Решение № 933 от 01.10.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 933 гр. Б*, 01.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б*, LI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи септе*ри през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АНДОН В. ВЪЛКОВ при участието на секретаря ТЕОДОРА С. СЕВЕВА като разгледа докладваното от АНДОН В. ВЪЛКОВ Административно наказателно дело № 20262120201667 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 58д - 63д от ЗАНН.

Образувано е по жалба на З. К. К., ЕГН **********, чрез адв. В. А., срещу Наказателно постановление № 2**/1* г., издадено от началник на група в сектор „Пътна полиция” при ОД на *Р - Б*, с което за нарушение за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание "глоба" в размер на 102,26 евро и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 3 месеца.

В жалбата се моли за отмяна на наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно.

Жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява и не се представлява.

Административнонаказващият орган, редовно уведомен, се представлява от юк. Р.

Ж*, която моли за потвърждаване на НП. По делото е изразено писмено становище за неоснователност на жалбата.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

На 15.11.2025 г., около 13:12 часа, в гр. Б*, на кръгово кръстовище, находящо се на бул. „Д. Д*“ и бул. „Т*“, жалбоподателят З. К. управлявал лек автомобил марка „Б*“ модел „750 И Х драйв“ с рег. № С** като движейки се в лява пътна лента бил ударен от друг автомобил марка „Т**“, модел „Я*“, с рег. № А *Н, управляван от свидетелката У. Х., която се движила в дясна пътна лента на кръговото кръстовище, като в резултат на удара били причинени материални щети. След съприкосновение между двата автомобила жалбоподателят спрял по-напред от мястото на ПТП (до отбивката за гробищен парк) и не видял другия участник в ПТП, за да установи какви са последиците от произшествието.

След като констатирал незначителност на щетите по своя автомобил си тръгнал. От своя страна свидетелката Х. продължила движението си към ж.к. „С*“, Сектор „Пътна полиция“, но след като установила, че е почивен ден и няма никой подала сигнал на тел. 112 и се 1 върнала на мястото на ПТП. На място дошъл екип от сектор „Пътна полиция“ – Б*. След извършен оглед и направена справка от видеокамерите, била направена връзка с жалбоподателя, който в този момент се намирал извън страната. На следващия ден участниците в ПТП били извикани в сектор „Пътна полиция“ - Б* за изясняване на случая.

На 16.11.2025 г. свидетелят Х. Х. съставил на жалбоподателя АУАН, като приел, че с поведението си същият е осъществил състава на нарушението по чл. чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, тъй като не е останал на място да установи последиците на ПТП. Актът е съставен в п*ъствието на жалбоподателя, който го подписал с възражение, което по-късно оформил и входирал в ОД на *Р - Б*.

На 1* г. било издадено и атакуваното в настоящото производство НП, в което била пресъздадена фактическата обстановка, изложена в

АУАН, като административнонаказващият орган е счел, че жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП, поради което и на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, му наложил административно наказание "глоба" в размер на 102,26 евро и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 3 месеца.

Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото материали по АНП, както и от гласните доказателства, събрани в хода на съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. Показанията на свидетелите Х. Х., Д. Г. и У. Х. са последователни, обективни и логични, и навеждат на осъществяване на едни и същи факти и съдът ги кредитира в тяхната цялост.

Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото НП, относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание, и предвид на така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:

Жалбата е депозирана в рамките на 14-дневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН (НП е връчено на 17.04.2026 г., а жалбата е подадена на 24.04.2026 г.), от легитимирано да обжалва лице и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган. АУАН е съставен от компетентно лице - младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ - Б*, който безспорно е длъжностно лице на службите за контрол, предвидени в ЗДвП и който по силата на чл. 189, ал. 1 от ЗДвП е компетентен да съставя актове за нарушения по този закон.

Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е издадено в шестмесечния срок.

Въпреки това, съдът счита, че са налице основания за отмяна на наказателното постановление, поради следните съображения.

Съдът намира, че в наказателното постановление не е допуснато нарушение при описание на извършената и относима правна норма, но не се доказа извършването на нарушение.

Жалбоподателят е наказан за нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, съгласно която разпоредба водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен без да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от произшествието. От посоченото от жалбоподателя в жалбата му до началника на Сектор Пътна полиция - Б* (л. 11 от делото), доколкото не се установява противното от събрания по делото доказателствен материал, става ясно, че след случилото се жалбоподателят е спрял автомобила по-напред от мястото на ПТП (до отбивката за гробищен парк) и не е видял другия участник в ПТП, като помислил, че си е заминал. След като е установил, че щетите по неговия автомобил са незначителни 2

(драскотина в задната част), жалбоподателят си тръгнал. При тези обстоятелства следва да се приеме, че жалбоподателят е спрял и е проверил настъпилите последици, като още на следващия ден се е явил в сектор „Пътна полиция“ и е съставен протокол за ПТП. В описаната последователност от събития настоящият съдебен състав не открива противоправно поведение на жалбоподателя, което да се подведе под състава на чл. 123, ал.

1, т. 1 от ЗДвП. Това е така, защото жалбоподателят е спрял и е видял драскотината по автомобила си, но тъй като и двата автомобила са продължили движението в различни посоки и е констатирал незначителност на щетите по неговия автомобил, си е тръгнал.

Укоримото отношение на АНО към поведението на жалбоподателя - че е напуснал ПТП, не може да се приеме от съда като такова, тъй като не е съществувало задължение по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП да изчаква на място, да се обажда на *Р или да издирва собственика на автомобила.

С оглед на изложеното, съдът счита, че в конкретния случай незаконосъобразно е била ангажирана отговорността на жалбоподателя, поради което НП следва да се отмени изцяло.

При този изход на спора разноските следва да бъдат п*ъдени в полза на жалбоподателя. Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, в съдебните производства страните имат право на п*ъждане на разноски по реда на АПК. Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, или установи незаконосъобразност по чл. 193, ал. 2, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. По делото е представен договор за правна защита (л. 5), съгласно който заплатеното адвокатско възнаграждение е в размер на 3**. По делото е направено възражение от АНО (л.

29 - гръб) за прекомерност на адвокатския хонорар. В случая заплатеният хонорар е съобразен с фактическата и правна сложност на казуса и засегнатия интерес, поради което и сумата от 3** се явява справедлива и отговаряща на изискванията на чл. 63д от ЗАНН, вр. чл. 36, ал. 3 от Закона за адвокатурата, с оглед на извършените действия по делото, и следва да се заплати изцяло от АНО на жалбоподателя.

Дисковете на лист 21 и л. 60 следва да останат приложени по делото и да се унищожат заедно с него след изтичане на срока за съхранение по реда на ПАС.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 2**/1* г., издадено от началник на група в сектор „Пътна полиция” при ОД на *Р - Б*, с което на жалбоподателя З. К. К., ЕГН **********, за нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, са му наложени административни наказания глоба в размер на 102,26 евро и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца.

ОСЪЖДА Областна дирекция на *Р - Б* да заплати на З. К. К., ЕГН **********, разноските за адвокатско възнаграждение в размер на 3**.

ПОСТАНОВЯВА дисковете на лист 21 и л. 60 да останат приложени по делото и да се унищожат заедно с него след изтичане на срока за съхранение по реда на ПАС.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Административен съд - Б* в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Б*: _______________________

3

4