Решение № 4809 от 04.12.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4809 гр. Пловдив, 04.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Костадин Б. Иванов при участието на секретаря Габриела Пл. Йорданова като разгледа докладваното от Костадин Б. Иванов Гражданско дело № 20245330113750 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба от И. А. И., ЕГН **********, с адрес с.

Я., ул. „Р.“ № **, чрез адв. С. Н., против „Креди Йес” ЕАД, ЕИК 200688545, със седалище и адрес на управление гр. Хасково, ул. „Лозарска“ № 12, с която е предявен иск за признаване за установено, че клаузата на чл. 8 от Договор за паричен заем № **** към искане № **** от **** г., сключен между страните, предвиждаща заплащане на неустойка в размер на 618,36 лева, е нищожна като противоречива на добрите нрави, заобикаляща изискванията на чл. 19, ал.

4 ЗПК, накърняваща договорното равноправие между страните и нарушаваща чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК.

В исковата молба се твърди, че ищецът и ответникът са сключили Договор за кредит от дата **** г. за сумата от 700 лв., при ГПР 48,104 % и месечен лихвен процент от 3,330 %. Твърди се още, че в чл. 6 от договора е предвидено задължение за длъжника да предостави обезпечение на кредита, изрично посочено в договора и общите условия към него, като при неизпълнение на това задължение, същия дължал неустойка по чл. 8 от договора в размер на 618,36 лв., дължима разсрочено с месечните вноски по погасителния план. Ищецът поддържа, че бил усвоил изцяло заемния ресурс, но не дължал плащане на неустойката. Твърди и излага аргументи, че с уговарянето на неустойката се заобикалят изискванията на чл. 19, ал. 4 ЗПК, като неустойката представлявала допълнителна печалба, извън възнаградителната лихва. Счита, че неустойката за непредоставяне на обезпечение, с оглед нейния размер, излиза извън присъщите на една 1 неустойка обезщетителна и обезпечителна функции, съгласно т.3 на ТР № 1/2009 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, и цели обогатяване на кредитора за сметка на потребителя и не служи за обезпечаване на задължението по кредита или обезщетяване на вредите за кредитора. Последното се извеждало още от размера на неустойката, краткия срок за предоставяне на поръчителство или друго обезпечение и обичайната практика при добросъвестно договаряне при договорите за кредит. Неустойката в случая се явява източник на скрита печалба за кредитора, а не целяла реална защита на кредиторовия интерес от непредоставяне на обезпечение на кредита от страна на длъжника. В тази насока се развиват съображения и се заключава, че така уговорена неустойката не била отчетена в договора като част от ГПР по кредите, то последният не съответствал на действително приложимия такъв в отношенията между страните, нито реалния лихвен процент съответствал на посочения в договора. По тези съображения моли за уважаване на иска и присъждане на съдебни разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от „Креди Йес” ЕАД, с който се оспорва иска като неоснователен. Не оспорва, че между страните е сключен Договор за паричен заем № ****, с посочени в исковата молба параметри, като излага фактически твърдения по неговото сключване и изпълнение, в частност твърди ищецът да се е запознал предварително с неговото съдържание и да е получил сумата по кредита. Счита, че след като ищецът е бил изначално запознат с условията по договора, наличието на задължение за предоставяне на обезпечение и с последиците от неговото неизпълнение, то същият не е следвало да сключва договора, ако не е считал, че може да осигури обезпечение. Изтъква, че процесната клауза в чл. 8 от договора и размера на неустойката са индивидуално уговорени, а дължимостта на неустойката не е изначална, а зависи от поведението на кредитополучателя. В тази насока развива аргументи и сочи, че при възникване на правоотношението страните са се ръководели от свободата на договарянето в чл. 9 ЗЗД, а самата неустойка пък не излиза извън присъщите й функции. Последната се дължала в пълен размер, независимо от разсроченото й заплащане, и едва при настъпване на условията за начисляването й – наличие на неизпълнение на задължение по договора. Поддържа, че неустойката не следва да се отчита при изчисляването на ГПР по кредита, както и че ищецът е могъл да се откаже от договора, без да се начислява неустойка. Възразява срещу твърденията на ищеца, че клаузата за неустойка води до заобикаляне на разпоредбите на закона и до накърняване на добрите нрави, като в тази насока развива и съображения. Моли за отхвърляне на иска и присъждане на разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По делото е представен сключен между ищеца И. И., като кредитополучател, и „Креди Йес” ЕАД, като кредитодател, Договор за паричен заем № **** към искане № **** от **** г., за сумата от 700 лв., при 2 фиксиран месечен лихвен процент от 3,330 % и годишен процент на разходите – 48,104 %, и срок на договора от девет месеца Съгласно чл. 6 от Договора, кредитополучателят се задължавал в тридневен срок от сключването на договора да осигури едно от посочените в договора обезпечения, като при непредоставяне на същото в срок, съгласно чл. 8 от Договора, се дължала неустойка в размер на 618,36 лв.

При тези данни съдът намира, че между ищеца и „Креди Йес” ЕАД е възникнало облигационно правоотношение по силата на Договор за паричен заем № **** към искане № **** от **** г., с визираното по-горе съдържание, при което ищецът И. има качеството на кредитополучател, но също така и на потребител. Поради това и се ползва със закоустановената потребителска закрила, като приложение в случая намират правилата на ЗПК и ЗЗП.

В тази насока съдът намира, че клаузата за неустойка в процесния договор, както се изтъква и в исковата молба, действително е нищожна на основание чл. 19, ал. 5 вр. с ал. 4 ЗПК, доколкото води до завишаване на ГПР по кредита до повече от пет пъти размера на законната лихва. Това е така, защото сумата за неустойка представлява разход по кредита, който неправилно не е включен при изчисляването на процента на оскъпяване на кредита. По смисъла на § 1 от ДР на ЗПК „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати. С оглед на тази дефиниция съдът намира, че уговорената в чл. 8 от договора за кредит неустойка реално представлява разход по кредита и е следвало да бъде взета предвид при определяне на ГПР, тъй като произтича от и е пряко свързана с договора за кредит. Видно от съдържанието на процесния договор, неустойката по същия не е включена в ГПР, но реално води до оскъпяване на кредита до повече от 50 %, предвид размера на главницата – 700 лв., срока на договора, който е по-малък от една година, и стойността на неустойката от 618,36 лв., който е над 80 % от главницата. Доколкото посочения в договора ГПР е 48,104 %, то с включването на неустойката при неговото изчисляване, същият на годишна база положително ще надвиши законоустановения лимит, т.е. налице е нарушение и на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Съгласно чл. 19, ал. 5 ЗПК клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни.

Неспазването на императивните разпоредби, предвиждащи лимит на размера на годишния процент на оскъпяване на кредита пък е частна хипотеза на нарушаване на добрите нрави с договорни клаузи в потребителските кредити, тъй като води до неравноправие между двете страните, явна нееквивалентност между престациите по правоотношението и неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на кредитополучателя, последният от които е задължен да заплати неоправдано висок разход за предоставения му финансов ресурс.

Следователно установителният иск за нищожността на процесната клауза за неустойка се намира за основателен и като такъв ще се уважи.

Относно разноските:

3

При този изход на спора право на разноски има ищецът на основание чл.78, ал.1 ГПК и с оглед на представения списък по чл. 80 ГПК и Договор за правна защита и съдействие. В негова полза ще се присъди сумата от 50 лв. разноски за държавна такса. На основание чл. 38, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в редакция към момента на сключване на Договор за правна защита и съдействие, в полза на адв. С. Н. следва да се присъди сумата от 350 лв. за адвокатско възнаграждение за оказана правна помощ на ищеца по настоящото дело.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищеца И. А. И., ЕГН **********, с адрес с. Я., ул. „Р.“ № **, и ответника „Креди Йес” ЕАД, ЕИК 200688545, със седалище и адрес на управление гр. Хасково, ул.

„Лозарска“ № 12, че клаузата на чл. 8 от Договор за паричен заем № **** към искане № **** от **** г., сключен между страните, предвиждаща заплащане на неустойка в размер на 618,36 лв., е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД като противоречаща на добрите нрави, както и основание чл. 19, ал. 5 вр. ал. 4 ЗПК.

ОСЪЖДА „Креди Йес” ЕАД, ЕИК 200688545, със седалище и адрес на управление гр. Хасково, ул. „Лозарска“ № 12, да заплати на И. А. И., ЕГН **********, с адрес с. Я., ул. „Р." № **, сумата от 50 лева - разноски за заплатена държавна такса.

ОСЪЖДА „Креди Йес” ЕАД, ЕИК 200688545, със седалище и адрес на управление гр. Хасково, ул. „Лозарска“ № 12, да заплати, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв., на адв. С. Н. от ***, с адрес гр. П., ул. „Й. Г.“ № **, сумата от 350 лева, представляващо адвокатско възнаграждение, дължимо за оказана правна помощ на ищеца по настоящото дело.

Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4