Решение № 2061 от 23.12.2025, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 2061 гр. Плевен, 23.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: В. Св. Найденова при участието на секретаря Яна Д. Петрова като разгледа докладваното от В. Св. Найденова Гражданско дело № 20254430102949 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по ИМ от А. И. К., ЕГН **********, И. Б. С., ЕГН **********, и В. Б. К., ЕГН **********, всички от гр.***, чрез адв.К. Д. от САК и адв.Д. Р. от САК, против «Топлофикация-Плевен» АД, ЕИК **************, със седалище и адрес на управление гр.***, представлявано от Й.В.. В молбата се твърди, че ищците са наследници на Б.К.К., ЕГН **********. Твърди се, че със заповед за изпълнение по ч.гр.д.№1898/2012 г. на ПлРС, и изпълнителен лист от 06,06,2012 г. наследодателят на ищците е осъден да заплати на ответника сумите: 5246,28 лева главница за периода 01,02,2009 г. – 29,02,2012 г., 632,25 лева лихва за забава за периода 02,04,2009 г. – 15,03,2012 г., законна лихва върху главницата от 23,03,2012 г. до окончателното изплащане, 117,58 лева разноски за ДТ и 120,00 лева за адвокатско възнаграждение. Сочи се, че възоснова на издадения изпълнителен лист, на 05,11,2015 г. е образувано изп.д.№1130/2015 г. на ЧСИ Цв.Найденов. Посочва се, че при бездействието на кредитора от датата на влизане в сила на ЗИ до датата на образуване на изп.дело следва да се приложи разпоредбата на чл.111, б.В от ЗЗД, като изп.дело е образувано след изтичане на тригодишната давност. В заключение ищците молят съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ищците, че задължението по изп.лист от 06,06,2012 г., издаден по ЗИ №1404/26,03,2012 г. по ч.гр.д.

№1898/2012 г. на ПлРС, е погасено поради изтекла погасителна давност. В с.з. проц.представители на ищците молят съда да уважи иска. В писмени бележки, депозирани на 18,12,2025 г., адв.М.Д. и адв.Д.Р. – проц.представители на ищците, развИ.т подробни съображения за уважаване на иска.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира писмен отговор чрез юрк.Цветомир Ватовски, в който оспорва предявения иск. Посочва, че следва да се приложи петгодишната 1 погасителна давност и същата не е изтекла към момента на образуване на изп.дело, а по самото изп.дело са извършвани периодично множество действия, включително налагане на запори, което е прекъснало давността. Моли съда да отхвърли иска, претендира разноски. В с.з. проц.представител на ответника – юрк.Стойчева, моли съда да отхвърли иска.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:

От представеното копие от ПДИ изх.№00608/08,01,2025 г., издадена по изп.д.№1130/2015 г. по описа на ЧСИ Цв.Найденов , се установява, че ищцата А. К., в качеството й на наследник на Б.К., на основание чл.429, ал.2 от ГПК е конституирана като длъжник по изп.дело.

От представеното копие от ПДИ изх.№00609/08,01,2025 г., издадена по изп.д.№1130/2015 г. по описа на ЧСИ Цв.Найденов , се установява, че ищцата И. С., в качеството й на наследник на Б.К., на основание чл.429, ал.2 от ГПК е конституирана като длъжник по изп.дело.

От представеното копие от ПДИ изх.№00611/08,01,2025 г., издадена по изп.д.№1130/2015 г. по описа на ЧСИ Цв.Найденов , се установява, че ищцата В. К., в качеството й на наследник на Б.К., на основание чл.429, ал.2 от ГПК е конституирана като длъжник по изп.дело.

От представеното копие от изп.лист от 06,06,2012 г. се установява, че същият е издаден по ч.гр.д.№1898/2012 г. на ПлРС, като Б.К.К., ЕГН **********, е осъден да заплати на „Топлофикация Плевен“ ЕАД следните суми - 5246,28 лева главница за периода 01,02,2009 г.

– 29,02,2012 г., 632,25 лева лихва за забава за периода 02,04,2009 г. – 15,03,2012 г., законна лихва върху главницата от 23,03,2012 г. до окончателното изплащане, 117,58 лева разноски за ДТ и 120,00 лева за адвокатско възнаграждение.

От представената молба от 05,11,2015 г. от „Топлофикация Плевен“ ЕАД се установява, че възоснова на издадения на 06,06,2012 г., взискателят е поискал образуването на изп.дело, като е образувано изп.д.№1130/2015 г. на ЧСИ Цветозар Найденов.

Съдът не обсъжда останалите доказателства като неотносими към правния спор. Следва да бъде отбелязано, че по делото е приложено изп.д.№1130/2025 г. на ЧСИ Цветозар Найденов, вместо изисканото от съда изп.д.№1130/2015 г. на ЧСИ Цв.Найденов, но доколкото претенцията на ищците се основава на твърдения за изтекла погасителна давност от издаване на ИЛ до образуване на изп.дело, съдът счита, че не е необходимо прилагането и на самото изп.дело.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявеният в настоящото производство отрицателен установителен иск е с правно основание чл.439 от ГПК. Съгласно разпоредбата на чл.439, ал.1 от ГПК, длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението – т.е. чрез иск длъжникът оспорва вземането и материалната незаконосъобразност на изпълнението. Според регламентираното в чл.439, ал.2 от ГПК, искът на длъжника може да се основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Предявеният иск е допустим, с оглед наличието на висящ изпълнителен процес по изп.д. №1130/2015 г. на ЧСИ Цв.Найденов.

2

По основателността на иска – спорно между страните е дали в случая следва да намери приложение петгодишната давност по чл.117, ал.2 от ЗЗД или кратката тригодишна по чл.111, б.“в“ от ЗЗД.

Погасителната давност е юридически факт, който включва волеизявление на правно задълженото лице, с което то се позовава на изтекъл в негова полза срок, през който носителят на едно субективно право е бездействал. Волеизявлението на правно задълженото лице, с което то се позовава на изтеклия в негова полза срок, е едностранна сделка, с която се упражнява едно потестативно право. Погасителната давност не се прилага служебно, не настъпва и по право. Това означава, че правозащитният орган не може да възбуди процес и да приложи погасителната давност по своя собствена инициатИ.. По принцип правото на длъжника да се позове на изтекла в негова полза давност може да се осъществи само като възражение пред съд – при предявен иск, или пред правозащитен орган – при предприети от кредитора действия по принудително изпълнение /привеждане в изпълнение на изпълнителен лист/. По изключение правото на длъжника може да се осъществи и чрез отрицателен установителен иск по реда на чл.439 от ГПК, като извънредно средство за защита в изпълнителното производство, при наличието на нови факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание /в частност след изтичане на срока за възражение по чл.414, ал.2 от ГПК, тоест след влизане в сила на заповедта за изпълнение/ - какъвто е процесния случай. В общия случай, когато съдебното решение влезе в сила, почва да тече нова давност. Следователно началото на давностния срок в изпълнителното производство започва да тече от влизане в сила на съдебно изпълнително основание. В заповедното производство, след изтичане на срока за възражение и при неоспорване на заповед за изпълнение от длъжника, какъвто е настоящият случай, издадената заповед за изпълнение влиза в сила. Съгласно чл.117, ал.2 от ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години. В случая има издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, срещу която в срока по чл.414, ал.2 от ГПК не е постъпило възражение, поради което и на основание чл.416 от ГПК заповедта за изпълнение е влязла в сила. Въпреки липсата на законов текст, който изрично да указва, че съществуването на вземането в този случай е установено със сила на пресъдено нещо, то доколкото влязлата в сила заповед за изпълнение замества съдебното решение като изпълнително основание /въз основа на влязлата в сила заповед за изпълнение направо се пристъпва към принудително изпълнение/, следва, че след проведено заповедно производство нова давност започва да тече от влизането в сила на заповедта за изпълнение. Продължителността на новия давностен срок по правило е съответен на предходния давностен срок – общ, специален или особен, но предвид, че правото е установено със съдебно решение, давността се превръща в обща /пет години/.

В процесния случай изпълнителният лист, въз основа на който е образувано изпълнителното производство по изп.д.№1130/2015 г. на ЧСИ Цв.Найденов е издаден въз основа на Заповед за изпълнение на парично задължение №1404/26,03,2012 г., в производство по реда на 3 чл.410 от ГПК, постановена по ч.гр.д.№1898/2012 г. на ПлРС, а самото изпълнително производство е образувано на 05,11,2015 г. Заповедта за изпълнение е влязла в сила на 11.04.2012 г. /по данни на ищците/ и давностния срок започва да тече от тази дата, доколкото от този момент кредиторът е имал възможност да се снабди с изпълнителен лист. От този момент, за вземането по нея намира приложение разпоредбата на чл.117, ал.2 от ЗЗД, т. е. погасителната давност е всякога пет години. От правилото, че когато започва да тече „нова давност“ се възстановява съответният давностен срок – общ, специален или особен, и в предвид, че се прекъсва давностен срок, установен със съдебно решение /доколкото влязлата в сила заповед за изпълнение замества съдебното решение като изпълнително основание/, поради което се е превърнал в общ, то и тази „нова давност“, като съответна, също е обща – петгодишна, и към момента на образуване на изп.дело – 05,11,2015 г. не е изтекла.

С оглед на всичко дотук изложено, съдът намира, че предявеният отрицателен установителен иск се явява изцяло неоснователен, и като такъв следва да бъде отхвърлен.

В полза на ответника следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявеният от А. И. К., ЕГН **********, И. Б. С., ЕГН **********, и В. Б.

К., ЕГН **********, всички от гр.***, чрез адв.К. Д. от САК и адв.Д. Р. от САК, против «Топлофикация-Плевен» АД, ЕИК **************, със седалище и адрес на управление гр.***, представлявано от Й.В., иск с правно основание чл.124 вр.чл.439, ал.2 вр.ал.1 от ГПК за признаване на установено по отношение на ответника, че ищците не му дължат сумата от 5246,28 лева главница за периода 01,02,2009 г. – 29,02,2012 г., 632,25 лева лихва за забава за периода 02,04,2009 г. – 15,03,2012 г., законна лихва върху главницата от 23,03,2012 г. до окончателното изплащане, 117,58 лева разноски за ДТ и 120,00 лева за адвокатско възнаграждение, присъдени със заповед за изпълнение по ч.гр.д.№1898/2012 г. на ПлРС, и изпълнителен лист от 06,06,2012 г., за събирането на които е образувано изп.д.№1130/2015 г. на ЧСИ Цв.Найденов, поради погасяването им по давност, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

Осъжда на основание чл.78, ал.3 вр. ал.8 от ГПК А. И. К., ЕГН **********, И. Б. С., ЕГН **********, и В. Б. К., ЕГН **********, всички от гр.***, ДА ЗАПЛАТЯТ на «Топлофикация-Плевен» АД, ЕИК **************, със седалище и адрес на управление гр.***, представлявано от Й.В., разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред ПлОС.

4

Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________

5