Решение № 372 от 28.09.2026, Районен съд - Гоце Делчев

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 372 гр. Гоце Делчев, 28.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ в публично заседание на осми септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стоян Г. Хаджиев при участието на секретаря Магдалена В. Агова като разгледа докладваното от Стоян Г. Хаджиев Гражданско дело № 20261220100721 по описа за 2026 година

Производството е образувано по предявени от И. Г. П., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. „Л. Г“, бл. 7, вх. В, ет. 4, ап. 73, чрез пълномощника си адв. М. Анг. от САК, срещу: Ф.

Н. Т., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. П.общ. Бл.***; С. А. Т., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. П., общ. Бл.д, ***; С. А. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Благоевград, ж.к. „Ел.“, бл. 139, ет. 1, ап. 1, субективно и обективно съединени искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК и обусловено искане за отмяна на констативен нотариален акт по чл. 537, ал. 2 от ГПК.

Ищецът твърди, че по силата на Решение № 6345/19.04.1995 г. на Поземлена комисия – с.

Г., на наследниците на К. Г. П. е възстановено правото на собственост върху земеделски земи в землището на с. Г. сред които: нива от 2.920 дка (имот № 066032) и нива от 2.919 дка (имот № 066033). Впоследствие имотите са заснети съответно като ПИ *** и ПИ *** по КККР на с. Г. като към настоящия момент са обединени в общ ПИ с идентификатор *** с площ от 5 840 кв.м. Сочи, че като законен наследник на К.Г. П., по силата на реституция и наследствено правоприемство, притежава 1/72 ид. част от посочения имот. Твърди, че на 22.04.2021 г. първият ответник Ф. Т. се е снабдил с Нотариален акт за собственост въз основа на давностно владение № 7, том 3, рег. № 3683, дело № 341/2021 г. на нотариус В. Б. (рег. № 507 на НК), с който е признат за изключителен собственик на имота. Поради това, че по онова време първите двама ответници са били в брак, имотът формално е придобит в режим на СИО. Впоследствие, с НА № 137, том 2, рег.

№ 3131, дело № 339/2026 г. (вписан с вх. рег. № 1916/15.04.2026 г. в СВ–Гоце Делчев), първите двама ответници са дарили имота на третия ответник С. Г., запазвайки за себе си 1 пожизнено право на ползване. Ищецът оспорва констатациите в КНА за изтекъл в полза на Ф. Т. давностен срок, поддържа, че не са му прехвърляни права и прави искане за признаване на собствеността върху 1/72 ид.ч., за отмяна на констативния нотариален акт и прогласяване липсата на вещнопрехвърлително действие на договора за дарение за неговия дял.

Ответниците, чрез процесуалния си представител адв. В.Ат., оспорват исковете. В писмените бележки правят искане за възобновяване на съдебното дирене, прави се възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК, както и оспорване на искането за адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата. Относно искането на ответниците за възобновяване на производството. Искането е неоснователно. От материалите по делото е видно, че съобщението и призовките за откритото съдебно заседание са връчени редовно съгласно правилата на ГПК. Наред с това, съдът е спазил реда на разглеждане на делата, а страните, след като са били редовно уведомени за датата и часа на заседанието, са носели процесуалната тежест да се явят лично или чрез представител. Неявяването им не представлява съществено нарушение на процесуалните правила и не съставлява основание по чл. 253 от ГПК за отмяна на протоколното определение за приключване на съдебното дирене.

Предявените искове са допустими. Ищецът има правен интерес от предявяването на положителен установителен иск за съответната си идеална част, тъй като с констативния нотариално акт от 2021 г. и последващото дарение от 2026 г. изцяло се отрича неговото право на съсобственост.

От събраните по делото писмени доказателства съдът приема за установено следното от фактическа страна:

С Решение № 6345/19.04.1995 г. на Поземлена комисия – с. Г., на наследниците на К.Г. П. е възстановено правото на собственост върху земеделски земи, в това число: Нива от 2.920 дка, пета категория, м. „Г. ма.“, съставляваща имот № 066032 и Нива от 2.919 дка, пета категория, м. „Г.м.“, съставляваща имот № 066033. Видно от скиците и справките от КККР на с. Г.одобрени със Заповед № РД-18-299/13.05.2019 г. на Изпълнителния директор на АГКК), посочените имоти първоначално са нанесени като ПИ с идентификатори *** и ***, а впоследствие са обединени в общ ПИ с идентификатор *** (с площ от 5 840 кв.м., трайно предназначение: земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория: 5, при съседи: ПИ ***, ПИ ***, ПИ ***, ПИ

*** и ПИ ***). От Удостоверение за наследници изх. № ГР-2016168/16.12.2025 г. на Община Гъ. се установява, че общият наследодател К.Г. П. е починал и е оставил законни наследници. Неговият син Анг. К. П. е починал преди него на 09.12.1955 г., поради което низходящите му наследяват по право на заместване (чл. 10, ал. 1 от ЗН). Синът на Анг.– Г.Анг. П., е имал право на 1/24 ид.ч. Георги П. е починал на 03.03.2021 г. и е оставил за свои законни наследници преживялата си съпруга Ст. П. П.а (починала на 21.07.2025 г.) и трима синове: Анг.И. (ищеца) и Д.. При прилагане на правилата за наследяване по чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗН, към датата на предявяване на иска ищецът И. Г. П. притежава 1/72 2 идеална част от правото на собственост върху процесния имот. На 22.04.2021 г. по молба на Ф. Н. Т. е съставен Нотариален акт за собственост въз основа на давностно владение № 7, том 3, рег. № 3683, дело № 341/2021 г. на нотариус В.Б. (рег. № 507 на НК), вписан в СВ– Гоце Делчев с вх. рег. № 1638/22.04.2021 г., с който Ф. Т. е признат за собственик на имоти *** и ***. Поради съществуващ брак между първите двама ответници към този момент, имотът е придобит в режим на СИО. На 15.04.2026 г., с НА № 137, том 2, рег.

№ 3131, дело № 339/2026 г. на помощник-нотариус по заместване при нотариус Ва.Б.(вписан в СВ–Гоце Делчев с вх. рег. № 1916/15.04.2026 г.), Ф. Т. и С. Т. са дарили обединения ПИ *** на С. А. Г., като са запазили за себе си пожизнено право на ползване.

По предявения иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК.

Ищецът проведе пълно и главно доказване, че е титуляр на 1/72 ид.ч. от процесния имот по силата на земеделска реституция (Решение на ПК–Гърмен по ЗСПЗЗ) и наследствено правоприемство по закон. Решението на Поземлената комисия има конститутивно действие и възстановява собствеността в съсобственост между наследниците на К. П..

Съгласно разясненията в Тълкувателно решение № 11/2012 г. от 21.03.2013 г. на ОСГК на ВКС, констативният нотариален акт по чл. 587 от ГПК няма обвързваща доказателствена сила относно правото на собственост срещу трети лица. Когато ищецът легитимира правата си с документ за собственост (реституционно решение и удостоверение за наследници), доказателствената тежест да установи, че е придобил имота по давност, лежи изцяло върху ответника, ползващ се от нотариалния акт.

В настоящия процес ответниците не ангажираха никакви гласни доказателства в съдебното дирене за установяване на осъществено давностно владение. Разпитите на свидетели, извършени от нотариуса в охранителното производство по обстоятелствената проверка, не съставляват гласни доказателства в исковия процес (съгл. трайната практика на ВКС, напр.

Определение № 1969/04.07.2023 г. по к.гр.д. № 23/2023 г. на ВКС, I г.о.).

Представените писмени декларации и разписки не изхождат от ищеца И. П.. Те са подписани от други лица и нямат прехвърлително действие спрямо неговия дял.

Твърдението за получени суми от майка му Стоила П.а е непротивопоставимо на ищеца, тъй като родителят няма представителна власт да се разпорежда с вещни права на своя пълнолетен и дееспособен низходящ (чл. 21, ал. 1 от ЗЗД).

Освен това, съгласно ТР № 1/2012 г. от 06.08.2012 г. на ОСГК на ВКС, когато владелецът позоваващ се на давност е съсобственик или трето лице, спрямо останалите съсобственици е необходимо категорично манифестиране на промяната на намерението (от държане във владение за себе си) и отблъскване на тяхното владение, което да е достигнало до знанието им. Издаването на КНА и неговото вписване не представлява такова уведомяване. Данни за отблъскване на владението на ищеца по делото липсват.

Воденото от ответниците възражение за кратка 5-годишна придобивна давност (чл. 79, ал. 2 от ЗС) също е неоснователно. КНА по чл. 587 ГПК е охранителен акт, а не правна сделка с транслативен характер, поради което не съставлява правно основание за добросъвестно 3 владение по смисъла на чл. 70, ал. 1 от ЗС. Твърдяните неформални сделки са нищожни поради липса на форма (чл. 26, ал. 2 във вр. с чл. 18 от ЗЗД) и съгласно т. III от ППВС № 6/1974 г. могат да бъдат основание само за недобросъвестно (10-годишно) владение. Дори хипотетично да се брои срок от 22.04.2021 г., 5-годишният срок не е изтекъл към датата на подаване на исковата молба, с която давността е прекъсната (чл. 116, б. „б“ от ЗЗД).

По изложените съображения предявеният иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК следва да бъде уважен изцяло.

По отмяната на констативния нотариална акт по чл. 537, ал. 2 от ГПК и правните последици спрямо договора за дарение.

Съгласно Тълкувателно решение № 3/2012 г. от 29.11.2012 г. на ОСГК на ВКС, отмяната по реда на чл. 537, ал. 2 от ГПК се прилага само за констативните нотариални актове (охранителни актове, съставени по реда на чл. 587 от ГПК). Поради това Нотариален акт за собственост въз основа на давностно владение № 7, том 3, рег. № 3683, дело № 341/2021 г. на нотариус Ваня Бумбарова следва да бъде частично отменен за притежаваната от ищеца 1/72 ид. част от имота.

За разлика от констативния нотариален акт, нотариалният акт за дарение № 137, том 2, рег.

№ 3131, дело № 339/2026 г. обективира двустранна правна сделка (договор за дарение).

Нотариалните актове, материализиращи прехвърлителни сделки, не са охранителни актове и не подлежат на отмяна по реда на чл. 537, ал. 2 от ГПК. При уважен иск за собственост спрямо праводателите (дарителите) Ф. и С. Т.и, договорът за дарение в частта относно 1/72 ид.ч. не е произвел вещнопрехвърлително действие ( никой не може да прехвърли повече права, отколкото сам притежава). Този извод следва пряко от уважения установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК спрямо приобретателя (дарения) С. Г., който със съдебното решение е обвързан от силата на пресъдено нещо, че ищецът е изключителен собственик на тази 1/72 ид.ч. С оглед на това, върху тази 1/72 ид.ч. не е възникнало и учреденото пожизнено право на ползване.

Относно възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение (чл. 78, ал. 5 от ГПК). По делото е представено доказателство за договорено и заплатено от ищеца адвокатско възнаграждение в размер на 1 000,00 евро. Ответниците са направили своевременно възражение за прекомерност. Съдът намира възражението за основателно.

Делото се отличава с ниска фактическа и правна сложност – спорът е ограничен до правните последици от земеделска реституция, наследствено правоприемство и липсата на ангажирани доказателства за давностно владение. По делото е проведено само едно съдебно заседание, в което не са събирани гласни доказателства или комплексни експертизи. Поради това заплатеното възнаграждение от 1 000,00 евро надхвърля действителната правна сложност на делото и следва да бъде намалено на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК на 600,00 евро. С оглед изхода на делото, ответниците следва да заплатят на ищеца разноски в общ размер на 651,00 евро (600,00 евро намалено адвокатско възнаграждение + 51,00 евро заплатена държавна такса).

4

Относно искането по чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата спрямо втория и третия ответник. Искането на процесуалния представител на ищеца за присъждане на допълнително адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ спрямо С. Т. и С. Г. е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Ищецът е предявил един субективно и обективно съединен иск за собственост върху 1/72 ид.ч. срещу трима ответници в качеството им на обикновени другари. Договореното и присъдено адвокатско възнаграждение покрива цялостното процесуално представителство и защита на ищеца по предмета на спора за целия процес. Процесуалните действия по защита срещу втория и третия ответник не изискват отделна, допълнителна или различна по обем правна работа от вече положената за защитата срещу първия ответник. Начисляването на допълнително възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА в този случай би довело до неоснователно повторно дублиране на възнаграждение за един и същ обем осъществена правна защита.