимита на ГПР и чл. 146, ал. 1 ЗЗП вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗП вр. чл. 24 ЗПК – неравноправност на клаузите при нарушаване на принципа за справедливост и добросъвестност, за което също развива съображения.

Поради това иска от съда да постанови решение, с което да обяви нищожността на процесните договори. В условията на евентуалност моли съдът да обяви за нищожна клаузата на т.12 от графа „ ІІІ. Кандидатстване за кредит. Обезпечение.“ от общите условия към договор за потребителски кредит №********/30.01.2025г., сключен с „КРЕДИСИМО“ ЕАД. Претендира адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал.1, т.2 ЗА.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „КРЕДИСИМО“ ЕАД, действащо чрез юрисконсулт Т., в който взема становище за неоснователност на исковете. Не оспорва, че между страните действително бил сключен процесния договор за кредит с № №********/30.01.2025г., с който на ищеца била отпусната сумата от 1671,80 лв., а не както твърди ищеца за сумата от 1450 лева. Посочва, че сумата от 1450.00 лева от главницата са усвоени от кредитополучателя за потребителски цели, а със сумата от 221.80 лева е заплатена за дължимата от кредитополучателя застрахователна премия. Не оспорва, че във връзка с обезпечаване на вземането по процесния договор за кредит е сключен договор за поръчителство, по силата на който трето лице „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД е встъпило като поръчител за задължението на ищеца. Твърди, че единственият разход, включен при формиране на ГПР по процесния договор, била договорната възнаградителна лихва, чийто размер и начин на формиране били посочени в Приложение №1 към процесния договор. Развива съображение за липса на нищожност на договора за кредит на претендираните от ищеца основания. Твърди, че видно от Приложение №1 към процесния договор, по ясен и недвусмислен начин са посочени ГПР и общата дължима сума, както и е упоменато, че допусканията, използвани при изчисляване на ГПР, са посочени в Общите условия. Счита, че възнаграждението за поръчител не отговаря на легалната дефиниция за общ разход по кредита, формулиран като разход по кредита, съгласно § 1, т.1 от Допълнителните разпоредби на ЗПК, като по тези съображение не е включен като разход по кредита. Не оспорва твърдението на ищеца, че при изчисляване на ГПР възнаграждението за предоставяне на поръчителство, дължимо и платимо на „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, не е включено като разход по смисъла на чл. 19 ЗПК.

2

Твърди, че договора за поръчителство бил договор за поръчка по смисъла на чл. 280 и сл. ЗЗД и уговореното по него възнаграждение не попада в обхвата на общи разходи по кредита. Твърди, че евентуална нищожност на клаузата за поръчителство или на договора за поръчителство не се отразяват на действителността на договора за кредит като цяло. Поради това иска от съда да отхвърли исковете като неоснователни.

В срока по чл. 131 ГПК ответното дружество „КРЕДИСИМО“ ЕАД, действащо чрез юрисконсулт Т., предявява срещу ищеца Г. В. С. насрещен иск с правно основание чл. 23 ЗПК за осъждане на ответника по насрещния иск да заплати на "КРЕДИСИМО" ЕАД сумата от 854,78 евро, представляваща чистата стойност на кредита /главница/ по Договор за потребителски кредит №********/30.01.2025г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата претенция до окончателното погасяване на задължението. Твърди, че към дата на подаване на настоящия отговор на исковата молба, е налице непогасено вземане на „КРЕДИСИМО“ ЕАД, произтичащо от Договор за потребителски кредит №********/30.01.2025г., оглед което е налице правен интерес от предявяване на насрещен иск на основание чл.211 ГПК.

С оглед изложеното моли съда да осъди ответника по насрещния иск , в случай че уважи предявения иск за нищожност на Договор за потребителски кредит №********/30.01.2025г., като постанови решение, с което да осъди Г.

В. С., да заплати на „КРЕДИСИМО“ ЕАД, ЕИК 175330437, сумата от 854,78 евро, представляваща чистата стойност на кредита /главница/ по Договор за потребителски кредит №********/30.01.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата претенция до окончателното погасяване на задължението. Твърди, че ответникът по насрещния иск не извършвал плащания по договора за кредит.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Г. В.

С. по насрещния иск, действащ чрез адв. М., в който взема становище за неоснователност на предявения насрещен иск. Отново излага доводи за нищожност на процесния договор за кредит. В случай че съда уважи исковата претенция, моли разноските по делото да останат в тежест на ответната страна. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, чрез юрисконсулт С., в който взема становище за неоснователност на предявените искове. Твърди, че не оспорва сключването на Договор за потребителски кредит №********/30.01.2025г. между Г. В. С. и „КРЕДИСИМО“ ЕАД, ЕИК 175330437, в качеството на кредитор, във връзка с обезпечаването на който е сключен Договор за предоставяне на поръчителство с поръчител „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД и потребител Г. В. С.. Не оспорва и факта, че „КРЕДИСИМО“ ЕАД е сключило договор за поръчителство, по силата на който се е задължил да гарантира като поръчител описаното задължение на ищеца. За така описаната услуга било дължимо възнаграждение в размер на 3

1312,99 лв., погасяването на което било разсрочено на 16 месечни вноски съгласно погасителен план. Развива съображение за липса на нищожност на договора за поръчителство на претендираните от ищеца основания. Счита, че възнаграждението за поръчител има характеристиката на възнаграждение, дължимо на лице, което по занятие предоставя услуги по гарантиране на задължения на контрагенти (дейност, която не е забранена от закона), като е размерът му е съобразен с риска, който доверителят ми поема – възнаграждението е дължимо само за периода на предоставяне на услугите.

Описва механизма на сключване на договора за кредит и този за предоставяне на поръчителство. Твърди, че съгласно договора за кредит ищецът не бил длъжен да сключи договор за поръчителство, нито това било задължително условие за сключване на договора за кредит, поради което възнаграждението по договора за поръчителство не следвало да се включва в ГПР. Излага съображения за валидност на договора за поръчителство и наличие на валидно задължение по него, което е погасено от ищеца до датата на предсрочното погасяване на кредита. Поради това иска от съда да се отхвърлят исковете като неоснователни. Претендира разноски.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

С протоколно определение от 15.07.2026г. е обявен за окончателен проекта на доклад по делото, с който на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК съдът е обявил за признати и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че ищецът е сключил с ответното дружество „КРЕДИСИМО“ ЕАД договор за потребителски кредит №******** от 30.01.2025 г., с който ответникът се задължил да му преведе парични средства под формата на потребителски кредит, като неговият размер е спорен между страните /ищецът твърди, че отпусната сума била в размер на 1450 лева, а ответниците – 1671,80 лева, който следвало да се върне на 16 месечни погасителни вноски по погасителен план при уговорени ГПР в размер на 63,21 % и ГЛП в размер на 50,00 % ; в раздел III, т. 12 от ОУ е предвидена клауза за сключване на договор за поръчителство с втория ответник „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД като обезпечение по договора за кредит, както и че по договора за кредит е начислявано възнаграждение в размер на 1312,99 лв. за предоставяне на поръчителство, погасяването на което е разсрочено на 16 месечни вноски съгласно погасителен план, както и обстоятелството, че при изчисляване на ГПР възнаграждението за предоставяне на поръчителство, дължимо и платимо на „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, не е включено като разход.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК съдът е разпределил доказателствената тежест както следва:

По исковете с правно основание чл.26, ал. 1 ЗЗД на фона на отделените безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелства, ищецът следва да докаже твърденията си за нищожност/недействителност на договора за кредит 4 и договора за поръчителство на сочените основания.

Ответникът „КРЕДИСИМО“ ЕАД следва да докаже насрещните си твърдения за валидност на клаузите от договора за кредит и договора за поръчителство, чрез доказване на твърдените в отговора факти за това.

Ответникът „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД следва да докаже сключването на договор за предоствяне на поръчителство от 30.01.2025г., насрещните си твърдения за валидност на клаузите от договора за поръчителство, чрез доказване на твърдените в отговора факти за това.

По предявения насрещен иск с оглед отделените като безспорни обстоятелства по делото, в тежест на ищеца е да докаже сключен между страните договор за потребителски кредит №********/30.01.2025 г. по силата на който на ответника е предоставена сумата в размер на 1671 лв. и за него е възникнало задължение за погасяване на кредита, заедно с възнаградителна лихва в претендирания размер за посочения период, предоставяне на отпуснатата в заем сума.

При доказване на горните обстоятелства ответникът носи тежестта да докаже, че е погасил претендираните вземания, съответно обстоятелствата, които го освобождават от това задължение, както и обстоятелството, че действително получената сума по договора за кредит е в размер на 1450 лева.