Протокол № 9684 от 27.06.2022, Софийски районен съд

ПРОТОКОЛ

№ 9684 гр. София, 22.06.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 80 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: КОНСТАНТИНА М. ХРИСТОВА при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ПЛ. КАРАГЬОЗОВА Сложи за разглеждане докладваното от КОНСТАНТИНА М. ХРИСТОВА Гражданско дело № 20211110161267 по описа за 2021 година.

На именното повикване в 10:30 часа се явиха:

След изпълнение разпоредбите на чл. 142, ал. 1 ГПК на поименното повикване в 10:57 ч. се явиха:

Ищцата Б. М. АЛ. – редовно призована, явява се лично и с адв. Д., с днес представено пълномощно, преупълномощена от АДВ.Н., с пълномощно по делото.

Ответникът АДН. М. АЛ. – редовно уведомен, не се явява, не се представлява.

ПО ХОДА НА ДЕЛОТО:

Адв. Д. – Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че не са нА.це процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

СЪДЪТ ДОКЛАДВА делото съобразно обективирания в определение № 850 от 12.01.2022 г. проектодоклад по делото.

Адв. Д. – Нямам възражение по доклада и разпределената с него доказателствена тежест. Да се приеме. Поддържаме искането за произнасянето за вината, водим двамата ни допуснати свидетели и молим да приемете епикриза в оригинал от СпециА.зирана болница за активно лечение 1 по детски болести за Мелис А.А., удостоверяваща заболяване на детето с инсулинова резистентност и назначено лечение, и съответно размер на средствата, които следва да бъдат осигурени за това лечение.

СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ

ОБЯВЯВА ЗА ОКОНЧАТЕЛЕН обективирания в определение № 850 от 12.01.2021 г. проектодоклад по делото.

СЪДЪТ ПРИСТЪПВА към разпит на допуснатите от него и водените от ищцовата страна свидетели.

СЪДЪТ сне самоличността на водените от страните и допуснати от съда свидетели, както следва

Свидетелят М.Б.Д., 52 г., неосъждан а, без дела със страните , майка на ищцата Б.А..

Съдът провери самоличността на свидетелката по представена от нея лична карта с № 648059881, издадена на 27.02.2019 г. от МВР София.

Свидетелят Х.Д.Я., 46 г., неосъждана, без дела и родство със страните.

Съдът провери самоличността на свидетелката по представена от нея лична карта с № 651758306, издадена на 16.03.2022 г. от МВР София.

СЪДЪТ върна личните карти на свидетелите.

СВИДЕТЕЛИТЕ, ПРЕДУПРЕДЕНИ ЗА НАКАЗАТЕЛНАТА

ОТГОВОРНОСТ ПО ЧЛ. 290 НК, А ИМЕННО, ЧЕ ПРИ

ПОТВЪРЖДАВАНЕ НА НЕИСТИНА, ИЛИ ЗАТАЯВАНЕ НА ИСТИНА

ЗАКОНЪТ ПРЕДВИЖДА ДО 5 ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ,

КАКТО И РАЗЯСНИ ПРАВАТА НА СВИДЕТЕЛКАТА ДИМИТРОВА

ПО ЧЛ. 166 ОТ ГПК.

Свидетелите (поотделно) – Разбрахме наказателната си отговорност , обещаваме да кажем истината.

Свидетелят М.Б.Д. – Разбрах правата си по чл. 166 от ГПК.

СЪДЪТ изведе от съдебната зала свидетелката Х.Д.Я. и остави свидетелят М.Б.Д..

Свидетелят М.Б.Д. на въпросите на адв. Д. – За проблемите в брака си дъщеря ми е споделяла с мен още докато живееше в Турция, 5 или 6 пъти 2 съм ходила там за всичките 8 или 9 години, които тя живееше там. Когато съм ги посещавала, за 3-4 дни най-много съм ходила, тя споделяше, че има големи проблеми с Аднан и майка му. Пълен контрол, тормоз, постоянни обвинения, лишения, гладуваха с детето - Мелиса беше родено само тогава и ми споделяше, че иска да си дойде в България, но той не позволяваше, казваше й, че тя може да си тръгне, когато поиска, но децата няма да вземе. Знам за два случая, в които бащата е изгонвал Борислава с децата, докато са живели в къщата с неговите родители. На нея последните почти 3 години докато живееше в Турция й беше забранено да се обажда в България и да контактува със семейството й. Един път са я прибирА. негови лели, доколкото разбрах, а втория път съседи. Не мога да твърдя, че той е полагал грижи за децата, но е факт, че съм изпращала с куриерски фирми храна и дрехи от България.

Дъщеря ми се върна в България март месец миналата година. В Турция не е задължително образованието, Мелиса ходеше на училище и понеже вече била голяма и училището било скъпо, трябвало да се учи да прави „чеиз“, като там и образованието е платено и психическия тормоз е бил страшен от Аднан и майка му спрямо дъщеря ми Борислава и предполагам върху внучка ми.

Психическият тормоз се изразяваше в постоянното следене на дъщеря ми, не може да излиза, не може да контактува с никой, не може да се обажда, не може да работи, „навсякъде е пълно с любовници“, маниакално - страшно. В Турция те живееха в Измир, в голяма къща с неговата майка и баща. От сестрата на моята дъщеря Нина разбрах за този психически тормоз. Тя се обаждаше на Борислава веднъж в месеца да се чуят и Борислава й споделяше, че търси начин да се измъкне с двете деца от Турция и да си дойде в България, защото вече не може да издържа този тормоз. Аз не можех да се чувам с моята дъщеря, защото Аднан беше блокирал всички – „Месинджър“, „Фейсбук“, „Вайбър“, телефонни номера абсолютно всичко беше блокирано.

Другата ми дъщеря имаше приятел, който е познат на Аднан и чрез него имахме информация, жива ли е и какво се случва с дъщеря ми и децата й. Те живяха в Турция малко над 8 години. Миналата година в България се върнаха Аднан, Борислава, Мелиса и Денис. Споделяла ми е как е успяла да го убеди да се върнат в България, че като се върнат ще започнат на ново, ще бъдат щастливи, той ще си намери работа, защото в Турция е голяма инфлацията, като неговите условия по отношение на идването им в България са били те да не са близо до мен и семейството й. Това убеждаване според мен й е отнело 3 около 3 години. Когато пристигат в България знам, че са били на квартира в апартамент на първия етаж, на нова кооперация, в Студентски град и почват проблемите. Той почва да я преследва, да я тормози, заплашва я с убийство, почва да тормози децата. Кара ги да й пребъркват чантата и телефона, за да търсят доказателства постоянно неговата мания, че тя има любовници и започна страхотен тормоз. След поредния скандал тя просто избяга с децата, като му викна полиция, през лятото около края на юли началото на август. Тя дойде в Люлин при мен, аз там живея с нейния брат. В момента тя живее в Люлин в същия блок, на друг етаж само, че под наем в същия вход в двустайно жилище. След нейното напускане започна денонощно звънене по телефона, дебнеше постоянно пред блока, заплахи. Тя работи на бензиностанция, той ходеше да я дебне и да я заплашва там, че ще се самоубие и ще остави писмо, че тя го е убила, щял да взима децата и да ги изкара с каналджии към Турция, защото паспортите им са прибрани. Аз това лично съм го чувала, той на мен ми каза: „Аз ще взема децата.“, това ми го каза миналата година след като тя вече се беше прибрала, и той много активно обикаляше около блока и я тормозеше. Тяхната брачна връзка не може да бъде заздравена, изчерпана е от съдържание много отдавна. Децата и двамата ги е страх, Денис е малък, но и той казва: „Този Аднан е лош.“, защото те „татко“ не му казват, говорят за него по име. Все пак те до миналата година не говореха изобщо български и за една година успяха да проговорят.

Мелиса много я е страх от него. Откакто напуснаха Студентски град внуците ми са се виждА. с баща си само когато той ги дебне и ги причаква пред блока.

Идвал е да ги вземе и 1-2 пъти да ги води на сладкарница, но винаги са били с майка си, защото ги е страх от него, те само с него не искат да ходят никъде.

Страх ги е от него, защото той пред тях вдига скандА., звъни им по телефона, обяснява им, колко е лоша майка им, нарича я с нецензурни думи, и им обяснява как щял да я убие - това го казва по специално на Мелиса. Той не изпълнява никакви задължения спрямо децата, като родител го няма изобщо, той не присъства, когато Мелиса беше в болницата миналата година, той не я посети, както не осигурява средства за лекарства, училище и извънкласни дейности. Педагогическите власти и учители са предупредени, че децата се страхуват той да не отиде с постоянните заплахи, че ще ги отвлече към Турция. Дъщеря ми се е обръщала повече случай към полицията от един.

Адв. Д. – Според Вас, Аднан като родител има ли някакво маниакално 4 разстройство?

СЪДЪТ НЕ ДОПУСКА въпроса.

Свидетелят М.Б.Д. на въпросите на адв. Д. – Помагам за отглеждането и възпитанието на децата, нейната сестра също й помага, тя също живее в Люлин близо до нас.

СЪДЪТ като съобрази изчерпването на въпросите към допуснатия по делото свидетел, приключва разпита на същия и освободи свидетеля.

Свидетелят остана в съдебната зала.

Свидетелят Х.Д.Я. на въпросите на адв. Д. – Познавам Борислава от бебе, тя се роди в моя блок. В много добри приятелски отношения сме.

Познавам съпругът й Аднан, била съм свидетел очевидец на телефонни разговори и лично пред мен е бил, и е отправял много пъти заплахи към Борислава, както пред блока така и на работа е идвал, и я е тормозил. Казвал е, че ще й вземе децата, че ще я пребие, че няма да й даде развод, даже един път искаше да я удари, даже един път я удари на работното място. Всеки път, когато дойде на работното й място е едно и също. То се намира в Овча Купел на ул.“Бойчо Бойчев“ и бул.“Линкълн“ на ъгъла - бензиностанция „Алекс 333“ аз също работя там. Той идва взима си бира или кафе, сяда, тормози я не ни дава да работим. Тя работи там от миналата година май месец, аз я уредих там на работа. Той започна да идва на работното й място горе долу един месец след това. Преди съм го виждала пред блока, там я е заплашвал и ако не дойде на работното й място се обажда по телефона и винаги, когато той й се обажда по телефона слушам разговорите на високоговорител, винаги. Тя не живее с него от миналата година, когато започна работа от май месец, или април не мога да се сетя. Тя ми е споделяла, че той я тормози и я заплашва там, където са живели заедно в Студентски град и тя ми каза, че не може да издържа повече и се махна с децата и отиде в Люлин. Първо си взе квартира в друг блок, после дойде в блока на майка си и аз живея в същия блок на същия етаж, а Борислава е на 2 етаж, в един и същи вход сме – вход „А“. И в този период след май месец той започна да идва, след като тя се изнесе от там вече е страшно. Даже на мен също ми е звънял да ме тормози. Към момента продължава да идва на работното й място. Даже снощи беше последният случай. Той първо я заплаши, че ще я пребие преди делото, и след някъде няма и час дойде. Взе си кафе, нещо си говореха, и аз й казах ако нещо 5 разговарят да е към камерите, защото той знае, че натам няма камери и й казах ако се водят някакви разговори да са към камерите и към микрофоните.

Водиха някакъв кратък разговор вчера, защото аз зареждах коли, но само чух, че той отива да се самоубие. Аз бях на 6 колонка, когато минах и го чух, предишните неща не съм ги чула. Понеже ние имахме много работа, той си седя в колата и си пиеше кафето, и си слушаше музика, той да е седял 15-20 минути сам в колата, защото няма как да му обърнем внимание. Познавам децата на страните, казват се Мелиса и Денис. По принцип съм го виждала пред блока да идва, уж да ги види, но той не ги гледа, а те си седят на страни, а той се заяжда с Борислава и я тормози. Тя ми е споделяла, че той е взимал децата само с нейно присъствие и то тогава е тормоз той не ги взима, за да ги заведе някъде, а за да ги разпитва и да я тормози. Не е като среща на баща с деца. По принцип децата не са ми споделяли нещо за баща им, но казват, че не искат при Аднан, те ми разказват, че баща им се обажда по телефона и тормози майка им, и аз им казвам: „НА. ви е баща.“, и те казват: „Не ние не искаме да ходим при Аднан.“, не го наричат даже и баща. Един път като каза, че ще дойде да ги види даже малкото детенце се разрева и каза, че не иска.

Питала съм ги защо не искат да ходят при баща си и малкото детенце Денис ми е казвало: „Защото не искам.“, Мелиса казва, че също не иска да ходи при „тати“. Мелиса каза, че Аднан, когато й се обажда и казва, че майка й е курва.

Посещавала съм жилището, в което живее Борислава. Тя сложи камери в апартамента, в целия апартамент има камери, защото той заплашва, че ще дойде да вземе децата. В последните две години Борислава ми е споделяла за някакъв вид агресивно поведение от страна на бащата към нея, когато са живели в Студентски град я е нападнал с нож и тя се е заключила в другата стая с децата и той е искал да ги убие, и рано сутринта тя е избягала с децата.