Решение № 1108 от 21.09.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1108 гр. Пловдив, 21.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анна Иванова

Членове:

Иван Анастасов

Емилия Лалева при участието на секретаря Валентина Василева като разгледа докладваното от Емилия Лалева Въззивно гражданско дело № 20265300501045 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от Т. П. К., ЕГН **********, от гр.

****, чрез пълномощник адв. И. С. против решение № 1018 от 08.03.2026 г., постановено по гр. д. № 15371/2025 г. по описа на Районен съд – Пловдив, с което са отхвърлени предявените от Т. П. К., ЕГН ********** против „Йеттел България” ЕАД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: гр. ****, представлявано от М. С. и Д. К. К., обективно съединени искове с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК – за признаване за установено по отношение на ответника, че ищцата не му дължи сумата 183,12 лева - неустойка за предсрочно прекратяване на Договор за далекосъобщителна услуга от 04.05.2013 г., заедно със законна лихва върху тази сума от 18.04.2017 г., по Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 3447/20.04.2017 г. и Изпълнителен лист № 2046/26.02.2018 г., и двата издадени по частно гр. дело № 5528/2017 г. по описа на Районен съд – Пловдив – ХХ гр. състав, както и сумата 205 лева – разноски в заповедното производство по частно гр. дело № 5528/2017 г. по описа на Районен съд – Пловдив – ХХ гр. състав и сумата 355 лева – разноски по гр. дело № 10239/2017 г. по описа на Районен съд – Пловдив – ІV гр. състав, по Изпълнителен лист № 7996/29.08.2018 г., издаден по гр. дело № 10239/2017 г. по описа на Районен съд – Пловдив – ІV гр. състав.

1

Във въззивната жалба се съдържат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на решението. Изразява се несъгласие с приетото от съда, че плащането на дълга е извършено доброволно от ищцата преди получаване на поканата за доброволно изпълнение по образуваното изпълнително дело. Твърди се, че плащането е извършено след образуване на изпълнителното дело в резултат на наложен запор върху сметката на ищцата и преди получаване от нея на поканата за доброволно изпълнение, което изключва неговата доброволност. Излагат се съображения за погасяване на процесните вземания поради изтекъл по отношения на тях давностен срок.

Иска се отмяна на атакуваното решение и уважаване изцяло на предявените искове. Претендират се разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна „Йеттел България” ЕАД, чрез пълномощник адв. Е. У., с който жалбата се оспорва като неоснователна, като се излагат подробни съображения в отговор на твърденията на жалбоподателя и в подкрепа на атакуваното решение. Сочи се, че ищцата е платила доброволно задължението си към въззиваемото дружество по сметка на съдебния изпълнител чрез нареден от нея банков превод, с оглед на което същата няма право да иска обратно платеното от нея след изтичане на давността по аргумент от чл. 118 ЗЗД. Иска се първоинстанционното решение да бъде потвърдено.

Съдът като разгледа въззивната жалба в рамките на наведените основания, съобрази доводите на страните и взе предвид събраните по делото доказателства намира за установено следното:

Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в предвидения от закона срок срещу подлежащ на обжалване акт от страна, останала недоволна от съдебния акт, поради което подлежи на разглеждане по същество.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно съединени отрицателни установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1, вр. с чл.

439, ал.1, ГПК за признаване недължимост на вземания по изпълнителен лист № 2046 от 26.02.2018 г. по ч. гр. д. № 5528/2017 г. по описа на РС - Пловдив и по изпълнителен лист № 7996 от 29.08.2018 г. по гр. д. № 10239/2017 г. по описа на РС - Пловдив с доводи за погасяването им по давност. В исковата молба са изложени твърдения, че ищцата е длъжник по изп. дело № 20258200401113 по описа на ЧСИ Тодор Луков, рег. № 820 на КЧСИ, образувано въз основа на издаден по ч. гр. д. № 5528/2017 г. по описа на ПРС изпълнителен лист, по който ищцата била осъдена да заплати на ответника сумата от 183,12 лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителна услуга от 04.05.2013 г. и въз основа на изпълнителен лист, издаден по гр. д. № 10239/2017 г. по описа на ПРС, по който ищцата била осъдена да заплати сумата от 205 лева - разноски в заповедното производство и сумата от 355 лева – разноски в исковото производство. Наведени са доводи, че задължението за заплащане на неустойка е погасено поради изтекла в нейна полза 3-годишна давност, 2 започнала да тече от датата на издаване на изпълнителния лист – 26.02.2018 г. до датата на получаване на поканата за доброволно изпълнение - 13.10.2025 г.

С оглед изтичането на общия 5-годишен давностен срок и задължението за заплащане на разноски по втория изпълнителен лист също било погасено по давност. Въз основа на изложеното е отправила искане до съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че ищцата не дължи поради изтекла в нейна полза погасителна давност сумата от 183,12 лева - неустойка за предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителна услуга от 04.05.2013 г., ведно със законната лихва от 18.04.2017 г., за която сума е издаден изпълнителен лист № 2046 от 26.02.2018 г. по ч. гр. д. № 5528/2017 г. по описа на ПРС и сумите в размер на 205 лева разноски в заповедното производство и 355 лева – разноски в исковото производство, за които е издаден изпълнителен лист № 7996 от 29.08.2018 г. по гр. д. № 10239/2017 г. по описа на ПРС и е образувано изпълнително дело № 20258200401113 по описа на ЧСИ Тодор Луков.

В писмения си отговор ответникът оспорва предявения иск като недопустим поради липса на правен интерес от завеждането му. Сочи, че ищцата сама и доброволно е заплатила изцяло претендираната от нея сума по банковата сметка на ЧСИ Тодор Луков, поради което с постановление от 30.10.2025 г. съдебният изпълнител е прекратил изпълнителното дело. В условията на евентуалност оспорва предявения иск като неоснователен по съображения, че задължението е платено доброволно от ищцата преди депозиране на исковата молба за недължимост на вземането.

За да отхвърли предявените искове, първоинстанционният съд е приел, че действително поради изтичане на петгодишния давностен срок вземанията на ответника срещу ищцата по изпълнителните листове са погасени по давност, но предвид доброволното заплащане от ищцата на дължимите суми още преди получаване на поканата за доброволно изпълнение, същите се явяват дължимо платени с оглед разпоредбата на чл. 118 ЗЗД.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Въззивният съд намира, че обжалваното решение е процесуално недопустимо, като постановено по недопустим иск по чл. 439, ал. 1 ГПК, тъй като в хода на производството е отпаднал правният интерес на ищцата от предявяването на този иск.

Съгласно разпоредбата на чл. 439, ал. 1 ГПК, длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението, основавайки се на факти, които са настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. По своята правна природа, искът е отрицателен установителен, като с него се цели установяване със сила на пресъдено нещо, че изпълняемото право на взискателя по образуваното изпълнително дело е престанало да съществува. Систематичното място на горецитираната 3 разпоредба както и граматическото й тълкуване несъмнено сочат, че право на такъв иск (активна процесуална легитимация) има само правен субект, който има качеството на „длъжник по изпълнението“ в рамките на едно висящо, т. е. неприключило изпълнително производство, както и в случаите, в които изпълнителното производство е прекратено при условията на чл. 433, ал. 1, т.

8 ГПК. Наличието на изпълнителен титул в полза на кредитора, въз основа на който той може да инициира по всяко време изпълнително производство, обуславя интереса на длъжника да иска установяване несъществуването на право на принудително изпълнение поради изтекла погасителна давност. Ето защо наличието на висящо изпълнително производство е предпоставка за допустимост на отрицателния установителен иск, както и наличието на правен интерес за ищеца от неговото предявяване, който интерес е положителна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно. В процесния случай тези предпоставки не са налице. Производството пред районния съд е образувано по искова молба от 23.10.2025 г. Преди депозиране на исковата молба вземането, предмет на изпълнително дело № 20258200401113 по описа на ЧСИ Тодор Луков, образувано въз основа на изпълнителен лист № 2046 от 26.02.2018 г., издаден по ч. гр. д. № 5528/2017 г. по описа на ПРС и изпълнителен лист № 7996 от 29.08.2018 г., издаден по гр. д. № 10239/2017 г. по описа на ПРС, е било изцяло погасено. На 09.10.2025 г. и на 14.10.2025 г. по специалната сметка на съдебния изпълнител са постъпили суми от трети задължени лица, въз основа на реализирани запори, с които са погасени задълженията по изпълнителните листове и разноските по изпълнението, т. е. изпълнителното производство е приключило в смисъла на чл. 433, ал. 2 ГПК и с разпореждане от 30.10.2025 г. съдебният изпълнител е постановил приключване на изпълнението.

В случаите на приключване на изпълнителното производство по чл. 433, ал. 2 ГПК с изпълнение на задължението и събиране на разноските по изпълнението не е налице правен интерес на длъжника от предявяване на иск по чл. 439 ГПК. Това е така, защото при уважаване на отрицателния установителен иск за съдебния изпълнител възниква задължение да прекрати изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 7 ГПК, като в тази хипотеза взискателят няма право да инициира ново изпълнително производство. Именно в това се състои правният интерес от предявяването на иска по чл. 439 ГПК. При приключило изпълнително производство на основание изключващо възможността за образуване на ново поради цялостно изплащане на вземането (вкл. въз основа на реализирани изпълнителни способи), този интерес отпада. В хипотеза на поддържано твърдение за изтекла погасителна давност за процесното вземане при условията на приключило принудително изпълнение единственият способ за защита на длъжника е предявяването на иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД съобразно т. 1 от ППВС № 1/1979 г., тъй като принудителното събиране на суми след изтичане на погасителната давност не съставлява изпълнение по смисъла на чл. 118 ЗЗД (в този смисъл определение № 337 от 21.07.2022 г. по ч. т. д. № 4

854/2022 г., I т. о. на ВКС).

Правният интерес е абсолютна положителна процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на иск, за която съдът е длъжен да следи служебно във всеки момент на висящото производство. След като този интерес е отпаднал, искът по чл. 439 ГПК е недопустим. Произнасянето по такъв иск води до недопустимост на постановеното от първоинстанционния съд решение, което следва да се обезсили и производството по делото да се прекрати.

В полза на въззиваемата страна разноски за въззивното и първоинстанционното производство не се присъждат, тъй като липсва искане за това, както и доказателства за направата им.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА решение № 1018 от 08.03.2026 г., постановено по гр. д. № 15371/2025 г. по описа на Районен съд – Пловдив и ПРЕКРАТЯВА производството по делото.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5